Решение по дело №284/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 67 от 15.04.2024 г. постановено по АНД № 20241630200212 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-004088/24.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - гр. София, с което на „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, [улица], бл. АТЦ „Силвър център“ ет. 2, офис 73Г, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 (три хиляди) лева, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от Закона за потребителския кредит.

Касационният жалбоподател „Вива Кредит“ АД, чрез процесуалния си представител адв. А. Н. - МАК, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, като изводите на районния съд счита за неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че не са осъществени фактическите състави на нарушението съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. Относно нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. В случая към този момента не се установява да се дължи, предвидената в договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора. Излага, че съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение па задълженията си по договора за потребителски кредит. Счита, че включването на задължението за заплащане на неустойка в калкулацията на ГПР не би дало на потребителя реална информация за кредита, като би го объркало, тъй като в случай, че за него не се породи задължение за неустойка, то изчисления въз основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита. Относно нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложеното в жалбата, тъй като в договора е посочено, че по всяко време на действието му заемателят има право да получи погасителен план за извършените и предстоящите плащания съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12. Развива съображения, че посочването, че погасителният план следва да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 е достатъчно, за да уведоми потребителя, че погасителен план за извършените и предсрочните плащания следва да му бъде предоставен по всяко време на действие на договора. Клаузата се съдържа в договора за заем, поради което счита, че дружеството е изпълнило изискването на закона.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, от процесуалния му представител адвокат А. Н. от АК – Монтана е постъпило писмено становище с което поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на постановеното решение по доводи изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт С. П. Д., която в писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдяните касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано, тъй като не са налице твърдените касационни основания.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав я намира за основателна по отношение вмененото нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 и неоснователна по отношение нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, и правилно по отношение потвърждаване нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН № 004088/11.08.2023 г. срещу „Вива Кредит“ АД с ЕИК ********* въз основа на извършена проверка на 16.05.2023 г. в обект офис „Viva credit Montana“, стопанисван от „Вива Кредит“ АД, находящ се в гр. Монтана, [улица], завършила с изготвен Констативен протокол № К-2743005/16.05.2023 г.

При извършена проверка контролните органи са изискали от представител на кредитора „Вива Кредит“ АД да предостави два броя договори за потребителски кредити, сключени в офиса в гр. Монтана, [улица]. На 22.05.2023 г. на електронната поща на КЗП, РД Монтана са предоставени Договор за паричен заем Standar 14 № 5920649/18.05.2023 г. и Договор за паричен заем Standar 14 № 5921614/20.04.2023 г., с заличени лични данни на кредитополучателите.

Съгласно Договор за паричен заем № 5920649/18.04.2023 г. е констатирано следното: Договора заемната сума е 500 лв., размерът на погасителна вноска – 91,14 лв., общата дължима сума - 637,98., срокът на действие – 14 седмици. Фиксираният лихвен процент по кредита, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора, е в размер на 40.32 %. В чл. 2, ал. 1, т. 6 е посочен Годишен процент на разходите /ГПР/- 49.39 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, отговарящо на изброени критерии или Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя, посочено в чл. З, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в ал. 1, дължи на кредитора неустойка в размер на 70,98 лв. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплати на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1 т. 4 като в този случай дължимата вноска се увеличава на 101,28 лв., а общото задължение по договора се повишава на 708,96 лв. При извършена следваща проверка от контролните органи на 07.07.2023 г. е оказано на кредитора да представи становище, в което да поясни включени ли са неустойките за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител в размера на ГПР. С писмо от кредитора вх. N° М-03-260 на електронната поща на КЗП, РД – Монтана е посочено, че неустойките не са включени в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори. При тези факти е прието, че в процесния договор за заем е посочен годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.39 %, без да са взети предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложения № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това по същество е прието за непосочване на ГПР по кредита, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място е прието, че Договорът не съдържа задължителната информация, посочена в ЗПК, че погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Сочи се, че в т. 5 е посочено само общо „Чрез подаване на писмена молба до Заемодателя, по всяко време от действието на договора да получи погасителен план за извършените и предстоящите плащания, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК“, което АНО е счел за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Въз основа на приетите и приобщени от въззивния съд писмени доказателствени средства, подкрепени от гласни такива – разпитаните свидетели, същият е стигнал до извода за безспорна установеност на нарушенията, с оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деянието като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, въззивния съд е потвърдил издаденото НП.

Районният съд е приел, че така издаденото наказателно постановление е материално законосъобразно, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила, а определената санкция съответства на предвиденото в закона, поради което го е потвърдил.

Правилни са изводи на районния съд по отношение нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12, като същите се споделят изцяло от касационната инстанция. От отношение разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касационната инстанция намира, че въззивният съд не е изследвал в детайли фактическата обстановка и неправилно е тълкувал законовите разпоредба.

За да постанови решението си, Районен съд – Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Касационният състав намира, че в хода на административното и на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Показанията на актосъставителя – Р. П. И. и на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта – В. Б. Ц., не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административнонаказателната преписка. От друга страна АУАН и НП са съставени от компетентни лица съгл. чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, предвид цитираната и в НП Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване на длъжностно лице да издаде НП. АУАН е връчен надлежно на представител на касатора, като в законоустановения срок са подадени възражения по него. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити.

