Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Габрово, 24.03.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГАБРОВО, в открито заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря Е.И.
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. №
1962 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба от Д.Г.К. от
гр. Габрово, чрез пълномощник адв. А.А. ***, против „Старс Керамикс” ЕООД гр.
Габрово.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2016 г., около
13:40 ч., по време на работа в производствения цех за керамика на „Старс
Керамикс" ЕООД гр. Габрово, е станала трудова злополука с ищцата. Към
датата на злополуката тя е била страна по трудово правоотношение с дружеството
– ответник, по силата на трудов договор № 44/27.01.2016 г.
Обстоятелствата, при които е настъпило произшествието
са следните:
На 04.02.2016 г., в изпълнение на служебните си
задължения ищцата е работила на хидравлична преса за изработка на форми от
глина в производствения цех за керамика на „Старс Керамикс" ЕООД – гр.
Габрово. Д.К. е поставяла върху машината парче глина и след пресоването е
взимала готовата продукция и я е слагала на работния плот. Около 13:40 часа
едно от парчетата глина залепнало за
хидравличната преса. Понеже инструктажът за работа с тази машина е проведен
само формално и пресата не е била обезопасена, ищцата не е имала възможност да
я спре. Опитала се да предпази oт брак залепналата заготовка от глина, но
хидравличната преса е затиснала пръстите на двете й ръце. След посещение на
„Спешна помощ" - гр.Габрово е направена консултация с хирург и е насочена
към ВМА-МБАЛ - гр.Плевен за оперативно лечение. Съгласно Епикриза от 15.02.2016
г. по описа на ВМА-МБАЛ - гр. Плевен ищцата е получила следните травматични
увреждания вследствие на трудовата злополука: тежка травма до степен на
конквасация на Ш-ти и IV-ти пръсти на лява ръка; лезия на V-ти пръст на лява
ръка; открити фрактури вътреставни на Ш-ти и VI-ти пръсти на дясна ръка с лезия
на екстензорите: фрактура на П-ри пръст на дясна ръка с лезия на дорзалната
апоневроза. Направени са три хирургически интервенции. Последната операция е
извършена на 08.08.2016 г. Ищцата все още не е в състояние да използва
пълноценно ръцете си. Не може да работи и да получава доходи, за да покрива
собствените си разходи и тези на семейството си. Движенията и капацитета на
полезно действие на пръстите на горните крайници са изключително ограничени.
Съгласно Заповед № РД-01-898 от 09.11.2015 г. за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2016 година, коефициентът на трудов травматизъм за
икономическата дейност, извършвана от „Старс Керамикс" ЕООД, е над средния
коефициент за страната. Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „ Трудова злополука" въвежда задължение за „Старс
Керамикс" ЕООД да застрахова работниците и служителите за посочения риск
на длъжности „грънчар" и „опаковчик". Застраховката е направена след
датата на злополуката (04.02.2016 г.) за периода от 22.11.201 Зг. до 22.11.2014
г.
След извършено разследване от представители на
Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово с разпореждане № 11 от 24.02.2016
г. декларираната с вх. № 11/ 09.02.2016 г. на Териториално поделение - Габрово,
злополука е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал. 1 от КСО.
Към датата на злополуката, Д.Г.К., е изпълнявала
длъжността „общ работник в промишлеността". Съгласно длъжностната
характеристика: Извършва товаро - разтоварни и преносими работи; Събира и
изнася на определените места отпадъци; Извършва обща работа при изпълнение на
ремонтни работи; Почиства складове и дворни площи; Изпълнява и други конкретно
възложени задачи, свързани с длъжността.
От Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово липсва
издаден протокол за извършеното разследване на злополуката.
Работодателят е допуснал нарушения на разпоредби
/подробно описани в исковата молба/ от нормативни актове, свързани с
безопасността на полагания труд, както следва: чл. 3, ал. 1 от Наредба № 5 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по
срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение; чл. 164, ал.
2, чл. 166, ал. 3, чл. 168, ал. 1 и чл. 193 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, обн. ДВ 88/1999 г.; чл. 11, ал.1, т.6, чл.
16, ал. 1, буква „а", чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска, обн. ДВ бр. 47 от 1999г.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов
орган или друг работник или служител има вина за настъпването им. Това е
основание за ангажиране отговорността на дружеството-ответник за обезщетяване
на неимуществените вреди, причинени на ищцата, с която е имала дружеството е
имало валиден трудов договор към датата на трудовата злополука. Същевременно
ищцата не могла да постигне споразумение с ответника относно размера на
обезщетението, като не получила отговор на изпратената нотариална покана за
доброволно уреждане на отношенията. Претендираната сума по иска е обезщетение
за неимуществени вреди, което според ищцата отговаря на изискването на закона
за справедливост, установено в чл. 52 ЗЗД и е съобразена с трайната съдебна
практика. Налице са законоустановените предпоставки за отговорността на
работодателя при условията на чл. 45 ЗЗД, в частта им относно наличието на
противоправно поведение, вина и наличие на причинно - следствена връзка между
телесните увреждания на ищцата и механизма на трудовата злополука.
С оглед на изложеното ищцата моли съда да осъди
ответника, на основание чл. 200, ал.1 от КТ, във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД, да й заплати обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените от нея
болки и страдания - неимуществени вреди, причинени вследствие на трудовата
злополука, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от деня
на увреждането - 04.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В съдебно заседание адвокат А. поддържа предявения
иск. Представя писмена защита, в която излага аргументи в подкрепа на
становището си. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения срок от
връчване на исковата молба ответникът, чрез пълномощник адвокат
Б.Г. ***, е депозирал писмен отговор. Заема становище за допустимост
и основателност на предявения иск. Оспорва го по размер, като счита, че
исковата сума от 70 000 лв. е прекомерно завишена. Заявява, че фактическата
обстановка изложена в обстоятелствената част на исковата молба е непълна и не
съвсем точна.
Не оспорва обстоятелствата, че ищцата е работила на
трудов договор в ответното дружество, както и че е станала трудова злополука на
04.02.2016 г. след обед, в резултат на която пръстите на двете ръце на ищцата
са били притиснати от машината /пресата/ на която тя е работила. Твърди обаче,
че лично управителят на дружеството е провел инструктаж на ищцата за работа с
машината, както и за безопасност. Това станало още при сключването на трудовия
договор - в първия работен ден. Не е вярно, че проведеният инструктаж бил
„формален", а напротив - инструктажът/обучението е провеждано сериозно и
компетентно, не веднъж, а няколко пъти - по различни начини и от различни хора,
а това че ищцата не се е подписала в книгата за инструктаж е съвсем отделен
въпрос.
В исковата молба не се посочва, че ищцата няколко дни
/три-четири/ е присъствала на работното място, наблюдавайки друга работничка, с
дългогодишен стаж, която работи на същата машина - т.е. осигурен й е бил човек,
който да я обучава и време, през което да усвои някакви начални умения и
трудови навици. Под нейно ръководство ищцата е извършвала определени операции,
включващи пресоване на саксии през тези няколко дни преди датата на инцидента.
В исковата молба не се посочва, че ищцата въпросния
ден и час, в който е станал инцидента е работила със слушалки на ушите,
слушайки музика, макар да знае, че това е забранено. Работникът, който работи в
съседство - на около 2-3 метра от нея неколкократно и е правил забележка, но тя
не е махнала слушалките. Безспорно е, че музиката, която гърми в ушите и, пречи
на ищцата да чуе звука на машината, при евентуалното й включване.
Ищцата е работила с пръстен на ръката, което е
абсолютно забранено. Получавайки травмата, този и пръст, на който е имала
пръстен е особено силно увреден, за което работодателят няма вина.
В исковата молба не се посочва, че машината има предпазен
екран, който препятства поставянето на двете ръце едновременно върху детайла, а
ищцата го е вдигнала. В същия ден сутринта работникът, работещ в съседство
неколкократно и е правил забележка и е ходил да спуска той екрана, а след това
тя го е вдигала, с основанието, че така и е било по-лесно.
В исковата молба не се посочва, че машината, на която
е станала злополуката не е автоматична. Това означава, че тя прави само един
ход на „затваряне-отваряне" /пресоване/. След това трябва да бъде
стартиран отново цикъла „затваряне-отваряне" /пресоване/ - това става с
натискане на стартов бутон с едната ръка /дясната/, Цикълът на
„отваряне-затваряне" /пресоване/ се задейства единствено и само от
работника, работещ на хидравличната преса. Това означава, че ищцата, ако спазва
дадените указания за безопасна работа с хидравлична преса, тя няма как да
постави двете си ръце в матрицата. С лявата ръка тя трябва да сложи заготовката
в отворената матрица, а с дясната да стартира цикъла на затваряне, т.е. да
натисне бутона за стартиране.
Ищцата твърди пред ТП на НОИ, че „машината и повлякла
лявата ръка и й премазала пръстите, тя посегнала и натиснала стоп-бутона, но
машината не спряла, тогава се помъчила с дугата ръка да освободи премазаната и
тогава и повлякла и дясната ръка". Тези твърдения са неверни. Описаният от
ищцата механизъм на злополуката е невъзможен технологично, такава поредица от
действия няма как да се случи. Не е възможно при затворена матрица, която
според ищцата вече е притиснала пръстите на лявата ръка, тя да пъхне вътре и
дясната, която също да бъде премазана.
Фирмата работи с тези машини повече от 15 години, в
нея работят около 7-8 човека и никога до момента не е ставал никакъв инцидент.
Становището на ответника е, че ищцата с небрежното си
поведение и с неспазване на правилата за безопасност, които са й били
обяснявани неколкократно е допринесла за настъпване на инцидента, за
получаването на злополуката, т.е. налице е „груба небрежност" от страна на
ищцата по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ или т.нар. „съпричиняване". Позоваването
в петитума на молбата на чл. 45 ЗЗД е абсолютно неправилно. Искът е по чл. 200 КТ, което означава „безвиновна отговорност".
В съдебно заседание представителят на ответника
поддържа доводите за прекомерност на претендираното обезщетение, за
неизясненост на механизма, по който са получени травмите от ищцата, както и че
самата тя е допринесла за настъпване на злополуката, с нарушаването на
правилата за безопасност. Представя писмена защита, в която подробно
аргументира становището си. Счита, че крайното обезщетение, което ищцата следва
да получи, е в размер на 4000-5000 лв.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не се спори, а се установява и от
представените трудов договор № 44/27.01.2016 г. и заповед № 157/10.05.2016 г.
на управителя на „Старс Керамикс" ЕООД, че в периода 27.01.2016 г. - 10.05.2016 г. /вкл. на процесната дата/ между
страните са съществували трудово-правни отношения, възникнали по силата на
безсрочен трудов договор, с 6-месечен срок за изпитване, прекратен на осн.чл.71
ал.1 КТ. Определеното с договора място на работа на ищцата е цех за
производство на керамични изделия в с. Враниловци, общ. Габрово, а заеманата от
нея длъжност е общ работник, съгласно длъжностна характеристика, получаването
на която ищцата е удостоверила в договора. Длъжностната характеристика е
представена по делото, като посочените в нея основни задължения на длъжността
се състоят в: извършване на рутинни дейности ръчно или с помощта на най-прости
инструменти и механизми със значително физическо усилие; изпълняване на ръчни
операции по зареждане с материали, смазване и почистване на съоръженията,
пренасяне на инвентар от едно място до друго; спазване на правилата за
безопасна работа, по които е обучен и инструктиран; коректно използване на
машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита;
изпълняване на възложените му задачи и др.
От декларация за трудова злополука №
5101-07-11/09.02.2016 г. се установява, че управителят на дружеството-ответник
е декларирал пред ТП на НОИ гр. Габрово настъпила злополука с ищцата, като е
посочил, че същата е станала на 04.02.2016 г. в 13,40 ч., в цеха в с.
Враниловци. Отразил е, че при работа с хидравлична преса лицето /ищцата/ не е
поставило предпазителя на същата, вследствие на което „пресата притиска
пръстите”. Към декларацията е приложен изготвен от представители на
работодателя – ответник протокол за трудова злополука № 1/04.02.2016 г., в
който са отразени същите обстоятелства.
От ТП на НОИ са представени обяснение от Д.Г.К. от
09.02.2016 г. и обяснение от Л.Ц.М., също работник в „Стар керамикс” ЕООД.
Видно от обясненията на ищцата, докато поставяла глинен материал в машината, тя
повлякла лявата й ръка, и премазала пръстите й. Ищцата натиснала стоп-бутона,
но машината не спряла. Тогава ищцата се опитала да освободи премазаната ръка с
другата си ръка, но машината повлякла и нея. Колегата й се притекъл на помощ,
като изключил машината. Видно от обясненията на М., на 04.02.2016 г., около 13,30 ч., той чул викове от ищцата,
като нямал пряка видимост към нея. Тръгнал към нея и видял, че ръцете й са
хванати между двете части на матрицата. Докато стигнал, пресата се отворила и освободила
ръцете на пострадалата.
Представен е болничен лист № Е20153955624, издаден на
15.02.2016 г. от ВМА-МБАЛ-Плевен, съгласно който на ищцата е разрешен отпуск по
болест за периода 04.02.2016 г. –
16.03.2016 г., с диагноза множествени счупвания на пръсти.
С представеното разпореждане № 11 от 24.02.2016 г. на
Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово злополуката е приета за трудова
злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО. Прието е наличие на внезапно
увреждане /множество счупвания на пръсти/, настъпило вследствие на притискане
при работа с хидравлична преса. Не се спори, че страните не са обжалвали
разпореждането и то е влязло в сила.
Съгласно писмо изх.№ 16036418 от 22.03.2016 г. от
Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Габрово до ищцата, в ответното
дружество е извършена проверка, която е констатирала, че работното оборудване
не е обезопасено съгласно изискванията на законодателството, поради което
същото е спряно до пълното му обезопасяване.
С исковата молба са представени следните медицински
документи: Епикриза ЛИБ № 345/15.02.2016 г. по описа на ВМА-МБАЛ - гр.Плевен;
Епикриза ЛИБ № 1212/12.05.2016 г. по описа на ВМА-МБАЛ - гр.Плевен; Епикриза от
25.07.2016 г. от «СБРНК» - ЕАД Филиал Баня, Карловско; Епикриза ЛИБ №
1914/11.08.2016 г. по описа на ВМА-МБАЛ - гр. Плевен. По делото беше допусната
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, извършена от д-р Я.К., Началник
отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Т. Венкова” АД гр. Габрово въз
основа на цитираните медицински документи, материалите по делото и непосредствен
преглед на ищцата. От заключението на експертизата се установява, че
пострадалата Д.К. е получила следните увреждания: травма на двете ръце,
изразяваща се в размачкване и разкъсване на меките тъкани (кожа, мускули и
сухожилия - екстензори) на 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка, със счупване на
основните фаланги на същите пръсти; размачкване и разкъсване на меките тъкани
(кожа, мускули и сухожилия - флексори) на 5-ти пръст на лявата ръка; счупване
на базалните фаланги на 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка; разкъсване на меки
тъкани (предимно кожа) на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, със
счупване на средната фаланга на 2-ри пръст и на базалните фаланги на 3-ти и
4-ти пръсти вдясно, деформация на главичката на базалната фаланга на 5-ти пръст
вдясно. Проведено е неколкократно сложно оперативно лечение с поставяне на
метални остеосинтези на счупените кости и възстановяване на меките тъкани,
остеопластика на костен дефект. Към момента освен контрактури на засегнатите и
описани по-горе пръсти, има деформация на 4-ти пръст на дясната ръка, както и
липса на сетивност на 3-ти пръст на лявата ръка. Получените и описани по-горе
увреждания са довели до трайно затрудняване на движението на двата горни
крайника (ръце), за срок над 11 месеца. Лечението продължава.
Предвид на увредените меки тъкани на двете ръце с
размачкване и разкъсване на същите, интензитетът на търпените болки към момента
на увреждането е бил значителен. Болката е била повлияна едва при болничното
лечение. При направените операции болката персистира, но с по- нисък интензитет
- най-вече около месец след първата операция и с повтаряне на локалната болка
при последващите две операции, както и по време на раздвижването. Към момента
болката е умерена и е свързана най-вече с раздвижването на получените
контрактури, което се извършва с прилагане на сила срещу съпротивление и е
болезнено.
Предприето е първоначално оперативно лечение за
възстановяване на увредените меки тъкани и кости в нормална конфигурация с
метална остеосинтеза. При последващото, повторно оперативно лечение
(м.март-април 2016 г.) и при третото оперативно лечение (м.май 2016 г.), след
възстановяване от първоначалната операция е предприето последователно
отстраняване на металните елементи от остеосинтезата на двете ръце, както и
артропластика на 4-ти пръст на лявата ръка. При четвъртата операция (м.август
2016 г.) се извършва остеопластика на 4-ти ръст на дясната ръка с
възстановяване на целостта на костта и поставяне на допълнителна метална
остеосинтеза. Свързаните с последното лечение манипулации продължават до края
на м. август 2016 г. (отстранена последната метална остеосинтеза). Междувременно се провежда рехабилитация,
включително в специализирана болница за рехабилитация в Баня, Карловско, с цел
възстановяване обем на движение и обслужване с ръцете. Рехабилитация се
провежда и в момента.
Съгласно заключението на експертизата, работоспособността
на ищцата, вследствие на получените увреждания е намалена до степен да не може
да си служи пълноценно с двете ръце. Получените травматични увреждания на двете
ръце се намират в пряка причинно-следствена връзка с преживяната на 04.02.2016
г. злополука по време на работа. Прогнозата по отношение на възстановяването е
умерено добра - употребата на двете ръце в ежедневието предстои да се
възстанови, но не в пълен обем, поради неминуемото развитие на контрактури на
засегнатите пръсти.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
В същото заседание ищцата представи епикриза, издадена от Отделение по
“Ортопедия и травматология” при ВМА - МБАЛ град Плевен от 20.02.2017 г., с
която съдът даде възможност на експерта да се запознае. Отчитайки данните в тази
епикриза, д-р К. поясни, че същите не водят до промяна в заключението, в
частта, касаеща вида на уврежданията. Става дума за лечение на съществуващо
увреждане, като е проведено лечение, състоящо се в поставяне на силиконова
протеза в основната става между фалангите на четвърти пръст на дясна ръка и
хирургично освобождаване на пространството около нерва на трети пръст на лява ръка,
с цел подобряване на крайния ефект след травмите. В тази връзка се удължава
срока на лечение от вече посочения в заключението - със срока на лечение,
посочен в допълнителната епикриза и съответно със срока за възстановяване след
операцията, който е минимум един месец.
Вещото лице поясни също, че работоспособността на
ищцата е намалена за срока за нейното лечение, а прогнозата за в бъдеще касае
затруднения в извършване на дейности, които са свързани с фините движения на
пръстите, без да е нарушена основната функция на ръката – хватателната такава.
След приключване на възстановителния период може да бъде определен процент
трайно намалена работоспособност.
По отношение последиците от носения от ищцата пръстен
по време на злополуката, вещото лице поясни, че не би могло да се даде
категорично заключение дали носенето му е довело до по-тежки увреждания, тъй
като няма данни в медицинската документация.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза. От заключението й се установява, че ответникът не представя
конструктивна документация на процесната машина, като същата е индивидуално
производство, изготвена на база затварящ механизъм на шприц машина.
Основната функция на машината се заключава в поставяне
на изходна заготовка на диска на изхвъргача от работника и задействане на
затварящият механизъм, при което, при въртяща се горна полуформа на матрицата
се затваря последната, като долната полуформа на матрицата, заедно с подвижната
плоча достига до горно положение - цикъл на пресоване. Конструкцията и
електричекото управление на машината определя два основни режими на работа –
полуавтоматичен и ръчен. При нормално използване на машината (процес на
формоване) се работи при полуавтоматичен режим на работа. При този режим се
поставя заготовка на диска на изхвъргача и чрез кнопката за ход нагоре се
привежда в действие затварящият механизъм – стартира се работния цикъл.
Подвижната плоча осъществява ход нагоре, до горно положение, остава за
определено време в това положение и след това изпълнява ход надолу, до долно
крайно положение, при който изхвъргача и избутва полученото пресовано изделие.
При достигане на долното крайно положение на подвижната плоча, хидравличните
цилиндри спират движение. Повторен цикъл може да започне само при ръчно
задействане на пусковия бутон (кнопката за ход нагоре).
Към 16.12.2016 г. и по сведение на ответника, към
момента на произшествието, на горната неподвижна плоча на затварящият механизъм
е монтирано на шарнирни панти предпазен екран от плексиглас, с размери 0,16 м
на 0,5 м. Към момента на посещението от вещото лице (16.12.2016 г.), на
машината са монтирани допълнително централен „СТОП” бутон и изключвател,
задействан от предпазния екран, при задействието на котито всички агрегати и
движения на машината спират. Централния „СТОП” бутон се задейства ръчно, а
изключвателя на предпазния екран – при повдигане на екрана. Към момента на
произшествието, не е имало монтиран бутонен изключвател на машината, задействан
от предпазния екран.
Времето за движение през отделните фази на полуавтоматичния
цикъл е: Ход нагоре до затваряне на матрицата (достигане горно крайно положение
на подвижната плоча), от долно положение на подвижната плоча и ръчно
задействане на бутона за начало на цикъла – 4 секунди; Време на изчакване и
доформоване на изделието в горно положение – 1 секунда; Ход надолу до долно
крайно положение – 4 секунди. Общото време на цикъла на формоване, от момента
на ръчно задействане на пусковия бутон за ход нагоре, до връщане в изходното
долно положение на подвижната плоча е 9 секунди.
При време за реагиране и извършване на двигателни
действия до около 1,6 секунди, при своевременно реагиране на работничката в
началото на ход на горе на подвижната плоча, технически е възможно изваждане на
пръстите на ръцете от зоната на матрицата, преди нейното затваряне (преди
намаляване на размера между полуформите под 10 – 15 мм)
Установени са основни размери на работната зона, при
монтирана пресформа (матрица), която по сведение на ответника е била идентична
(сходна) на тази, към момента на протичане на произшествието. Ширината на работната зона е 0,765 м, а на
предпазния екран е с размери 0,16 м на 0,5 м. Разстоянието между двете части на
матрицата в горната част на неподвижната полуформа, при „затворено” положение
зависи от самото изделие, като по сведение на ответника е в рамките на 5 мм
÷ 7 мм. Към момента на посещението от вещото лице, това разстояние е 5
мм. Тези размери определят като технически невъзможно пъхане и на пръстите на
дясната ръка в зоната между двете полуформи, при затворена матрица, ако вече са
били притиснати пръстите на лявата ръка. При допускането на спуснат предпазаен
екран и невъзможност за повдигането на този екран, „пъхването” на двете ръце в
средата на работната зона е технически неосъществимо.
При работа на машината
се чуват характерни шумове, определящи движение на хидравличните цилиндри и
превключване на състоянието на контакторите. Нормалното изпълнение на
полуавтоматичния цикъл се отразява и в характерна звукова картина. Ако се допусне
хипотезата за неуправляемо задействане на движението на подвижната плоча
нагоре, то това ще е съпроводено със съответни звуци. При рутинните действия на
работника по време на работа на машината, тези слухови възприятия са неразделна
част от общото възприятие на състоянието на работната среда от страна на
работника. С оглед на това, може да се счита, че липсата на слухови възприятия, оказва влияние на реагирането
на работника в процеса на работа.
По делото е допусната и изготвена експертиза по охрана
и безопасност на труда, от заключението на която се установява: Според вещото
лице на работниците и служителите в дружеството-ответник е извършен начален и
перидичен инструктаж, както и такъв на работното им място. Инструктажът е
извършен по утвърдени програми от управителя на дружеството, в които са
залегнали правилата и инструкциите за безопасна работа с машините и
съоръженията, какоти използването на работното оборудване. Всички машини и
съоръжения имат изготвени инструкции за работа с тях. Чрез тях се провежда
обучение и инструктаж на работното място. Пропуските в осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд са констатирани от Дирекция „ИТ” –
Габрово и се състоят в неизвършено преразглеждане на оценката на риска на
работното място, което е задължително след трудова злополука. Съгласно т. 2 от
заключението работодателят е предоставил информация на рабониците за рисковете
за здравето и безопасността им, както и мерките, които се предприемат за
отстраняването, намаляването и контролирането им. Това става чрез обучение и
регистриран инструктаж в определените книги, съобразно Наредба №
РД-07-02/16.02.2009 г. Тази информация се съдържа и в длъжностната
характеристика, която е подписана едновременно струдовия договор. В частност,
липсва подписана от ищцата длъжностна характеристика, както и регистриран
начален инструктаж. Съгласно материалите по делото инструктажът е извършен
устно. Наредбата допуска едновременното провеждане на началния инструктаж и
инструктажа на работното място в предприятия с персонал до 50 работници, което
обаче не отменя документирането му. В „Стар Керамикс” ЕООД е извършена оценка
на риска на работното място от Служба по трудова медицина „Медико”, като при
извършената проверка от Дирекция „ИТ” е констатирано, че тази оценка не е
пълна. Липсват карти за работни места – „филтър – преса” и „пещи за изпичане на
керамични изделия”.
Съгласно заключението, на капака на главното
електрическо табло на пресата за керамични изделия е залепена инструкция за
безопасна работа с пресата. На главния превключвател има означение за двете
основни положения – включване и изключване. Бутоните за управление на
операциите на машината са в зелен и червен цвят, съответно за пускане и
спиране.
Според заключението, ищцата е нарушила чл. 187 ал. 1
т. 5 КТ /неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд/,
чл. 33 и чл. 34 т. 1 и т. 3 от ЗЗБУТ, както и инструкцията за безопасна работа
с хидравлична преса – работа с накити по ръцете и работа с вдигнат предпазен
екран, тъй като съществува невъзможност ръцете да бъдат притиснати при спуснат
предпазен екран – видно от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице посочва, че машината е имала частично
оборудване за безопасна работа с нея, като липсващите елементи са отразени в
протокола от проверката на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, а именно
– липсва блокировка за извършване на операция с хидравличната преса при вдигнат
предпазен екран. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като представи
като приложение към него и протокола за извършена проверка от Дирекция „ИТ”
Габрово. От него съдът установи, че проверката в дружеството-ответник е
извършена на 15.03.2016 г. и 17.03.2016 г., като при нея е констатирана липсата
на блокировка при вдигане на предпазния екран, в нарушение на чл. 173 ал. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работното оборудване; липсата на командно устройство, което
безопасно да спре напълно пресата /тотал стоп бутон/ при наличие на извънредни
ситуация, съгласно чл. 179 ал. 1 от същата наредба – обстоятелство, упоменато и
в заключението на съдебно-техническата експертиза; ремъчната предавка на
привода за задвижване на поансона на хидравличната преса за формоване на глина
не е обезопасена с подходящо предпазно устройство, осуетяващо достъпа до
опасната зона, съгласно чл. 186 ал. 1 от Наредба № 7 и др. нарушения.
На основание чл.176, ал. 1 ГПК съдът изслуша ищцата,
като й постави въпросите, зададени от ответника. Ищцата обясни, че борави
еднакво добре с двете си ръце. По отношение на механизма на настъпване на
злополуката обясни, че с лявата си ръка взела парче глина, като същата лепнела по
плота на машината и това налагало пръскането й с нафта. До момента на
злополуката на машината имало поставени само копчета за пускане и за спиране,
както и още 2, чието предназначение ищцата не знае. Според ищцата, машината
пресова детайла, отново се връща в горно положение и отново слиза обратно.
Заявява, че горната част на машината слиза надолу с въртеливи движения. Спира
само, когато се натисне червеното копче за “стоп”. Поставеното парче глина
залепнало изкривено на мястото, където било поставено, което щяло да доведе до
неприемането му като готов продукт. Докато матрицата била в горно положение,
ищцата се опитала да намести парчето глина с лявата си ръка, която пъхнала
между подвижните части на машината. Хванала парчето отстрани. В този момент
горната част на машината паднала върху средния, безименния и най-малкия пръст
на лявата й ръка. Въртящата се горна част на матрицата буквално размазала
ръката й след падането. Ищцата натиснала копчето за спиране с дясната ръка, но
машината не спряла, като тя допуска, че е възможно да не е натиснала бутона достатъчно
силно, поради обстоятелствата, които описала. Между двете части на машината
имало разстояние около 2-3 см. Ищцата пъхнала дясната си ръка, за да извади
лявата, при което и двете й ръце били премазани от машината. Работещият наблизо
свидетел Л.Ц. я чул да вика, дошъл и освободил машината. Ищцата потвърждава, че
на лявата си ръка имала пръстен. Заявява, че машината има предпазен екран на
нивото на очите на работника, който служи, за да не пръска нафтата. Обяснява,
че освен да работи на машината, й били възлагани и други задължения. Как да
работи на машината й било показано от управителя и друго момиче – Т..
Обучението й чрез наблюдение продължило до обяд, а следобед на същия ден тя
вече извършвала работата сама, като до нея стояла Т.. Била уведомена, че не
трябва да работи с пръстени, но не подписала никакви документи. Казано й било
да бъде много внимателна, когато залага парчетата глина. Ищцата твърди, че по
време на злополуката била със слушалки, но не на ушите, а на врата.
Като свидетели по делото са разпитани Г.Д.Й. –
посочена от ищцата и Т.Т.П., Л.Ц.М. – посочени от ответника.
От показанията на св. Л.М. се установява, че той работи в ответното
дружество от 11 г. Работи на същите преси, на които работела и ищцата. Твърди,
че от собственика на фирмата е проведен устен инструктаж на ищцата, а
инструктаж се правел и всяка сутрин преди започване на работа. Обучението на
ищцата било проведено от колежката му и свидетелка Т.П.. Свидетелят присъствал
на процесната злополука, като нямал пряка видимост към работното място на
ищцата. Чул, че тя вика за помощ. Ищцата била със слушалки и ги свалила сама
след злополуката. Предпазният екран на машината бил вдигнат, като свидетелят
ходил да го спуска. Свидетелят твърди, че машината, на която е настъпила
злополуката, е същата и не е подменяна след инцидента. Движещата част на
матрицата е долната, като една подвижна плоча се движи нагоре - за 1-2 секунди,
след което се спуска. Има ръчен и автоматичен режим на работа. Пълният цикъл е
веднъж нагоре и веднъж надолу, след което спира. При всеки следващ цикъл трябва
да бъде натиснат бутона.
Когато свидетелят стигнал при ищцата, тя била
освободила ръцете си, тъй като цикълът бил приключил. Свидетелят я завел, за да
й бъде оказана помощ. Не помни да е спирал машината. Предполага, че ищцата е
изпитвала силна болка. Била уплашена, стресирана. Към този момент тя била във
фирмата от около седмица или малко повече. Обучавала се както на машината, така
и на друга дейност на първия етаж в цеха. Свидетелят заявява, че към момента на
предпазния екран на машината са направени такива изменения, че когато се
вдигне, машината не може да работи, но към момента на злополуката не било така.
Свидетелката Т.П. също работи в ''СТАРС КЕРАМИКС''
ЕООД. В деня на злополуката била в друга стая. Съобщава, че процесната машина прави
саксии, като работниците слагат глината и задействат машината посредством
копче. На машината има предпазител, служещ да ги предпазва от хвърчаща глина и
нафта. Долната част на машината се качва нагоре и пресова глината. Горната част
се върти, но е неподвижна. След като стигне до горно положение, работникът
отстранява излязлата глина с пръст. След това машината тръгва надолу. Това е
пълния цикъл. За да тръгне в следващ цикъл, трябва да се натисне съответното
копче. Седмица или няколко дена преди злополуката, Д. започнала работа във
фирмата, като била доведена от управителя. Той й обяснил правилата за
безопасност и я оставил при свидетелката, за да я обучава. При инструктажа на
ищцата било обяснено, че не е хубаво да носи пръстени и да е със слушалки, тъй
като трябва да слуша пресата. Свидетелката обяснила на ищцата как се работи. Ищцата
не работела само на тази преса, а и на първия етаж. Машината все още си стояла
на мястото и на нея работели свидетелката и св. М.. Свидетелката не знае по
машината да са правени конструктивни промени. След инцидента бил поставен
бутон, който изцяло да спира машината. Бил монтиран и предпазител, като при
вдигане на предпазния екран машината се изключва. Бутоните на машината не са
обозначени, като са с различни цветове. Предназначението им се научава при
работа. От бутоните се ползват само два. Около машината има залепени правила за
безопасно ползване.
Свидетелката Г.Й. е майка на ищцата. От показанията й
се установява, че на 04.02.2016 г., около 13:30 – 14:00 ч., колежка на дъщеря й
я уведомила за инцидента, след което говорила и с ищцата, която й съобщила, че
пресата й е „натиснала пръстите”. След това, с личния автомобил на началничката
на дъщеря й, свидетелката и ищцата били транспортирани във ВМА – Плевен. Ищцата
плакала през целия път, от страх да не й отрежат пръстите. В болницата била
извършена операция, продължила 5 – 5,5 ч., след което ищцата постъпила в
реанимация и свидетелката я видяла чак на другия ден сутринта. Ръцете я боляли
и психически била много зле. Вземала успокоителни за болката. В болницата
останала 10 дни. Месец и половина след това не можела да се храни и облича сама,
като свидетелката й помагала. Следващата операция била на 25 или 29.03.2016 г.,
и също продължила с часове. След нея ищцата останала 5 дни в болницата. Тогава
за нея се грижела нейна приятелка. След като била изписана, ищцата се върнала в
дома на майка си. Болките били същите като първия път, но ищцата започнала да
се опитва сама да се обгрижва. Имало и трета операция, продължила около 1-2
часа, с 5-дневен престой в болницата. След тази операция единият пръст започнал
да забира, което наложило прием на антибиотици. Свидетелката съобщи, че болките
на ищцата са постоянни и продължават и към момента. Имало и четвърта, последна
операция, с по-малък престой. През цялото време ищцата посещавала и
рехабилитация. След третата операция започнала да шофира, а след четвъртата
започнала сама да се храни и облича, но нямала пълен обем на движения на
ръцете. Не може да се погрижи пълноценно за детето си, което е на 3 г.
Предстоят й още операции.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ. За да бъде уважен същият, в тежест на ищцовата страна е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между нея и ответника към момента на настъпване на злополуката,
настъпването на трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО, настъпилата в
резултата на тази злополука временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто на ищцата, претърпените неимуществени вреди
и техния размер, причинна връзка между увреждането, неработоспособността и
претърпените вреди.
Ответникът не оспорва наличието на основанията за
уважаване на иска, но същите следва да бъдат изложени от съда, тъй като въз
основа на тях следва да бъде постановено решение по спорния въпрос за размера
на претендираното обезщетение, както и да бъде обсъдено наведеното възражение
за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищцата, вследствие
допускане на груба небрежност от нейна страна, което е основание за намаляване
отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ.
От представените трудов договор и заповед за
прекратяването му се установява, че към датата на злополуката - 04.02.2016 г.,
ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника.
Легално определение на трудова злополука е
дадено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило неработоспособност или смърт. Установяването на факта на трудова
злополука става по надлежния ред, нормативно определен с разпоредбите на чл. 57
и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки, приета с ПМС №263/30.12.1999 г. Съгласно този ред
работодателят от една страна и пострадалият или неговите наследници, от друга
страна, следва да декларират, съответно в 3-дневен и 1-годишен срок, пред
съответното териториално поделение на НОИ всяка злополука. След извършване на
нормативно регламентирана проверка /разследване/, длъжностно лице, определено
от ръководителя на ТП на НОИ /чл. 60, ал. 1 от КСО/ издава разпореждане за
признаване или непризнаване на злополуката за трудова. Разпореждането на
длъжностното лице подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ, а разпореждането на ръководителя се обжалва съгласно чл. 118 КСО пред
административните съдилища по реда на АПК. В рамките на настоящото производство
страните не спорят, че разпореждане № 11 от 24.02.2016 г. на Териториално
поделение на НОИ - гр. Габрово е влязло в сила, поради което съдът е обвързан
от направените констатации относно обстоятелствата, че на посочената дата е
станала злополука, която е квалифицирана като трудова. Следователно, доказан е
и този елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което е обосновано, компетентно, неоспорено от страните и се приема от съда за
правилно и обективно, се установява наличието и на следващите елементи от
фактическия състав, а именно: настъпила временна неработоспособност на ищцата, намалена
до степен да не може да си служи пълноценно с двете ръце. Същата е пряка
последица от настъпилата трудовата злополука. По отношение на срока на
временната нетрудоспособност, посочен първоначално като такъв над 11 месеца, в
с.з. вещото лице уточни, че с оглед на представената епикриза, издадена от ВМА
- МБАЛ Плевен от 20.02.2017 г., срокът на лечение и съответно на
нетрудоспособност на ищцата се удължава със срока, посочен в епикризата и със
срока за възстановяване след операцията, който е минимум един месец. Въз основа
на заключението и отчитайки допълнително проведеното лечение като факт,
настъпил след предяване на иска /чл. 235 ал. 3 ГПК/, съдът приема, че
временната нетрудоспособност на ищцата е продължила в периода от 04.02.2016 г.
/датата на трудовата злополука/ до 03.03.2017 г. /един месец след изписването й
от ВМА – МБАЛ гр. Плевен/.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
обясненията на ищцата и свидетелските показания се установиха и претърпените от
ищцата неимуществени вреди, вследствие настъпилата злополука. Същите се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението, с оглед разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, която повелява, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. За да определи справедлив размер на паричния еквивалент на поделжащите на обезвреда
неимуществени вреди, съдът взема предвид обстоятелствата при които е настъпил
инцидента, вида на увредата, продължителността на наложилия се болничен престой
и медицински интервенции, продължителността и интензитета на търпяните от
пострадалата болки.
Видно от заключението на вещото лице, ищцата е
получила травма на двете си ръце, с множество счупвания на фалангите на 3-ти и
4-ти пръсти на лявата ръка, на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, с
размачкване и разкъсване на меките тъкани (кожа, мускули и сухожилия - екстензори)
на тези пръсти, както и на тъканите на 5-ти пръст на лявата ръка, деформация на
главичката на 5-ти пръст вдясно. Проведено е неколкократно сложно оперативно
лечение с поставяне на метални остеосинтези на счупените кости и възстановяване
на меките тъкани, остеопластика на костен дефект. Към момента, освен
контрактури на засегнатите и описани по-горе пръсти, има деформация на 4-ти
пръст на дясната ръка, както и липса на сетивност на 3-ти пръст на лявата ръка.
Интензитетът на търпяната болка към момента на увреждането е бил значителен,
като тя е била повлияна едва при болничното лечение. При направените операции
болката персистира, но с по- нисък интензитет - най-вече около месец след
първата операция и с повтаряне на локалната болка при последващите две
операции, както и по време на раздвижването. Към момента болката е умерена и е
свързана най-вече с раздвижването на получените контрактури, което се извършва
с прилагане на сила срещу съпротивление и е болезнено. Получените увреждания са
довели до трайно затрудняване на движението на двата горни крайника, за срок
над 11 месеца и невъзможност за ищцата да си служи пълноценно с двете ръце. Употребата
на двете ръце в ежедневието предстои да се възстанови, но не в пълен обем,
поради неминуемото развитие на контрактури на засегнатите пръсти. От
представените медицински документи се установява, че до момента лечението и
възстановяването на ищцата са продължили повече от една година /13 месеца/.
Видно от обясненията на ищцата и показанията на св. М.,
при притискането на ръцете й от пресата, ищцата изпитала силна болка, накарала
я да извика. Била уплашена, стресирана. От показанията на свидетелката Й. се
установява, че в деня на злополуката, по пътя към МБАЛ – Плевен, ищцата плакала
през целия път. Ръцете я боляли и психически била много зле. Вземала
успокоителни за болката, а се наложил и прием на антибиотици. Месец и половина
след това не можела да се храни и облича сама. И след следващите операции
ищцата не можела да се обслужва сама, което наложило за нея да се грижи нейна
приятелка, а след завръщането й в дома й – свидетелката. Въпреки че след
последните операции ищцата започнала да шофира и сама да се храни и облича, тя
нямала пълен обем на движения на ръцете. Не може да се погрижи пълноценно за
детето си, което е на 3 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предвид вида
и характера на увреждането на ищцата са причинени болки и страдания, които
първоначални са били значителни по сила и интензитет, които макар и постепенно
да са отслабнали са продължили през целия горепосочен период на лечение на
ищцата, а не са изчезнали и към момента.
Преценявайки обстоятелствата при които е настъпил
инцидента, съдът взема предвид възражението на ответника за това, че ищцата е
допринесла в значителна степен за настъпването на злополуката. При това го
намира за неоснователно, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 201, ал.2
от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Съгласно разясненията, дадени в Решение № 348 от 11.10.2011 г. на
ВКС по гр.дело № 387/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност е неполагане на грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, при
което пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е
била запозната устно с възложената й работа на процесната хидравлична преса от
управителя на дружеството и св. Т.П., които са я предупредили да предпазва
ръцете си от премазване. Липсва документиран какъвто и да било друг инструктаж
за безопасност на труда при работа с процесната машина. Такава информация не се
съдържа и в длъжностната характеристика на ищцата, а по делото не беше
представена и инструкцията за безопасност с пресата, която според вещите лица и
свидетелите е залепена отстрани на машината.
Според заключението на вещото лице, ищцата е допуснала
нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като е
работила с накити по ръцете и при вдигнат предпазен екран, тъй като от
заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че съществува
невъзможност ръцете да бъдат притиснати при спуснат такъв.
От заключението на тази експертиза, приложения към нея
протокол от проверка на Дирекция „Инспекция по труда” и заключението на
съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че към момента на
настъпване на трудовата злополука, на хидравличната преса е липсвала блокировка
за извършване на операции при вдигане на предпазния екран, което представлява
нарушение на чл. 186 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на
работните места и при използване на работното оборудване, както и е липсвало
командно устройство, което безопасно да спре напълно пресата /тотал стоп бутон/
при наличие на извънредни ситуация, съгласно чл. 179 ал. 1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното
оборудване.
От обясненията на ищцата и показанията на посочените
от ответника свидетели се установява, че т.нар. „инструктаж”, проведен на
ищцата от представители на работодателя, се е състоял в обяснение на начина, по
който се работи с машината и предупреждение да пази ръцете си. Безспорно се
установи липсата на какъвто и да било документиран инструктаж.
Съгласно чл. 173 ал. 1 от цитираната Наредба № 7, не
се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи
за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на
труда. При това положение за работодателят е съществувало задължение по никакъв
начин да не експлоатира процесната хидравлична преса и да не допуска ищцата до
работа с нея, на основание посочената разпоредба и разпоредбите на чл. 14 и сл.
от ЗЗБУТ. Към момента на настъпване на злополуката тя е имала едва едноседмичен
стаж в дружеството-ответник. При това от обясненията на ищцата и показанията на
св. П., които съдът приема за достоверни и непротиворечиви, еднозначно се
установява, че при работата с машината е било наложително работниците да
отстраняват част от глината с пръст, т.е. периодично да поставят ръцете си в
опасната от премазване зона. Ето защо съдът намира, че със самото възлагане на
работа с процесната машина, работодателят е поставил в опасна ситуация един
недобре обучен работник, в нарушение на горепосочените нормативни забрани. При
това никакъв инструктажът за работа с недопустимо за използване оборудване не
би могъл да бъде законосъобразен и пълен, с оглед невъзможността работникът да
бъде инструктиран как да опази живота и здравето си, при необходимостта от
поемане на риск, за да извърши възложената му работа и отсъствието на
технически компоненти, предназначени именно за осигуряване на безопасни условия
на труд. Ето защо съдът намира, че ищцата не е проявила груба небрежност,
допринесла за настъпване на трудовата злополука /в този смисъл и съдебната
практика, обективирана в решение № 60/05.03.2014 г. по гр.д. № 5074/2013 г. ІV
ГО на ВКС, решение № 150 по в. гр.д.№166/2014 г. на ГОС и др./. Единствената
възможност да се изключи отговорността на работодателя в настоящия случай е
хипотезата на чл. 201 ал. 1 КТ – умишлено причиняване на увреждането от
пострадалия, но такова нито се твърди, нито се установява по настоящото дело.
Във връзка с изложените съображения за наличието на законови
пречки за допускане на ищцата до работа с процесната машина, съдът намира за
неотносимо към предмета на доказване и ненуждаещо се от обсъждане
обстоятелството дали машината е била преустроена така, че не горната й част да
се спуска надолу, а долната част да се
вдига нагоре, тъй като то не променя установената липса на задължителните
предпазни елементи. В този смисъл и допуснатите от ищцата нарушения също не са
от значение за настъпването на злополуката, нито за обема на причинените й
вреди /т.к. остана недоказано значението на носения пръстен/.
Въз основа на изложеното и като взе предвид изложените
обстоятелства, свързани с настъпването
на злополуката, обективните последици от нея за ищцата, свързани с трайно
затрудняване движението на двете й ръце, данните за предприетите множество
медицински интервенции, продължителността на лечението и временната
нетрудоспособност, характера и интензитета на негативните изживявания на
пострадалата ищца, както и прогнозираното възстановяване в непълен обем,
настоящият състав приема, че сумата от 40 000 лева се явява справедливо
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при трудовата
злополука. До този размер предявеният иск
с правно основание чл. 200 КТ
следва да се уважи, ведно със законата лихва за забава върху този размер от деня
на настъпване на трудовата злополука - 04.02.2016 г., доколкото и в случай на
трудова злополука са приложими общите принципи по чл. 84, ал. 3
и чл. 86 ЗЗД,
в който смисъл е Решение № 441/08.07.2010 г. по гр.д. № 682/2009 г. на IV г.о.,
ВКС. Над уважения размер до пълния си предявен размер от 70 000 лв. т.е. за
разликата от 30 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Както беше посочено по-горе, няма основания за намаляване
отговорността на работодателя по чл. 201 ал. 2 КТ.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК
претенциите за разноски на страните се явяват частично основателни. По делото
ищцата е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 2630 лв., поради
което съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 1 502,86 лв. От друга страна, съразмерно с отхвърлената част от иска,
в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 114,29 лв.
По правилото на
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса върху уважения размер на иска,
която възлиза на 1600 лв. По силата на същата разпоредба ответникът следва да
заплати по сметка на съда разноските, направени за изготвяне на съдебни
експертизи в общ размер на 710,68 лв.
ОСЪЖДА „СТАР КЕРАМИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Юрий Венелин” №
8, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Й.Т.М., с пълномощник адв.
Б.Г. ***, да заплати на Д.Г.К., ЕГН:
**********, с адрес ***, с пълномощник адв. А.А. ***, сумата 40 000,00 /четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяна на 04.02.2016
г. трудова злополука в производствен цех на „Стар Керамикс” ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 04.02.2016 г. до окончателното й изплащане,
на осн. чл. 200 КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 200 КТ
за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 70
000 лв. или за 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „СТАР КЕРАМИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Юрий Венелин” №
8, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Й.Т.М., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Габрово сумата 1 600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща дължимата
по делото държавна такса, както и сумата 710,68
лв. /седемстотин и десет лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски по
делото, на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „СТАР КЕРАМИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, ул. „Юрий Венелин” № 8, вх. А, ет. 1, ап. 3,
представлявано от управителя Й.Т.М., да
заплати на Д.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 1 502,86 лв. /хиляда петстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, на осн. чл. 78
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати
на „СТАР КЕРАМИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. „Юрий Венелин” № 8, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от
управителя Й.Т.М., сумата 1 114,29 лв. /хиляда
сто и четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска, на осн. чл.
78 ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: