МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260002 ОТ 09.11.2020Г. ПО НОХД
№319 ПО
ОПИСА ЗА 2020Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА
Въззивното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по протест на Окръжна прокуратура гр.Разград, жалби на частния обвинител и
граждански ищец Н.М., чрез неговия процесуален представител адв.Е.Н. и на
подсъдимия Н.Н.Н., чрез неговия защитник-адв. К.-*** против присъда №12 от
23.07.2020г. по НОХД №259/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград.
С
атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.119 във вр. с чл.18,ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание „една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години и за извършено престъпление по чл.339,ал.1 от НК, за
което му
и наложено наказание при условията на чл.55 от НК шест месеца „лишаване
от свобода“, отложено по чл.66 от НК за срок от три години. На осн. Чл.23 от НК
е определено общо наказание, в размер на една година „лишаване от свобода“,
отложено за изтърпяване за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимия е
оправдан по обвинението по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК. Съдът се е
произнесъл по гражданската претенция, като подсъдимия е осъден да заплати на
пострадалия М. сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението, като в останалата част и до пълния и
размер, претенцията е оставено без уважение.
В протеста
се излагат съображения за нарушение на материалния закон, при квалифициране на
деянието по чл.119 от НК и се предлага на апелативната инстанция да отмени
присъдата в тази й част, като признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.115, във вр. с чл.18,ал.1 от НК и му определи наказание в
размер на три години „лишаване от свобода“. Алтернативно се предлага да се
измени присъдата, като се увеличи размерът на определеното наказание за
извършено деяние по чл.119 от НК на две години „лишаване от свобода“,което да
рефлектира и върху определеното общо наказание по чл.23 от НК.
В жалбата
на частния обвинител и граждански ищец се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон при квалифициране на деянието по чл.119 от НК и определяне на
наказанието.
Подсъдимият
счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна,като се иска нейната отмяна и
оправдаването му по обвинението по чл.119 от НК, при условията на чл.12,ал.1 от НК и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.
В съдебно
заседание представителя на апелативна прокуратура не поддържа протеста в частта
досежно квалифициране на деянието по чл.115 от НК, като пледира само за
увеличаване на наложеното наказание за извършено деяние по чл.119 от НК.
Частният обвинител и граждански ищец, поддържа
жалбата си на посочените основания.
Подсъдимият,
чрез неговия защитник адв.К. поддържа изцяло депозираната жалба на посочените
основания.
В личната
си защита и последна дума подсъдимият Великов заявява, че иска да бъде
оправдан,тъй като не е искал да стреля, но е бил принуден.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. живеел сам в едноетажна къща,
находяща се в с.Беловец, обл.Разград, ул. „Цар Симеон“ № 18. В същото село, на
ул.“Хаджи Димитър“ №9 със семейството си живеел
и пострадалия св.Н.М.. Двамата се познавали, без да поддържат близки
отношения. На 14.09.2017г., около 19,00часа, подсъдимият Н. бил повикан от негов
съсед-св.Ю. Ю.ов, за му помогне да премести кош с царевица. След като двамата свършили
работа, св.Ю. почерпил подсъдимия с ракия, като седнали в двора на свидетеля.
Без покана, при тях дошъл и пострадалия Н.М., заедно с едно от децата си. Св.Ю.
поканил пострадалия на масата при тях.
Пострадалият седнал да се почерпи, а детето му си тръгнало. След известно,
време св.Ю. помолил подсъдимия и пострадалия
да си тръгват, тъй като му предстояло да става рано. Тогава двамата отишли в
дома на подс.Н., където продължили да се черпят с алкохол. След полунощ /15.09.2017г/,
под въздействието на употребения алкохол, двамата се скарали, като св.М.
