Р Е Ш Е Н И Е №
148
гр. Сливен, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември,
две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора МИЛЕНА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 137 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 443 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 256/05.06.2019 г. по АНД № 443/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно постановление № F 423804/12.11.2018 г. на Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „П. Й. и синове – Сливен“ ООД, Булстат ……………., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. В. В. и Е.Д.М., за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът – „П. Й. и синове - Сливен“ ООД, чрез п. адв. С.Р. ***, който го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Твърди, че съдът неправилно е приел, че е извършено административно нарушение, за което е наложено наказанието, а дори и да се приеме, че е извършено такова, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС и по същество да отмени наказателното постановление.
В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Сливен.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че изводите на Районния съд са правилни и не са налице основания за отмяната на решението. Предлага решението да се остави в сила.
Административен съд Сливен, в качеството на касационна инстанция, като обсъди заявените в жалбата оплаквания, становищата на страните и на ОП Сливен, и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, а по същество е основателна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с твърдение, че същият е издаден при неправилни изводи. За да отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:
Старши инспектор по приходите в Офис за обслужване Сливен при ТД на НАП – гр. Бургас констатирал, че в качеството си на осигурител по чл. 5 ал. 1 от КСО „П. Й. и синове“ ООД не е подало в ТД на НАП Бургас, офис Сливен декларация образец 1 – „данни за осигуреното лице” в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т.3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; декларация обр. 1 за месец 04.2018 г. отнасяща се до за 1 брой лице, работещо без трудови правоотношение за изплатени възнаграждения за 30.04.2018 е подадена на 21.06.2018 по електронен път с КЕП и е входирана с протокол с вх. № 20000183061997/21.06.2018 г., като не бил спазен законоустановения срок за подаването й – до 25.05.2018 г. Установеното било квалифицирано от длъжностното лице като административно нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО в съставен на 15.10.2018 г. Акт за установяване на административно нарушение № F423804. Въз основа на съставения акт било издадено и процесното Наказателно постановление № F 423804/12.11.2018 г. на Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „П. Й. и синове - Сливен“ ООД, Булстат ………….., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. В. В. и Е.Д.М., за нарушение на чл. 5, ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решаващият съд при извършената служебна проверка за законосъобразността на постановлението констатирал, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на наказателното постановление. Приел, че жалбоподателят в качеството си на у. на „П. Й. и синове - Сливен“ ООД - и като такъв ‘’осигурител ‘по смисъла на чл. 5 ал.1 от КСО, е извършил административното нарушение, поради което административно-наказателния орган правилно е ангажирал и наказателната му отговорност.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил допустим, валиден, но неправилен съдебен акт.
Районният съд е събрал всички относими към делото доказателства и е установил фактите и обстоятелствата имащи значение за разкриване на обективната истина. Извел е обоснован и законосъобразен извод, че описаното в акта и НП нарушение е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство. Районният съд не е преценил, че извършеното деяние съставлява “маловажен случай” на административно нарушение. Преценката за “маловажност” следва да се прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, нарушението е извършено за пръв път, а допуснатото нарушение е с минимално закъснение от по-малко от месец, а фискът не е ощетен. С визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на малозначителност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай: липсва реално нанесена щета на бюджета, нарушението е извършено за пръв път, а закъснението е минимално като срок. Тези обстоятелства са подкрепени с категорични и безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство. Същите са били налице от фактическа страна и при издаване на процесното наказателно постановление, но административнонаказващият орган, като не ги е съобразил, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Като не е приложил чл.28, б.”а” от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, районният съд неправилно е тълкувал и приложил закона. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, издавайки писмено предупреждение, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на съда е направена в нарушение на закона, поради което постановеният от него акт, с който е потвърдил обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразен.
В тази връзка Административен съд гр. Сливен намира касационната жалба за основателна и като такава обжалваното решение следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 256/05.06.2019 год., постановено по АНД № 443/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F 423804/12.11.2018 г. на Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „П. Й. и синове - Сливен“ ООД, Булстат ………………., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. В. В. и Е.Д.М., за нарушение на чл. 5, ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева, като незаконосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: