№ 447
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503136 по описа за 2021 година
С решение № 263928 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 7297/2020 г., СГС, І-13
с-в, осъжда Ц. Т. Н. да заплати на С. Й. Н. по иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД сумата от 31 809 лв., с която неоснователно се е обогатила за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.07.2020
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над уважения размер до
сумата от 39 027 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен, е постъпила
въззивна жалба от Ц. Т. Н.. Твърди, че според доказателствата по делото тя е
превела на ищеца сумата от 39 027 лв. като поддържа, че цялата сума, която
се полага на ищеца като наследник му е изплатена на части. Ето защо счита и
възражението за прихващане за основателно. Моли решението да се отмени,
като се отхвърли иска и й се присъдят разноски.
Ответникът по жалбата С. Й. Н. оспорва същата. Намира иска за
недоказан, както и че събраните доказателства сочат за други отношения
между страните (заем), по които е имало плащане.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
1
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът С. Й. Н. твърди, че е наследник на Й. С. Н., негов баща. Сочи,
че преди да почине наследодателят му получил обезщетение от
предприятието, където работел в размер на 132 083, 81 лв. Ответницата Ц. Т.
Н., майка на Н., била упълномощена от ищеца и неговия брат да получи
сумата от банка. Ищецът сочи, че от сумата той следва да получи 1/3 ид.ч., но
ответницата му превела само 5000 лв. и му дължи още 39 027 лв., която сума
моли да му бъде присъдена, като намира, че с тази сума ответната страна се е
обогатила без основание. Претендира законна лихва от датата на исковата
молба и разноски.
Ответницата Ц. Т. Н. оспорва иска. Сочи, че исковата сума е заплатена
на части до размера от 22 700 лв., като сумата от 21 654,21 лв. е превела за да
погаси жилищен кредит на наследодателя, като е заплатила и нотариалните
такси от 231,78 лв., във връзка с което прави възражение за прихващане със
сумата от 29 995, 33 лв. Подчертава, че със сумата от 7 295,33 лв. е заплатила
припадащата се част от задължението на самия ищец. Намира, че
предпоставките на чл. 59 ЗЗД не са доказани и претендира да се отхвърли
иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че Й. С. Н. е починал (на 11.05.2019 г.) и е оставил за
наследници ищеца (негов син), ответницата (негова съпруга) и друг свой син.
Няма спор, че приживе е получено обезщетение в размер на 132 083, 81 лв.,
което обаче е изплатено едва след смъртта на Й. Н. на ответницата Н. (на
10.06.2019 г.), както и че тя е превела на ищеца сумата от 5000 лв. Установява
се, че в периода от 23.07.2019 г. до 8.04.2020 г. (л. 39) ответницата е превела в
полза на ищеца още сумата от 17 700 лв., като в платежните нареждания е
посочено „превод“ и „захранване“. Не е спорно обстоятелството, че
ответницата е погасила и кредит, получен от Й. Н. като е платила сумата от
21 654, 21 лв. и такса за заличаване на ипотека в размер на 231,78 лв.
2
Св. М. И. К., съжителстваща с ищеца на семейни начала разказва, че
сумата от 3000 лв. била преведена от Ц. на ищеца като негов дял, тъй като
автомобила на наследодателя останал във владение на преживялата съпруга и
другия син. Според показанията в началото на 2019 г. ищеца дал на майка си
заем от 6700 лв., който тя погасила с два превода от по 4600 лв. и 2100 лв. За
сумата от 8000 лв. е посочено, че съставлява заем, който Ц. е предоставила на
С. за закупуване на кола през 2019 г., а в последствие сумата е била върната
на ответницата на ръка.
Св. Д. Й. Н., брат на ищеца и син на ответницата, твърди, че не му е
известно майка му да е вземала заем от брат му, но знае, че тя му е
предоставяла такъв, без да е наясно дали той го е връщал. Потвърждава, че
един от автомобилите, който е бил в наследството на баща му е предоставен
за ползване, а другия се ползва от трето лице. На С. били дадени 3000 лв., но
това било заради второто МПС. Заявява, че знае за преводи от ответницата
към ищеца, но не може да посочи какви и на какво основание. Потвърждава,
че ответницата е превела на двамата си сина суми от полученото
обезщетение, но не знае точно колко.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Ищецът се домогва да установи, че ответницата се е обогатила за
негова сметка, тъй като не е превела в негова полза припадащ му се
наследствен дял от оставена в наследство сума.
Съгласно запазилото действието си Постановление № 1 от 28.05.1979 г.
на Пленум на ВС, когато не са налице елементите на някой от трите
фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с
иска по чл. 59 ЗЗД (т. 1 от соченото ППВС). По своя характер искът е
субсидиарен, като съгласно т. 8 и т. 10 от цитираното ППВС и приложното му
поле е само, когато неоснователно обеднелия въобще не може да се защити
нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск. Общият фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
основни елементи: 1. обогатяване на един правен субект за чужда сметка, 2.
обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за това
3
обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването (която
обаче не следва да е причинно следствена, тъй като не е необходимо
обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването – на
обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група
факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
В разглежданият случай се установява, че ответницата е получила
превод на сума, собственост на общия наследодател, като всеки наследник
(преживяла съпруга и двама синове) има право да получи равен дял от нея, а
именно – 44 027, 93 лв. Няма спор, че ищецът е получил 5000 лв., нито че
ответницата е погасила неговия припадащ се дял в задължение на починалия
(от кредит и нотариална такса) на стойност от 7295,33 лв. (Страните не
твърдят друго и няма разногласия по въпроса, че кредитът, който е бил
погасен е бил задължение само на починалия и в него дял не е имала
ответницата като негова съпруга). Ето защо ищецът има право да получи като
наследствен дял от полученото от наследодателя му обезщетение в размер на
31 732,60 лв. (остатък след плащане и прихващане на 5000 лв. и 7295,33 лв.).
Ответницата е държала тази сума и е следвало да докаже, че я е превела в
полза на ищеца, тъй като тя носи тежест да докаже или че е платила, или че
има правно основание да задържи посочените средства. Събраните по делото
данни действително установяват, че Н. е превеждала в полза на Н. парични
средства, но няма годни доказателства, които да установят, че се касае до
преводи на суми от наследствения дял. В платежните нареждания е посочено
като основание „превод“ и „захранване“. Показанията на св. Н. не установят
друго основание за банковите трансфери – той е заявил, че майка му
изплатила на синовете си суми от обезщетението получено от баща му (което
е вярно за сумата от 5000 лв., предадена на ищеца), но в показанията няма
други данни, които да потвърдят, че остатъка също е платен. В този смисъл не
може да се приеме за доказана тезата на ответницата, че е изплатила на сина
си припадащата му се част от наследството. Липсват и доказателства, че Н.
разполага с годно правно основание да задържи спорната сума.
На следващо място, макар и да не носи тежест за това, ищецът е събрал
доказателства, че част от преводите, които са извършвани от майка му в
негова полза касаят други отношения, респ. има други основания за тяхното
плащане. Така св. К. е посочила, че сумата от 3000 лв. е изплатена като дял в
друга наследствена вещ (автомобил), а сумата от 6700 лв. е заем, даден от Н.
4
на майка му, който тя в последствие е върнала. Относно сумата от 8000 лв. е
заявено, че съставлява даден заем от Н., който на свой ред Н. е погасил. Тези
показания могат да бъдат ползвани на общо основание, въпреки забраната за
установяване на договори на стойност над 5000 лв. с гласни доказателства
(чл. 164, т. 3 ГПК), тъй като в случая заемните договори са сключвани между
роднини по права линия. Съдът кредитира показанията на св. К., при
съблюдаване на чл. 172 ГПК, като намира, че същите са последователни,
детайлни и подробни, логични и житейски достоверни. Тези сведения не се
опровергават от показанията на другият свидетел Д. Н. – брат на ищеца и син
на ответницата, тъй като той не е бил прецизен в изложението си, не е
посочил нито точни суми, нито е установил какво е конкретното основанието
за всеки от паричните трансфери между страните. Очевидно е, че св. Н. няма
преки и ясни възприятия за отношенията между брат му и майка му, каквито
св. К. демонстрира, поради съжителството си с ищеца.
Предвид казаното се налага извода, че ищцата е задържала без
основание полагащия се на сина й остатък от наследствения му дял в размер
на 31 732,60 лв. Тази сума, тя следва да му заплати, като искът за горницата
над нея се явява неоснователен. Доколкото първоинстанционният съд е
присъдил по-голяма сума – 31 809 лв., то решението следа да се отмени само
в частта, в която е присъдена в тежест на жалбоподателката горницата над
31 732,60 лв. до сумата от 31 809 лв. В останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
При този изход на спора и като отчита, че по своето правно естество
жалбата на Н. се явява неоснователна (с изключение на грешката при
изчисляването на точния размер), съдът приема, че разноски в настоящата
инстанция на жалбоподателката не следва да се присъждат. Такива се дължат
на ответника в размер на 1750 лв. за адвокат.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263928 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 7297/2020 г.,
СГС, І-13 с-в, в частта, в която Ц. Т. Н. е осъдена да заплати на С. Й. Н. по
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата над 31 732,60 лв. до сумата от
31 809 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. Н. предявен срещу Ц. Т. Н. с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 31 732,60 лв. до сумата от 31 809 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която Ц. Т. Н. е осъдена да
заплати на С. Й. Н. сумата от 31 732,60 лв. на основание чл. 59 ЗЗД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6