Р Е Ш Е Н И
Е № 3754
гр. Пловдив, 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година , в състав
Председател: Дафина Арабаджиева
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 10055
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от Е.Д.Ж., ЕГН: **********, действаща чрез
законния си представител Д.П.Ж., ЕГН: **********,*** против КАМБИ -2005 ЕООД,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Неофит Бозвели“ № 32А, с която са предявени
обективно съединение искове с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2000 лв. –
претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и
неудобства, вследствие на инцидент, настъпил на *** в *** на детската площадка
в почивната база на ***, поради необезопасяване на съоръжение – пързалка, за
чиято поддръжка и обезопасяване отговоря ответното дружество, както и сумата от
377,98 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от 09.08.2016 г. до
18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2018 г. до оконачателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на *** Е.Ж. е било на почивка с *** си Е. В.К. и А.В.К. в
почивната станция на *** в местността *** над ***, като при изкачване на
пързалката детето е паднало, поради необезопасеността и й било причинено – ***. Твърди се, че отговорност за поддръжката и
обезопасяването на площадката и на почивната станция има ответното дружество,
което стопанисва обекта. Посочва се, че след инцидента законния представител на
ищеца Д.Ж. се срещнал с ***я на ответното дружество, за да го уведоми, че има
проблем на детската площадка, но последният му заявил, че едва ли не е дошъл да
го рекетира. Твърди се, че след инцидента площадката била отремонтирана. В
исковата молба се сочи, че вследствие на падането и възникналите проблеми
свързани с лечението, детето Е.Ж. претърпяла болки, стрес и страдания, като
всяко едно от посещенията при *** било свързано с отрицателни емоции от нея, тя
била свита и неконтактна. Дълго време имала проблеми с приемане на твърда храна,
трудно се хранила. Чувствала се неудобно от околните с оглед на видимите
изменения. С оглед на изложеното се моли предявените искове да се уважат
претендират се разноски.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна и необоснована, като
твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва конкретизация на
детската площадка и на действия/ бездействия, станали причина за инцидента. Оспорва да са налице
изискуемите пет кумулативни елемента за уважаване на предявените претенции. На
първо място твърди, че не се установява от представените доказателства да е
налице бездействие от страна на ответника, като *** на обекта, изразяващо се в
обстоятелството, че съоръжението не е било обезопасено. На второ място се
оспорва да е налице вина, доколкото се сочи, че отговорност за детето са носили
пълнолетните лица от семейството, с които тя е била на почивка – нейните *** и ***.
В тази връзка се прави възражение за съпричиняване на вредите, вследствие на
неосъществен контрол. Оспорва се да са налице и претендираните от ищеца вреди,
както и причинна връзка между вредите и соченото противоправно поведение на
ответника. Посочва се, че ***ят на ответното дружество е получило информация за
случващото се едва няколко дни след случилото се, когато го посещават ***та и ***то
на Е.. С оглед изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не се оспорва и от приетото по делото
Удостоверение за раждане на Е.Д.Ж. се установява, че Д.П.Ж. е нейн *** и ***.
За *** Е.Ж. е записана, като *** в ***.
Не се оспорва и от представената
извадка от регистъра на настанените туристи се установява, че А.В.К. – *** на
ищцата е бил регистриран като гост на хотела на 06.08.2016 г. и е напуснал на
10.08.2016 г.
Ответникът не оспорва, че има
качеството наемател на обекта, на който се сочи, че е разположена детската
площадка, на която е разположена пързалката, която ищецът твърди, че е била
необезопасена.
От приложените по делото документи,
съдържащи се в изпратените от Комисия за защита на потребителите преписки се
установява, че на 24.08.2016 г. в РД – П.
към КЗК е постъпил сигнал от потребител, в който са изложени твърдения за
наличие на обезопасена площадка за игра, разположена на открито, прилежа към
почивна станция на „***“, находящ се в местност „***“, ***. Във връзка със
сигнала на 31.08.2016 г. длъжностни лица от РП- П. са извършили проверка на
31.08.2016 г. на посочената площадка и са констатирали, че площадката е
разположена на открита тревна площ пред почивната станция *** ***и“, като
площадката и почивната станция се стопанисват от „Камби – 2005“ ЕООД.
