Решение по дело №852/2015 на Районен съд - Казанлък

            РЕШЕНИЕ

№                                                  17.07.2015г.                            гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                              I-ви граждански състав

На  15.07                                                                                       2015 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Р.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 852 по описа за 2015г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от З.Д.Г. *** , с ЕГН **********, със съдебен адресат: Х.Н. - адвокат при Старозагорска адвокатска колегия, със служебен адрес: град Казанлък , обл. Стара Загора , ул."П.Х." № 18А, ет.2, ал. № 4, тел : 0887/99 23 24 против И.Р.И. ***, с ЕГН **********. Ищцата твърди, че на 27.01.2009 година в град Стара Загора сключили граждански брак, който се явявал първи за нея и втори за ответника. От брака си нямали деца. Той нямал деца и от първата си съпруга. Преди да подпишат двамата имали сериозна връзка в рамките на три години. След като станали семейство решили да отидат да живеят и работят в Кипър, тъй като и преди това известно време живяли там. На практика се оказало така, че тяхната емоционална връзка  била почти на изчерпване. Твърди се, че  изпитвала истински чувства към този мъж и го уважавала и сега. Той бил високо интелигентен човек, образован и възпитан. Били се установили в град А.Н. в квартира на свободен наем. За съжаление още в началото на техните семейно-брачни отношения съпруга й се пристрастил към алкохола, като може би причината за това било тежкото травматично увреждане, при претърпяно от него пътнотранспортно произшествие. Очевидно тази травма провокирала у него слабостта към алкохола. Независимо от положените от нея усилия той се затворил в себе си, напълно се дезинтересирал от проблемите на семейството им, като напълно се отдръпнал и от нея. Никога не й бил посягал физически, не  била подлагана и на психически тормоз. Съгласила се временно да се разделят и ответникът се прибрал в Р.България. След около четири - пет месеца той се върнал при ищцата, но явно последиците от претърпяното произшествие не били отзвучали, нещо повече били се задълбочили.

През цялото това време З.Г. настоявала да си родят дете, но той умишлено избягвал тази тема. Казал й, че не искал да работи, че не искал да остане в Кипър. Провели сериозен разговор и по негово настояване решили временно да заживеят разделени - в отделни жилища. За да запазят семейството се решили и на тази стъпка. Живеели в един и същ град , но разделени. Това станало в края на януари 2010 година.

През пролетта на 2010 година, след един сериозен разговор за бъдещето на семейството им, решили да се разделят и той се прибрал в България. От тогава до момента на подаване на настоящата молба не  се били виждали и се намирали в състояние на фактическа раздала. Всеки си живеел свой собствен живот и както тя, така и той били осъществили извънбрачна връзка. Няколко пъти говорили по телефона и двамата взели общото решение да разтрогнат брачната си връзка, като съпругата да подаде молба за развод. Убедена била , че при насрочване на делото ще представят в с.з. споразумение , което да не противоречи на морала и закона. Твърди се, че чувствата й към ответника били добри и уважението им било взаимно. В този си вид брачната им връзка съществувала формално , еднакво била неполезна както за тях , така и за обществото и че същата била изпразнена от дължимото се по закон и морал вътрешно съдържание.

Искрено се надявала, че  ще представят споразумение. По време на брака им не били придобили вещи на значима стойност, а дребните и личните такива  си поделили предварително и извънсъдебно.Не били придобивали и недвижими имоти и МПС. Самата тя живеела и работила от около година и половина в М. – Г..

От  съда се иска  да постанови решение ,с  което да разтрогне брачната им връзка , като дълбоко и непоправимо разстроена по вина на двамата. Искрено се надявала, че  ще представят споразумение. Не претендирала за направените разноски по воденето на делото.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание страните се явиха лично и постигаха споразумение, с което уреждат отношенията си, поради което съдът постанови на осн. чл.321, ал.5 ГПК преминаване към производство за развод по взаимно съгласие. Молителят И.Р.И. заяви, че се е отказал от българското си гражданство и в момента е австрийски гражданин, притежаващ паспорт № ********** .

След  преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на молителите съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Молителите са сключили граждански брак на 27.01.2009г., за което е съставен Акт за граждански брак № 0026 от  27.01.2009г.  на Община Стара Загора, видно от представено Удостоверение за сключен граждански брак от дата 20.12.2012г. Съпругата е приела фамилно име Г..

От брака си страните нямат родени деца.

 С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Молителите поддържат, в съдебно заседание, лично молбата си за развод и изложиха споразумението по чл.51 от СК, което съдът преценява като пълно и непротиворечащо на закона.  Налице са  предпоставките на чл.50 от СК, а именно: молителите са постигнали съгласие бракът им да бъде прекратен и това тяхно съгласие е сериозно и непоколебимо, предложиха на съда да одобри споразумение по чл. 51 от СК, поради което молбата им следва да се уважи и се прекрати брака между тях, без да се издирват причините на дълбокото му и непоправимо разстройство и мотивите за неговото прекратяване, като се утвърди постигнатото споразумение между тях.

Държавната такса при допускане на развода по взаимно съгласие по чл. 6, т.3 от Тарифата е в размер на 40,00 лв., за която следва да бъдат осъдени и двамата молители, съразмерно по 20 лв. всеки.

По изложените съображения, КРС

                                                        Р   Е   Ш  И   :

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50 от СК, брака между З.Д.Г., с ЕГН  ********** *** и И.Р.И., австрийски гражданин, роден на ***г., притежаващ паспорт № ********* с адрес: гр. София, квартал „Б." , ул.“Р." №  **, сключен с Акт  за граждански брак № 0026/27.01.2012г. на Община Стара Загора по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА споразумение по чл. 51 от СК, както следва:

От брака си съпрузите нямат родени деца.

Относно имуществото на съпрузите:

По време на брака си съпрузите не са придобивали МПС, както и движими вещи на значителна стойност. Личните вещи и останалите дребни вещи съпрузите са си поделили предварително и извънсъдебно.

През цялата си семейно-брачна връзка, З.Д.Г. и И.Р.И. са живеели в жилища под наем, основно в чужбина, които са напуснали, и нямат семейно жилище по смисъла на закона.

Съпрузите не си дължат издръжка един спрямо друг за в бъдеще.

След прекратяване на брака съпругата З.Д.Г. ще продължи да носи  фамилно име- Г..

ОСЪЖДА З.Д.Г., с ЕГН  ********** *** да заплати по сметката на КРС ДТ за прекратяването на брака в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА И.Р.И., австрийски гражданин, роден на ***г., притежаващ паспорт №*********  от град София, квартал „Б." , ул.“Р." № **  да заплати по сметката на КРС ДТ за прекратяването на брака в размер на 20 лв..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: