Решение по дело №10227/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060710227
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№219

гр. Велико Търново, 11.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 227/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

            Образувано е по жалба на  Кмет на Община В. Търново против Решение № 301/9.6.2023г. постановено по КНАХД 316/22г. на ВТРС, с което е отменено Наказателно постановление НП № 8/20.7.2022г. издадено от касатора, с което на П.Г.Г. *** за извършване на административно нарушение на чл. 63 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Велико Търново и е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева.. Със същото решение Община В. Търново е осъдена да заплати на П.Г. сумата в размер на 300 лева , разноски в производството.

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон- касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС макар правилно да е установил  фактическа обстановка, същият е направил неверен правен извод, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН, тъй като не е посочена санкционната норма на чл. 91, т.1 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община В. Търново. Касаторът намира, че след като е посочил нарушената материална норма, а именно чл. 63 от горната Наредба,  то е нарушено правото на защита на нарушителя и това се явява съществено процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на НП. Намира, че след като нарушението е описано детайлно,  посочена е нарушената материална норма, наложеното наказание, то НП се явява законосъобразно и след като съдът отмени решението на въззивния съд следва да постанови решение по съществото на спора и потвърди НП.

 

 

            В открито съдебно заседание, редовно призован  се представлява от ***М., която поддържа така подадената жалба. Поддържа направените в жалбата оплаквания, счита, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е доказано, същото е осъществено виновно. Същото е подробно описано в НП, наложеното наказание е в рамките на предвиденото от нормативния акт.

 

                Ответникът по жалбата – П.Г.Г. , редовно призован не се явява, не се представлява. , същият не е депозирал отговор на подадената касационна жалба. По делото е депозирано писмено становище , ведно с адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатени в брой сумата от 400 лева - разноски за касационната инстанция. Претендира разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на дееца и което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство. Поради което, намира, че като е отменил НП, ВТРС е постановил правилен акт, който предлага да бъде оставен в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

 

 

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

 

 

 

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

 

 

 

               Предмет на настоящото производство е Решение № 301/9.6.2023г. постановено по КНАХД 316/22г. на ВТРС, с което е отменено Наказателно постановление НП № 8/20.7.2022г. издадено от касатора, с което на П.Г.Г. *** за извършване на административно нарушение на чл. 63 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Велико Търново и е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева.. Със същото решение Община В. Търново е осъдена да заплати на П.Г. сумата в размер на 300 лева, разноски в производството.

               

                За да постанови този правен резултат, ВТРС  е приел за установено от фактическа страна следното : На 11.06.2022г. в качеството си на наемател, за което е представен договор за наем, на къща за гости „Москито“ № 2, намираща се в с. Леденик, Община В. Търново около 2,05 часа, при извършена полицейска проверка от ***Н. и ***П.се е установило, че се озвучава с музикална уредба в жилищната сграда, което предизвиква шум, като с това се нарушава спокойствието на гражданите в часовете между 23 и 8 часа. За това нарушение е съставен АУАН №7/11.6.2022г. от ***Н.. Същият е подписан от нарушителя с възражение, че не е посочен административния адрес на имота, както и че не е бил предупреден, а направо е съставен АУАН. Въз основа на него от ответника е издадено процесното пред ВТРС НП, с което е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 200 лева, за нарушение на нормата на чл. 63 от НООС на територията на Община В. Търново.

                В срок срещу НП е подадена жалба пред съда, който я е разгледал в о.з. с призоваване на актосъставителя и свидетел на  нарушението, ***Д.,  приобщил е всички писмени доказателства по делото.

,

                 При така установеното съдът е формирал извод за основателност на подадената въззивна жалба. Приел е, че макар  АУАН и НП да са издадени от компетентни органи, това е станало при съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на дееца, тъй като в нарушение на нормата на чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН , макар да е посочена нарушената материална норма, не е посочена санкционната такава, поради което съдът не може да упражни правомощията си по установяване на законосъобразността на НП. Съдът е приел, че е налице съществен порок в НП  поради непосочване на санкционната норма на чл. 91, т.1 от НООС на територията на Община В. Търново, която предвижда налагане на административно наказание „Глоба“ на ФЛ в размер от 100 до 1000 лева.

 

Така постановеното решение е правилно.

 

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност.

 

Касационният състав изцяло споделя мотивите на Великотърновския районен съд, поради което на основание чл. 221, ал.1 от АПК препраща към тях.

 

Правилни са изводите на районния съд, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на дееца, и по този начин са самостоятелно основание за отмяна на НП.  Съгласно чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН в НП задължително се посочват нарушените правни норми. Стриктното тълкуване на нормативната норма, означава, че в НП следва да се посочат както нарушената материална норма, съдържаща описание респ. съставомерните признаци на нарушението, така и санкционната такава, която установява предвиденото от законодателя административно наказание за това нарушение. Наистина съществуват случаи, когато двете се припокрива, какъвто определено не е настоящия. Съгласно чл. 63 от НООС за територията на Община В. Търново забранява се извършването на дейности от стопански и битов характер в жилищни сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независими от произхода му, нарушаващ спокойствието на живущите в часовете от 14 до 16 и от 23 до 8 часа. Санкционната  такава се съдържа в чл. 91, т.1 от НООС за територията на Община В. Търново, която предвижда наказание за това нарушение за ФЛ – „Глоба „ в размер на от 100- до 1000 лева. Така установения порок се явява  съществен, тъй като нарушава правото на защита на дееца,  а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност на НП от съдебната инстанция, доколкото същата следва да извърши проверката съгласно нормите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Т.е. съдът следва да извърши преценка за справедливост на наложеното наказание, при нормативно установените му граници. След като по този начин, тази възможност на съда е препятствана,  то осъщественото административно- наказателно производство се явява опорочено.

Без правно значение за изхода по настоящото дело са твърденията в жалбата, че деянието е доказано, че описанието на нарушението е изчерпателно, доколкото както се посочи преценката е за съответствието на НП на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Правилно е и становището на Окръжна прокуратура В. Търново, че макар ЗАНН в чл. 53, ал.1 от ЗАНН да допуска саниране на това нарушение, такава възможност за съда не е предвидена, поради което констатирания порок не може да бъде отстранен.

 

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

При този изход на делото в полза на ответник касационна жалба следва да се присъдят направените по касационната инстанция разноски в размер на 400 лев, представляващи адвокатско възнаграждение. .

 

 

 

 

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

 

 

 

 

                                Р Е Ш И:

 

 

 

 

               ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301/9.6.2023г. постановено по НАХД 316/22г. на ВТРС

  

 ОСЪЖДА  Община В. Търново пл. Майка България № 2 да заплати на  П.Г.Г. *** разноски в производството в размер на 400- четиристотин – лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

 

 

                                                                                         2.