Констатирано е, че на откритата площадка
е разположена пързалка тип „слонче“, изработена от метална конструкция с два
предпазни парапета без прегради, височината на стълбата е около 1,5 метра,
началната секция е с дължина около 1 метър, наклонът на улея за пързаляне е
около 45 градуса. На едната странична част на пързалката на хартиен носител е
поставен надпис: „Моля не оставяйте децата си без надзор!Деца до 3 години само
с придружител! Заведението не носи отговорност!“. Около местата на заваряване
на предпазните парапети на корпуса на пързалката има грапави до остри участъци,
а по улея за пързаляне и страничните парапети на улея има корозирали участъци с
остри ръбове, които биха могли да предизвикат одрасквания и охлузвания по
кожата. Установено е, че в близост до площадката не е поставена табел с информация
за безопасната експлоатация на площадката за игра. Посочва се, че търговецът не се е явил на определената дата за
документална проверка и не е представил изисканите документи, удостоверяващи
безопасността на площадката за игра, съгласно Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. С оглед липсата на представени документи и
констатирани несъответствия от КЗК със Заповед № 910 от 18.10.2016 г. е наредено
на ответното дружество да спре временно предоставянето на услугата на детска
площадка, разположена на открито, прилежаща към почивната станция „***“,
находяща се в местност „***“ до ***, поради липса на документи, удостоверяващи
съответствието на детската площадка с нормативните изисквания. Заповедта е
влязла в сила. В изпълнение на заповедта
площадката за игра, разположена на открито, прилежаща към почивната станция „***“,
находяща се в местност „***“, ***е оградена с ограничителна сигнална лента в
бяло и червено. В близост до площадката
е поставена табела с надпис: *** ползвател: фирма „Камби 2005“ ЕООД, ***.
Забранено за домашни любимци.Забранено за моторни превозни средства. Забранено
за велосипеди. Телефон за спешна помощ 112.“ Под табелата е поставен надпис „Не
работи“
В преписката, представена от КЗК
е приложено и удостоверение за утвърдена категория, от което е видно, че ползвател
на почивна станция „***– ***и“ е
ответното дружество.
С Постановление от 13.07.2017 г.,
образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 09.08.2016 г. в
местността *** е причинил по непредпазливост на Е.Д.Ж. средна телесна повреда
престъпление по чл. 133 НК, досъдебното производство № 921/2016 г. по описа на
І РУ на МВР е прекратено, тъй като е установено, че се касае за лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Установено е, че липсва обективният
състав на престъплението по чл.133 НК.
От приетия по делото амбулаторен
лист се установява, че Е.Ж. е прегледана на 10.08.2016 г. от лекар по дентална
медицина, като е отразено, че е извършено ***.
В приетото по делото съдебно –
медицинско удостоверение ОГ 11.08.2016 г. е отразено, че ***то и освидетелствената Е.Ж. са дали сведения, че на *** г. в местността „***“,
в почивна база *** при подпиране на метален парапет на пързалка на детска
площадка, същият падна и освидетелстваната паднала върху него и се ударила в
областта на устата. Представен е и цитирания амбулаторен лист, в който е
отразено,че е извършен обстоен преглед със снемане на зъбен статус: ***. При
прегледа на Е.Ж. е установено, че й е било причинено: ***. Описаните
травматични увреждания се сочи, че са причинени по механизма на с или върху
твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както
е отразено в предварителните сведения. Констатирано е, че *** са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а останалите
травматични увреждания са й причинили болки и страдания.
От приетото по делото заключение
на съдебно – медицинската експертиза се потвърждава изложеното в СМУ относно
характера и вида на нараняванията. Вещото
лице е отразило, че описаните травматични увреждания са причинени при удар или
притискане със или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са получени
по начина, който се посочва от пострадалата в исковата молба, а именно при
падане от пързалка и удар в областта на горната устна и подлежащите първи горен
ляв и първи горен десен зъби в земната повърхност и стълбите или пода на
горната площадка на пързалката. В съдебно заседание вещото лице конкретизира
изводите си, като посочва, че в случай че детето падне на земната повърхност и
си удари лицето би следвало да има на носа, брадата и челото травми, при широка
повърхност. Според него това означава, че е било нещо ограничено, нещо
изпъкнало, което да удари само зъбите и областта на устната, може и в самия
парапет и в стълбите, като явно устата на детето е била отворена и ударът е
попаднал там. Не изключва възможността и детето да се е ударило в парапета още
на пързалката, още преди да е счупен парапета.
Относно оздравителния процес
вещото лице посочва, че по отношение на *** е траел около 10-15 дни, при
благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени
и гласни доказателства по делото. Лечението на *** е продължило до изграждането
им с фото полимер. След изграждането им
с фотополимер пострадалата се сочи, че не е чувствала болки и дискомфорт.
Говорът е бил възстановен, а дъвкателната функция по никакъв начин не е била затруднена. До
изграждането с фото полимер е било затруднено фазата на отхапване и говорната
във фазата на фонетообразуването. Към момента на извършване на преглед
пострадалата Ж. няма видими белези и
речта й не е затруднена и не би следвало да има проблеми при отхапването, след
като зъбите са възстановени с фото
полимер.
В съдебно
заседание вещото лице Б. пояснява, че
заключението му е с оглед на приетите по делото доказателства, сред които няма
данни кога точно е станало изграждането с фотополимер, за колко
време зъбите са били шинирани. При прегледа на детето, вещото лице сочи,
че е видяло, че зъбите са изградени с фотополимер. Допълва, че по принцип, когато е шиниран
зъбът, докато изтече лечебният процес, детето трябва да се ограничава от твърди
храни, защото се изчаква зъбният апарат да се стегне около зъба, за да може да
се фиксира този зъб в алвеолата. Ако този зъб не се фиксира в алвеолата, той се
умъртвява, започва да не се храни и потъмнява и в един момент той отпада или
прави гранулом и зъболекарите го махат. Към момента на прегледа вещото лице е
установило, че тези зъби видимо не са променени, което означава, че зъбите са
витални, че предните зъби са здрави и фиксирани, като детето заявило, че няма
болки. Според вещото лице няма причина две години след инцидента детето да не
яде твърди храни. Допълва, че липсват данни за умъртвяване на зъба, като сочи,
че децата имат много добри регенеративни възможности и по-бързо стават тези
неща, отколкото при по-възрастни хора, но зъбчето ако не се захване, то ще се
промени и ще отпадне, две години няма да стои въобще в устата, ако не е имплант
фиксиран в челюстта с винтове. Посочва, че естествен зъб, ако не е зараснал
напълно в зъбодържачния апарат, ще падне за тези две години.
От разпита на св. А.К., чийто показания съдът преценява с
оглед на останалите доказателства по делото, доколкото същият е *** на ищцата,
се установява, че преди две години са били на почивка в процесната база. Това
обстоятелства се потвърждава и от представените от ответника и приети писмени
доказателства, като не се оспорва от последния. Установява се, че последният
ден преди да напуснат базата, вечеряли навън с приятели в една беседка, която е
малко над площадката. Свидетелят твърди, че беседката се е намирала на по –
високо място на около 20 метра от площадката, като се виждало как децата
играят. Изведнъж се чул писък, като всички от беседката се затичали да проверят
какво става. Установило се, че две деца лежат долу, като едното било ищцата,
която плачела и другите деца също плачели. Е. не можела да говори, била
уплашена, като й течало кръв от устата. Св. К., който сочи, че е медицински ***,
решил да й укаже помощ и да установи какво е поражението. Завел я до чешмата,
измил й лицето и устата, но кървенето продължило от устната горе понеже била
наранена и от предните два горни резци, единият зъб висял, а другият наполовина
бил счупен. Свидетелят стигнал до заключението, като видял падналия парапет от
пързалката тип слонче, от която била паднала внучката му, че най – вероятно тя
се е облегнала на парапета и тъй като той не е бил добре заварен, децата са
паднали долу и Е. е паднала върху желязото или желязото я е ударило. Свидетелят
завел Е. в стаята, оказал й помощ, като не се обадил на бърза помощ, тъй като
преценил, че се нуждае от специализирана ***ична намеса. Това било вечерта към
9-10 часа. Обадил се на зет си да му осигури специализирана клиника, за да се
види какво може да се направи. Като се съмнало, събрали багажа и тръгнали, като
веднага посетили клиниката. Свидетелят посочва, че когато тръгвали парапетът от
пързалката тип слонче бил пред входа на вратата, като след 2-3 дни когато
отишли в базата със зет му парапетът бил перфектно направен и заварен.