По отношение нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения. Доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми са неоснователни. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че от страна на касатора „Вива кредит“ АД е подписан договор за паричен заем № 5920649/18.04.2023 г. с размер на кредите 500 лв., размерът на погасителна вноска – 91,14 лв., общата дължима сума - 637,98 лв, срокът на действие – 14 седмици. Фиксираният лихвен процент по кредита, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора в размер на 40.32 %. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 6 Годишен процент на разходите /ГПР/- 49.39 %. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в ал. 1, дължи на кредитора неустойка в размер на 70,98 лв. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплати на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1 т. 4 като в този случай дължимата вноска се увеличава на 101,28 лв., а общото задължение по договора се повишава на 708,96 лв. Няма спор и, че в т. 5 от договора е посочено само общо „Чрез подаване на писмена молба до Заемодателя, по всяко време от действието на договора да получи погасителен план за извършените и предстоящите плащания, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.“.

Противно на възприетото от районният съд, касационният състав намира, че от страна на касатора са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за заем трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В чл. 2, т. 8 от процесния договор е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. Така направеното от страна на касатора в договора изброяване на компонентите на посочения ГПР касационният състав намира за напълно достатъчно, даващо ясна представа на заемателя какви разходи по заема са включени в посочения процент.

Записаното чл. 2, т. 8 от Договора, настоящия състав намира, че е в съответствие с законовата разпоредба на чл. 19, ал. 1 ЗПК съгласно която, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

По разбиране на настоящия касационен състав не е налице вмененото нарушение, т.к. в договора кредиторът е посочил както абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, така и ясно е разписана методика на формиране годишния процент на разходите, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. В случая за кредитополучателя е ясна тази клауза в договора и той може да направи информиран избор дали желае да се възползва от получаване на кредит с такъв ГПР, което е в съответствие с изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед неоснователността на вмененото нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се има предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в чл. 4, ал. 1 от договора условия. При неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 70,98 лв., като се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска, като в този случай дължимата вноска е в размер на 101,28 лв., а общото задължение по договора става в размер на 708,96 лв. – чл. 4, ал. 2 от договора. Така, както е уговорена неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора.

На основание изложеното касационният съд намира, че правилно кредиторът не е включил при изчисляване на ГПР евентуално дължима неустойка за необезпечаване на заема, тъй като това е едно бъдещо, съобразно момента на сключване на договора, несигурно събитие, което ако евентуално настъпи ще реализира неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит, като същото попада в хипотезата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Коректно кредиторът в чл. 4, ал. 2 от договора е посочил размера на неустойката, която ще се начисли и начинът ѝ на заплащане от заемателя, което дава яснота на същия каква допълнителна парична тежест ще понесе в случай на неизпълнение на задължението си за обезпечаване на заема. Заплащането на тази неустойка по своя характер не представлява разход свързан с договора за заем, а има характер на санкция за неспазване на договорените условия за получаване на заема.

Относно вмененото с потвърденото НП нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, касационният състав намира за правилно и законосъобразно. Съгласно цитираната правна норма договорът трябва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В настоящия случай в към Договор за паричен заем Standart 14 № 5920649/18.04.2023 г. не е приложен погасителен план. Единствено в самия договор, в чл. 2, ал. 1, т. 1-5, е посочена общата сума на дължимата месечна вноска, срока на заема, броя вноски и датите на плащане на всяка от погасителните вноски и фиксиран лихвен процент. Липсва разпределение на вноски във времето върху отделните компоненти - главница, лихва и други разходи. Въпреки че в договора е уреден фиксиран лихвен процент, за потребителя съществува неяснота досежно това кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Ето защо правата на потребителя са нарушени, доколкото за него е създадено затруднение да разбере заплащаните от него вноски какви компоненти включват.

В чл. 5, т. 5 от договора за заем е посочена само, че чрез подаване на писмена молба до заемодателя, по всяко време от действието на договора, заемателят може да получи погасителен план за извършените и предстоящи плащания съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, което представлява само част от информацията, която при поискване потребителя има право да получи, като не е посочено, че в съдържанието на погасителния план, следва да бъде направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение дружеството - касатор не е изпълнило задълженията си в обема визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган.

При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че непредоставянето от страна на дружеството касатор на пълната информация законодателно закрепена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, относно изискването за съдържание на погасителния план, изпълва състава на цитираното административно нарушение. Разпоредба е императивна и законодателят не е предоставил на свободната воля на кредитора сам да избира коя информация и доколко да намери място в договора за потребителски кредит, а само и единствено кумулативното наличие, така както е посочена в тази разпоредба, включително и за съдържанието на погасителния план, представлява изпълнение на повелята на закона. Противно на изложеното в касационната жалба, от РС са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително наведените и в касационната жалба, относно нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

С оглед факта, че с НП № К-004088/24.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца е наложена една санкция, в минимален размер, за установените две нарушения, то следва НП да бъде потвърдено. Със санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗПК законодателят въвежда наказание за нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4, като на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица. В случая касационният състав приема за установено и доказано нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, поради което следва обжалваното въззивно решение, ведно с потвърденото с него НП, да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е индивидуализирал наложената санкция, като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като на юридическото лице е наложена санкция в минимален размер и за съда не съществува възможност да го изменя.

Правилни са изводите на въззивната инстанция за липса на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При извършената служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационата инстанция не констатира наличието на основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 15.04.2024 г. постановено по АНД № 20241630200212 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-004088/24.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - гр. София, упълномощен със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП.

ОСЪЖДА „„Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, [улица], бл. АТЦ „Силвър център“ ет. 2, офис 73Г, представлявано от С. П. П. – изпълнителен директор, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.