Определение по дело №718/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4341
Дата: 5 декември 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193100900718
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….12.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.12.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 718 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени искове на кредитор за присъждане на предодставена в заем на първия ответник главница в размер на 61000евро и обезщетение за забавеното й връщане в размер на 5117,22 евро, както и за обявяване на относителна недействителност на възмездно договаряне на разпореждане със собственост на цена значително по-ниска от справедлива пазарна цена при общо знание на длъжника и приобретателя за дълга и увреждането на кредитора.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. №13939/08.05.2019г съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Ищецът В.Н.О., чрез адв. Г. (ВАК) обосновава  фактите, на които основава претенциите си и сочи доказателства.  В становище по отговора вх. № 28964/02.10.2019г са оспорени възраженията и доказателствата, посочени от ответниците. 

Исковата и допълнителната молба са връчени на ответниците „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, ЕИК ********* и „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ БИЛД" ЕООД, ЕИК *********. В срок са депозирани отговори вх.№ 22745/24.07.2019  и вх.№ 22747/24.07.19г, по оспорения иск по чл. 135 ЗЗД от двамата ответници, чрез пълномощници ад. Т. и адв. Д.  и с вх.№24721/16.08.19, уточнен с вх. №26885/12.09.19г само от длъжника по оспорения осъдителен иск, допълнени с вх.№ 31514/24.10.2019 и вх.№ 31583/25.10.19. Посочени са доказателствени искания.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.

По предварителните въпроси: Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК). Ответниците са регистрирани по ЗТРРЮЛНЦ търговци. 

 Кредитът е предоставен на търговец, а атакуваната разпоредителна сделка е сключена между търговци, което по субективен критерий (чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ) квалифицира и двете спорни правоотношения като търговски сделки. Възражение срещу характера на спора не е предявено от ответниците.

Исковата молба по конститутивния иск е надлежно вписана.

Сезиран е родово компетентен съд, според определена цена на иска, надхвърляща 25 000лв по осъдителния иск ( чл. 69 ал.1 т.1 ГПК), като тази компетентност налага и разглеждането на съединения обусловен от него конститутивен иск ( чл. 104 т.6 ГПК).

Държавната такса, определена по отделно за всеки от исковете е авансово внесена.

Местната компетентност не е оспорена.

Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена (л. 8 и л.93 и л.125). Адвокатът на ищеца е изрично упълномощен и да получава суми и ценности от името на клиента си и е посочил специалната си сметка по чл. 39 ЗАдв като начин за доброволно плащане на търсената с осъдителния иск сума.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за неизпълнено задължение на ответника ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД за връщане на заем след изтичане на краен срок за ползване.

Очертания спор относно вземането на кредитора не е пречка за реализиране на правото му да търси защита и като увреден кредитор с конститутивния Павлов иск (т.2 от ТРОСГТК 2/2017), а съединяването на двата иска позволява едновременно разрешаване на двата спора, тъй като с общия акт съдът ще зачете преюдициалното значение на установеното вземане на кредитора. В този смисъл съдът е отхвърли възражение за наличие на пречка за упражняване на правото на иск с определение №2744/25.07.19г.

Твърденията за застрашаване на интерес на кредитора поради намаляването на възможност за удовлетворяване от известен актив на  длъжника, прехвърлил имот на недобросъвестен ответник очертават както активната легитимация на ищеца като увреден кредитор, така и обща пасивна легитимация на договарящите се ответници.

По доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания, допълнително уточнени в становище по отговорите. Значителна част от представените писмени доказателства касаят неоспорени факти, но за поясняването на иначе безспорните твърдения, съдът счита за необходимо да приеме писмените доказателства.

Ответниците също са посочили доказателства, но част от тях свързват с твърдения, които остават извън настоящия спор. Такава е оценителната експертиза с приложения, събрана по друго дело. Относимо е доказателството за началното придобиване на целия имот, част от който се твърди да е разпореден с увреждащата сделка. Посоченото доказателство за подадена жалба за разследване на правонарушение и инспекция на охранителна фирма по задействан сигнал за тревога се свързва с довода за недобросъвестност на ищеца, поради което необходимостта от него ще възникне при нужда от прилагане на санкция за злоупотреба с процесуални права. За да бъдат  приети обаче, е необходимо тези доказателства да бъдат и заверени за вярност, като този недостатък следва да се укаже на страната. Посоченото от ответника електронно писмо няма отношение към осуетената възможност за спазване на процесуалните преклузии по формулиране на твърдения и доказване на факти по тях, затова и не следва да се допуска .

В хода на размяна на книжата ищецът е оспорил твърденията за извършени от заемодателя плащания, което налага събиране на доказателствата за отразени преводи, насочени към  банкови сметки на тази страна. Титулярът на банковата сметка е дал изрично съгласие за разкриване на извършените транзакции, поради което искането за снабдяване на насрещната страна платец и наредител на преводите със документ за наличните записвания в банките за заверяване на сметката на кредитора –получател следва да бъде уважено. Банките обаче няма статут на държавни учреждения    , а на трети, неучастващи по делото лица. Процесуалният ред за задължаване на такива лица налага изготвянето на съответна молба с посочване на искани от страната документи. Този процесуален ред следва да бъде указан на ответника. Същевременно, съдът констатира, че искането на ответното дружество се свързва с вноски, направени от физическо лице, което обаче налага да се конкретизира и твърдението за основанието на което вноските са били насочвани към сметките на ищеца.  Тъй като страната е обосновала пропуск по конкретизиране на извършените плащания с отнемане на достъп до собствената й документация на 06.10.2018г, само периодът до този момент е относим към пропусната защита и съответно само до този момент следва да допусне такова доказване.

Освен писмените доказателства, насрещните страни са поискали допускане на експертизи. Ответниците са оспорили твърденията за договаряне на неоправдано ниска цена на разпореждането, поради което искането за експертиза за средна пазарна цена е необходима за изясняване на довода относно стеснените възможности на кредитора за удовлетворяване след тази сделка. Оценителна експертиза следва да се допусне. Обратно, твърденията на ответниците за платена част и неплащане на изискуем остатък от уговорената цена изрично се признават от ищеца, поради което и събиране на доказателства в тези връзка е излишно и експертиза на счетоводните записвания на двамата търговци не е необходима.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) иск на кредитор за реално изпълнение на задължение за връщане на заем, ведно с обезщетение за забава, начислено от падежа до предявяване на иск и законната лихва до окончателно плащане,  обективно съединен с Павлов иск на същия кредитор, насочен срещу прехвърлителна сделка между неговия длъжник заемополучателя и свързан с него ответник като възмездна сделка, договорена при общо знание на длъжника и лицето, с което той е договарял за увреждане на кредитора,.

 ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова  молба и отговори в неоспорени копия, заверени по реда на ЗАдв, както следва:

·                    по твърденията за вземане на кредитора: договор за паричен заем от 05.07.2013г. (л.9); разписки за получени заемни суми от 05.07.2013г., 06.07.2013г., 07.07.2013г., 08.07.2013г., 09.07.2013г. и 16.07.2013г.(л.11-13); платежни нареждания за извършени преводи на заемни суми  по разплащателната сметка на заемател в „Уникредит Булбанк" АД от 10.07.2013г., 19.08.2013г. и 23.08.2013г.(л.14-16); лихвен лист(л.21);

·                    по твърденията придобиването и разпореждането с актива на длъжника:  нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 01.09.2017г ( л. 117-122) и нотариален акт от 29.11.2018г( л.32-33).

 

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към отговор на искова молба, ПРИ УСЛОВИЕ, че същите бъдат надлежно заверени от представилия ги ответник или от негов адвокат, както следва: жалба вх.рег. № 433000-17549/06.10.2018 и протокол за инспекция от 05.10.2018г.

 

ОБЯВЯВА на страните за безспорни обстоятелствата по частично изпълнение на задължението на купувача по покупко - продажба на недвижим имот от 29.11.2018г до размер на 1500лв платена в деня на сделката и неизпълнение на плащане на остатъка от 20 000лв.

ОБЯВЯВА на страните като служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване обявените по партидата на дружествата  в ТРРЮЛНЦ обстоятелства за ответниците „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД и „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ БИЛД" ЕООД установени чрез публичен достъп до електронен търговски регистър.

ОБЯВЯВА на страните като служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване данни за вписвания на обстоятелства по партиди на собственици в СВ при ВРС за актове относно придобития и прехвърлен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.5510.175  и СГРАДА с плащ 112 кв.м. в същия имот, находящи се в град Варна, квартал „Галата", улица „Крайбрежна" № 26  към 19.06.2019г. (л.61-62)

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответниците за допускане на счетоводна експертиза и за прилагане на копие от заключение на вещо лице по гр.д.16953/18г на ВРС, данни за регистрация на МОРДОВИЯ ООД  и електронно писмо с опис на обзавеждане.

 

ДОПУСКА на основание чл.195 ал.1 ГПК съдебна оценителна експертиза с вещо лице СВЕТЛАНА ИВАНОВА БОНЧЕВА, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място, да даде отговор за справедлива пазарна цена на имота само като застроен терен отделно от построените в имота сгради, представляващ   ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.5510.175, находящ се в град Варна, квартал „Галата", улица „Крайбрежна" № 26  към пазарни условия на 29.11.2018 г. , а в случай, че при огледа вещото лице констатира обективни данни за нововъведени изменения във вида на обекта след този момент, да изготви допълнителен вариант на същото заключение, без съобразяване на тези нови изменения. Вещото лице да посочи методиката, по която е работило и обосновка защо е приело съответния метод на оценка за подходящ за този имот.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200.00 лева за изготвяне на експертизата, вносими от ищеца в тридневен срок от уведомяване за определението с представяне на доказателства за внасянето му по сметка на ВОС IBAN***.

Задължава ответникДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ БИЛД" ЕООД да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на имота, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп за извършване на оглед на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.5510.175, находящ се в град Варна, квартал „Галата", улица „Крайбрежна" № 26 .

 

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ОТВЕТНИКА „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, че поисканите документи от трето лице следва да бъдат индивидуализирани като конкретни справки- извлечения от банкови сметки по реда на чл. 192 ал.2 ГПК като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в седмичен срок от връчване на настоящото определение да представи ПИСМЕНИ МОЛБИ, адресирани до всяка от банките - трети лица, чрез съответните им поделения(където са извършвани вноските от ответника), в които да са посочени исканите документи като справки - извлечения от намиращи се у тях писмени документи и счетоводни записи, представляващи отразени по сметката на клиент В.Н.О., постъпили суми, внесени от „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД чрез управител Димитър Димитров като плащания по договор за заем в периода 05.07.2013 – 06.10.2018г.

Предупреждава тази страна, че при неизпълнение доказателственото искане за снабдяване с такива документи от банките, открили сметките на ищеца  ще се счита ненаправено и няма да бъде разгледано.

В случай на изпълнение на горните указания, на осн. чл. 145 ал.2 вр. чл. 370 пр. последно ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД след постъпване на изискани по реда на чл. 192 ал. 2 ГПК документи от третите лица да допълни отговорите си с конкретизиране на твърденията по възражение за връщане по банков път на получените в заем суми, за да бъде довършен устния доклад на съда.  

 

На осн. чл. 145 ал.2 вр. чл. 370 пр. последно ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД с писмена молба в седмичен срок от връчване на настоящото определение да поясни какви правни последици претендира да са настъпили от факта на забавеното изпълнение на заемодателя, който е предоставил в рамките на уговорения срок само 52 500 евро, а остатък до уговорените 85 000евро е бил получен само отчасти след 10.07.2013г до допълнителен размер от 8500 евро, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК)  и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК

 

 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК, като ги предупреждава, че при пропускане на посочване на такъв списък до приключване на съдебно дирене, правото им да искат изменение на определени от съда разноски в тяхна полза ще бъде преклудирано.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.02.2020г от 10.30 часа.  ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.  Да се призоват страните.

Проект за начален устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните( чрез пълномощници), ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищеца допълнително да се приложат копията  от допълнителните отговори вх.№ 31514/24.10.2019  и вх.№ 31583/25.10.19.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

 

 

НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N718 по описа за 2019 год,

 

Производството е образувано като  ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.  от ГПК.

Приети са  за разглеждане предявени съединени искове, както следва:

1.             иск на В.Н.О., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с пълномощник в РБ адв. К.Г. ***,  срещу „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Сава Раковски" № 4, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя: Димитър Кирилов Димитров, чрез адв. Т.Т. *** офис 301 за присъждане на главница в сборен размер на 61000евро,  предоставена по договор за заем от 05.07.2013г  и уговорено обезщетение за забавеното й връщане в размер на 5117,22 евро, след изтичане на срок за уговорено ползванедо предявяване на иска и законната лихва до окончателно плащане,

обективно съединен с

2.            иск на В.Н.О.,с.а. чрез адв. К.Г.  срещу „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, с.а чрез адв. Т.Т.  иДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ БИЛД " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Сава Раковски" № 4, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя: Димитър Кирилов Димитров, чрез адв. Хр. Д., със служ. адрес *** офис 301 за обявяване по реда на чл. 135 ЗЗД на недействителност по отношение на ищеца като кредитор по договора за заем на  възмездна сделка, сключена с договор за покупко-продажба по  нотариален акт № 17 т. LXXXVII дело №18920/29.11.2018г по опис на СВ при АВ–Варна, като увреждащо разпореждане със собственост на цена значително по-ниска от справедлива пазарна цена с общо знание на длъжника и приобретателя за дълга към този кредитор.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

1.      по осъдителния иск:

Твърденията на ищеца са изцяло оспорени при формиране на защитната теза на ответника, но е пропуснат срок за оспорване на автентичност на издадени от него писмени документи, поради което съдът намира за безспорни изявената от насрещните страни воля, така, както е възпроизведена в писмените доказателства и фактите, които  са били възприети от ответника при изграждане на защитната му теза в подадените отговори:

На 05.07.2013г ищецът и първият ответник се уговорили за кредитиране на търговеца, като заемодателят поел задължение да предостави за ползване 85 000евро по банков път или в брой до 10.07.2013г, съответно дружеството е следвало да ползва без лихва и да върне получената заемна сума до 10.07.2018г, а при пропускане на този срок е следвало да заплаща годишна лихва в размер на основен лихвен процент, завишен с 10 пункта.

Не са спорни фактите по изпълнението на този договор от страна на заемодателя. Ищецът твърди че в периода 05.07.13 – 16.07.13г е предал в брой срещу общо 6 разписки сума от  общо 41 000 евро. Допълнително по банков път превел в периода 10.07.13-23.08.13г още 20 000 евро, като общо ползваната от ответника главница достигнала до сбор от 61000евро.

Ответникът е оспорил получаването на цялата сума в рамките на уговорения срок, като е посочил, че само 52 500 евро били предадени в срок. Този размер изцяло съответства на сбора от първите 5  разписки и първия банков превод, датирани до 10.07.2013г,  поради което съдът не констатира спор по фактите между страните.  Правните доводи по това възражение обаче следва да бъдат пояснени по реда на чл. 145 ГПК преди довършване на доклада на съда.

С оглед неясно формулирана защита в срока за отговор (с вх.№ 22721/16.08.19г на л. 132) съдът е указал на ответника да уточни възражението си за получаване на сумите на основание, различно от горецитирания договор за заем, но в уточнение вх.№ 26885/12.09.19г на л. 159) липсват каквито и да са ясно посочени твърдения. Общото изброяване на някакви сделки между същите лица, техни близки  или дружествата в които те участват, не може по никакъв начин да се квалифицира като позоваване на конкретна сделка, изпълнена чрез предаване на суми, приети от получателя като заемни суми. Като съобразява и предупреждението за последиците по чл. 101 ГПК и преклузията на възражения в срока за отговор съдът приема, че не е сезиран с такива възражения и не следва да ги докладва.

Неясни са твърдения на ищеца по възражението за погасяване на получения заем по банков път. Съдът преценява, че  посочените в уточнението обстоятелства от извънреден характер (отнемане на търговеца на достъп до книжата му при непредвидено прекъсване на ползване на нает от него офис) могат да се зачитат като причини за посочване на нови факти в защита на ответника и след като първоначален срок за отговор е изтекъл. Затова и допълването на твърденията относно точния момент и размер на насочените към заемодателя вноски за връщане на заетите суми съдът отлага до осигуряване на възможност на тази страна да се запознае с удостоверени от обслужващата банка на кредитора заверки на сметка.

Едва след допълнителното уточнение на факти, които ответникът обективно е затруднен да посочи, ще може да се развие и защитата на насрещната страна, съответно и да се очертае спор по тях. Затова и докладът на съда не може да бъде довършен на този етап.  

Допълването на твърдения по този извънреден ред обаче следва да бъде ограничено само до периода, за който документацията е останала недостъпна. За факти след 06.10.2018г(когато се твърди отнемане на достъп до канцеларията от собственик-наемодател) няма обоснована причина, препятстваща защита на ответника. Извършени след този момент плащания не може да са документирани в недостъпни книжа, поради което и е нямало пречка ответника да ги посочи в срока за отговор. Твърдения за плащания след този момент са преклудирани.

2.         по Павловия  иск:

Твърденията на страните  относно легитимирането на ищеца като  кредитор изцяло се покриват с тези по първия иск, но доколкото самото неудовлетворено вземане не е предмет на конститутивния иск, те не следва да се докладват отново.

Не са спорни фактите по сключването на процесната сделка между ответниците:

На 29.11.2018г в нотариална форма било договорено за прехвърляне на собственост от първия на втория ответник върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.5510.175 (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, пет хиляди петстотин и десет, точка, сто седемдесет и пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрен със заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД14-03-1431/04.06.2013г. на Началника на СГКК- Варна, с площ от 603 (шестстотин и три) квадратни метра по документ за собственост и 445 (четиристотин четиридесет и пет) квадратни метра, находящ се в град Варна, квартал „Галата", улица „Крайбрежна" № 26 (двадесет и шест), с трайно предназначение на територията: „урбанизирана", с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10 метра) срещу цена от 21 500лв, от която част от 1500лв платима в деня на сделката и разсрочен остатък от 20 000лв до 01.07.2019г.

Признат е факта на получаване само на първа част от цената и неизпълнение на плащането на остатъка. 

Макар и да не са признати изрично, обстоятелствата относно обема на прехвърлените права се сочат като обосновка на защита на ответниците, поради което съдът приема за безспорно и твърдението, че волята на договарящите се е съвпадала относно прехвърляне само на терена, отделно от сградите, с които е бил застроен и които са били придобити от продавача едновременно с терена с предходната сделка за покупко - продажба на недвижим имот от 01.09.2017г за обща цена 57 500 евро.

Придобиването и разпореждането, както и вписването на други ограничения на правата върху отделните части от имота е публично оповестено по партиди на собственици.   

Не е очертан и спор по оповестените по партидата на дружествата факти относно личността на представителите на договарящите страни: приобретателят и прехвърлителят са еднолични дружества, управлявани от едно и също лице, като волята на прехвърлителя е бил изявена от управител Димитър Димитров, който е упълномощил и лицето, представлявало приобретателя.

За тези обстоятелства не се налага доказване.

Оспорени са отделни обстоятелства по вредоносния характер на разпореждането и общото знание на договарящите се за увреждане на правата на кредитора.

Ищецът твърди, че договорената цена по продажбата на терена е чувствително занижена спрямо справедливата пазарна цена към този момент, с което съответно е намалена и възможността на кредитора да се удовлетвори при насочване на изпълнение върху този имот. 

Нееквивалентността е оспорена от ответниците.

Оспорено е общото знание на страните по увреждащия характер на сделката, тъй като ответниците сочат, че  продажбата е договорена по начин, който не засяга кредитора, поради наличието на съхранено от продавача имущество (постройките върху терена) достатъчно да послужи за изпълнение на дълга.

Ответниците  твърдят, че целта на сделката не е била да се застрашава кредитора, а да се предостави актив на купувача, като новоучредено дружество, предназначено за специфична търговска дейност. Разсрочването на цената е било наложено именно поради очаквани бъдещи приходи в новото дружество, а не поради общо намерение за увреждане на кредитора. Сочат, че обективният резултат от договора, и особено факта на липсващото още изпълнение на купувача, не уврежда кредитора, а самия продавач, който понася загуби от забавянето на плащането. 

Макар фактите да са безспорни, спорни са правните последици, които страните им придават.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

1.         по осъдителния иск:

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основната претенция като иск за реално изпълнение на договорно задължение за връщане на изискуем заем след уговорения срок за ползване. Макар и неясно предявена като основание, съединената  претенция за лихва несъмнено обхваща период след договорено ползване, поради което и не може да бъде квалифицирана като друг вид вземане, а само като обезщетение за забава, уговорено в договора като лихва, но с характер на мораторна неустойка. Релевантните законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи договорна свобода  и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите норми за договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД), както и специалните императивни норми, уреждащи фактическия състав на небанков заем  (чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД), неустоечно съглашение (чл. 92 ЗЗД) и минимален нормиран размер на обезщетението за забава (чл. 86 ЗЗД).

По възражението за частично плащане по банков път следва да се прилагат правилата на чл.75 ал.3 и чл. 76 ал.2 ЗЗД.

2.         по Павловия  иск:

Претенцията за обявяване на недействителност на увреждащи действия на длъжник съответства на конститутивен отменителен (Павлов) иск, уреден в чл. 135 ЗЗД като потестативно право, реализуемо по съдебен ред за обявяване на относителна недействителност на сделка, по отношение на увреден кредитор.

Предмет на делото по този иск е самото потестативно право (ТРОСГТК № 2/2017 г.). Правоотношението, което легитимира кредитора не е предмет на установяване, но тъй като в конкретния случай то е предмет на първия иск, в случай на отхвърлянето му  ще се отрече и обезпечителното право.

В случай на уважаване на първия иск, решението следва да бъде зачетено по отношение на момента на възникване, изискуемост и забавено плащане на  установеното от съда вземане както спрямо осъдения ответник, така и спрямо правоприемника му.

Конкретната хипотеза на Павловия иск се очертава по чл. 135 ал.1 пр.2 ЗЗД, която включва установяване на фактически състав, пораждащ потестативното право, както следва:

1.            разпоредителната сделка между ответниците уврежда възможностите за удовлетворяване на ищеца от имуществото на отчуждителя от известно на кредитора и придобито като цяло, съставено от терен, застроен със сгради, като разпореждането с терена осуетява възможността кредитора да  насочи изпълнението си върху този елемент от имуществото на длъжника, както и поради допълнително ограничаване на възможността за удовлетворяване от заместилата този актив нееквивалентна насрещна престация( занижена продажна цена).

2.             разпореждането с имота е възмездно, но както длъжника, така и третото лице приобретател – търговски дружества са знаели за увреждането тъй като лицето, функциониращо като едноличен орган – управител и едноличен собственик на двете дружества е  имало лични впечатления за възникналите вземания на кредитора и неизправността на длъжника -прехвърлител.

При определяна на формирането на волята на търговски дружества, съдът следва да съобразява правила на чл. 147  ал.1 и 2 и  чл. 137 ал.6 ТЗ.

Възраженията на ответниците относно предназначението на сделката и мотивите за уговаряне на съдържанието й не могат да се квалифицират като насочени към опровергаване на общото знание на договарящите се относно факти за дълга. Те могат да се разгледат само като доводи срещу обективния характер на увреждането като позоваване на съхраняване на възможностите за насочване на изпълнение на този кредитор поради несъмнена равностойна замяна на непаричен с паричен актив и съхранена по-значителна по стойност част от имота.  

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

1.         по осъдителния иск:

По отношение на възникването на процесните вземания, ищецът се е позовал на неоспорени писмени доказателства, изходящи от насрещните страни (договор за заем, разписки за предадени заемни суми) и от обслужваща длъжника банка (преводни нареждания).

Няма твърдения, за които кредиторът не е ангажирал доказателства.

Размерът на лихва, определяема по методика идентична с нормиран размер по ПМС № 426/2014 г. не следва да се доказва отделно.

До уточнението на становището на ищеца по допълнителни твърдения за извършените по банков път погасителни вноски и забавата при предоставяне на части от главницата, докладът по тази точка не може да бъде довършен.

2.         по Павловия  иск:

С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца по Павловия иск, насочен срещу безспорно сключена възмездна разпоредителна сделка е доказването на вредоносния й ефект спрямо кредитора. Освен изложените доводи за промяна в структурата на известните активи, в тежест на ищеца е да установи твърдението си за нееквивалентност на уговорената за разпоредения терен цена. Ищецът е посочил заключение на експерт.

Ищецът не се позовава на презумпция за знание, уредена само за договарящи физически лица, а на свързване  на волеформиращите органи на търговските дружества, чрез едни и същи личности, формиращи психическото отношение на юридическите лица (в смисъла, възприеман в съдебната практика, например решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК). Няма факти за които не се сочат доказателства.

Оспорването на увреждащия характер на сделката изисква насрещно доказване на възможностите за принудително изпълнение в полза на ищеца. Ответниците са се позовали на писмени доказателства. Допълнително съдът следва да съобрази и служебно известни вписвания на претенции на други кредитори върху остатъчни активи, което налага на ответниците да доказват и годността на така обременени имоти да служат за изпълнение в полза на ищеца.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене. Всяка от страните следва да докаже размера на направените от нея разноски, вкл. заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в брой или по банков път(т.1 от ТР 6/2012 на ВКС, ОСГТК).

НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът  указва предварително на страните и възможността от доброволно уреждане на спора: 

Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.  В случаите на одобрена съдебна спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Одобрената от съда спогодба се ползва с установителна сила на решение и изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с удовлетворяване на кредитор с парично вземане и посочените множество отношения между дългогодишни партньори, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.