Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 182
Гр. Перник, 12.10.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 163/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А.М., пълномощник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда (ИАГИТ), срещу съдебно решение № 50 от 17.05.2022 г.,
постановено по АНД № 72/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е
отменено наказателно постановление (НП) № 14-2100013 от 30.12.2021 г., издадено
от директора на ДИТ – Перник, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Радомир, ул. „***“ № 26, представлявано от К.М. –
управител, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за
неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева).
Касаторът твърди, че е налице процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че неправилно районният
съд, при пълнота и валидно събрани и ценени в тяхната съвкупност относими
доказателства е приел, че при издаването на процесното НП са допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон. Пледира, че по делото е доказано,
че към момента на извършената проверка е доказано наличието на правоотношение
по предоставяне на работна сила, неуредено като трудово съобразно изискванията
на КТ. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд и да реши делото
по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, гр. Радомир, редовно
уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не депозира отговор.
В
проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован,
се представлява от старши юрисконсулт А.М., който поддържа касационната жалба.
Моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
С
НП № 14-2100013 от 30.12.2021 г., на директора на ДИТ – Перник, на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на
18.11.2021 г., като не е уредил, посредством сключването на писмен трудов
договор, като трудови, отношения по предоставяне на работна сила с лицето Е. А.,
заварен да полага труд като „общ работник“ в склад за дърва, находящ се в гр.
Радомир, стопанисван от дружеството и обект на контрол към този момент от
страна на контролни органи на ДИТ – Перник, не е изпълнил задължението си по
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, който с решението по АНД № 72/2022 г.,
предмет на настоящия касационен контрол, го е отменил като незаконосъобразно.
За
да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, въз основа на извършената,
дължима служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното
производство по издаване на процесното наказателно постановление, приел от
правна страна, че съставеният за процесното нарушение акт (АУАН) и НП са
издадени от компетентни органи, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, а в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Разгледал
спора по същество, съдът приел жалбата за основателна.
На
база приобщените по делото писмени и гласни доказателства решаващият
първоинстанционен състав приел за установено от фактическа страна, че на
18.11.2021 г., във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство, служители на ДИТ – Перник, съвместно със служители на РДГ –
Кюстендил, на място, в обект на контрол – склад за дърва, находящ се в гр.
Радомир, на ул. „Райко Даскалов“ № 69, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
заварили лицето Е. А.. Към този момент Е. А. цепел дърва. Същият, поради
неграмотност не попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която да
отрази дали и кога изпълнява трудови задължения в обекта, дали има работно
време, почивни дни, какво заплащане получава и кога. Във време на проверката Е.
А. обяснил, че „работи там, но няма сключен писмен трудов договор. Посочил, че „работи
от време на време в обекта и го викат, когато има работа“. Прието в решението
от фактическа страна в тази връзка е, че доказателствата по делото, включително
от показанията на актосъставителя и свидетеля по съставения за процесното
нарушение акт (АУАН), не сочат с категоричност, че в момента на проверката
лицето Е. А. е имал работно място и е извършвал трудова дейност като „общ
работник“ в дружеството. Прието също в решението, е че показанията на свидетелите
се базират само и единствено на техни заключения, породени от възприетото от
тях на място в обекта, като препредават само отчасти и по спомени разговора си
с Е. А..
Въз
основа на ангажираните по делото доказателства, районният съд приел, че
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не е установена по безспорен
начин. Прието в решението е, че доказателства относно същността на извършваната
от Е. А. работа, такива, които да обосноват преценка, че изпълняваната от същия
дейност е трудова, в хода на съдебното следствие не са събрани, тъй като по
делото не са приобщени безспорни такива относно същността на работата като
съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила и
при определени условия. Предвид това прието от
районния съд е, че по делото не е доказано по безспорен начин извършването и от
наказаното дружество на нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с атакуваното
НП, поради което и НП е отменено като незаконосъобразно.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен
съд – Радомир в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи
с доказателствата по делото. Установената по делото фактическа обстановка е
основана в достатъчност и относимост на доказателствата, същата е възприета
след обсъждане както на релевантните факти и обстоятелства, така и на доводите
на страните, а съдебният акт е постановен след пълен, точен и обективен анализ
на приобщените доказателства. При извършената касационна проверка не се
установи в хода на производството пред районния съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения и в някоя от останалите хипотези на чл. 348, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Предвид това без основание са бланкетните доводи в жалбата, че решението
е постановено „в нарушение на процесуалните правила“.
Във
връзка с горното настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените
от районния съд правни изводи за неправилното прилагане на материалния закон в
производството по издаване на процесното наказателно постановление. Въз основа
на правилно установената по делото фактическа обстановка, съответни на
приложимия материален закон са изводите на решаващия първоинстанционен състав
за липса на основание за ангажиране имуществената отговорност на наказаното
дружество, настоящ ответник, чрез налагането на имуществена санкция за
неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във
връзка със санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Липсата на
доказателства по делото за предоставяне на работна сила в отношенията между Е. А.
и „***“ ЕООД предвид липсата на установено и доказано в хода на съдебното
следствие наличие на всички същностни елементи на трудово правоотношение и между
страните, обосновава извод и за липса на основание за уреждане на това отношение
като трудово посредством сключването на писмен трудов договор, каквото е
изискването на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Което на свой ред
обуславя и неприложимост на предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена
санкция за нарушаване на цитираните разпоредби на КТ от страна на ответника –
юридическо лице, във връзка с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
В
тази връзка без основание са основно изложените в касационната жалба доводи, че
по делото е доказано предоставянето от страна на Е. А. на работна сила, като е
целен трудов резултат, поради което към момента на проверката е било факт
трудово правоотношение, неуредено като такова съобразно изискванията на КТ.
Споделят се изцяло мотивите на районния съд, че по делото не е доказано по
безспорен начин извършването на нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал.
2 от КТ. Елементи на трудова обвързаност
между Е. А. и настоящият ответник не са установени категорично посредством
приобщената по делото доказателствена съвкупност. С процесния АУАН на
наказаното дружество е предявено, че не е уредило като трудови отношения по
предоставяне на работна сила с лицето Е. А., заварен на място в обекта да
работи като „общ работник“. Такова е и съдържанието на обстоятелствената част
на НП. От доказателствата по делото на първо място не се установява какъв е „източникът“
на заключението на актосъставителя, респективно на наказващия орган относно
характера на извършваната от завареното в обекта лице работа – общ работник. На
следващо място, внесени в хода на делото пред съда са данни, че поради неграмотност
Е. А. не попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която да отрази
дали и кога изпълнява трудови задължения в обекта и какви, има ли работно
време, почивни дни, какво заплащане получава и кога, има ли дневни и седмична
почивки. По данни на актосъставителя и свидетеля по акта, отново внесени едва в
хода на съдебното следствие, във време на проверката Е. А. обяснил, че „работи
там, но няма сключен писмен трудов договор“, както и посочил, че „работи от време на време в
обекта и го викат, когато има работа“. Посочените обстоятелства не са
обективирани в съставения във връзка с извършената проверка протокол или в друг
документ, съставляващ административнонаказателната преписка. Не са част и от
предявеното на наказаното лице от фактическа страна с АУАН, респективно с НП.
Разпитани като свидетели по делото, актосъставителят и свидетелят по акта заявяват
пред съда, че Е. А. обяснил „дали има почивни дни, с какво работно време, какво
заплащане получава и кога“, но че не си спомнят какво конкретно е посочил, както
и че не могат да потвърдят дали лицето е споделило, че работи всеки ден в
обекта, като посочено пред съда е от свидетеля по АУАН е също, че актът е
съставен „на база на гражданския договор“.
С
оглед горното правилен е изводът на районния съд, че доказателства по делото
относно същността на извършваната от Е. А. работа, такива, които да обосноват
преценка, че изпълняваната от същия дейност е трудова, в хода на съдебното
следствие не са събрани. По делото не е доказано, че към датата на проверката – 18.11.2021 г., Е. А. е имал
качеството работник, престиращ работната си сила на „***“ ЕООД, с определени
място на работа и продължителност на работния ден и седмица, за изпълнение на
определен вид работа, при определени от работодателя условия за това, при
спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и
работника, срещу договорени или факт трудово възнаграждение с постоянен
характер и периодичност на изплащането. Липсата на доказателства, които да
обусловят безсъмнен извод за наличие на отношения по предоставяне на работна
сила в полза на „***“ ЕООД, обосновава неприложимост на чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което и не е налице основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на ответника – юридическо лице, съгласно
чл. 413, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Решението е съобразено с
приложимия материален закон, поради което не е налице касационно основание за
отмяната му и в хипотеза на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид
изложеното решението на Районен съд – Радомир, валидно и допустимо, постановено
в производство без допуснати съществени процесуални нарушения и съобразено с приложимия материален закон, ще
се остави в сила.
Относно
разноските:
Ответникът по касационната жалба
не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства
за такива, затова и не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 50 от
17.05.2022 г., постановено по АНД № 72/2022 г. по описа на Районен съд –
Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/