Определение по дело №1494/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261867
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20211100201494
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

         Гр. София 04 юни 2021 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

СИЛВА АБАДЖИЕВА

Прокурор:

ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НЧД № 1494 по описа за 2021 г.

 

На именното повикване в 11.35 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Е.Ш. – редовно призован, доведен от Затвора – град София, се явява лично и с адв.П.Д. – от САК – надлежно упълномощен защитник на осъденото лице, с представено по делото пълномощно.

 

Назначеният преводач по настоящото производство А.К.К. – редовно призована, явява се лично.

 

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – ГР.СОФИЯ – редовно призован, изпраща процесуален представител – инспектор М.М.–инспектор ІV степен „Режимна дейност“ при Затвора – град София.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор от Затвора – град София, с приложени към него доклад от ИСДВР касателно осъдения Е.Ш., както и два броя заповеди за предоставени на осъдения награди, който отговор с приложените към него документи, ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приеме.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – град София: Моля да се приеме.

 

АДВ.Д.: Да се приеме.

 

СЪДЪТ счита, че така постъпилия писмен отговор от Затвора – град София, ведно с приложените към него документи, отразява ревелевантни за предмета на делото обстоятелства, с оглед на което следва да бъде приобщен към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото постъпилия писмен отговор от Затвора – град София, входиран в СГС под № 323893 на 03.06.2021 г., ведно с приложените към него доклад от ИСДВР от 01.06.2021 г., както и два броя заповеди за предоставени награди на осъдения Ш..

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – град София: Представям справка за изтърпяната част и неизтърпяна част от наказанието  на Ш..

Представям и два броя заповеди за наложени дисциплинарни наказания по отношение на осъдения Е.Ш..

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените в днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на Затвора – град София – документи, на останалите страни – за запознаване и становище.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да ги приемете.

АДВ.Д.: Моля да ги приемете.

 

СЪДЪТ счита, че така представените в днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на Затвора – град София – документи, а именно – справка относно изтърпяната част и неизтърпяната част от наложеното по отношение на осъдения Е.Ш. наказание „лишаване от свобода“, както и 2 броя заповеди за наложения на осъдения дисциплинарни наказания, се явяват относими към предмета на делото, с оглед на което счита, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представената актуална справка от Затвора – град София, рег. № 98/04.06.2021 г. относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Е.Ш. наказание „лишаване от свобода“, както и два броя заповеди за наложени дисциплинарни наказания от Началника на ЗООТ „Кремиковци“ по отношение на осъдения Е.Ш..  

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – град София: Нямам други доказателствени искания.

 

АДВ.Д.: Представям и моля да приемете удостоверения за раждане на дъщерите на Е.Ш. – С. и Л.; също така удостоверение за сключване на граждански брак със съпругата му; удостоверение за раждане на Е.Ш. и удостоверение за смърт на неговия баща Ш.Ш.. 

Тези доказателства ги представям във връзка с това да се види, че той има две непълнолетни дъщери от сключения му брак със съпругата му Х.Ш., и това са положителни данни за осъденото лице.

Неговото удостоверение за раждане представям, за да се видят кои са майка му и баща му, защото има удостоверение за смърт на неговия баща, от което може да видим, че той за съжаление е останал единственият мъж в цялото семейство, за което той трябва да се грижи.

Представените доказателства са с легализиран превод.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от защитата документи – в превод на български език, на останалите страни – за запознаване и становища.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да не се приемат, защото обстоятелствата, които удостоверяват доказателствата не попадат в кръга на ал.1 на чл.439а НПК.  

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – град София: Моето становище е същото.

 

СЪДЪТ, въпреки възражението на прокурора и на процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София, намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото представените от защитата доказателства, които действително не попадат в кръга обстоятелства, въз основа на които следва да бъде извършена преценка по реда на чл.70, ал.1 НК, но доколкото защитата заяви, че същите ги представя с оглед положителни данни за осъденото лице, счита, че следва да бъдат включени към доказателствената съвкупност по воденото производство, като в становището си по същество СЪДЪТ ще вземе и отношение относно тяхната кредитация.

В този смисъл, СЪДЪТ

   

                                ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените такива от защитата, а именно: два броя удостоверения за раждане на малолетни деца на осъдения Е.Ш.; удостоверение за сключен граждански брак касателно осъденото лице; удостоверение за раждане на самия осъден Е.Ш., както и удостоверение за смърт на неговия баща Ш.Ш..

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

 

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:   

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

 

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови и нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

  

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Целите на наказанието не са изпълнени към момента, от което следва, че осъденият не се е поправил.

И оттук, поради отсъствието на задължително условие за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК, моля да оставите молбата без уважение.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – град София: Становището на Началника на Затвора е идентично с това, което изказа представителят на СГП.

Налице е само първата предпоставка относно изтърпяната от закона изискуема част, в случая повече от половината от наложеното наказание.

По отношение на втората предпоставка – доказателства  за поправяне и превъзпитаване на лицето, с оглед постигане целите на чл.36 НК, Началникът на Затвора смята, че от наличните такива към момента не може да се направи обоснован извод за това, като съображенията за това са изложени в изразеното становище и придружаващите го документи, и са еднопосочни в това отношение, с оглед на което, моля да оставите молбата без уважение.

 

АДВ.Д.: Моля да уважите молбата на Е.Ш. за условно предсрочно освобождаване.

Безспорно е, че първата предпоставка е реализирана обективно, спорът е дали лицето се е поправило и до каква степен.

Смятам, че със своето поведение Е.Ш. е показал и доказал, че се е поправил.

Същият е полагал труд, с добро поведение е, учил е и все още продължава да учи, както и участва във всички организирани мероприятия, получавал е и награди. Също така не е нарушавал режимните изисквания и нормите на ЗИНЗС.

Не се наблюдават и агресивни прояви, не е имало подобни индикации.

Смятам, че е положил доста голям труд за адаптация в пенитенциарното заведение.

Когато е постъпил, същият не е знаел български език и се е намирал в една чужда за него държава, далеч от своите близки и роднини. Въпреки това, той се е старал да се адаптира и поправи и затова към днешна дата знае, говори и разбира български език, т.е. положил е доста големи усилия.

Осъденото лице приема и признава вината за извършеното от него престъпление и ясно декларира желанията си за поправяне и недопускане отново на правонарушения, както има и ясно изразени цели да се върне в родината си и да продължи да работи в зоомагазина, който притежава, както и да се грижи за своето семейство, в което той е единствения мъж и което семейство изцяло разчита на него.

Също така искам да обърна внимание, че рисковите му точки не са в голям размер.

Не на последно място, времето, което му остава от присъдата,  е доста малко, той е излежал по-голямата част от присъдата си.

 

ОСЪДЕНИЯТ Е.Ш. /в своя защита/: Поддържам казаното от моя защитник. Няма какво друго да кажа.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Е.Ш..

 

ОСЪДЕНИЯТ Е.Ш.: Съжалявам за това, което се случи, за това престъпление.

Ако има възможност, да съм наблизо до семейството си.

 

СЪДЪТ след съвещание и след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, във вр. чл.70, ал.1 и следващите от НК.

Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Е.Ш., с правно основание чл.70, ал.1 НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на конкретния осъден, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.

В днешното съдебно заседание, както представителят на СГП, така и на СЦЗ изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата материално – правна предпоставка за условно предсрочно освобождаване на Ш., с оглед изтърпяната част от наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“, не са налице доказателства за настъпил поправителен ефект у същия, предвид данните, съдържащи се към приложеното по делото досие.

В тази връзка прокурорът излага, че целите на наказанието не са изпълнени към момента, от което следва, че осъденият не се е поправил, което води до отсъствието на задължително условие за условно предсрочно освобождаване на Ш., поради което молбата му за УПО следва да бъде оставена без уважение.

Тъждествено в тази връзка е становището и на процесуалния представител на СЦЗ, който отчита, че въз основа на приложените по делото доказателства, не може да бъде обоснован извод за целяното поправяне и превъзпитание на осъденото лице, вследствие на изпълняваното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.

Обратно на тезата, изложена от прокурора и от процесуалния представител на Началника на Затвора, е становището на защитата в лицето на адв.Д., която сочи, че освен наличието на първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване на Ш., са налице и достатъчно доказателства за неговото поправяне. Заявява, че осъденият с поведението си е доказал, че се е поправил, като акцентира, че същият е полагал труд в пенитенциарното заведение; с добро поведение е; учил е и все още продължава да учи; както и участва във всички организирани мероприятия. Изтъква и, че Ш. е получавал награди, като не е нарушавал режимните изисквания и разпоредбите на ЗИНЗС. Акцентира, че при осъденият не се наблюдават агресивни прояви, както и, че от самото начало на постъпването на Ш. в пенитенциарното заведение, същият независимо, че търпи наказание в чужда нему държава, е положил големи усилия и е научил български език, с цел бързата му адаптация в контролираната среда.

С оглед приложените в днешното съдебно заседание доказателства, защитата моли осъдения Ш. да бъде условно предсрочно освободен, за да се грижи за семейството си, като посочва и, че остатъкът от наложеното му наказание е малък в сравнение с голямата част изтърпяно наказание „лишаване от свобода“.

В своя защита и в последната си дума Ш., поддържа съображенията на защитата, като изразява съжаление за извършеното от него престъпление и заявява желание да бъде близо до семейството си.

Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, СЪДЪТ констатира, че Е.Ш. *** на 24.07.2018 г., когато по отношение на лицето е приведено в изпълнение, с начало – 13.12.2017 г., наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, определено му въз основа на одобрено от Окръжен съд – Кюстендил споразумение, постигнато между страните по НОХД № 404/2018 г., имащо характер на влязла в сила присъда от датата на одобряването му – 30.07.2018 г., и с което Ш. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 от НК, за което и търпи така определеното му наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“.

От доказателствените  материални по делото и в конкретност въз основа на приетата в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора – град София се установява, че Е.Ш. е изтърпял от така определеното му наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“, фактически – 3 години, 5 месеца и 21 дни; от работа – 7 месеца и 19 дни, или всичко 4 години, 1 месец и 10 дни, който срок на фактически изтърпяно наказание, с оглед разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, приложима в конкретния случай, предвид квалификацията на извършеното от Ш. престъпление, следва да се счете като относим досежно наличието на първата формална предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, доколкото Ш. е изтърпял и фактически, и реално, действително една голяма част от наложеното му наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“, като остатъкът, който следва да търпи към момента се равнява на 10 месеца и 20 дни.

Същевременно СЪДЪТ намира, че от доказателствата по делото не се установява по нужния убедителен и категоричен начин наличието на втората предпоставка за приложение института на условно предсрочно освобождаване, а именно доказателства, че така изтърпяната от Ш. част от наказанието, е оказала необходимото за изпълнението целите на това наказание, визирани в нормата на чл.36, ал.1 от НК, поправително въздействие.

В процесуалните норми на чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК, са посочени доказателствата, които могат да обосноват извод за поправяне на осъдения, които се свеждат до прояви да добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви, като доказателствата за поправяне на осъдения следва да се установят и от оценката на същия по реда на чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

От приложените по делото писмени доказателства, в конкретност докладите от ИСДВР, което длъжностно лице има най-пряко наблюдение и контрол по отношение поведението на Ш. в местата за лишаване от свобода, а именно – както доклада от 22.03.2021 г., така и от този, приет в днешното съдебно заседание – от 01.06.2021 г., се очертава една изключително негативна характеристика в личностен и поведенчески аспект касателно конкретния осъден.

В тази връзка и въз основа на отразеното в цитираните доклади, както и на приложените към досието на осъдения материали, СЪДЪТ отчита, че от началния момент на постъпване на Ш. в пенитенциарното заведение до сегашния такъв, същият е бил действително назначаван на различни длъжности като осъществяващ трудова дейност – „мияч в затворническа кухня“, впоследствие „помощник готвач в затворническа кухня“, както и като „чистач – каре“, които задължения е изпълнявал в изискуемите норми, за което е награждаван два пъти – факт действително положителен, с оглед данните за конкретното осъдено лице и неговото поведенческо проявление, който обаче факт остава изолиран и единствено положителен на фона на изцяло останалите отрицателни данни за конкретния осъден, очертани в приобщените по делото писмени доказателствени материали.

В тази насока СЪДЪТ констатира, че приложените по делото доказателства и в конкретност – докладите на ИСДВР и становищата на Началника на Затвора – гр. София и на Н-к сектор ЗО „Казичене“,  изобилстват от негативни характеристики за осъдения Ш..

В цитираните документи се посочва, че по време на целия престой на осъдения, извън цитираните по-горе две награди, същият е нарушавал системно правилата за пребиваване в местата за лишаване от свобода, за което и е дисциплинарно наказван не един път. Към материалите по делото, в частност – в досието на осъденото лице, са приложени заповеди за наложени дисциплинарни наказания на Ш. от 26.02.2019 г., от 21.11.2019 г., както и от 26.01.2021 г., за осъществени тежки провинения от Ш. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, като не без значение е факта, че едно от наказанията е за държано от осъденото лице наркотично вещество в пенитенциарното заведение – факт, изключително укорим за личностната и поведенческа характеристика на конкретния осъден.

В днешното съдебно заседание, от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София, бяха представени допълнително две заповеди за наложени в съвсем скоро време дисциплинарни наказания на Ш. – от 26.03.2021 г. и от 20.04.2021 г., което време е изключително близко до настоящия момент и сочи, че всъщност данни за устойчиво и целяно възпитателно и последователно положително поведение при Ш. не се констатират, а напротив – установява се една изцяло деградивна поведенческа линия на поведение у Ш., доколкото всъщност към настоящия момент наложените по отношение на същия дисциплинарни наказания са много повече отколкото са предоставените му награди. Очевидно е, че с оглед наложените дисциплинарни наказания на Ш. към сегашен момент, същият не се съобразява със стриктните правила за пребиваване в местата за лишаване от свобода и с разпоредбите на ЗИНЗС, с което е демонстрирал изключително отрицателно поведение, за което и е дисциплинарно санкциониран, с цел извършените от него дисциплинарни провинения. Съществен е и фактът, че едно от последно наложените дисциплинарни наказания по отношение на Ш. – със заповед № 51/26.03.2021 г., е отново за дадена положителна проба за наличие на наркотично вещество в него.

С оглед на всички тези фактически обстоятелства, в докладите на ИСДВР се посочва, че всъщност независимо от първоначално дадените сравнително ниски стойности на риск от рецидив и вреди – 21 точки, към настоящия момент, с оглед изключително негативната линия на поведение при Ш., тези стойности са регистрирали завишение – към 30 точки, като са налице дефицити в зона „начин на живот и обкръжение“, доколкото се отчита, че Ш. не оползотворява в пълна степен престоя си в затвора; влияе се отрицателно от обкръжението; включва се в нерегламентирани дейности; показва склонност към безразсъдно и рисково поведение. В дефицитната зона „умение за мислене“ се отчита, че не е изградена способност осъденият да разпознава проблемите си и да ги разрешава по приемлив начин; не осъзнава последиците от поведението си; наблюдава се импулсивност в условията на местата за лишаване от свобода, с оглед на което рискът от сериозни вреди към настоящия момент  е с регистрирани завишени стойности, като за обществото този риск е от средна към висока степен, а за самия осъден – от ниска към средна степен, което сочи на една изключително утвърдителна негативна характеристика за личностното и поведенческото проявление на конкретния осъден.

Липсват безспорно необходимите категорични доказателства, а всъщност според настоящият съдебен състав въобще не са налице и минимални такива, които да сочат, че въпреки дългия престой на Ш. в местата за лишаване от свобода, същият е осмислил и осъзнал своето противоправно поведение в миналото, независимо от изказаното от него съжаление в днешното съдебно заседание в последната си дума, както и от твърдението на защитата, че осъдения има нагласа при свободни условия на живот да води законосъобразен и общоприемлив начин на живот.

СЪДЪТ отчита едно не само колебливо поведение на Ш. в пенитанциарните заведения, но и безсъмнено до момента неустойчиво и непоследователно такова, за да се подкрепи извода на защитата, че същият се е поправил и, че е налице едно положително въздействие  по отношение на конкретния осъден, въз основа на провежданата спрямо него корекционна дейност.

Доказателство за това е обстоятелството, изложено в последния доклад на ИСДВР, в насока, че независимо от осъществяваните трудови дейности от Ш. в местата за лишаване от свобода, същият към настоящия момент е освободен от работа, поради извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от ЗИНЗС, с оглед на което СЪДЪТ отчита отсъствието в пълна степен на изградени трайни и устойчиви трудови навици у осъденото лице; отсъствието и на осъзната нагласа същият да има едно положителна линия на поведение, в контекста на която да бъдат установени обстоятелства за постановяване на неговото условно предсрочно освобождаване.

С оглед на всички тези съображения и въз основа на приложените по делото доказателства, главно отрицателни такива за личностната и поведенческата характеристика на осъденото лице в местата за лишаване от свобода, СЪДЪТ счита, че Ш. не е демонстрирал изрядно поведение, което да обуслови извода за неговото дължимо поправяне, с оглед изпълнение целите на наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.

СЪДЪТ не отчита категоричния и безусловен положителен ефект от въздействието на така наложеното по отношение на Ш. наказание „лишаване от свобода“, като с оглед всички изложени по-горе съображения и приложените по делото доказателства, СЪДЪТ счита, че Ш. не е доказал своето реално поправяне. В случая липсват каквито и да било данни, въпреки продължителния престой на Ш. в местата за лишаване от свобода, да е налице въобще настъпил поправителен ефект в неговата поведенческа характеристика.

Обстоятелството,         че осъденият изразява съжаление за извършеното от него престъпление, което е и тежко престъпление, за което е бил наказан, по никакъв начин не рефлектира върху извода на съда, че са налице данни за настъпил поправителен ефект по отношение на конкретния осъден и готовност за бъдещ обществено-приемлив начин на живот.

СЪДЪТ намира, че с оглед изпълнение целите на наложеното спрямо Ш. наказание, генералната и специална превенция на това наказание, следва и занапред спрямо Ш. да бъде изпълнявана рестрикцията на така наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“ в контролирана среда, каквато се явяват местата за лишаване от свобода, за да бъде продължена корекционната дейност по отношение на конкретния осъден и през останалия период от 10 месеца и 20 дни, за да бъде оказано едно по-сериозно възпитателно въздействие по отношение на Ш. и един по-сериозен контрол за стабилизиране на неговата поведенческа характеристика, с оглед съобразяване и осъзнаване на необходимата поука за бъдещо непротивоправно поведение от страна на конкретния осъден, в който смисъл молбата на същия за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице безспорни доказателства за поправянето на осъдения като цялост към настоящия момент.

В заключение, следва да се отбележи, че представените от защитата доказателства за семейна обвързаност и наличие на малолетни деца при осъденото лице, както и за смърт на неговия баща, по никакъв начин не са обстоятелства, които да рефлектират върху извода на съда за поправяне на осъденото лице и които да могат да бъдат възприети като доказателства в полза уважаване на подадената молба, доколкото същите се явяват и напълно ирелевантни към предмета на делото.

Воден от тези съображения, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е.Ш. – роден на *** ***, Република Косово, албански гражданин, албанец по националност, женен, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – собственик на зоомагазин, с постоянно местоживеене:***, Република Косово, ул."*********за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години, наложено му по НОХД № 404/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, който остатък към настоящият момент се равнява на 10 /десет/ месеца и 20 /двадесет/ дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7-дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 от НПК.

За участие в днешното съдебно заседание и извършен превод от преводача А.К.К. в днешното съдебно заседание, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, платими от бюджета на съда, за което да се издаде 1 бр. РКО.

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 12.20 часа.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

СЕКРЕТАР: