№ 417
гр. Пещера, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240100996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – гр.София против Д. П. П. - за установяване по отношение на
ответницата, че по договор за паричен заем № 3130675 от 18.01.2018г., сключен между
нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, дължи цедирани на ищеца вземания както следва:
2011,33 лева – главница, 223,37 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.07.2018г. до 17.01.2019г. и 467,73 лева – обезщетение за забава за периода от
06.07.2018г. до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 01.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищеца са, че е цесионер по отношение на гореописаните
вземания. Сочи, че на основание пълномощно от цедента съобщил на ответника-
длъжник за прехвърлянето на вземанията, но въпреки че били изискуеми от
17.01.2019г., последният не ги погасил и възразил да ги дължи след издадената за тях
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 78 по ч. гр. д. № 574/2021г. на РС-
Пещера. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в
развилото се заповедно производство.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът
счита исковите претенции за недопустими - при съображения за недействителност на
договора за цесия поради липса на съществени елементи от съдържанието му (цена и
ясно посочен предмет), и при твърдения за липса на надлежно съобщаване за
прехвърлянето на вземанията. Като съображения за неоснователност на исковете се
твърдят: липса на облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“АД и
ответника, включително поради недоказано предаване на заемната сума по реалния
1
договор за заем, както и недействителност на договора - на основания чл. 22 във вр.
съответно с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.6, т.9а, т.11, т. 20, т.23 и т.24 от ЗПК. Сочи се и
че независимо от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК – искът за главница е неоснователен,
доколкото тя не е претендирана като неоснователно обогатяване, а - на твърдяното за
недействително договорно основание. Поддържа се още, че клаузите за договорната
лихва противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, а от така
обоснованата им нищожност следва недействителност на целия възмезден договор,
доколкото той не би бил сключен без уговорка за насрещно възнаграждение. Излагат
се и съображения за нищожност, поради заобикаляне на закона, на съдържащите се в
договора клаузи за такси и неустойки, макар такива вземания да не са претендирани от
ищеца. Моли се за отхвърляне на предявените искови претенции, претендират се
разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК искове
по чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от
ЗПК и по чл. 86 ЗЗД.
От приетите като доказателства по делото договор за паричен заем № 3130675 от
18.01.2018г. и съдебно-счетоводна експертиза се установява основанието за възникване
процесните вземания, изискуемостта им и техните размери, в рамките на които са и
исковите претенции.
От съответно представените заверени копия на документи се установява, че
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД(цедент) и „Агенция за събиране на вземания“
ООД(цесионер) е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., като видно от Приложение №1/01.11.2019г. (извадка от което се намира
на л. 13-14 от делото) в предмета на цесията са включени вземания под № 45,
произтичащи от конкретния договор за паричен заем № 3130675 от 18.01.2018г. с
длъжник Д. П. П.. За така договорената цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ АД е приложено потвърждение на осн. чл. 99, ал.3
от ЗЗД (л.15), и по пълномощно от цедента (л.16), съобразно чл. 99, ал.4 ЗЗД,
цесионерът-ищец надлежно е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземанията – с
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3130675 (л.17), което ответницата П. е
получила лично на 13.11.2019г., видно от представеното известие за доставяне (л.18).
Независимо от гореизложеното цесията е нищожна и не обвързва валидно
ответника. Това е така, защото липсва изрично писмено съгласие на кредитора по
Закона за особените залози /ЗОЗ/ за прехвърляне на вземането. От съдържанието на
договора за паричен заем (чл.14) се установява, че заемателят е уведомен за учредения
2
върху вземането по договора особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, като са посочени
заложните кредитори.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (обн. - ДВ,
бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г) са приети промени свързани с реда за
разпореждане със заложено имущество. Съгласно § 49, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗ
(обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г) вписаните преди влизането в сила
на този закон залози запазват действието си; а съгласно ал. 2 - този закон се прилага и
за залозите, вписани преди влизането му в сила. Според чл. 17, ал. 3 ЗОЗ (Изм. – ДВ,
бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) залогодателят няма право да се разпорежда,
нито повторно да залага заложеното вземане без съгласието на заложния кредитор. В
случая цесията на вземанията е извършена на 01.11.2019г., т.е. цесията попада в обсега
на новата редакция на чл.17, ал.3 ЗОЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 3 от ЗОЗ за извършване на разпоредителни
сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл.7, е необходимо изрично
съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и
в съответния друг регистър. В процесния случай фактическия състав на цесията на
вземане е разширен и за да бъде завършен е необходимо и изрично съгласие на
заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ. В този смисъл са дадени и изрични указания на
ищеца с доклада по делото – при разпределената му доказателствена тежест, с които
той не се е съобразил.
Разпоредбата на чл. 17, ал.3 от ЗОЗ, касаеща конкретно „Залог на вземане“ е
специална по отношение тази на чл. 8, ал. 4 от ЗОЗ, поради което последната не
намира приложение при разпореждане с вземания. Няма как да се приеме, че
независимо от липсата на съгласие на заложния кредитор приобретателят придобива
правата върху заложеното имущество, обременено със залог. В същия смисъл - в
мотивите към законопроекта на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г) са изложени съображения, че залогът на вземане е най-рисковото
обезпечение за кредитора със залог по ЗОЗ, защото докато кредиторът пристъпи към
изпълнение, залогодателят може да се разпореди с вземането. Посочено е, че с
предлагането изменение на чл. 17, ал. 3 се предвижда забрана за залогодателя да се
разпорежда със заложеното по този закон вземане и да го залага повторно без
съгласието на заложния кредитор.
От мотивите на законопроекта се извежда императивния характер на
разпоредбата на чл. 17, ал. 3, въвеждащ законова забрана за извършване на
разпоредителни сделки със вземания, обременени с особен залог. При липса на
съгласие на заложен кредитор за разпореждане с процесното вземане, цесията,
предмет на Приложение №1/01.11.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
3
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, е нищожна. (в същия смисъл –Решение
№ 253 от 27.07.2021 г. по в. гр. д. № 473/2021 г. на ОС – Бургас и др.)
Ето защо ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД няма качеството
кредитор по отношение на ответника. На това основание предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на поискани разноски има само ответната страна.
В случая те се изразяват в адвокатския хонорар за процесуалния представител на
ответницата, изчисляван съобразно разпоредбите на чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал.2 от
ЗАдв и чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ. За тези разноски с отговора на исковата молба е
представен и списък по чл. 80 ГПК, в който претендиранитят им размер – 400 лв., не
надвишава минимума, предвиден в Наредбата, поради което бланкетно направеното от
ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК се явява несъстоятелно.
С подаденото от ответната страна преди последното заседание по делото
становище с вх. № 1325/07.04.2022г. по описа на съда са претендирани и разноските по
заповедното производство, които също подлежат на присъждане от настоящия съд -
съобразно разрешението, дадено в т. 12 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС. В
контекста на отбелязаното възражение на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК - извършените от
процесуалния представител на длъжника в заповедното производство действия се
изразяват в попълване на възражение по чл. 414 по образец и депозиране на същото в
съда в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на
страната в заповедното производство при редовно попълнено заявление от заявителя.
С оглед на това съдът приема, че за оказаната защита на длъжника в заповедното
производство адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 50 лв., а
не в претендирания в съответен списък такъв - 450 лева. Тъй като адвокатската помощ
е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се
присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, искове срещу Д. П. П. с ЕГН **********,
адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 171, за признаване за установено по
отношение на Д. П. П., че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД има спрямо нея, в
качеството й на длъжник по договор за паричен заем № 3130675/18.01.2018г., валидни
изискуеми вземания в размери: 2011,33 лева – главница, 223,37 лева – възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2018г. до 17.01.2019г. и 467,73 лева – обезщетение за забава
4
за периода от 06.07.2018г. до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от 01.06.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на адвокат М.Л. Л. от САК, с ЕГН **********,
сумата от 400/четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на адвокат Светломира Йорданова Димитрова от
САК, с ЕГН **********, сумата от 50/петдесет/ лева– адвокатско възнаграждение за
заповедното производство по ч. гр. д. № 574/2021г. по описа на РС-Пещера.
УКАЗВА на М.Л. Л. с ЕГН ********** и Светломира Йорданова Димитрова с
ЕГН **********, в двуседмичен срок от получаване на решението да посочат по
делото банкова сметка/и за изплащане на присъдените разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5