Свидетелят посочва, че след като започнало лечението, детето било много
травматизирано, като единият зъб висял и благодарение на специалисти го
репонирали, а другият, който бил счупен го надградили, като предупредили Е., че
не бива да яде твърди неща с предни зъби, например ябълка и круша, като
трябвало да ги нареже и тогава да яде. Самото лечение продължило около 2
месеца. Свидетелят посочва, че детето от тогава е в стрес, като имало и
генорезис – „изпускане през нощта“, като след преживения шок, детето сега се
възстановява, ходи на училище, но това е нещо, което не може да забрави.
Оплаквала се, че като гризне нещо и я заболява. Освен това не искала да играе
баскетбол и народна топка, защото я било страх да не я удари топката в
лицето.Свидетелят посочва, че не са видели, че парапетът не е добре закрепен, иначе
нямало да пуснат внучка си да играе на детската площадка. За инцидента на момента не сигнализирали ***я
на почивната станция, но твърди, че същият е узнал, тъй като им върнал парите
за последният ден престой.
От
показанията на св. Д.И., който също е почивал по това време в почивната станция
на ***, се установява, че всяка вечер с другите почиващи, сред които и св. К. излизали
пред вилата. Било надвечер, децата си играели на спортната площадка,
която била на около 10 метра от тях, като ***та и ***то на Е. били с тях. Чули,
че децата извикали и като отишли видели Е. с ръчичка да си държи устата. Всички
деца посочили играчката, която се е счупила. ***то грабнал детето и отишъл
навътре, като на другия ден рано си тръгнали. Свидетелят не знае дали ***ят е
узнал за инцидента.
Св. В.К.
– *** на ***я на ответното дружество, който помага на *** си в работата, като
няма договорни отношения с ответното дружество, посочва, че е узнал за
инцидента след няколко дни, когато *** му бил посетен от ***та и ***то на
пострадалата. Няколко дни след като си
тръгнали хората почиващите с детето, пред станцията спряла кола, като двама
мъже слезли от колата, попитали къде е ***я и св. К. ги завел в кабинета при ***
му, като свидетелят седнал отпред пред вратата и чул, че разговорът е на висок
тон. Твърди, че думите на мъжете отправили към *** му следните думи „Виж дай
1000 лева или ще ти стъжня живота“. ***та на св. *** отворил вратата и изгонил
двамата мъже. Обяснил на ***а си, че многото хора, които били с внучето, то
било на пързалката и паднало и се ударило. Свидетелят твърди, че той и *** му
научили за тази ситуация едва в този момент. Относно поддръжката на станцията,
посочва, че не знае кой се занимава с нея, като той и родителите му се
занимават с ежедневните неща. Посочва, че това е било шок за тях, тъй като от
18 години родителите му стопанисват обекта и не е имало инцидента. Св. К.
посочва, че не е бил там, за да кажа дали е падал парапета на
пързалката, като не е заварявал парапет и не е викал някой да го прави.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
главен иск е с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената
разпоредба отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител,
като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна
предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие
неправомерно поведение, при това според съдебната практика не е необходимо
персоналният причинител да е известен.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на
неимуществени вреди на ищцата, произтекли от неизпълнение на вмененото на стопанина
на площадка за игра задължение да осигури ползването на тази площадка само, ако
съответства на изискванията за
устройство и безопасност, вследствие на което ищцата претърпяла болки и
страдания, вследствие ***.
С оглед установените фактически обстоятелства по
делото и предвид правната характеристика на предявените искове, съдът счита, че предявените искове са доказани
в основанието си.
В случая, са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника.
С Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра се определят условията и редът за устройството и
безопасността на обществено достъпни площадки за игра, разположени на открито и
на закрито, в т.ч. изискванията за безопасното им ползване, поддържането и
контрола. В чл. 42 от Наредбата е предвидено, че всяко съоръжение с височина на
свободно падане от 1 до 2 m се обезопасява с парапети с височина от 0,65 до
0,80 m от повърхността на стоене. Съобразно изискването на чл. 1,
ал.2 от Наредбата, площадките за игра се устройват така, че да осигуряват безопасност и
достъпност при игра за всички ползватели, включително и за ползвателите с
увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове,
застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на техните придружители. Съобразно
чл. 64, ал. 1 от цитираната наредба, обществено достъпните площадки за игра,
разположени на открито и на закрито, могат да се ползват само ако съответстват
на изискванията за устройство и безопасност, определени по реда на тази
наредба, като поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите към
тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани.
