Решение по дело №304/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260054/27.11.2020 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание, проведено на 28.10.2020 год, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                         МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 304/2020 , за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е въззивна жалба от Р.Н.Ч. чрез адв. О.М. *** срещу решение № 795/23.06.2020 год по гр.д. № 1918/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно осн. чл. 31 ал.2 от ЗС срещу С.И.С. за заплащане на сумата 47 613,08 лв, представляваща, както следва: 31 320 лв – обезщетение, че ищцата е лишена от правото да ползва собствената си ½ ид.ч. от лек автомобил „Мерцедес МЛ 430“ рег.№ В 1988 РН за периода от 31.05.2014 до 19.03.2020 год – датата на завеждане на иска, и 12 180 лв - обезщетение, че ищцата е лишена от правото да ползва собствената си ½ ид.ч. от лек автомобил „Тойота Айго, рег.№ В 2756 НВ за същия период, ведно със сумата 4113,08 лв, представляваща обезщетение за забава, равно на законната лихва върху главниците за периода от 31.05.2019 до завеждането на иска.

Въззивницата се позовава на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доклада на делото. Твърди, че същият е непълен, защото, указвайки на ищцата, че носи тежестта да докаже чрез пълно и главно доказване връчването по надлежния ред на покана до ответника, съдът не е посочил с какви конкретни доказателства следва да се осъществи това доказване. Изложени са съображения по същество относно реда за връчване на поканата чрез нотариус Янчо Несторов, като е изразено несъгласие с изводите на съда, че оспорването на връчването от страна на ответника е проведено успешно. По изложените съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, с присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска, както и разноските за двете инстанции.

В постъпилия отговор от С.И.С. чрез адв. Д.М. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Противопоставя се на допускането на поисканите със жалбата писмени доказателства поради преклузия. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е          НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е искова претенция от Р.Н.Ч. срещу С.И.С. с правно осн. чл. 31 ал.2 от Закона за собствеността, за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишена поради това, че ответникът е създал пречки тя да си служи с движими вещи (леки автомобили), обща собственост на двамата.

Твърденията в исковата молба, по които няма спор между страните са, че същите са бивши съпрузи (бракът им е прекратен с решение по гр.д. № 12796/2014 год на ВРС, влязло в сила на 27.03.2015 год), както и че по време на брака са придобили в режим на СИО следните леки автомобили: „Мерцедес МЛ 430“ рег.№ В 1988 РН и „Тойота Айго, рег.№ В 2756 НВ. След развода не е извършена делба на общото имущество, което понастоящем се притежава от тях в режим на обикновена съсобственост при равни дялове. Това обстоятелство също не е оспорено от ответната страна.

По делото е представен констативен протокол на нотариус Янчо Несторов, в който той е удостоверил, че на 30.05.2014 год в 12,00 часа пред него се явила Р.Н. С. с ЕГН ********** във връзка с отправена чрез същия нотариус покана до С.И.С. с ЕГН **********, съдържаща искане да й бъде предоставен ключ от лек автомобил „Мерцедес МЛ 430“ рег.№ В 1988 РН или от лек автомобил „Тойота Айго, рег.№ В 2756 НВ, както и претенция в случай, че това не бъде сторено, да й се заплаща месечен наем в размер на 200 лв. От констативния протокол се установява, че поканата е била връчена на 27.05.2014 год чрез залепване на уведомление на адреса. В заглавната част на констативния протокол е посочен адрес за връчване гр.Варна, ул.”Хаджи Д.” 18, ет.5, ап.55, от което следва да се заключи, че уведомлението е било залепено именно на този адрес.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил получаването на нотариалната покана на посочения в нея адрес с твърдението, че на ищцата още по време на бракоразводния процес е бил известен факта, че той не пребивава на него.

След справка с бракоразводното дело № 12796/2014 год на ВРС, съдът констатира, че по него е приложен протокол от съдебно заседание, проведено на 19.05.2014 год по гр.д. № 1948/2014 год на ВРС, с предмет определяне на привременни мерки по чл. 323 от ГПК за предоставяне на родителските права върху родените от брака деца С. и Р.. По това дело страните са постигнали споразумение родителските права върху децата да се упражняват от бащата и е определено местоживеенето им при него на адрес гр.Варна, кв. Виница, ул.”Свети Екзарх” № 20.

С оглед така установените факти, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.2 от Закона за собствеността, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Следователно за възникване на правото на ищцата да търси обезщетение за нарушено право да ползва общите вещи е от значение момента на поканата. Без да се поставя под съмнение констатацията на нотариуса, че на 27.05.2014 год е връчил нотариалната покана до ответника чрез залепване на посочения в поканата адрес гр.Варна, ул.”Хаджи Д.” 18, ет.5, ап.55, тя въпреки това не е достигнала до адресата. Това е така, защото от цитирания по-горе протокол се установява, че на 19.05.2014 год – дата, предхождаща връчването, ответникът се е намирал на друг настоящ адрес,***. Този адрес е бил известен на ищцата, която е участвала в производството по гр.д. № 1948/2014 год на ВРС и се е явила лично в съдебното заседание на 19.05.2014 год.

Завеждането на иска за обезщетение кани длъжника, но има действие занапред. Поради това претенцията за минал период при липса на надлежно връчена покана, е неоснователна.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение, с което искът е отхвърлен, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските на ответната страна за настоящото производство в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 795/23.06.2020 год по гр.д. № 1918/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА Р.Н.Ч. с ЕГН ********** да заплати на С.И.С. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.