Решение по дело №68312/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 август 2025 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20241110168312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15744
гр. * 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110168312 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №247956/17.07.2025 г. от адв. Е. Д. в качеството й на
процесуален представител на ищцата А. Д. Г., с която се иска допълване на решението като
съдът се произнесе с нарочен диспозитив по иска по чл. 344, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2 КТ, за
който в мотивите на решението е формирана воля, че е основателен в неговата цялост, както
и да бъде допълнено решението в частта на разноските като й се присъди сумата 250,00 лева
за процесуално представителство в последното открито съдебно заседание, за заплащането
на които са представени доказателства.
Ответникът по молбата не изразява становище в срока за това.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Делото е образувано по исковата молба на А. Д. Г. против В*“ гр. * с която са
предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на
уволнението, извършено със Заповед №* г. на началника на В*“ гр. * и неговата отмяна, и
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност * на В*“ гр. * и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2 вр. чл. 1 КТ – за
заплащане на сумата 1959,56 лева, представляваща обезщетение в размер на разликата
между получаваното при ответника възнаграждение и това при новия работодател за
периода от 01.10.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
С решение №13917 от 16.07.2025 г. съдът е признал за незаконно и е отменил
уволнението на А. Д. Г. ЕГН ********** извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със
Заповед №* г. на началника на В*“ гр. * както и е възстановил ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност * на В*“ гр. *.
В мотивите на решението съдът е формирал воля и е направил своите изводи във
връзка с предявения от А. Д. Г. иск за заплащане на сумата 1959,56 лева, представляваща
обезщетение в размер на разликата между получаваното при ответника възнаграждение и
това при новия работодател за периода от 01.10.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като е приел, че
същият е изцяло основателен, но е пропуснал да отрази в диспозитива на решението това,
1
което по съществото си представлява очевидна фактическа грешка. Така констатираната
очевидна фактическа грешка, установима без да се налага тълкуване на волята на съда,
следва да се отстрани в рамките на производство по реда на чл. 247 ГПК.
Относно искането по чл. 248 ГПК следва да се посочи, че същото е направено в
законоустановения срок - в срока за въззивно обжалване, поради което се явява процесуално
допустимо, но разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:
Според нормата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски
представя на съда списък на разноските, които иска да се присъдят. От текста на
посочената разпоредба става ясно, че на присъждане подлежат не само действително
направените разноски, а само включените в списъка, когато такъв е представен. Този списък
съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва
да й бъдат присъдени като съдът няма задължение да проверява дали в списъка са включени
всички сторени разноски, а само дали включените са действително извършени, за което да са
представени доказателства. В настоящия случай в депозирания списък по чл. 80 ГПК (л. 538
от делото) не са посочени разноски за процесуално представителство в последното открито
съдебно заседание, поради което и съдът не ги е присъдил в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №13917 от
16.07.2025 г., постановено по гр.д. №68312/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 71
състав, като
ОСЪЖДА В*“ гр. * БУЛСТАТ ** със седалище и адрес на управление: гр. * * да
заплати на А. Д. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. * * на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 2 вр. чл. 1 КТ сумата 1959,56 лева, представляваща обезщетение в размер
на разликата между получаваното при ответника възнаграждение и това при новия
работодател за периода от 01.10.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца за допълване на
Решение №13917 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д. №68312/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 71 състав, в частта за разноските като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2