Стопанинът на площадката за игра по всяко време носи отговорност за
съответствието на площадката с изискванията на наредбата, както и за монтажа,
контрола и поддържането на всички съоръжения за игра. В чл. 66. от
Наредбата е предвидено, че стопанинът на площадката за игра по всяко
време носи отговорност за съответствието на площадката с изискванията на
наредбата. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че стопанинът на
площадката за игра носи отговорност за правилното й устройство в съответствие с
изискванията за безопасност и достъпност, определени по реда на тази наредба;
монтажа, контрола и поддържането на всички съоръжения за игра; полагането на
изискващите се ударопоглъщащи и други видове настилки на територията на
площадката, както и за контрола и поддържането им, извършването на всички видове контрол по
време на експлоатацията на площадката за игра и др. Съгласно т.6, § 1 от ДР на
Наредбата стопанин на площадка за игра" е собственик, наемател или
концесионер на поземления имот или на сграда или на част от сграда, на чиято
територия е разположена площадката за игра.
Не е спорно по делото и от приетите по делото
доказателства се установява, че ответникът е наемател на сградата, на чиято
територия е разположена площадката за игра, на която се е осъществил процесния
инцидент. От събраните по делото гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност във връзка едно с друго и с приетите писмени доказателства се
установява, че на 09.08.2016 г. ищцата е била с *** си и *** си на почивка в
почивната станция на почивна станция на „***“, находящ се в местност „***“, ***, като вечерта тя
е паднала от пързалката тип слонче, вследствие на счупване на металния парапет
на пързалката. Вследствие на удара в парапета и било причинено ***. Без
значение е обстоятелството, че не се установява с категоричност, че ответното
дружество е узнало за инцидента, доколкото липсата на уведомяване не
представлява самостоятелно основание за отпадане на отговорността. Същата би
имала значение само в случай, че е налице причинно – следствена връзка между липсата на уведомяване на стопанина на
детската площадка и частичното или пълното предотвратяване на настъпване на
неимуществени вреди. В случая нито се твърди, нито се установява по делото, че
в случай, че ответникът е бил уведомен за инцидента, то той е щял да
предотврати настъпването на вредите, вследствие на падането от пързалката.
Разпитаните свидетели, доведени
от ищеца са очевидци на случилото се, като независимо, че един от тях е близък
роднина на ищцата, доколкото показанията непротиворечиви, последователни и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, то съдът кредитира
показанията им изцяло. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника,
че не се установява констатираните увреждания да са причинени именно от удар в
парапета на детската площадка. Вещото лице при разпита в съдебно заседание
посочва, че в случай, че детето е било паднало върху земната повърхност, то би
следвало да има наранявания и върху други части на лицето, а не само по
отношение на предните зъби и устната, поради и което най – вероятно е било нещо
„ограничено, нещо изпъкнало, което да удари само зъбите и областта на устната“,
което отговаря по описание на металния парапет на детската пързалка тип
„слонче“. От приложената по делото
преписка безспорно се установява, че е имало счупен парапет на пързалката,
който впоследствие е заварен. Въпреки това дори и след заваряването на парапета
на детската пързалка, площадката все още не е съответствала на нормативните
изисквания, поради и което е била постановена заповед за спиране временно
предоставянето на услугата на детска площадка, разположена на открито,
прилежаща към почивната станция „***“, находяща се в местност „***“.
С оглед на събраните по делото макар и косвени
доказателства, обсъдени в тяхната цялост и последователност, може да се
достигне до един единствен извод и това е, че на 09.08.2016 г. ищцата е била
гост на почивната станция на „***“,
находящ се в местност „***“, ***, като вечерта тя е паднала от пързалката тип
слонче, вследствие на счупване на металния парапет на пързалката, при което й
било причинено ***.
Налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за устрояване на
площадката за игра така, че да осигурява безопасност и достъпност при игра за
всички ползватели, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове,
застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на техните придружители, за
конструиране на съоръженията за игра и елементите на обзавеждането така, че да
няма опасност от захващане на тялото, части от тялото или на дрехи, за
съответствието на площадката с изискванията на наредбата, както и за монтажа,
контрола и поддържането на всички съоръжения за игра, които задължения
произтичат от разпоредбите на чл. 1, ал.2,
чл. 37, ал.1, чл. 64, ал.1
и ал.2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството
и безопасността на площадките за игра.
Налице е и причиняване на неимуществени вреди на
ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилите
увреждания, които обаче не се установява да са с толкова висок интензитет,
какъвто твърди ищцата. Вещото лице посочва, че оздравителния процес на *** е
траел около 10-15 дни, а към момента на
изготвяне на заключението оздравителният процес по отношение на наранените зъби
вече е приключил, като детето не се е оплакало от болки в зъбите. Относно останалите неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени негативни емоции от преживяната уплаха, както и
болките вследствие на манипулациите, то същите са логично следствие от
установения инцидент и се подкрепят и от събраните в тази насока гласни
доказателства.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява и наличието на причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното
поведение на служители на ответника, на които е било възложено изпълнение на
задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Наредбата. Не се представиха доказателства в подкрепа на твърденията на
ответника, че липсата на уведомяване на ответника за възникналия инцидент е в
причинна връзка с настъпилите вреди. Не се спори по делото, че ***та и ***то на
ищцата не са уведомили ***я за настъпилия инцидент веднага, но доколкото не се
установява това да е допринесло за вредоносния резултат, то това обстоятелство
е ирелевантно по отношение на причината връзка.
Не се установява и твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат, поради неположена грижа от страна на ***то
и ***та на ищцата, които са били заедно с нея на почивка в този момент. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че детето е било
наблюдавано от *** си и *** си, които са били в непосредствена близост до
детската площадка. Предвид механизма, по който е настъпило падането, а именно:
счупване на метален парапет, то ***та и ***то не е имало как да предотвратят
настъпването на вредоносния резултат, дори и да си били до самата площадка. Още
повече, че внучка им към този момент е била на *** и не се е изисквало съгласно
указателните табели същата да бъде с придружител. Съпричиняването е
основание по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, съобразно
определените и установени техни размери. Действително, възрастният придружител – в случая ***та и ***то са длъжни да осигурян надзор по
отношение на малолетното си дете, за да обезпечат и личната му безопасност. В конкретния случай те са упражнили достатъчен надзор и са положили дължимата
грижа за подсигуряване на безопасността му при ползване съоръженията на
детската площадка. Реагирали са мигновенно при падането
на детето и са му оказали първа помощ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Като съобрази
описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически
и емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност и съобразно
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя неимуществените вреди по
справедливост в размер от 2000 лв.. Така
претендираното от ищеца обезщетение, съдът счита за изцяло съответстващо на справедливостта и
репариращо понесените от ищцата болки, страдания, страх и неудобства. При определянето му се отчитат обстоятелствата,
че ищцата е била на ***, която възраст дава отлична възможност за
възстановяване; лечението е продължило
около 2 месеца, като липсват данни за усложнения; до изграждането с фото
полимер е била затруднена фазата на отхапване и говорната във фазата на
фонетообразуването; физическия и
психически дискомфорт, както и факта, че детето изпитва страх от дейности,
които биха могли да представлявали потенциална опасност за увреждане на зъбите.
По
отношение на иска за мораторно обезщетение, то доколкото се касае за
непозволено увреждане, то ответникът изпада в забава от датата на деликта
съобразно нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД
и от този момент дължи лихва за закъснение. С оглед
на това и предвид на установения размер
на обезщетението за неимуществени вреди и
на основание чл. 162 от ГПК съдът чрез използване на специална компютърна
програма установява, че размерът съответства на претендирания такъв от 377,98
лв. за периода от 09.08.2016 г. до
18.06.2018 г.
Доколкото
главницата е за лихвоносно вземане, то съдът счита за основателно и искането за
присъждане на законна лихва.
С оглед
уважаване изцяло на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
заплатена държавна такса, адвокатски
хонорар и възнаграждение за вещо лице в общ размер от 730 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КАМБИ
-2005 ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Неофит Бозвели“ № 32А ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Ж., ЕГН: **********,
действаща чрез законния си представител Д.П.Ж., ЕГН**********,*** сумата
от 2000
лв. – главница,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се
в болки, страдания и неудобства, вследствие на инцидент, настъпил на 09.08.2016
г. в местността *** на детската площадка в почивната база на *** поради
необезопасяване на съоръжение – пързалка, за чиято поддръжка и обезопасяване
отговоря ответното дружество, както и сумата от 377,98 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от
09.08.2016 г. до 18.06.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.06.2018
г. до оконачателното й изплащане, както и разноски в общ размер от 730 лв., включващи сумата от 500 лв.- адвокатски хонорар, 130 лв.-
държавна такса и 100 лв.- възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