Решение по дело №1232/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 568
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20213530101232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Търговище, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101232 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени главни искове с пр. осн. чл.
26,ал.,предл. първо от ЗЗД и в условията на евентуалност-искове с пр. осн. чл.
26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.
Ищцата Л. АЛ. М. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив, твърди в исковата
молба, че на 06.03.2021г. сключила Договор за кредит Standard 30 № 5682996
с ответника „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, гр.София,
представлявано от Д. Д., съгласно който ответникът й предоставил кредит в
размер на 1500лв. Излага, че общата сума, която следва да върне е в размер на
1934,10лв., при ГЛП 40,32% и ГПР 49,49% и срок на кредита от 15 месеца.
Излага, че съгл. чл.1,ал.3 от договора ищцата е следвало да заплати такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 1101,90лв., а в чл. 4,ал.2 от
договора е предвидена и неустойка в размер на 734,55лв. при непредоставено
обезпечение, като по този начин ищцата следва да заплати общо по договора
сума в размер на 3770,55лв. С оглед на изложеното, ищцата приема, че
посочените уговорки в договора по чл.1,ал.3 от договора противоречи на
закона по чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 10а вр. чл. 21,ал.1 от ЗПК,
1
както и в евентуалност-на чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД, а клаузата по чл.
4,ал.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
734,55лв. за непредоставено обезпечение противоречи на закона по чл.
26,ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 21,ал.1 от ЗПК и чл. 143,т.5 от ЗЗП,
както и в евентуалност- на чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД, поради което
същата приема, че за нея е налице правен интерес от прогласяване на
нищожността на посочените две клаузи от договора поради противоречието
им със закона, а в условията на евентуалност- поради противоречие с
правилата на морала и добрите нрави; претендира разноски. В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се
представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния й представител за
разглеждане на спора в отсъствието на ищцата, като исковете се поддържат и
се иска уважаването им, ведно със законните последици.Излагат се подробни
съображения относно недействителността на посочените уговорки в договора
за кредит, посочва банкова сметка, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, действащ чрез процесуален представител адв.А.Н.-МАК, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва а
сключването на процесния договор между страните, като се излагат подробни
съображения по всяко от въведените твърдения на ищцовата страна за
противоречие на клаузи от договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, като се
излага, че за кредитора не съществува забрана да изисква обезпечаване на
предоставяните кредити, като в случая дори е дадено право на избор на
длъжника за избере кое от посочените обезпечения да предостави на
кредитора.Сочи се, че непредоставянето на обезпечение поставя кредитора в
риск от неизпълнение от страна на длъжника, който вече е получил заемната
сума и този риск е изцяло за кредитора.Поддържа се, че доводите за
прекомерен размер на неустойката за непредоставено обезпечение са напълно
неоснователни, като се позовава на свободата на договаряне, а и на правото на
кредитора да поиска такава, предвид поет по-голям риск.Сочи се още, че
длъжникът е можел да избере да забави сключването на договора до
осигуряване на обезпечение или дори да не сключва договора, респ. да се
откаже от него в предвидения 14 дневен срок.Освен това се твърди, че
необезпечеността на кредита поставя кредитора в несигурност относно
събирането на сумата, още повече, че това е основният предмет на
2
търговската му дейност и източник на приходи.Излага подробни
съображения.По отношение на таксата за експресно разглеждане на
документи, ответникът излага, че въпрос на лично решение на длъжника е
било дали да поиска такава услуга или не, а щом такава е поискана, това
предполага бързина от страна на кредитора, свързана с ангажиране на
допълнителен ресурс; позовава се на свободата на договаряне, сочи, че
посочената услуга е допълнителна такава, от която ищцата доброволно е
решила да се възползва, излага подробни съображения, иска отхвърлянето на
исковете изцяло, като неоснователни; въвежда в условията на евентуалност
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ищцата;
претендира разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се
явява.Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която се иска
разглеждане на спора в отсъствие на представител на ответника, въведените с
отговора възражения се поддържат изцяло, като се иска отхвърлянето на
исковете, претенидрат се разноски.Направено е и искане за определяне на
срок за депозиране на писмени бележки, уважено от съда, но в определения
едноседмичен срок, такива не са депозирани от ответната страна.
След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им
е сключен от разстояние Договор за кредит Standard 30 № 5682996 от
06.03.2021г., като съдът приема, че спрямо него са приложими разпоредбите
на ЗПФУР, както и на ЗПК и ЗЗП. Видно от съдържанието на посочения
договор, страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на
1500лв.-чл.2 от договора, като размерът на месечната погасителна вноска е
202,40лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане, със срок от 15 месеца с първа погасителна вноска на
05.04.2021г. и последна вноска на 30.05.2022г. с 15 месечни вноски.Посочен
е фиксиран ГЛП от 40,42%-чл.2,т.5 и ГПР 49,49%-чл.2,т.8 от договора. В чл.
1,ал.2 от договора е посочено, че заемателят заявява, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем,
предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото
от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
3
комуникация от разстояние, а в чл. 1,ал.3 от договора е посочено, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1101,90лв., а в чл.
1,ал.4-е уговорено, че посочената такса се заплаща от заемателя разсрочено
като се раздели на равни месечни вноски и се включи в размера на всяка от
погасителните вноски. В чл.4,ал.1 е уговорено, че заемателят се задължава в
3-двневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на кредитора
едно от следните обезпечения:1.поръчител-физическо лице, което да
представи на кредитора бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3
дни от представянето й и да отговаря на следните изисквания:да е навършило
21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, с минимален
стаж при работодателя от 6мес. и осигурителен доход мин. 1000лв., през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР при БНБ или да има
кредитна история със статус” период на просрочие 0 до 30 дни”, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
заем в качеството на заемател или 2.банкова гаранция, която да е издадена
след усвояването на паричния заем в размер на цялото задължение по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4,ал.2 е
уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечението, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на
734,55лв., която страните се съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на
равни части към всяка погасителна вноска, посочени в чл. 2,ал.1т.4, като в
този случай дължимата вноска е в размер на 251,37лв., а общото задължение
по договора става в размер на 3770,55лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е главен иск на прогласяване нищожност на клаузите по чл.
1,ал.3 и чл. 4,ал.2 от Договор за кредит Standard 30 № 5682996 от 06.03.2021г.,
сключен между страните, като съдът намира следното: Процесният договор за
кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като следва да се вземе предвид, че СЕС
многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен и служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
4
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в
този смисъл са изложени в редица решения.За договорите за потребителски
кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на
чл.143–148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а
не в общи условия към него, липсват данни, а и твърдения от ответната
страна клаузите на същия да са индивидуално уговорени по смисъла на
чл.146, ал.2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговорената между
страните такса за експресно обслужване на документи и неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са
неравноправни, респективно нищожни, поради
следното:Претендираната такса за експресно разглеждане на документите,
чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи
пряко на чл.10а,ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от
потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване на кредита. А експресното разглеждане на документи, е част от
процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от
това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора,
която да обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно
каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане на
документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена
от кредитора „експресно разглеждане на документи“. Отделно от това
уговореният размер на тази такса от 1101.90лв. е в размер над 2/3 от размера
на самия кредит от 1500.00лв., като не е ясно въз основа на какви критерии е
формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание
да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин
кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита.С оглед на тези доводи и предвид прякото
противоречие на уговорената такса с разпоредбата на чл. 10а,ал.2 от ГПК,
съдът приема, че същата е нищожна поради противоречие със закона, на осн.
чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД. На следващо място, предвидената в договора
неустойка, следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация
(обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
5
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази
неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. Такова договаряне
противоречи и на изискването към търговеца, доставчик на финансовата
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и
да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва),
съответна на получените гаранции. Тя поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява
на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равен
на половината от размера на отпуснатия кредит-734,55лв. при кредит от
1500лв., без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата
на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.На
следващо място, съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата ,която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно
ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключването на
договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и
всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи”.
В случая основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
6
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата, обуславящо нейната нищожност, на осн.
чл. 26,ал.1,пр първо от ЗЗД вр. чл. 143,т.5 от ЗЗП.
Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника,
че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като
предварително е информирал клиента за всички условия по кредита, както и
че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го
устройва. Фактът, че ищцата е подписала договора не може да санира
недействителността на посочените клаузи по чл.1,ал.3 и по чл. 4,ал.2, като
противоречащи на ЗПК и ЗЗП, обстоятелства, обуславящи основателността на
предявения от ищцата главен иск за прогласяване на нищожността на
клаузите по чл.1,ал.3 и по чл. 4,ал.2 от Договор за кредит Standard 30 №
5682996 от 06.03.2021г., сключен между страните, като основателен и
доказан, на осн. чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл. 143,т.5 от ЗЗП.
Доколкото съдът достига до извод за основателност на главния иск, не
дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива.
По разноските:С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски,
които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 100лв.
внесена държавна такса, поради което ответникът следва да бъде осъден да й
ги заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. Относно искането на процесуалния
представител на ищцата адв. М.М.-АК Пловдив за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. чл. 38,ал.1т.2 от ЗАдв., съдът
приема, че на процесуалния представител на ищцата следва да се определи
възнаграждение в размер на 600лв., платимо от ответника, с оглед
осъщественото процесуално представителство по двата предявени иска и
уговорената в договора за правна защита такава по всеки иск, на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал.2 и ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 от
НМРАВ.Доколкото адвокатското възнаграждение на представителя на
ищцата е определено от съда в минимален размер, съобр. разпоредбите на
НМРАВ, съдът не дължи произнасяне по предявеното в условията на
евентуалност възражение на ответника по чл. 78,ал.5 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.1,ал.3 и чл. 4,ал.2 от
Договор за кредит Standard 30 № 5682996 от 06.03.2021г., сключен между Л.
АЛ. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище, **** и „ВИВА КРЕДИТ” ООД,
ЕИК201995287, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
бул.”Джавахарлал Неру”, № 28,ет.2,офис 73Г, представлявано от С. П.,
поради противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.143,т.5
от ЗЗП.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК201995287, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул.”Джавахарлал Неру”, №
28,ет.2,офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на Л. АЛ. М. с ЕГН
********** от гр.Търговище, ****, разноските по делото в размер на 100лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК201995287, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул.”Джавахарлал Неру”, №
28,ет.2,офис 73Г, представлявано от С. П., да заплати на адв. М.В. М. с ЕГН
**********-АК Пловдив с адрес на кантора гр.Пловдив, бул.”Пещерско
шосе”, № 81,ет.3,ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. по
банкова сметка IBAN ****, BIC UNCRBGSF, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
във вр. с чл. 2,ал.2 и 5 и чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8