РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101021 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ЮБЦ" ЕООД - град
София, чрез адв. В. Г. – САК, срещу ЯН. Д. ЦВ.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 10.10.2015 година между „БТК“ ЕАД и
ответника е сключено Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година, с който е уговорено ползването на
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM i-
Traffic XS с месечна абонаментна такса в размер на 6.99 лева с ДДС за срок от 24
месеца. С Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги с клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година, абонатът – ответник е
добавил за ползване на мобилната услуга за номер **********, избирайки условията
на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна абонаментна такса в размер на 13.99
лева с ДДС, както и мобилна услуга за номер **********, избирайки условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечна абонаментна такса в размер на 15.99
лева с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за период на потребление от 15.04.2019
година до 14.06.2019 година потребените от абоната електронни съобщителни услуги
са на стойност 47.83 лева и за които са издадени съответните фактури и които абонатът
не е заплатил. Посочва, че поради неплащането в срок на издадените фактури „БТК“
ЕАД е упражнило правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор с
1
абоната, след което процесният абонамент е деактивиран на 01.08.2019 година. Твърди,
че с Договор за цесия от 16.10.2018 година „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си от
ЯН. Д. ЦВ. на „С. Г. Груп“ ООД, съгласно уведомление по т. 1.1.1 и които са подробно
описано в Приложение № 1 към договора, което от своя страна е прехвърлило тези
вземания на ищцовото дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 година. Посочва, че
към исковата молба е приложено уведомление до ответника за двете цесии. Твърди, че
за вземането си ищецът се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. №
546/2022г. на ВТРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на ЯН. Д. ЦВ., че
дължи на "ЮБЦ" ЕООД - град София сумата в размер на 40.36 лева, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година и
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година, сключени с „БТК“ ЕАД, за която
сума е издадена Заповед № 204 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 02.03.2022 година по Ч.гр.д. № 546/2022 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива
съображения, че към датата на която „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по реда
на чл. 99 ЗЗД, вземането му към ответника не е било възникнало и няма как да е било
прехвърлено. Освен това посочва, че не е бил надлежно уведомен за извършените
цесии, както и че липсват доказателства да е уведомен за твърдяното неизпълнение на
задълженията му. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година /л.
27-29 от делото/ се установява, че на посочената дата между ЯН. Д. ЦВ. и „БТК“ ЕАД –
град София е сключен договор, с който страните са договорили ползването на мобилна
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XS с
месечна абонаментна такса в размер на 6.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Приложена е декларация от 10.10.2015 година /л. 27/, с която ЯН. Д. ЦВ. е
декларирала, че е получил подписана от оператора екземпляр от Общите условия,
приема ги и е съгласна с тях.
Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение към Договор за
2
електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година
/л. 30-33/, страните са договорили за ползване на мобилната услуга за номер
**********, при условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна
абонаментна такса в размер на 13.99 лева с ДДС, както и мобилна услуга за номер
**********, при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечна
абонаментна такса в размер на 15.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Приложена е и
декларация от 16.12.2016 година /л. 30/, с която ответницата е декларирала, че е
получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласна
с тях.
По делото са приложени и фактурите, с които на ответника са начислени сумите
общо в размер на 70.80 лева за използваните от него електронни съобщителни услуги
за периода от 15.04.2019 до 14.07.2019 година, както и ОУ на договора между „БТК“
ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството /л. 24-26 и 34-42/.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година /л.
13-18/ „БТК“ ЕАД се е съгласило да прехвърли на „С. Г. Груп“ ООД, свои: 1.1.1 -
вземания, произтичащи от договори, посочени в Приложение № 1, което следва да бъде
изпратено от цедента на цесионера, заедно с уведомление в срок до 3 месеца от
подписване на договора /т. 2.3 от последния/, както и 1.1.2 - вземания, произтичащи от
договори, които цедентът периодично след сключване на договора прехвърля на
цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено /едновременно - т. 2.3 от
договора/ от съответното Приложение № 1. Приложено е и Уведомление по т. 1.1.1 от
договор за цесия от 16.10.2018 година /л. 10/.
По делото е приложено писмено потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/, с
което цедентът е потвърдил, че вземане от ЯН. Д. ЦВ. в размер на 40.36 лева, което е
описано в Приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 година към
договор за цесия от 01.10.2019 година, е прехвърлено на цесионера. Приложено е и
пълномощно във връзка с цесията /л. 12/.
От Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година /л. 19-20/
се установява, че „С. Г. Груп“ ООД се е съгласил да прехвърли на "ЮБЦ" ЕООД - град
София свои вземания, придобити по силата на Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 година, сключен с „БТК“ ЕАД, като вземанията се
индивидуализират в Приложение № 1 към договора. В чл. 4 от договора,
прехвърлителят е декларирал, че е собственик на цедираните вземания и че те са
възникнали и съществуват валидно и отговаря за тяхното съществуване в съответствие
с чл. 100 ЗЗД. С Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 година /л. 9/, сключен на
10.03.2020 година, страните са постигнали съгласие цедентът да прехвърлил на
цесионера и свои вземания, придобити по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от договор
3
за цесия от 16.10.2018 година, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД,
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса. Приложено е и
извлечение от Приложение № 1 към анекс от 10.03.2020 година към договор за цесия
от 01.10.2019 година /л. 21/ за прехвърляне на вземане на ЯН. Д. ЦВ. в размер на 40.36
лева, произтичащо от договор за мобилни услуги.
По делото е приложено и Уведомление до ответника, с което ответникът се
уведомява за извършените прехвърляния на задълженията му по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, което е връчено на ответника, ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК /л. 23/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 546 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.03.2022 година е издадена Заповед №
204 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЯН. Д. ЦВ.
за сумата в размер на 40.36 лева – главница, за сумата в размер на 10.89 лева – лихва за
забава за периода от 01.07.2019 година до 18.02.2022 година, както и за сумата в размер
на 205.00 лева – разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е
връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение
срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано,
че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е подал възражение и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение
суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по делото по
приложените договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително
споразумение към него, че дружеството е било изправна страна по тях, т.е. че е
осигурило достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е
предоставил и размера на претендираните вземания, както и прехвърлянето на
вземанията по договорите на „С.Г.Груп“ ООД, съответно – на ищеца с договори за
цесия, за които ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършените прехвърляния на вземанията.
4
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между
„БТК“ ЕАД и ЯН. Д. ЦВ. по сключени между тях Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година и
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година за ползване на мобилни услуги за
номер **********, за номер ********** и за номер **********, по които ответникът
има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49
от ДР на ЗЕС. Видно от приложените договор и допълнително споразумение,
операторът е предоставил на абоната посочените услуги по избраните от него тарифни
планове със съответните месечни абонаментни такси, срещу задължението на абоната
за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато
те не са включени в съответния тарифен план. Видно от приложените декларации Я.
Ц. е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия,
приема ги и е съгласна с тях. На следващо място, видно от договора и допълнителното
споразумение, операторът е предоставил на ответника СИМ карти с №№
89359032200033832603, 89359033203000658299 и 89359032300108520081, с което е
изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и
до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 46.1 от ОУ. Предоставянето на
уговорените с договорите мобилни и интернет услуги се установява и от приложените
фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за
ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените
услуги от страна на оператора е породило на основание чл. 43.1 от ОУ насрещното
задължението на ответника да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги.
В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му
услуги по сключения договор, съответно – допълнително споразумение, той дължи на
оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са
посочени по-горе за използване на предпочетените от него номера **********,
********** и **********, както и допълнително ползваните услуги, извън избраните
абонаментни планове.
Видно от приложените по делото по делото фактури /л. 24-26/ за ползваните от
ответника услуги са начислени суми за периода от 15.04.2019 година до 14.07.2019
година в общ размер на 70.80 лева с ДДС, като сумата е формирана само и единствено
от абонаментните такси за мобилен номер ********** и мобилен номер **********. В
случая по делото приложените фактури не са създадени нарочно от ищеца за нуждите
на процеса, а приложенията към тях отразяват данните за използваните услуги според
автоматизираната система на доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени, т.е. услугите, посочени в тях са
предоставени, което от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността
5
им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът
да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми.
В случая по делото ищецът основава исковата си претенция на извършено от
кредитора по договора за електронни съобщителни услуги и допълнителното
споразумение към него, прехвърляне по реда на чл. 99 ЗЗД на вземанията си по тях на
„С. Г. Груп“ ООД въз основа на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 година /л. 13-18/ и Приложение № 1 към договора за цесия, респективно -
прехвърляне по реда на чл. 99 ЗЗД от „С. Г. Груп“ ООД на ищцовото дружество въз
основа на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година /л. 19-20/ и
Приложение № 1 към него от 01.10.2019 година.
От събраните по делото доказателства обаче, не може да бъде направен
категоричен извод, че между ищеца и „С. Г. Груп“ ООД, респективно – между
последното и кредитора по договора за електронни съобщителни услуги и
допълнителното споразумение към него има сключени валидни договори за цесия, по
силата на които на ищцовото дружество е прехвърлено процесното вземане. Видно от
приложения по делото Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между
„БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, същият е сключен на 16.10.2018 година, като страните
по него са постигнали съгласие за прехвърляне на вземания, съгласно т. 1.1.1, посочени
в Приложение № 1, като същото следва да бъде изпратено заедно с уведомление от
цедента до цесионера в тримесечен срок от двустранното подписване на договора /т.
2.3./, т.е. до 16.01.2019 година. Задълженията на ответницата обаче са за използваните
от нея услуги са за периода от 15.04.2019 година до 14.06.2019 година, за които са
издадени фактури от 15.05.2019 година и 15.06.2019 година, или същите са възникнали
след сключване на договора за цесия между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД от
16.10.2018 година и след изготвянето и изпращането на Уведомление по т. 1.1.1 и
Приложение № 1, в което следва да са описани вземанията, които са предмет на
прехвърляне по този договор, респективно – няма как тези вземания да са прехвърлени
цесионера, доколкото същите не са били възникнали към този момент. Действително с
процесния договор за цесия в т. 1.1.2 страните са уговорили прехвърлянето и на други
вземания след сключване на самия договор, чрез изпращане на уведомление,
придружено от съответното приложение № 1. В тази връзка следва да се има предвид,
че по делото нито се твърди, нито са представени каквито и да е доказателства, че
процесното вземане е прехвърлено след сключването на договора за цесия от
16.10.2018 година по реда на т. 1.1.2. Липсват твърдения, че е изготвено и изпратено
Уведомление по т. 1.1.2, придружено от съответното Приложение № 1, още по-малко
на коя дата се е случило това, като не са ангажирани и доказателства в тази насока.
Всички приложени по делото документи касаят договора за цесия от 16.10.2018 година,
уведомлението по т. 1.1.1 и Приложение № 1 към него, които както беше посочено по-
горе предхождат възникването на задължението на ответницата. Приложеното към
6
исковата молба извлечение от приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от
24.02.2020 година не може да се приеме за уведомление по т. 1.1.2 от договора за цесия
от 16.10.2018г. Последното от една страна следва да изпратено до цесионера, а от друга
– в последното да е индивидуализирано самото вземане. В тази връзка настоящият
съдебен състав приема, че е съставено нарочно, за настоящия процес. Освен това,
следва да бъде посочено и че в представеното по делото на електронен носител
„Приложение № 1“ също е отразено, че се отнася за договора за цесия от 16.10.2018
година, като няма данни да е изготвено и да придружава последващо Уведомление по
т. 1.1.2, както и на коя дата е съставено. Предвид изложеното, не би могло да се
приеме, че същото притежава необходимата доказателствена стойност, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя си факти. След като
кредиторът по договора за електронни съобщителни услуги и допълнителното
споразумение към него не е прехвърлил вземанията си от ответницата на „С. Г. Груп“
ООД и съответно дружеството не е придобило тези вземания, няма как в последствие
да ги прехвърли на ищеца по делото с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019 година, респективно – с Анекс към него от 10.03.2020 година, тъй като към
този момент цедента по него не е бил негов носител, респективно - не може и валидно
да го прехвърли на ищеца.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцовото
дружество не доказа, в условията на пълно и главно доказване, прехвърлянето на
вземанията в негова ползва и че същото към настоящия момент е титуляр на
процесните вземания.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че в полза на дружеството
съществува вземане от ответницата за сумата в размер на 40.36 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година и
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година, сключени с „БТК“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, за която суми е издадена заповед № 204 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 02.03.2022 година по Ч.гр.д. № 546/2022 година на Районен съд -
Велико Търново, се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от него разноски по
делото в размер на 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
7
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД /с предишно
наименование "ЮБЦ" ЕООД/, със седалище и адрес на управление град София, район
Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, с ЕИК ********* срещу ЯН. Д. ЦВ. от *,
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че в полза на "УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ" ЕООД /с предишно наименование "ЮБЦ" ЕООД/, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, с ЕИК
********* съществува вземане от ЯН. Д. ЦВ. от *, с ЕГН ********** за СУМАТА в
размер на 40.36 лв. /четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/, незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година и Допълнително споразумение
към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от
16.12.2016 година, сключени с „БТК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 година
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 204
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2022 година по Ч.гр.д.
№ 546/2022 година на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД /с предишно наименование "ЮБЦ"
ЕООД/, със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, с ЕИК ********* да заплати на ЯН. Д. ЦВ. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 300.00 лева /триста лева/, представляваща
направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 546 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2022 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8