Решение по адм. дело №571/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Ц. С. Ц., от гр. Русе, чрез адвокат О. Б. от АК Русе, против заповед № 8121К-9857/05.08.2025 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Ц. С. Ц. – полицейски инспектор VI степен (ТП) в група „Териториална полиция и контрол на общоопасните средства“ на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, явава се незаконосъобразна и необоснована при противоречиви констатации. Сочи се, че при подаване на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят не е действал в качеството си на служител на МВР, а в лично качество, както е прието в заповедта. В тази връзка се поддържа, че съдържанието на подадената декларация и заявеното от Ц. Ц. на 20.10.2023 г. са резултат от допусната грешка, а не от умишлено действие и не е налице съзнателно потвърждаване на неистина. Сочи се, че след установяване на грешката, същата е отстранена от жалбоподателя. Поддържа с аргументи твърдението, че не са извършени сочените нарушения на Етичния кодекс. Твърди, че в оспорената заповед е налице противоречие между изложените фактически обстоятелства приети за установени и правното основание - защо от предвидените в чл.197, ал.1 от ЗМВР наказания е наложено най-тежкото от тях – уволнение, при положение, че е прието липсата от настъпили вредни последици, действия в лично качество при подаване на декларацията, добрите характеристични данни, като некореспондиращи с извода за „злоупотреба със служебно положение“ и „уронване на престижа на МВР“.

Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждането на разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата - Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител в представените по делото писмени бележки с вх. № 4016/12.09.2025г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Заповед peг. № 8121К-9857/05.08.2025 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 05.08.2025 г., като жалбата е подадена на 12.08.2025г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка, като обсъди становищата и възраженията на страните, намери за установено от фактическа страна на следното:

Не се спори, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, което е установимо от приложената кадрова справка. Преминал през различни нива на работа в МВР, считано от 1998 г. Със заповед рег.№ 336з-1396/30.05.2022г. е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „ Организация на движението ,пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „ Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна полиция“ при ОДМВР-Русе. Последната заемана длъжност е полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция и контрол на общоопасните средства“ на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, със специфично наименование на длъжността „инспектор“ считано от 26.02.2025 г., след спечелен конкурс. На 26.02.2025 г., жалбоподателят е запознат с типовата длъжността характеристика, л. 191 от Папка 1, приложена към делото, както и с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По време на службата си е награждаван 4 пъти, последно през 2024г. (л. 189-201 от преписката).

По повод на предстоящето преназначаване на жалбоподателя в група „Териториална полиция и контрол на общоопасните средства“ на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, със специфично наименование на длъжността „инспектор“ след спечеления конкурс, обявен със заповед № 8121К-12007/19.08.2024г. на министъра на вътрешните работи е отправено запитване рег.№ 336р-2337/22.01.2025г. до ОСлО при ОП-Русе има ли повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. След постъпил отговор е направено предложение до Министъра на вътрешните работи № 336р-5835/28.02.2025 г.( л.185 от преписката) от Директора на ОДМВР-Русе за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с оглед на данни постъпили с писмо от РП-Русе №419/2024г. от 10.02.2025г. за постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор Ц. Ц. на разпоредби от Етичния кодекс, че му е повдигнато обвинение на 05.02.2025г. за престъпление по чл.313 ал.1 НК .

На основание чл. 207 от ЗМВР и във връзка с направено предложение № 336р-5835/28.02.2025г. било образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, за което е издадена заповед № 8121К-2515/11.03.2025 г. от министъра на вътрешните работи, видно от която за жалбоподателя са съществували достатъчно данни и законово основание да се образува дисциплинарно производство за нарушение на норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В заповедта е посочено, че на 20.10.2023 г., докато е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОДМВР - Русе, инспектор Ц. Ц. е потвърдил неистина за извършено нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В заповедта е посочено още, че на 05.02.2025г. на инспектор Ц. е било повдигнато обвинение по досъдебно производство (ДП) - прокурорска преписка № 419/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Русе (ДП № СлО - 2271/2023 г.) по описа на Окръжна прокуратура - Русе, за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс .

С оглед изложеното е посочено, че деянието уронва престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР се наказва с дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което в т. 2 от заповедта е определен колективен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) – комисия в посочен състав. В заповедта за образуване на дисциплинарното производство е посочен срок за приключване на производството, като са изброени и всички права, които са предоставени на служителя по закон в дисциплинарното производство. Ц. е запознат лично срещу подпис със заповедта и му е връчен екземпляр от нея на 12.03.2025 г.

На същата дата на оспорващия е връчена покана рег. № 336р-6941/12.03.25 г. да даде писмени обяснения. В тази връзка са дадени писмени обяснения на 19.03.2025 г.

Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е изменена със заповед № 8121К-4192/08.05.2025 г. на министъра като е удължен срокът за разследване до 11.07.25 г. Жалбоподателят е запознат с акта на 08.05.25 г. лично срещу подпис.

В хода на производството и във връзка с покана за даване на допълнителни обяснения с peг. № 336р-14550/29.05.25 г. до жалбоподателя е предоставена възможност за даване на писмени обяснения. Следващи обяснения до дисциплинарно наказващия орган (ДНО) са давани на 09.06.2025 г. В писмени обяснения с peг. №336p-7712/19.03.2025 г. и peг. № ЗЗбр-15746/09.06.2025 г. Ц. е посочил, че деянието за което е обвинен не е свързано със службата му. Посочил е, че се касае за грешка при преценка кой е управлявал собственото му МПС на 02.09.2023г. на път за Гърция. Не е отрекъл невярното деклариране, но посочил, че не е умишлено. Посочил, че не е проверявал файловете от видезаснемането. Не е бил наказван за нарушения по ЗДвП, заплатил санкцията по издадения ЕФ. Привличането му като обвиняем не е било станало известно на обществото и нямало публичен характер. Единствено е станало достояние на служител от МВР –РУ-Бяла по повод на работата му и тази информация има служебен характер.

За резултатите от разследването в проведеното дисциплинарно производство са изготвени обобщена справка peг. № 336р-17112/20.06.2025 г. (л.67- 98) и становище peг. № ЗЗбр-17285/24.06.2025 г. по описа на ОДМВР-Русе ( л.13-61) , в които са направени констатации за следните действия, извършени от инспектор Ц.:

На 20.10.2023 г., в сградата на сектор ПП при ОДМВР - Русе, инспектор Ц. е потвърдил неистина за извършено нарушение по ЗДвП в писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която се дава пред орган на властта - органите на Министерство на вътрешните, работи, за да удостовери истинността на някои обстоятелства „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декпарация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира", че на 02.09.2023г. автомобилът е бил във владение на съпругата му А. Ц., за което му било повдигнато обвинение на 05.02.2025г. по досъдебно производство преписка № 419/24г. по описа на РП-Русе за престъпление по чл.313 ал.1 НК.

Декларацията била подадена в срок от собственика на МПС с per. № [рег. номер], във връзка с издаден ЕФ серия К № 8058881/11.09.2023г., за извършено нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било установено на 02.09.2023ч. в 14:37 ч. и заснето от автоматизирано техническо средство № 120ссЬ8, зачислено на РУ - Бяла. Преписката е била изпратена в РУ - Бяла ведно с ЕФ серия К, № 8058881 и копие на СУМПС. При преглед на видеоклипа, с който е установено нарушението, у служителя (инспектор“ Пътен контрол“ в РУ-Б. М. Р.) въвеждащ данните от декларацията възникнало съмнение относно истинността на декларираните факти. Установено било, че водачът на моторното превозно средство е мъж, а според подадената декларация и приложеното копие на СУМПС следвало да се въведат данни, че автомобилът е бил управляван от жена. Данните по декларацията не били въведени в АИС-ЕЦОН. По данните в декларацията установил ,че познава декларатора и че същият е служител в сектор ПП. И. Р. изготвил писмо и изпратил по компетентност на сектор „ ПП“ при ОДМВР-Русе преписката, като приложил снимков материал от клипа за нарушението, като преписката му била върната обратно с аргументи по чл.48 от ЗАНН. Била изискана информация от сектор КАПОЧР при ОДМВР-Русе дали собственика е служител на ОДМВР-Русе и след отговора инсп.Р. изготвил справка /л.8-10/ и сигнализирал директора на ОДМВР-Русе. М. Р. изискал и справка от Бюро съдимост по отношение на Ц.. Приключил проверката и изразил мнение, че придвижването на материалите по преписката и връщането й в РУ-Бяла без основателен мотив е нарушение на вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР. По изготвената справка е рег.№ 108500-24028/17.01.2024г. е образувана преписка в РП-Русе №419/24г. и е разпоредена проверка от служители на „Вътрешна сигурност“ при МВР-Русе, приключила с изводи, че не са констатирани дисциплинарни нарушения от страна на инсп.Ц., но има данни за евентуално извършено престъпление. В хода на проверката Ц. не е отрекъл извършеното нарушение и потвърдил, че е управлявал автомобила си, но поради смяна на водачите неумишлено е потвърдил обратното в подадената декларация. Служителя на „Вътрешна сигурност“ установил, че на 02.09.2023г. автомобилът е потеглил от гр.Русе посока гр.София.

Анализирани са изискани и предоставени от РП-Русе писмени материали, съдържащи справки и документи от полицейски служител в РУ-Бяла, изготвени от инспектор М. Р. (л.8 –л. 25), както били изискани и приобщени по чл.39 АПК действия по разследването, в това число разпити на свидетели, обвиняем, експертна справка и експертно заключение. Били снети и писмени обяснения на посочени лица- М. Р., Е. Б., Д. В., С. С., А. Ц. и И. И..

Установено е безспорно, че ръкописния текст на декларацията по чл.189 ал.5 ЗДвП е изпълнен от А. Ц., а подписа на декларатор е изпълнен от Ц. Ц., което не е спорно.

Установено е, че ЕФ е връчен на 12.10.2023г., влязъл в сила на 27.10.2023г. и заплатен изцяло от инсп.Ц. на 21.12.2023г. До този момент Ц. не е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП.

Установено е, че жалб.Ц. на 20.10.2023г. е депозирал в деловодството на сектор ПП при ОДМВР-Русе декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП по повод на ЕФ серия К № 8058881/11.09.2023г.

Установено е, че Ц. не е осъществявал нерегламентиран достъп до АИС“АНД“ и ЕЦОН и няма данни да е проявавал интерес. Снимка към ел. фиш не му е показвана.

В хода на дисциплинарното разследване не е установено извършените от инспектор Ц. действия да са станали известни на обществото, не са отразени в публикации на национални и регионални медии или в интернет.

В справката, съответно в становището на ДРО е посочено, че с действията си жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР:

-т. 13, б. „а“ – „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: а) законност - изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите на страната и при зачитане и спазване правата и основните свободи на гражданите, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния независимо от техния източник повод или причина“ - Ц. Ц. е съставил (подписал) и си е послужил (използвал) пред надлежен държавен орган декларация, с която е потвърдил наистина - в разрез със законността;

-т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ - предвид заеманата към момента на деянието длъжност „младши автоконтрольор“ Ц. Ц. е трябвало да дава пример на останалите държавни служители в МВР със своето поведение и действия по спазването на правилата за движение. С подаването на декларацията е създал впечатление, че служителите на МВР като водачи на МПС могат да не спазват регламентираните в ЗДвП нравила, че се намират в привилегировано положение спрямо останалите граждани и могат да избегнат поемането на отговорност.

- т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - с поведението си служителят е дал негативен пример, че е допустимо чрез деклариране на неистина, да се избягва носенето на отговорност.

- т. 24 „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи като носи отговорност за своите действия или бездействия" - действията на Ц. по подаване на декларацията са в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение, което има нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока.

- т. 25 „Държавният служител не злоупотребя с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта" - инспектор Ц. е разполагал с необходимите знания и средства, за да провери фактите и едва тогава да попълни декларацията, тъй като подадена с това й съдържание декларацията сочи намерение за избягване на следващата се за нарушението санкция. Действията му дават възможност да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а имат противоправно поведение, което създава условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване.

-т. 28, б. „а" „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България" - след извършването на нарушение по ЗДвП инспектор Ц. е дал лош пример да не се спазват нормативно определените правила на ЗДвП. При ясни законови изисквания и критерии в кои случаи се попълва декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и последиците от това, той е попълнил такава, в която е потвърдил неистина.

Обобщено е, че същият е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата).

На основание чл. 207, ал. 11 във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗМВР, ДРО е изготвил покана до Ц., peг. № 336р-17122/20.06.25 г., за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, която е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис.

Жалбоподателят е депозирал допълнителни писмени обяснения и възражения с рег. № 316р-17177/23.06.2025 г., приети от ДНО на 04.08.25 г., видно от положените подпис дата и резолюция. В тях жалбоподателят е посочил, че действително е подписал и представил декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, но не е имал никакъв неправомерен умисъл, който да сочи за престъпление. Била допусната от него грешка. Той и жена му не са имали точен спомен кой е управлявал, затова решили, че е управлявала по-скоро тя и по тази причина подали такава декларация. За него и жена му кой ще бъде санкциониран нямало никакво значение. С подаването на декларацията, че е управлявала жена му не се избягвало нищо, нито пък той е нарушил нещо като служител. В случая се касаело за декларация на частно лице, което нямало никаква връзка със службата и всеки можел да допусне такава грешка.

Към дисциплинарното дело по съответния ред на основание чл. 39 от АПК са приобщени материалите от досъдебното производство.

С писмо peг. № 336р-17404/24.06.2025 г. по описа на ОДМВР - Русе, ДРО изпратил на министъра материалите от дисциплинарното производство срещу Ц..

В съответствие с правомощията си по чл. 204, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“, съобразявайки се с материалите по дисциплинарното производство и становището на ДРО. В заповедта е описана установената фактическа обстановка, като ДНО е приел, за безспорно установено, че с действията си на 20.10.2023 г., докато е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – Русе, инспектор Ц. Ц. е потвърдил неистина за извършено нарушение по ЗДвП в писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочено е, че деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Анализирани са показания на свидетели дадени по ДП №Сл№-227/23г. по описа на ОП-Русе/ цитирани в заповедта/.

ДНО е приел за основателно възражението на служителя, че ДРО е направил неправилен извод, който е отразил в обобщена справка peг. № 336p-17112/20.06.2025 г. и становище peг. № 3Збр-17285/24.06.2025 г. по дисциплинарното производство, че са събрани достатъчно доказателства за това, че с извършените от жалбоподателя неправомерни действия са нарушени етични правила за поведение в т. 13, б. „а“ и т. 24. Министърът на вътрешните работи е приел, че действията на инспектор Ц. при подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не са свързани с изпълнение на служебните му задължения, като той е действал в качеството си на физическо лице. Приел е, че тези нарушения на тези етични правила не са доказани и ги е изключил от дисциплинарното обвинение. Отхвърлил обясненията на жалбоподателя и останалите възражения.

Същевременно приел за правилни изводите на ДРО, че действията на инспектор Ц. са станали достояние на служители от ОДМВР-Русе, на следователи при ОП-Русе, прокурори от РП-Русе и граждани.

Посочил, че с неизпълнението на изискванията за етично поведение на държавните служители в МВР, инспектор Ц. е уронил престижа на МВР и ОДМВР-Русе като чрез невярното деклариране е осъществил състава на престъпление по чл.313 ал.1 НК и се е опитал да осуети възможността да му се търси административнонаказателна отговорност. Тези неправомерни действия и неспазването на законови норми се отразява негативно на авторитета на МВР и води до липса на обществена подкрепа. Нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за търсене на дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност. В този смисъл се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г, на ВАС по тълкувателно дело № 4/2007 г., В конкретния случай, в условията на кумулативност е прието налични двете материално правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните нравила за поведение на служителите на МВР и уронване престижа на службата, за което при спазване принципите на законоустановеност на нарушенията и предвидените за тях наказания за служителите със статут по ЗМВР, съразмерност и справедливост, следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. При определяне вида и размера на наказанието са взети предвид:

-тежестта на нарушението – ДНО е приел, че нарушението е тежко, защото засяга обществените отношения, свързани със спазването на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България от служители на МВР, които считат, че може да злоупотребяват с правомощията си, разчитайки, че няма да им бъде наложена санкция в качеството им на органи на властта;

- настъпилите последици – посочено е, че от деянието не са настъпили вредни последици, тъй като подадената на 20.10.2023 г. декларация с вх. № 108500-24028/20.10.2023 г. от Ц., не е била въведена в АИС-ЕЦОН;

- обстоятелствата, при които е извършено нарушението – прието е, че Ц. е действал в извън работно време от позицията на „младши инспектор“^- от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе;

- форма на вината – посочено е, че деянието е извършено при пряк умисъл, като инспектор Ц. ясно е осъзнавал, че чрез декларирането на неверни данни в декларация с вх. № 108500-24028/20.10.2023 г. е злоупотребил със служебното си положение и е искал настъпването на вредоносния резултат - да не му бъде наложена санкция за извършено от него нарушение на ЗДвП;

- цялостното поведение на служителя по време на службата му. В заповедта е ценена кадровата справка на служителя, посочено е, че по време на службата си, същият е награждаван както следва: 1 (един) път с писмена похвала през 2002 г. и три пъти с „Индивидуална парична награда“ - през 2022 г., 2023 г., и 2024 г.

Направен е извод, че деянието е несъвместимо с етичните нравила за поведение на служителите на МВР и уронващо престижа на службата, поради което се явява тежко дисциплинарно нарушение, което не дава основание за налагане на по-лека санкция.

На основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 (не са спазени т.т. 19, 20, 25 и 28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение в МВР на инспектор Ц. С. Ц. - полицейски инспектор VI степен (ТП) в група „Териториална полиция и контрол на общоопасните средства“ на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Русе, считано от датата на връчване на заповедта.

С протоколно определение от съдебно заседание на 17.09.2025 г. съдът е изискал от трета - неучастваща в производството страна - Районна прокуратура – Русе, предоставянето на заверен препис от приложената по досъдебно производство № 419/24 г.- по описа на РРП /ДП № 46/2024 г. по описа на ОСлО при РОП/ справка-характеристика рег. № 1085р-1302/10.02.2025 г., издадена от длъжностно лице от ОДМВР – Русе. В справката е посочено, че служителят спазва принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Разпитан е в качеството на свидетел Н. Н.- началник сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе и пряк ръководител на инсп.Ц. при службата му в сектора от 2022г. до преназначаването му, който изнася добри характеристични данни. Изяснява, че съгласно заповед на министъра на вътрешните работи ежемесечно се извършват проверки за наличие на наложени глоби по ЗДвП на служители, с цел своевременно връчване на издадени ЕФ, при което снимков материал за нарушението не се предоставя. Бил уведомен от инспектор при РУ-Бяла / М.Р./ чрез писмо за констатирано несъответствие между декларацията и видеозаснемането, което писмо върнал по компетентност на РУ-Бяла/ като място на извършване на нарушението/ за предприемане на действия по компетентност.

Жалбоподателят Ц. дава обяснения като страна в с.з., че не е знаел че има възможност/достъп/ като служител да провери снимковия материал към ЕФ и не е извършвал такава проверка. Не е отричал авторството на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП, но счита че е налице грешка относно факта кой е управлявал МПС, което е СИО и изминалото време. Сочи, че след като се е забавило преиздаването на ЕФ по декларацията е заплатил изцяло дължимата глоба, като по влязъл в сила ЕФ, като до този момент не е извършвал нарушения на ЗДвП и не е бил наказван, че да се твърди, че го е извършил, с цел да избегне административнонаказателна отговорност, която като санкция е само по вид глоба.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР – Министъра на вътрешните работи.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията за съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Издадена е в писмена форма и съдържа всички изискващи се съгласно цитираната правна норма реквизити, включително фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. В нея, дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушение и подробно е описал мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. Като фактически основания в нея са изложени посочените в становището и справката на разследващия орган обстоятелства. Законът не предвижда забрана при описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта да бъдат възпроизвеждани подробно и доказателствата, въз основа на които то е установено. Всъщност подобно изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, е изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая органът не само е посочил тези доказателства, но е възпроизвел част от тяхното съдържание в заповедта. Действително е възпроизведено съдържанието на приобщени протоколи от разпити на свидетели по досъдебно производство, а не тези съдържащи се в писмените сведения, изискани в дисциплинарното производство и описани в справката и становището на ДРО, но е и преразказано съдържанието на доклади, справки и становища. Това обстоятелство не накърнява правото на защита на дисциплинарнонаказания служител тъй като дава възможност на последния да разбере кои факти и въз основа на кои конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени. В оспорения акт са посочени и нарушените от жалбоподателя разпоредби на Етичния кодекс. Изложени са бланкетни и оскъдни мотиви за спазване на принципа за съразмерност, независимо от доброто поведение на служителя по време на службата му в МВР, като в крайна сметка ДНО, действайки в условията на обвързана компетентност е наложил наказание“ уволнение“, като е приел, че то съответства на тежестта на нарушението.

В хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и по-специално на процедурата по чл. 205 - 206 от ЗМВР, които да обуславят отмяната на обжалвания индивидуален административен акт на самостоятелно основание. В представеното заверено копие на административната преписка се съдържат данни за редовно започнала и проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание. В хода на извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и проведеното дисциплинарно производство са извършени редица процесуални действия и са събрани допустими и относими към спора писмени доказателства. Според чл.206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Съдът не констатира при събиране на доказателствата да са допуснати процесуални нарушения на АПК или на специалния ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове, поради което и на основание чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство.

За съда се налага убеждението, че от страна на ДРО са били спазени процесуалните изисквания за участие на наказваното лице в ДНП. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на обяснения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Предоставени са по искане на Ц. и процесуалният му представител адв.Басарболиев документи и информация от досъд.производство, за което са оформени приемо- предавателен протокол № 336р-15037/03.06.25г. и приемо- предавателен протокол № 336р-15491/05.06.25г. След запознаването му със справката от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и с всички събрани доказателства, служителят е дал писмени обяснения и възражения до ДНО.

Съдът констатира, че сроковете по чл. 195 от ЗМВР са спазени, а и липсва възражение в тази насока. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от 24.06.2025 г., когато в МВР постъпват материалите от дисциплинарното производство, от които ДНО получава данни за извършителя на нарушението и самото нарушение. Наказанието е наложено и в рамките на двугодишния срок.

Твърденията по жалбата, че в заповед № 8121К-9857/05.08.2025 год. на министъра на вътрешните работи е налице противоречие между изложените приети за установени фактически обстоятелства и правното основание за налагане на най-тежкото от по чл.197 ЗМВР наказание, е съществено процесуално нарушение, тъй като не ставала ясно каква е действителната воля на административно наказващия орган, не е основателно. Това в светлината на твърдяната необоснованост следва да се разглежда в хипотезата на спазване на материалния закон.

Относно приложението на материалния закон, както и съответствието на оспорената заповед с целта на закона, съдът намира следното:

Спор по фактите не е наличен.

Действително на 02.09.2023 год. е извършено нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП - движение с превишена скорост, за което е издаден ЕФ от 11.09.2023г. на собственика на автомобила- Ц. Ц. и връчен на 12.10.2023г.и заплатен изцяло на 21.12.2023г. Подадена е декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП на 20.10.2023г. от Ц. в лично качество пред служител в сектор ПП и заведена в деловодството, в която посочил, че в деня на нарушението автомобилът е бил управляван от съпругата му. Липсва спор относно невярното деклариране на това обстоятелство. Ц. не е отричал авторство на декларацията в нито един момент, като винаги е твърдял, че е допусната грешка относно това кой е управлявал на посочената дата, час и място семейния автомобил. Въпросната декларация не е въвеждана в АИС-ЕЦОН поради възникналите съмнения у инспектор в РУ-Бяла, довели до предварителна прокурорска проверка рег.№ 419/24.01.2024г. по описа на РРП, възложена на служител при дирекция“ Вътрешна сигурност“, и образуване на досъдебно производство, като на 05.02.2025г. жалб.Ц. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.313 ал.1 НК, което е дало основание за изготвяне на предложение № 336р-5835/28.02.2025 г. от Директора на ОДМВР-Русе за образуване на дисциплинарното производство, приключило с оспорената заповед.

Установено е от материалите по преписката, че инсп.Ц. не е осъществявал нерегламентиран достъп до АИС“АНД“ и ЕЦОН, като преди подаването на декларацията и след връчването на ЕФ, снимка към ел. фиш не му е показвана.

От справка на л.168 се установява, че не са налични заповеди, с които инсп.Ц. да е бил определян да изпълнява дейности в АИС ЕЦОН, което опровергава извода на ДРО и ДНО ,че жалбоподателят е разполагал с необходимите знания и средства да провери фактите преди да попълни декларацията.

Самия ДНО е приел, че действията на инсп.Ц. при подаване на декларацията по чл.189 ал.5 ЗДвП не са свързани с изпълнение на служебни задължения и не са в служебно качество и че е действал в качеството на физическо лице.

От приложените и приобщени материали по преписката прави впечатление, че още на фаза преписка полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Б. М., който не е разследващ орган, а и не се твърди и липсват данни да има такива функции и не е част от органите по § 1, т. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация е поискал справка съдимост на 05.01.2024г. , която е обсъждана в показанията му и в обощената справка. Съгласно чл.33 ал.5 т.1 от Наредба № 8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост справка за съдимост се издава за служебна цел на съд, прокуратура и разследващи органи, като в справките/докладни/ ,в показанията си и в писмените сведения е събрал и дал информация, която е извън функциите и служебните му правомощия, показвайки най-малко явна тенденциозност, включително и внушения относно нарушения на документооборота в сектор Пътна полиция и прикриване на действията на Ц., поради и което тези показания и сведения следва да са подложени на внимателен анализ, макар че са цитирани от ДНО частично основно относно безспорен факт, който е и поставил началото на досъдебното производство и повдигане на обвинение.

Изложените в заповедта фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание изцяло възпроизвеждат постановлението за привличане на Ц., което е и цитирано. От този факт на прието за установено невярно деклариране и от повдигнатото обвинение по чл.313 ал.1 НК следват вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, дефинирани по чл.194 ал.2 т.4 ,чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР , като нарушения на т.т. 19, 20, 25 и 28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които представляват конкретни негови деяния, т.е. факти, които подлежат на доказване.

Така при липсата на спор относно фактите между страните, правния спор е относно интерпретацията и оценката на фактите.

Оспорената заповед е необоснована и е издадена в противоречие с материалния закон.

В противоречие с установената правна рамка за презумцията за невиновност, както НПК и така и като принцип в Конституцията и при неприключило производство с влязла в сила присъда, ДНО е направил нещо недопустимо и извън правомощията му като Министър на вътрешните работи , а именно да посочи, че безспорно/ без влязъл в сила съдебен акт/, Ц. е осъществил състава на престъпление по чл. 313 ал, 1 от НК и се опитал да осуети възможността да му се търси административна отговорност, във връзка с нарушение на разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наличието на присъда е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и в случаите по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Приемайки наличието на пряк умисъл на база установеното и доказателствата посочени от ДНО , при липса на връзка с декларацията и длъжностното качество, при заплатена санкция много преди образуването на каквото и да е производство, при липсата на анализ на доказателства отхърлящи тезата за грешка във фактическите обстоятелства, изключваща умисъл по чл.14 НК и при противоречивите констатации: не е действал в служебно качество, не се е възползвал от служебно положение доводът , че е злоупотребил със служебното си положение и е искал настъпването на вредоносния резултат - да не му бъде наложена санкция за извършено от него нарушение на ЗДвП, е лишен от правна логика. Вътрешно противоречивите изводи на ДНО, несъответстващи на установения факт, са довели до неправилна и необоснована оценка.

Безспорно повдигането на обвинение спрямо служител на МВР в извършване на престъпление, на което се основава ДНО не е основание по чл.207 вр.чл.203 от ЗМВР, а основанието в случая чрез интерпретация и оценка на изискуемото по т.13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, като дисциплинарно уволнение се налага за поведение, несъвместимо етичните правила , т.е с правилата на етиката и морала, което уронва престижа на службата.

За нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се налага дисциплинарно наказание „Порицание". Действително чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР също предвижда такова наказание, но в настоящия казус ДНО е приел друга хипотеза - на чл. 203, ал.1, т. 13 - тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „Уволнение", поради извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които трябва кумулативно да са налични.

От описаната в самата заповед фактическа обстановка и хронология на събитията не може да се направи извод за извършено от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение, квалифицирано от ДНО като нарушение на етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, така както е описано и квалифицирано :

-т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“

След като е прието, че инсп.Ц. не е действал в длъжностно си и служебно качество доводите, че с подаването на декларацията е създал впечатление, че служителите на МВР като водачи на МПС могат да не спазват регламентираните в ЗДвП правила и че се намират в привилегировано положение спрямо останалите граждани и могат да избегнат поемането на отговорност, при заплатена глоба и при призната грешка, е налице неправилна интерпретация и лишена от основа и логика дадената оценка.

- т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ – твърдението за това нарушение е, че с поведението си служителят е дал негативен пример, че е допустимо чрез деклариране на неистина, да се избягва носенето на отговорност. Липсват каквито и да е доказателства за това. Администативнонаказателната отговорност е реализирана чрез доброволно заплащане на глобата и при възприета и декларирана грешка и при липса на длъжностно качество. Дали ще понесе и наказателна отговорност въпроса е предоставен на преценка на наказателния съд. Отново е налице неправилна интерпретация и съответно оценка на твърдение без доказателства.

- т. 25 „Държавният служител не злоупотребя с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта" - за да приеме, че е нарушена тази разпоредба ДНО е посочил ,че инспектор Ц. е разполагал с необходимите знания и средства, за да провери фактите и едва тогава да попълни декларацията, тъй като подадена с това й съдържание декларацията сочи намерение за избягване на следващата се за нарушението санкция. Действията му давали възможност да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а имат противоправно поведение, което създава условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване.

П. Ц. не е действал като държавен служител, че да му се вмени това неизпълнение на правилото. Липсват твърдения и факти за злоупотреба с правомощия. Безспорно е установено, че към ЕФ не се предоставя снимков материал. Установено е липса на злоупотреба с достъп до информационните масиви. Не му е предоставен и такъв, всъщност на никой гражданин не се предоставя, че да се твърди обратното. Изложеното като аргументи е толкова несъстоятелно и абсурдно, че едва ли не поставя в по-благоприятно положение полицейски служител от обикновен гражданин, до степен на изискването първо да провери видеоклипа, след като никой гражданин няма такъв достъп. Както вече се посочи е липсвало каквото и да е основание при наличие на първо такова нарушение, а то е видно от справката, че да се твърди цел избягване на отговорност.

-т. 28, б. „а" „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България"

За да приеме поведението на Ц. за несъответно на това правило ДНО не е посочил факти, а е дал оценка, че инспектор Ц. е дал лош пример да не се спазват нормативно определените правила на ЗДвП. При установената липсваща връзка между длъжностното му качество и събитието, и това твърдение за нарушение е лишено от фактическа основа, а оценката е интепретативна и не почива на факти. Общото законово изискване на чл.21 и чл. 5 от ЗДвП е насочено към всички граждани. Въведеното правило за поведение не е свързано с попълване на декларация.

Доводите за наличие на вменените нарушения на Етичните правила като обосновка безспорно са вътрешно противоречиви и нееднозначни и те касаят субективна оценка и интерпретация на един установен факт, не свързан със служебно положение при ненастъпили вредни последици и други дори неустановени факти, особено тези касаещи твърдян умисъл.

Обобщено фактите, свързани с посочените нарушения на Етичния кодекс не са установени, а е направен опит за оценка на такива, които не са налични, което води определено до необоснованост на издадената заповед, респ. до неправилно приложение на материалния закон.

За пълнота съдът отбелязва , че от изложеното в заповедта не може да се направи извод, че в случая е уронен престижа на службата, изискуем и кумулативен признак за налагане на най-тежкото наказание. Единственото, конкретно позоваване в заповедта е на сигнал, подаден от инспектор в РУ-Бяла и въз основа на които е предизвикана проверка, и после и досъдебно производство, от който е направен извод, че нарушаването на етичните правила са довели до уронване на престижа на службата. Съдържанието на сигнала и справките, включително и досъдебното производство, не може да обоснове наличието на действия, уронващи престижа на службата, тъй като е налице само служебна информация и кореспоненция. Съгласно ТР № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС: "деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция". Твърдението, че доброто име на институцията и представата за нея, че е гарант за прилагане и опазване законността в държавата са накърнени, е голословно. Според Решение № 15074 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 11401/2017 г., Решение № 9116 от 08.07.2020 г. по адм. д. № 1721/2020г., Решение № 14177 от 17.11.2020 г. по адм. д. № 6414/2020г ., Решение № 5841 от 20.05.2020 г. по адм. д. № 8853/2019г. на Върховния административен съд елементът "уронване на престижа на службата" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, е наличен когато деянието е направено достояние за множество граждани. В случая обществото при липса на отразяване в обществени или интернет медии не е запознато, липсва публикуване в бюлетин на МВР .

Видно от съдържанието на неговата кадрова справка следва да се приеме за безспорно че по време на службата си е награждаван многократно и не е наказван и въпреки липсата на наказания, субектът на дисциплинарна власт не е преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната процедура във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на служителя, последиците от деянието с оглед налагане на съответно на тях по вида и размер дисциплинарно наказание. При това макар заповедта да съдържа изявление, че тези данни са съобразени, всъщност цялостна оценка на поведението на държавния служител не е направена от дисциплинарно наказващия орган. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е възможно да бъде сторено, единствено въз основа на конкретен и задълбочен анализ на установените факти и обстоятелствата при които те са се проявили, като в резултат на този анализ се формира извод, че съответното на деянието наказание е именно "уволнение", а не например някое от другите предвидени в закона по-леки санкции. Мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието няма, а изложеното е общо и при липса на конкретни факти, които да са коментирани. Липсата на мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Освен преповтаряне на фактическата обстановка, така както е изложена в наказателното производство в заповедта не са описани конкретни други действия или бездействия на Ц. уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” съгласно чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР, предвид, че наказанието не е наложено за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Предвид изложеното, съдът счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, следва да бъде отменена като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен акт, издаден в противоречие с материалния закон.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък на л. 46 от делото, а именно в размер на 1200 лева платен адв.ханорар с включено ДДС и 10 лева държавна такса, дължими от ответника МВР.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ц. С. Ц., от гр. Русе заповед № 8121К-9857/05.08.2025 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Ц. С. Ц. – полицейски инспектор VI степен (ТП) в група „Териториална полиция и контрол на общоопасните средства“ на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Ц. С. Ц. [ЕГН] от гр. Русе, [улица]вх.5 ет.7 апл.14 сумата от 1210 лева деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.