Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тридесет
и първи януари
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 20478 по описа на 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Р.И.М. против Р.Н.К. действащ чрез Р.И.К.
в качеството й на настойник на поставения под пълно запрещение Р.К., с която
предявява обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД във вр.с чл.34 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди,
че с влязло на 03.10.2014 г. в сила съдебно решение от 05.02.2013 г. по гр.д №
715/2011 г. на СГС, І г.о., 13 състав е унищожен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 22.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 097, дело №
078/2009 г. на нотариус Л.З. с № 088 на НК. Твърди се, че по така унищожения
договор ищецът е заплатил на продавача ответника по делото сума от 34 000
евро, непосредствено преди изповядване на сделката срещу издадената от
продавача разписка от 22.12.2009 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 34 000 евро,
представляваща платена продажна цена по унищожен договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 097, том І, рег. № 4442, нот.дело № 078/2009 г.
на нотариус Л.З., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.12.2011 г.
до 19.12.2014 г. в размер на 20 392,58 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.12.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения едномесечен
срок на 24.04.2013 г. е постъпил отговор от ответника чрез настойника му Р.И.К.,
с който оспорва изцяло предявените срещу него искове като неоснователни с
твърдението, че ответникът не е получавал от ищеца парична сума в размер на
34 000 евро.
Ищецът поддържа така предявените искове в съдебно заседание
чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в писмени
бележки депозирани по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание оспорва предявения иск и моли
съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Съображения са изложени в писмени бележки.
Претендира разноски по списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С
влязло в сила на 03.10.2014 г. съдебно решение от 05.02.2013 г. постановено по
гр.д № 715/2011 г. на СГС, І г.о., 13 състав между същите страни и на основание
чл.31, ал.1 от ЗЗД е унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
22.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 097, том І, рег. № 4442, нот.дело
№ 078/2009 г. на нотариус Л.З., по силата на който Р.И.К. е продал на Р.И.М.
собствения си недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София,
район Л., ул. „****** ******** на втория етаж, поради сключването му от дееспособно
лице, което при сключването не е могло да разбира или
да ръководи действията си.
С разписка от 22.12.2009 г. се
установява, че Р.Н.К. е получил лично сумата от 34 000 евро за описания
по-горе апартамент. В нотариален акт № 097, том І, рег. № 4442, нот.дело
№ 078/2009 г. на нотариус Л.З. е отразено, че продавачът Р.И.К. е получил
напълно и в брой от купувача Р.И.М., преди подписване на договора продажната
цена на имота от 63 293,60 лв.
Истинността на разписката от
22.12.2009 г. е оспорена от ответника, като във връзка с оспорената
автентичност на частния писмен документ е допуснато изслушването на почеркова
експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че ответникът Р.Н.К.
е изписал подписа си за „получил сумата“ и ръкописния текст: „Р.Н.К.“ в
разписката от 22.12.2009 г.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите Александър Владимиров Н. и Ивайло
И. Б. и във връзка с оспорения от ответника факт на предаване на процесната
сума от ищеца на ответника.
Свидетелят
Б. установява, че той е дал процесната сума в заем на ищеца и лично присъствал
на сделката, тъй като сумата била голяма и искал да се увери, че всичко е
наред. Нотариалната кантора била на „Денкоглу“ и „****** ******“. Лично видял
предаването на сумата, което станало в коридорче на кантората, там имало и
масичка. Р. предал сумата на Радостин или Р., който дошъл с някаква мургава
дама, около 20 и няколко годишна. Р. преброил парите пред свидетеля и Р., след
което дамата ги преброила още веднъж. Разписката била разписана от Р. и Р.,
след което влезли при нотариуса.
Свидетелят
Н. установява, че ползвал мазето на процесния апартамент от 2010 г., след
закупуването му от ищеца. Р. купил апартамента от един човек на име Р.. По това
време Р. се въртял в района и свидетелят го е виждал няколко пъти покрай Р.. Р.
имал вид на човек, който пие, черпел си приятели. Свидетелят лично виждал, че
вади пари и плаща.
От
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че законната лихва върху
сумата от 34 000 евро за времето от 19.12.2011 г. до 18.12.2014 г. възлиза
на сумата от 10 626,67 евро.
От
приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че ответникът страда от
параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит. При сключване
на нотариалната сделка на 22.12.2009 г. и при издаване на представената с
исковата молба разписка от същата дата, ответникът не е могъл да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна.
Предявен
е иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във връзка с чл.34 ЗЗД.
Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът
бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на
другата страна всичко, което е получила от нея. Следователно в случаите, при
които договорът бъде унищожен страните си дължат връщане на даденото като
насрещни престации на отпаднало основание.
Не е
спорно, че по силата на договора от 22.12.2009 г. за продажба на недвижим имот,
ответникът е продал на ищеца процесния апартамент. С влязло в сила съдебно
решение, сделката е унищожена на основание чл.31 от ЗЗД, поради
обстоятелството, че е сключена от дееспособно лице, което при сключването на
сделката не е могло да разбира и да ръководи действията си.
Страните
спорят относно размера и получаването на продажната цена на имота от ответника. При положение, че сделката е унищожена по надлежния
ред в настоящия процес ищецът следваше да
докаже при условията на пълно главно доказване
факта на получаване на продажната цена от продавача.
Сключения в нотариална форма договор,
обективиращ унищожаемата сделка, в частта му за цената,
съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК представлява частен свидетелстващ документ
и има характер на разписка.
Настоящият
съдебен състав приема, че изявлението на ответника в оспорената разписка от
22.12.2009 г., че е получил сумата от 34 000 евро за апартамент, находящ
се в гр. София, район Л., ул. „****** ******** на втори етаж, при доказана
автентичност на документа, е достатъчно доказателство за действителното
получаване на парите.
В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи се на душевна
болест, когато лицето формално се води дееспособно. Без значение е
продължителността на това състояние. Важното е към момента на извършване на
сделката лицето да не е действало съзнателно и разумно. Т.е. унищожаемостта в хипотезата
на чл.31, ал.1 от ЗЗД, засяга волеизявлението на лицето да се разпорежда с
имуществото си /процесът на
формиране на волята и на нейното изразяване е тясно свързан с човешката психика
и със субективните фактори, които по един или друг начин въздействат върху
нейното функциониране/ и в този смисъл засяга разпоредителната част от сделката, а не тази която
съдържа изявление за знание, т.е. частта, която свидетелствува, че цената е
платена, респ. получена от продавача. Изявленията за знание се преценяват с оглед на тяхната истинност и касаят
факти извън психиката на автора, които могат да бъдат верни или неверни. Изявлението на ответника, че е
получил конкретна сума пари не е свързано и не е резултат от формиране на воля,
доколкото последната представлява съзнателна целеустременост на мисълта и действията на личността,
насочена към осъществяването на предварително поставена цел. В тази част договорът има
характер на частен свидетелстващ документ за изявление за знание с характер на
извън съдебно признание на факта, че цената е получена от продавача, което е
оттегляемо. Затова за оборване на факта на плащане са допустими всички
доказателствени средства.
В този случай фактът на плащане
може да се обори с всички доказателствени средства, което не бе сторено от
ответника в настоящия процес.
От друга страна ищците и с така
ангажираните писмени и гласни доказателства, безспорно установиха, че в деня на
сделката на 22.12.2009 г. ответникът е получил от ищеца сумата от 34 000
евро и тази сума е получена като продажна цена на процесния апартамент в
коридора на нотариалната кантора, непосредствено преди изповядване на сделката
и преди влизането на страните при нотариуса.
Съдът намира, че платената
продажна цена е именно 34 000 евро с оглед събраните по делото писмени
доказателства /разписка подписана в деня на сделката/, а не цената посочена в
нотариалния акт в размер на 63 293,60 лв., която съвпада с данъчната
оценка на имота към деня на сделката и е вписана от страните с оглед дължимите
в нотариалното производство такси.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че предявеният главен иск следва да бъде уважен като основателен
и доказан.
По отношение на втория предявен
акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Тази претенция обаче е
недоказана, доколкото с представените по делото писмени доказателства ищецът не
доказа, че е поставил в забава
ответника.
Изпълнението на вземанията за
връщане на получено без основание или на отпаднало основание, не е скрепено в
срок, поради което и на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава
след покана от кредитора, респ.
от изтичане на дадения с нея срок. В този смисъл е и трайната съдебна практика, установена
по реда на чл.290 ГПК- Решение № 270 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5923/2014 г., IV г. о., ГК и др.
Задължението за връщане на
сумата, неоснователно получена от ответника не е скрепено със срок, ето защо и съобразно нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От деня, когато престацията е
получена, тя подлежи на връщане. Касае се до задължение без срок, поради което
кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Не се установява ищецът да е
поканил ответника да му върне процесната сума, поради което и тази искова
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските в процеса:
При този
изход на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е
направил разноски общо в размер на сумата от 6 126 лв., от която: 3476
лв.-внесена държавна такса, 2500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 150
лв.-депозит вещо лице.
По
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Същото е неоснователно. При материален интерес от 86 890,22 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от
2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3 136,72 лв. Т.е. заплатеното от ищеца
възнаграждение в размер на 2 500 лв. не само не е прекомерно, но е и под
определения минимум.
При това
положение и от сумата 6 126 лв. ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца сумата от 4 688,12 лв.,
която е съответна на уважената част от иска /66498,22 лв./
Ответникът
е направил разноски в производството в размер на 650 лв.-депозит вещи лица.
От тази
сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 152,54 лв., съответна на отхвърлената
част от иска /20 392,58 лв./
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Н.К., ЕГН **********, действащ чрез своя
настойник и законен представител Р.И.К., ЕГН **********,*** да заплати на
основание чл.55, ал.1, предл.3 във връзка с чл.34 ЗЗД на Р.И.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***-офисен, офис 505, Адвокатско дружество „Ц. и И.“ сума в
размер на 34 000 евро, в левова равностойност 66 498,22 лв.
/шестдесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем и 0,22 лв./,
представляваща платена продажна цена по унищожен договор за покупко-продажба от
22.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 097, том І, рег. № 4442, нот.дело
№ 078/2009 г. на нотариус Л.З., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 4 688,12 лв. /четири
хиляди шестстотин осемдесет и осем и 0,12 лв./ разноски направени пред
настоящата съдебна инстанция.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати законната лихва за забава, считано
от 19.12.2011 г. до 19.12.2014 г. в размер на 20 392,58 лв. /двадесет
хиляди триста деветдесет и два и 0,58 лв./
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***-офисен, офис 505, Адвокатско дружество „Ц. и И.“ да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Р.Н.К., ЕГН **********, действащ
чрез своя настойник и законен представител Р.И.К., ЕГН **********,*** сумата от
152,54 лв. /сто петдесет и два и 0,54 лв./ разноски направени от ответника пред
настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: