Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1386/18.7.2023г.
Град Пловдив, 18.07.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 797 по описа на
съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на Х.Н.Н. ***
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0432-000093 от 06.03.2023 г. на началника на 01 РУ Пловдив при ОДМВР
Пловдив, с която на Х.Н.Н., ЕГН **********,***, е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с целите на
закона, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли тя
да се отхвърли. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се
засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 10.03.2023 г., и срещу
заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за това, че на 06.03.2023 г., около 16:50 часа,
в град Пловдив на ул. „Коматевско шосе“ до № 1, с посока на движение от юг към
север, жалбоподателят управлява лек автомобил марка БВМ1, с регистрационен № .....,
собственост на З.В.Т., след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установено след извършен тест в сградата на 01 РУ Пловдив с техническо средство
Drager Drug Test 5000, калибрирано до 04.2023 г., и тестова касета, валидна до 2023-08, проба
095, установяваща употреба на амфетамин.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване и 8 стикери,
съпроводен е до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, където е дал кръвна проба и
урина за лабораторни изследвания в 18:55 часа. Резултатите от тези проби според
съдебната химико-токсикологична експертиза,
извършена във ВМА (л.41-42), не установява наличие на наркотични вещества. Въз
основа на тези резултати е прекратено образуваното срещу жалбоподателя
наказателно производство по ДП № 172/2023 г. по описа на 01 РУ при ОМВР
Пловдив, водено за престъпление по чл.343б, ал.3 НК – постановление от
07.06.2023 г. на прокурор Петров от Районна прокуратура Пловдив (л.43), с което
е разпоредено също на жалбоподателя да бъдат върнати свидетелството за
управление на МПС и контролния талон. Следователно въпросът за отговорността на
жалбоподателя е разрешен и последиците от издадената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка са заличени с оглед разпореденото от
прокурора връщане на отнетите документи.
Жалбоподателят оспорва факта, че е управлявал автомобила след употреба на
наркотици, и за доказване на твърдението си представя цитираното заключение на съдебната химико-токсикологична експертиза и резултат
от клинична лаборатория (л.16) от 07.03.2023 г., направен доброволно след
освобождаването му от органите на МВР според собствените му обяснения в
подадената на 10.03.2023 г. писмено възражение (л.15). Съдът намира, че с тези
писмени доказателства не се оборва резултата от извършения от органите на МВР
тест с техническо средство, доколкото не е доказано по делото техническото
средство или тестовата касета да са били компрометирани.
При
тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171,
т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи.
В
случая са налице безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, защото е
извършено изследване с доказателствен анализатор и неговите стойности имат
определящо значение за доказване наличието на предпоставките от хипотезата на
чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. С оглед съществуващото законодателно разрешение и дадения
от законодателя превес на установените с доказателствен анализатор стойности
съдът намира, че заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза, изготвено на 06.05.2023 г. – два
месеца след установяване на нарушението от органите на МВР, не може да промени
извода за безспорно доказване на факта на управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Още повече, че за административния орган е обективно
невъзможно да се съобрази с тези резултати към един по-ранен момент, когато
този резултат не е съществувал.
От
друга страна, нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган
няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна
административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката
относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем
принудителни административни мерки, е направена от законодателя при създаване
на самата правна норма.
Съгласно
чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен
със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на
директора на ОДМВР Пловдив.
Оспорената заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, които са в
достатъчна степен конкретни и ясни, т.е., за жалбоподателя е било възможно да
разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата
се прилага принудителната административна мярка и да организира защитата си.
Оспорената
заповед е съобразена с целта на закона и
с принципа на чл.6 АПК. При издаване на оспорената заповед административният
орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, а
самата заповед не засяга други права и законни интереси на жалбоподателя освен
правото да управлява МПС за определен срок, за да бъде постига целта на закона
– да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения по ЗДвП.
Следователно не е налице засягане на права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – да се осигури безопасността на
движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в
движението, включително на нарушителите, и да се преустановят административните
нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС и отнемането на възможността на
нарушителите да управляват МПС, за да не извършват нови нарушения на правилата
за движение по пътищата. В този смисъл балансът между личните и обществените
интереси винаги е в полза на обществения интерес, който е по-значимият интерес,
доколкото касае цялото общество и държавата.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова
и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.Н., ЕГН **********,***, срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000093 от
06.03.2023 г. на началника на 01 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: