РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Перник, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221700100735 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от В. Д. Т. /заместен по реда на чл. 227 ГПК като страна-ищец по
делото от наследника М. В. Д./ срещу „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД за заплащане: 1/ на
осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 60 000 лева - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, вследствие на ПТП от *** около 21:00 часа в гр. ***на ул. „*** в района на бл. №
***, причинено от Е. В. Е. при управление на л. а. „Фиат Браво" с peг. № ***, застрахован по
риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието - *** до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 2 345 лева - застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лечение, вследствие на ПТП от
***, причинено при управление на застрахован при ответника л. а. „Фиат Браво" с per. №
***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва изключителната вина на водача Е. Е. за
причиняване на вредоносния резултат, тъй като по отношение Е. не е налице влязла в сила
присъда. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описаният в исковата молба
механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е
изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина
1
на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС. Поддържа, че в
конкретния случай вина за получените увреждания има и пострадалият. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от В. Т.. Намира, че от данните по делото е видно,
че ищецът се е движил в тъмната част на денонощието. Твърди, че пострадалият е бил
облечен с тъмни дрехи и когато предприема пресичането на пътното платно, не се
съобразява с другите участници в движението, не се оглежда и навлиза внезапно. Поддържа,
че ищецът пресича на нерегламентирано за това място. Счита, че с поведението си
пострадалият излага на опасност себе си и всички участници в движението. В същото време
счита, че водачът на процесния автомобил е бил поставен в абсолютна невъзможност да
направи каквото и да било, за да избегне инцидента. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита,
че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са
подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Оспорва исковете и
по размер. Счита размера на исковете за неоснователно завишени и прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе
съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи,
неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно
обезщетение от 60 000 лева и 2 345 лева за твърдените имуществени вреди. Поддържа, че
същите са предявени и в изключително завишени размери. Счита, че ищецът не доказва да е
търпял имуществени и неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на
обезщетение от 62 345 лева. Считаразмера на исковете, предявени по Кодекса на
застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия в много голяма степен, настъпило като резултат от нарушение на
вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Намира, че ищецът не представя убедителни
доказателства, от които да е видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинно-
следствена връзка с ПТП от *** Предвид периода на възстановяване на ищеца, социално-
икономическото положение на страната ни и направеното възражение относно
съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната
работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявеният размер
е неоснователно завишен. Намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не
трябва да води до неоснователното обогатяване на пострадалия, а да отговаря не
претърпените от него вреди. Поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се
превръща в повод за материалното замогване на ищеца, а последният да бъде обезщетен в
границите на претърпените от него вреди. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва,
както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите,се
претендират; по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, счита
акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй
като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди, като
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
2
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 300 от ГПК, Споразумение от 04.07.2023 г. по НОХД № 1114/2023 г.
на РС – Перник е задължително за настоящия граждански съд по отношение на
приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд относно
преценката на гражданските последици от престъплението относно осъществяването на
деянието /и неговата правна квалификация/, неговата противоправност и виновността на
дееца: Е. В. Е. е признат за виновен в това, че на *** в гр. ***, по ул. „***“ срещу блок №
***, на пешеходна пътека, обозначена с маркировка тип М 8.1 /Зебра/ и сигнализирана с
пътен знак Д 17, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка Фиат,
модел Браво с peг. № ***/, е нарушил правилата за движение /по чл. 5, ал. 2, т.1 от Закона за
движението по пътищата „да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - нарушил е забраната
предвидена в посочената разпоредба и е превишил стойността на скоростта за моторно
превозно средство категория В за населено място от 50 км/час, като се е движил със скорост
около 60 км/час; и по чл. 119, ал.1 от ЗДвП /При приближаване към пешеходна пътека,
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре/, като при приближаване на пешеходна пътека като водач на нерелсово пътно превозно
средство не е намалил скоростта или спрял и не е пропуснал преминаващия по нея
пешеходец В. Д. Т., и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Д. Т.,
изразяваща се в закрито счупване на горния край на дясната тибия (голям пищял), в
областта на външния кондил, което му е причинил трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник, като при нормално протичащ възстановителен процес периода на
възстановяване при такава травма е от порядъка на около 6-8 месеца, като деянието е
извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.„а”, вр. с ал.1, б.„б”, вр. с
чл.342, ал. 1 от НК.
Освен от горецитираното споразумение по наказателното дело, механизмът на ПТП,
както и медико-биологичния вид и характер на получените от ищеца увреждания, начина на
лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от
САТЕ и СМЕ по настоящото дело. От СМЕ се описват следните травматични увреждания
на пострадалия, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП на ***: Счупване на
горния край на тибията - голям пищял/ закрито. Фрактура на пето ребро вдясно по
латерална аксиларна линия. Контузия на гръдния кош с плеврален излив вдясно. Проведено
е оперативно лечение по спешност- плеврална пункция и отстраняване на насъбралата се
течност. След това е проведено и оперативно лечение на счупването на големия пищял на
дясна подбедрица в горновъншния и край, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, поради смачкване и дефект на
костта е направена костна пластика с костен блок от обработена кост. В приложената
епикриза по делото е описана консултация с лекар- Физикална и рехабилитационна
3
медицина и проведена рехабилитация. По делото няма приложени документи за настъпили
усложнения през възстановителния период. При така описаните увреждания и проведено
лечение, болките са с най - голям интензитет през първите 30 дни от лечението, след което
са със затихващ характер. Тъй като полученото счупване на горния край на тибията - голям
пищял е вътреставно за колянната става, като последствие от такова увреждане е
ограничение в обема на движение на дясната колянна става при пострадалия. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид
увреждания е около 8 месеца. Първите два месеца, пострадалият се придвижвал с патерици,
без натоварване на оперираният крайник. След това започва постепенно натоварване на
крайника, до възстановяване на пълната му функция. При пострадалия е имало накуцваща
походка за около 6 месеца.
Според първоначалната и допълнителната САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з.,
на *** в гр. ***по ул. „***” л.а. „Фиат“ се движи с посока от гр. ***към централната градска
част. Режимът за движение към мястото на ПТП е бил при максимална скорост от 50 км/час
за населено място. В условията на суха пътна настилка и изкуствено осветление и добра
видимост, при скорост от 60 км/ч и движение в дясната пътна лента, водачът забелязва
разположен между двете платна пешеходец. Последният започва да пресича платното за
движение към гр. ***на пешеходната пътека срещу бл. 3, претичвайки с посока отляво
надясно. Водачът на л.а. „Фиат“ реагира за неаварийно спиране, а пострадалият преминава
през лявата пътна лента и продължава движението си през дясната лента. На разстояние от
около 4,8 метра в дясно от лявата граница на процесното платно, върху пешеходната пътека,
при редуцирана вече скорост на МПС до 25-26 км/ч, коридорите на движение на двамата
участници се пресичат. Ударът настъпва при лявото отгледало за странично виждане, което
се явява около масовия център на тялото. В резултат от големините и посоките на
скоростите, както и предвид разликата в масите на автомобила и пострадалия, МПС
продължава движението си, без да променя съществено посоката си и спира след мястото на
удара, а пешеходецът рязко променя посоката си, връщайки се предимно назад спрямо
първоначалната си посока, и пада върху платното за движение, разположен около средата
на пешеходната пътека. В случай, че водачът е управлявал МПС със скорост от 50 км/ч, с
каквато възможност е разполагал, той е могъл да спре преди мястото на удара и по този
начин да осигури безопасното преминаване на претичалия пешеходец. От проведения
анализ се определя, че основната техническа причина за ПТП е движението на водача на л.а.
„Фиат“ със скорост от 60 км/ч/ при приближаване към ясно означена както с хоризонтална,
така и с вертикална пътна маркировка пешеходна пътека. При скорост на движение на МПС
преди ПТП от 50 км/ч и спокойно бягане на пешеходеца, водачът на л.а. „Фиат“ е
разполагал с възможността да спре преди мястото на удара, като по този начин предотврати
настъпването на ПТП. Последното определя действително избраната скорост от водача като
технически неправилна. Действията на пострадалия, който преминава през платното за
движение, в рамките на процесната пешеходна пътека, не могат да бъдат определени като
неправилни.
4
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство
доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на пострадалия вреди от ПТП на ***,
причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно
средство Е. Е.. С оглед на това, преките искове срещу застрахователя са доказани по
основание.
По иска за неимуществени вреди
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
обстоятелствата, установени от СМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. По делото се установява, че констатираното увреждане е
причинило на пострадалия болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се
приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни
изживявания у пострадалия, което е потвърдено и от свидетелските показания. Видът, броят
и характерът на уврежданията /Счупване на горния край на тибията - голям пищял/закрито.
Фрактура на пето ребро вдясно по латерална аксиларна линия. Контузия на гръдния кош с
плеврален излив вдясно/, продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания/, като при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв вид увреждания е около 8 месеца, като първите два месеца,
пострадалият се придвижвал с патерици и при пострадалия е имало накуцваща походка за
около 6 месеца, като болките са с най - голям интензитет през първите 30 дни от лечението/,
както и възрастта на пострадалия към момента на произшествието – ***години, която
предопределя по-уязвимия му физически статус и по-трудното възстановяване от увредата.
Ограниченията, които е следвало да изтърпи пострадалият след инцидента, което от своя
страна е довело до непълноценност в битовия и социален му живот. Освен посочените
морални измерения на болката и страданията на пострадалия, се отчитат и конкретните
обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили
стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на
застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които
дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост,
следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за
подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир,
каквито са фактите по настоящото дело.
С оглед изложеното и във връзка с уврежданията, както и последиците от тях,
променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в психически аспект,
настоящият състав намира, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС №
4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от пострадалия неимуществени вреди e
в размер на 40 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените
вреди на пострадалия, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ
план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
5
страната. В този размер от 40 000 лв. искът за неим. вреди е доказан, а за разликата до
предявения размер от 60 000 лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди
От представените документи- епикриза, фактури, преводно нареждане и фискални
бонове се установява заплащането от ищеца разходи за лечение във връзка с последиците от
увреждането и лечението общо в размер на 2 345 лева, които са били необходими и
използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Въпросните документи са издадени след злополуката и съдържат информация за вида и
размера на разноските за лечението на ищеца, поради което следва извод, че са свързани с
настъпилите вследствие на злополуката увреждания, включително това се установява
категорично и от СМЕ. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за
пълния предявен размер от общо 2 345 лева, след като разноските са пряка и непосредствена
последица на противоправното деяние на делинквента, отговорността на който е
застрахована при ответника и възникналите имуществени вреди.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със свое
противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване – в случая от
застрахователя.
От изложения механизъм на произшествието и САТЕ, не е установено специфично и
изненадващо за водача поведение на пострадалия пешеходец В. Д. Т. – да е изскочил
внезапно на платното без да се огледа или да се е спрял при вече започнало пресичане и
докато се е колебаел да е удължил ненужно престоя си, така че да се превърне сам в
опасност за движението. Напротив пострадалият пешеходец е предприел пресичане при
нормална видимост, пресекъл е перпендикулярно на пътя на специално очертана с
маркировка върху пътното платно пешеходна пътека, не е навлязъл внезапно на платното за
движение – не е бягал, с оглед на което като пешеходец не е нарушил забраната на чл. 113,
ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДП. Наличието на пешеходец на пешеходна пътека
или ограничената видимост към приближавана пешеходна пътека е видима и реална
опасност за движението, с която водачът е длъжен да се съобрази и е следвало да изостри в
максимална степен вниманието на водача на МПС и да съобрази реалната опасност.
Оттогава за водача на МПС се поражда задължението по чл. 119, ал. 1 и 2 ЗДП - при
приближаване към пешеходна пътека или при заобикаляне на спряло пред пешеходна
пътека пътно превозно средство, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, съответно да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за
да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Ако водачът се бе
съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението (приближава към
пешеходна пътека и по нея преминава пешеходец), той би намалил скоростта си, а при
6
необходимост - и да спре. Вместо това предписано от закона отговорно поведение, водачът
е извършил въпросната маневра по един несъобразен с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост условията начин. Следва, че ирелевантно
за настъпване на процесното ПТП е това дали пешеходецът попада в коридора на движение
на МПС, щом като водачът на последния не е изпълнил нито едно от вменените му
задължения като водач, както те бяха изброени по-горе. Безпредметна в тази връзка е и
преценката за необходимото време за реакция на такъв водач, още повече че се установява,
че пешеходецът не е попадал в опасната зона, и водачът е имал техническата възможност да
избегне удара чрез спиране преди мястото на произшествието. Дори и пешеходецът да е
попадал в опасната зона, това не води до противоправност на действията или бездействията
на пострадалия, тъй като както се посочи по-горе опасността за движението не е възникнала
от този момент, а значително по-рано: от момента, в който водачът е възприел, че
приближава към пешеходната пътека и по нея преминава пешеходец. Съпричиняване,
основано върху разбирането на т. нар. "достатъчен обективен каузалитет", по никакъв начин
не предпоставя на пешеходна пътека да няма пешеходци, а още по-малко всички те да не се
движат. При тези обективни данни, в причинно-следствената верига не следва да се включва
поведение на самия пострадал-пешеходец. Затова и действието на пешеходеца не може да се
отчита в някаква степен с този на водача или като самостоятелен причинен фактор за
пораждането на самото ПТП, докато именно поведението на водача е поставило началото на
опасността и без него пресичането и то на обозначеното място – пешеходна пътека, е
можело да завърши без сблъсък. В заключение, водачът на автомобила е единствен
причинител на този деликт, тъй като изцяло във възможностите му е било да предотврати
удара на пешеходеца, ако не бе игнорирал основното си задължение по 119 от ЗДвП. Освен
това съгл. чл. 119, ал. 5 от ЗДвП при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие, поради което не може да се повдига
възражение за съпричиняване. В заключение, възраженията за съпричиняване са
неоснователни и липсва основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определените
обезщетения.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. В случая ищецът е сезирал ответника-
застраховател с искане за заплащане на обезщетение на 22.07.2022 г., по което е налице
отказ от застрахователя за плащане на обезщетение, поради което лихвата за забава върху
уважения размер на обезщетенията за не/имуществени вреди се дължи от отправянето към
застрахователя на писмена застрахователна претенция - 22.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о.,
ТК/. Съответно за претендирания период *** – 22.07.2022 г. претенцията за лихви върху
7
уважения размер на обезщетенията за не/имуществени вреди е неоснователна.
По разноските
Ищецът не претендира и не доказва направени разноски (освободен е от такси и
разноски на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а в представения договор за правна защита е
посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38, ал. 1 ЗА), поради което такива не му
се дължат.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 5638 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. и съгласно посоченото в списъка по чл. 80 ГПК, като липсва искане и
доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, което се дължи съразмерно с уважената
част от исковете, или 3829,36 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски общо 10340 лв., от които 900 лв. - за вещи
лица, 20 лв. - за издаване на съд. удостоверения и заплатено адв. възнаграждение от 9420
лв. с ДДС (съгласно представените доказателства включително и за това, че
възнаграждението е платено по банков път, удостоверено с приложени фактура и платежно
нареждане, и списък по чл. 80 ГПК). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение от 9420 лв. с ДДС е
неоснователно. На първо място поради това, че се касае до два отделни обективно
съединени иска – за неим. вреди 60000 лв. и за имущ. вреди 2345 лв., поради което за всеки
се дължи отделно възнаграждение - чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г, което съгл. чл.
7, ал. 2, т.2 и т. 4 от Наредбата е в минимален размер от 5450 лв. без ДДС - за иска за неим.
вреди, и за иска за имущ. вреди - 534,50 лв. без ДДС или общо 7181,40 лв. с ДДС /адвокатът
е регистриран по ЗДДС/, т.е. заплатеният от 9420 лв. с ДДС е с по-малко от 1/4 по-висок от
минималния. На второ – възнаграждението за правна помощ се определя по свободно
договаряне, като Наредбата само определя минималния размер за съответния вид помощ,
като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност, каквато не е налице в случая, преценявайки
съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на делото, обема на
процесуалните действия, извършени от пълномощника /проведени са 3 съдебни заседания,
като са изслушвани 3 съдебни експертизи, реализирана е размяна на книжа и пр./ и от друга
- заплатеното адв. възнаграждение и предвидения минимален размер. Доказаните от
ответника разноски общо от 10340 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от исковете, т.е. 3317,02 лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 1693,80 лв. (4% върху уважения размер на исковете), както и възстановяването на
разноските, платени от бюджета на съда в общ размер на 400 лв. – възнаграждения на вещи
лица.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, да заплати на М. В. Д., ЕГН: **********, с адрес *** /правоприемник
по реда на чл. 227 ГПК на първоначалния ищец В. Д. Т./, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 40 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от В. Д.
Т. неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от телесни
увреждания, вследствие на ПТП от *** около 21:00 часа в гр. ***на ул. „*** в района на бл.
№ ***, причинено от Е. В. Е. при управление на л. а. „Фиат Браво" с peг. № ***, застрахован
по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2022 г.
до окончателното й изплащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ; на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ общата сума от 2345 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от В.
Д. Т. имуществени вреди под формата на разходи за лечение, вследствие на ПТП от ***,
причинено при управление на застрахован при ответника л. а. „Фиат Браво" с peг. № ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 60000 лв., както и претенцията за
лихви върху уважения размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за
периода от *** – датата на увреждането, до 22.07.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул.
„Света София“ № 7 да заплати на адв. А.К. – САК, служебен адрес *** сумата 3829,36 лв. –
адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по производството пред
ОС - Перник.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7 сумата
3317,02 лв. – разноски по производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд –
Перник сумата 1693,80 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете, както и
сумата 400 лв. – разноски за производството, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9