налетял на бой над подсъдимия. В къщата /лятна пристройка, където подсъдимия
живеел/ и на двора пред къщата, св.М. нанесъл на подс.Н. множество удари с юмруци и ритници по
лицето и цялото тяло, душил го, като му причинил увреждания, изследвани и описани от назначената по отношение на
подс.Н. СМЕ. В един момент, когато двамата били
пред къщата, подс.Н. успял да се отскубне от пострадалия, решавайки да
го спре, като използва намиращия се в къщата пистолет „Браунинг“, модел 1922, с
кал. 7,65x17, с фаб. №65809а, зареден с
пет патрона, от които един в цевта, за
които нямал издадено надлежно разрешение. Подсъдимият бил последван от св.М.,
който въпреки, че възприел намиращия се в ръката на подс.Н. пистолет и думите
на последния „да се маха“, тръгнал отново към него. В този момент бил
прострелян от подсъдимия с един изстрел в коремната област. Куршумът проникнал
на 3 см от дясната страна на върха на мечовидния израстък на гръдната кост и
след разкъсване на трети сегмент на черния дроб излязъл в областта на левия
хълбок на св.М.. Гилзата от куршума паднала от външната страна на прага на
входната врата. Св.М. направил няколко крачки в двора, като започнал да повръща
кръв, в резултат на причиненото му огнестрелно нараняване, паднал на земята и
останал да лежи свит на дясната си страна. В същото време, изплашен от
случилото се, подс.Н. оставил пистолета на леглото в една от стаите на къщата и
отишъл в дома на своя съсед -св.П.П., който спял. Подс.Н. го събудил и му
разказал какво се е случило. Като чул разказа на подсъдимия, св.П. се облякъл и
по най - бързия начин заедно с подсъдимия
отишъл в двора на къщата му. Св.П. се приближил до св.М. и го раздрусал с ръце,
но последният не реагирал по никакъв начин, като единствено дишал тежко. Непосредствено
след това, св.П. подал сигнал на телефон 112 за инцидента. На място пристигнали
свидетелите К.С. и Н.С. - дежурни
полицейски служители при РУ на МВР - Кубрат и медицински екип на ЦСМП, филиал
Кубрат, който транспортирал със специализиран автомобил св. М. в МБАЛ „Св. И. ***
АД. При приемането му болничното заведение, на св.М. била взета кръвна проба, за изследване
наличието на алкохол и предвид тежкото му общо състояние му били извършени по
спешност няколко оперативни интервенции, които спасили живота му. Като разбрали
какво се е случило, полицейските служители първоначално задържали подс.Н.,
отвеждайки го в РУ на МВР - Кубрат, но като видели множеството увреждания по
него, го транспортирали до УМБАЛ „Канев — Русе“ АД, където бил настанен за
лечение в отделение по неврохирургия. От ръцете на подс.Н. били взети натривки,
както и кръвна проба, за изследване наличието на алкохол.
Разследващ
полицай при ОД на МВР - Разград извършил оглед на местопроизшествието, с което
действие поставил началото на досъдебното производство. По време на огледа били
намерени и иззети сини на цвят джапанки с надпис „Runners“, на едната от които
имало червеникави петна, нож с дървена дръжка, обвита с тиксо, стъклена бутилка
с надпис „Vodка” 0,5 , с червеникави петна, лозарска ножица, 1 бр. гилза - кал.
7,65, 09а, две кутийки с надпис Plastik Steel Pellets и Саmo саlе кал. 4,5 има
сачми, пистолет „Браунинг“ модел 1922, с кал. 7,65x17, с фабричен № 658 09а с 4
бр. патрони в пълнителя и 1 патрон в цевта и 1 бр. гилза - 7,65, 8ИВ, 13.
Впоследствие иззетото огнестрелно оръжие - пистолет „Браунинг“ модел 1922, с
кал. 7,65x17, с фабричен № 658 09а, както и 5 бр. патрони и 1 бр. гилза - 7,65,
SNB, 13 били предоставени за изследване от експерт при НТЛ - Разград.
На досъдебното производство са назначени
множество експертизи, които дават следните констатации:
1. СМЕ
по отношение състоянието на пострадалия Н.М./л.121,том1 от ДП/
От експертното заключение се установява, че
пострадалия Н.М. получил следните телесни увреждания: проникващо в коремната
кухина нараняване - входна огнестрелна рана на 3 см, от дясната страна на върха
на мечовидния израстък на гръдната кост с направление отгоре/надолу и отдясно/
наляво с разкъсване на трети сегмент на черния дроб, входно - изходна рана на
стомаха в областта на тялото, към малката кривина и изход - в областта на левия
хълбок; ретроперитонеален хематом в областта на панкреаса и към ляв бъбрек,
охлузвания на кожата върху долновътрешният квадрант на капачката на дясно
коляно и по средата на лицева повърхност на лява подбедрица и развили се
усложнения - дихателна недостатъчност с необходимост от оперативна интервенция
за налагане на временна трахеостомия; плеврален коремен излив, остър перитонит
и некротичен панкреатит. По своята медико - биологична характеристика
транзиторното огнестрелно нараняване на корема се отнася към нараняване, което
прониква в коремната кухина. Перфорацията на стомашните стени, разкъсването на
трети сегмент на черния дроб, плевралния коремен излив, острия перитонит, некротичния
панкреатит и дихателната недостатъчност, поотделно и в съвкупност, обуславяли
разстройство на здравето с временна опасност за живота. Ретроперитонеалния
хематом в областта на панкреаса и левия бъбрек, оперативната интервенция за
налагане на временна трахеостома, поотделно и в съвкупност обуславяли временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, а охлузванията по
долните крайници - болка и страдание. Транзиторното огнестрелно нараняване на
корема било резултат от възпроизведения изстрел с огнестрелно оръжие, охлузванията
се дължали на тангенционалното действие на твърди тъпи/ тъпоръбести предмети,
а останалите увреждания били в пряка причинно - следствена връзка с полученото
огнестрелно нараняване. Според вещото лице при описаната съчетана патология у
пострадалия Н.М. възстановителния период бил поне шест месеца.
2. СМЕ
по отношение състоянието на подс. Н.Н./л.118,т.1
от ДП/
От
експертното заключение се установява, че подсъдимия е получил следните телесни увреждания: счупване
на лява лакътна кост в далечната част - неразместена фрактура с трети фрагмент,
последвано от оперативно налагане на метална остеосинтеза; фрактура на 8-мо
ребро вдясно; клинични данни за сътресение на мозъка; кръвонасядания, вкл.
хематоми и охлузвания по лицето, тялото и крайниците; анамнезни и обективни
данни за кръвотечение от носа след инцидента. Вещото лице посочило, че
описаните увреждания са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети, някои от тях нанесени със значителна сила и
вероятно замах. Не било изключено счупването на лакътната кост на лява
предмишница да е увреждане получено при защита - при вдигната за предпазване
/предно анатомично положение/ ръка. Описаният в медицинската документация „трети
фрагмент“ предполага механизъм на директен удар. Не била изключена и хипотезата
нападателят да си е служил с твърд тъп предмет. Липсата на рентгенова плака не
позволявала прецизиране на механизма на счупване. По своята медико - биологична
характеристика, счупването на лява лакътна кост обуславяло трайно затруднение в
движението на левия горен крайник, за срок повече от един месец. Счупването на
осмо дясно ребро, сътресението на мозъка и останалите увреждания, с характер на
хематоми, кръвонасядания и охлузвания, обуславяли временно разстройство на
здравето неопасно за живота на пострадалия. Групираните кръвонасядания в лява
странична област на шията можело да бъдат получени от упражнен натиск/стискане
с пръсти на ръка/, ако нападателят се е намирал лице в лице спрямо пострадалия
и си служи с дясна ръка. Уврежданията в лакътните и коленни области показвали,
че е възможно да е имало падане на терена, придружено с приплъзване. В своята
съвкупност, всички увреждания са могли да бъдат получени от нанесен побой.
Обичайният срок за имобилизия на счупена лакътна кост, след налагане на метална
остеосинтеза е 10 седмици, като работоспособността се възстановявала след 14-18
седмици. След приключване на оздравителния период, преценено от лекуващия
лекар, предстояла нова оперативна интервенция за екстрахиране на
остеосинтезата.
3.
Съдебно-медицинска експертиза за изследване на кръвна проба
от постр.Н.М. /л.143,том1 от ДП/.
Видно
от заключението, в кръвта на пострадалия установената по време на инцидента на
15.09.2017г., около 03,00ч. концентрация на етилов алкохол в кръвта на Н.М. е
2,82 промила, която отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване. При тази
степен на алкохолно опиянение силно са нарушени равновесието, походката,
координацията на движенията, вниманието и координацията, забавени са реакциите
и мисленето, говорът е неразбираем,
тежко е потисната дейността на централата нервна система.
4.
Съдебно-медицинска експертиза за изследване на кръвна проба
от подс.Н.Н. /л.136,том1 от ДП/.
Според
експертното заключение, установената към 03,00ч. на 15.09.2017г. концентрация
на етилов алкохол в кръвта на Н.Н. е 2,09 промила, което отговаря на средна
степен на алкохолно опиване. При такова алкохолно опиянение е намалена
самокритичността, нарушена е координацията на движенията, значително са
намалени вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето.
5.Комплексна съдебно психиатрична и
съдебно психологична експертиза и допълнителна комплексна съдебно психиатрична
и съдебно психологична експертиза, изследвали подс.Н. Н. /л.1-24, том 2 от ДП/.
Според
експертите, при подсъдимия Н. не са регистрирани прояви на душевна болест, в
тесен смисъл на думата, за минало време, или следи от понесена такава болест понастоящем.
Към момента на извършване на деянието, същият е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е можел да ръководи постъпките си по разумни
подбуди. Той бил в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Вещите лица сочат,
че подс.Н. може да участва в
наказателното производство, да дава достоверни показания и да носи наказателна
отговорност. Експертите са категорични, че подсъдимия Н. не се е намирал в състояние на
физиологичен афект и при него не може да се обсъжда такова състояние към
момента на деянието. Афектът представлява интензивна краткотрайна реакция
спрямо силен провокиращ дразнител, при участие на ситуативни фактори,
възникващи у личности с трайни и/или актуални дефицити на фона на стеснено
съзнание, при затруднения в адаптивния самоконтрол. В конкретния случай, според
вещите лица, не са налице медико- биологичните и клинико-психологичните
критерии за потвърждаване, че подс.Н. е бил в състояние на афект, или неговите
разновидности. Той се е намирал в обикновено алкохолно опиване, което е
улеснило изявата на негативните страни от неговата личностова структура и това
състояние е улеснило неговите действия.
6.Криминалистическа експертиза /л.32,том2
от ДП/.
При извършено изследване на натривки от двете ръце на подс.Н.
се установява, че в пробата от лявата ръка на същия се регистрира една капсулна
микрочастица със състав: РЬ /олово/, Sn /калий/, Sb/ антимон/, Ва /барий/, а от дясната ръка- една капсула микрочастица със
състав РЬ /олово/, SЬ /антимон/ и Ва /барий/.
7.Балистична експертиза /л.41,том2 от ДП/.
Експертът
констатира, че иззетия и представен за изследване пистолет
„Браунинг“ с №658 09а е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ. Пистолетът
е технически изправен и може да произведе изстрели. Гилзата е част от
стандартен фабричен патрон на фирма „Селие & Белот“, с калибър 7,65x17. Патроните са за огнестрелно оръжие
по смисъла на чл. 7 от ЗОБВВПИ, калибър 7,65x17.
Така
изложената фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд.
Същата се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Производството
по делото е протекло по реда на ч.373,т.1 от НПК по отношение на показанията на
св.К.С., Н.С. /впоследствие изслушани в съдебно заседание/и св.А.М..
Първоинстационният
съд е извършил обстоен анализ на свидетелските показания, даващи информация за интересуващи
процеса факти. Правилно проверявания съд е кредитирал показанията на двамата
свидетели-полицейски служители:св.К.С. и св.Н.С., които са посетили
местопроизшествието, след подаден сигнал на тел.112, както и на св.П.П., към
когото подсъдимия се е обърнал за помощ след инцидента, като обективни и
безпристрастни, съответстващи на цялата доказателствена съвкупност. Съдът е
изслушал непосредствено показанията на двамата свидетели-полицейски служители, въпреки,
че не е отменил своето определение по чл.373,т.1 от НПК. Това съставлява процесуално
нарушение, но не е от категорията на съществените, тъй като не е нарушило
правата на страните по делото, доколкото това изслушване е станало по
инициатива на представителя на държавното обвинение и с него са изразили
принципно съгласие и останалите страни в процеси.
Няма спор,
че по време на инцидента, в домът на подсъдимия Н. да присъствали само той и
пострадалия Н.М.. Ето защо се налага подробна оценка на показанията на
пострадалия-св.Нихат М. и на обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и
приобщени по делото по реда на НПК, през призмата на двояката им функция: на
доказателствено средство и средство за защита. Правилно проверявания съд не е
кредитирал показанията на пострадалия в частта, в която същия отрича да е
упражнил физическо насилие и побой над подсъдимия, а е кредитирал обясненията
на подсъдимия Н.. Твърдението на пострадалия за липса на физическо насилие от
негова страна над подс.Н. се опровергава както от обясненията на подсъдимия, така
и от огледния протокол, СМЕкспертизи за получените наранявания на подсъдимия и
пострадалия,
показанията на полицейските
служители и св.П.П.. Видно от показанията на последния, П.
е възприел подсъдимия, респ. неговите наранявания непосредствено след
инцидента. Подсъдимият е потърсил помощта на свидетеля, за да сигнализира за
случилото се, след като е прострелял М.. Свидетелят бил събуден от виковете на
подсъдимия и когато излязъл навън,го възприел като „че го е блъснал влак, целия
обезобразен“ /вж показания на свидетеля на л.102 от делото/. Свидетелят сочи,
че е видял подсъдимия „целия посинен от
ляво на дясно, оплакваше се, че ребрата го болят, кръв имаше, по лицето имаше
кръв, не много, имаше капки кръв и в стаята, където са се били“. В същото
време по отношение на пострадалия свидетелят заявява, че „Аз видими рани по Нихат не видях“. Св.К.С. е възприел подсъдимия
„седнал на циментово блокче в двора си“, като същия „беше целия подут,
явно е имало спречкване между тях с удари и разкървавена глава“/вж показанията
на свидетеля на л.121 от делото/. Свидетелят е възприел състоянието на подсъдимия
със „следи от удари, отоци и кръв по
лицето“.
По отношение нараняванията на
пострадалия, свидетелят ги описва по следния начин:„откъм гърба видях, че има
кръв и обгоряло по тениската,очевидно куршум, който е попаднал отпред в
корема“. Вторият полицейски служители-св.Н.С. е възприел, че от носа
на подсъдимия тече кръв. По отношение на пострадалия, свидетеля не установил
никакви наранявания. След пристигането на медицински екип,
свидетеля разбрал, че има огнестрелна рана/вж показания на л.123 от делото/. Поради
липса на спомен, съдът е приобщил показанията на свидетеля, дадени на ДП, чрез
прочитането им /л.85,т.1 от ДП/. Видно от същите,непосредствено след инцидента
свидетелят е възприел подсъдимия по следния начин: „лицето му беше цялото в
кръв и имаше отоци по лицето, едното му око беше кръвясало, в предната част на
дънките имаше петна кръв“.
Получените
увреждания по тялото на подсъдимия са подробно констатирани от СМЕ /описани
по-горе/. В с.з. вещото лице е конкретизирало, че полученото счупване на
предмишницата е от директен удар, а не от усукване. Нараняванията в областта на
окото, на главата са с характер на хематоми, на охлузвания, на кръвонасядания и
се дължат на удари със или върху тъпи предмети. Имайки предвид техния брой,
вещото лице е категорично, че не могат да бъдат получени от падане върху терена,
или самонараняване. Счупеното ребро се дължи на силен упражнен натиск, травмите
в областта на лактите могат да се получат при приземяване. Вещото лице сочи, че
всички установени увреждания сочат на многобройни удари, или десетки падания-по
вероятно от многобройни удари /вж обяснения на в.л. в с.з. на л.85 от делото/. По
отношение на кръвонасяданията в страничната област на шията, вещото лице е
категорично, че по никакъв начин не могат да бъдат причинени при приземяване на
терена, а от стискане с пръсти на ръцете. Имайки предвид, че са налице
наслагвания на едно и също място, вещото лице определя наличието минимум на
15 удара. „Особено травмата в
областта на лявата орбита, удара е бил силен, нанесен и със замах.Както и
травмата в областта на предмишницата, за да се супи костта, ударът е бил много
силен. Въпросните удари могат да бъдат нанесени и с юмруци, и с ритници, и с
някакъв твърд предмет“.
По
отношение на пострадалия, вещото лице е констатирало само проникващо в
коремната кухина нараняване и свързаните с него увреждания и охлузвания по
капачката на десния крак и по средата на лицева повърхност на лява подбедрица. Според
вещото лице, охлузванията са в резултат а тангенциалното действие на твърд тъп
или тъпоръбест предмет и могат да бъдат получени при приземяването на терена. Вещото
лице не е констатирало други наранявания по тялото. В експертната си справка,
вещото лице е описало и зацапвания с кръвениста течност в областта на ходилото,
по ноктите на пръстите на дясна ръка, върху кожата на петата на десния крак,
предна част на първа ходилна кост и обилно-на палеца на десния крак/вж
експертиза на л.118,том1 от ДП/.
От
изложеното следва да се направи извод, че удари е нанасял единствено
пострадалия по всички части на тялото на подсъдимия, като са били ПОНЕ
ПЕТНАДЕСЕТ НА БРОЙ. Същите са били нанесени с юмруци и ритници, за което
свидетелстват и констатираните зацапвания по ръцете и пръстите на краката на
пострадалия. Едновременно с нанесените удари, пострадалия е осъществил и
душене-притискане на шията на подсъдимия с ръце. Изложеното
изцяло опровергава твърденията на пострадалия, поради което правилно проверявания
съд не е ценил неговите показания. От
друга страна изложеното кореспондира изцяло с обясненията на подсъдимия Н. /вж
обяснения на л.59,том1 от ДП/. Соченото от същия прострелване на пострадалия
отпред се потвърждава и от изводите на СМЕ.
Основният
въпрос, който стои пред настоящия състав е да разреши спора дали подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана и дали е превишил нейните предели.
Институтът
на „неизбежната отбрана“ предполага наличието на законовите предпоставки в чл.12,ал.1
от НК, а именно наличието на нападение, срещу което е насочено и увреждащото
отбранително деяние. Според задължителните указания на Постановление №12 от
29.11.1973г. по н.д.№11/73г. на Пленума на ВС „нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия, или
бездействия“. Нападението трябва да бъде непосредствено, което означава не
само да е започнало увреждането на съответните интереси, но и когато е
създадена реална е непосредствена опасност за тяхното увреждане/ ВЖ
постановление т.4/. По делото беше установено по несъмнен начин, че спрямо
подсъдимия е било предприето нападение от пострадалия, което е непосредствено и
реално. Последният е нанесъл на подсъдимия побой, изразяващ се в удари с
юмруци, ритници и душене, като нанесените удари са били не по-малко от
петнадесет на брой. Същите са причинили на подсъдимия две средни телесни
повреди и множество леки такива.
Проверяваният
съд е приел, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, но
при условията на ал.2 на чл.12 от НК, т.е. като е превишил нейните предели.
С Постановление
№12/73г. са очертани основните критерии, въз основа на които следва да се
преценява наличието или липсата на превишаване пределите на неизбежната
отбрана. „Превишаване пределите на
неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за
отблъскване на нападението“. Нападателят също има право на активна защита,
като „при отблъскване на нападението
нападнатия може да използва и по-интензивни средства и начини на отбрана от
тези, използвани от нападателя“, като „при
неизбежна отбрана не е длъжен да избира и засяга само неуязвими части от тялото
на нападателя“. Той може, но не е длъжен
да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица и
др. „Съответствието между защитата и
нападението се определя от съвкупността
на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и
защитата, значимостта на защитавания обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.“/вж т.6 от
Постановлението/. Изхождайки от тези принципни положения и съобразявайки
конкретните установени фактически обстоятелства,настоящия състав прие, че достигнатия
извод за превишаване пределите на неизбежната отбрана от проверявания съд е
незаконосъобразен. Противоречиви са и изложените от съда съображения за взетото
решение. От една страна съдът е приел, че „подсъдимия
е възприел нападението като застрашаващо живота му“ и целта му е била „да отблъсне нападението на М., поради което
деянието е осъществено при условията на неизбежната отбрана“. В подкрепа на
този извод, съдът е изложил съображения, че „осъщественото нападение от страна на св.М. над подс.Н., нанесените му
множество удари, причинени увреждания са довели последния до необходимостта
да се защитава чрез стрелба“. От друга страна съдът е приел, че
защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението и е
налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Правилно съдът е изложил,
че поначало законът не изисква адекватност на средството на защита с това на
нападението, но приема, че причиненото увреждане на нападателя „следва да е в предели,достатъчни да го
отблъснат“. Очевидно, съдът е достигнал до правния си извод за превишаване
пределите на неизбежната отбрана, поради използваното огнестрелно оръжие и
произвеждането на изстрел от близко разстояние, насочен към жизненоважни органи
на пострадалия, докато нападателя е нанасял своите удари само с ръце и крака.
Настоящият
състав намира, че установените по делото фактически положения, които са
идентични с установените от първата инстанция ,
не сочат на достигнатия правен извод. По делото е установено по безспорен
начин, че нападателя /в случая пострадал/ е 31 годишен мъж в разцвета на силите
си, като към момента на нападението е тежал около 100 кг./ по негови
показания/. От друга страна, подсъдимия е бил на 65 години, със слабо
телосложение. Макар че е използвал само ръцете и краката си, пострадалия е
нанесъл продължително и интензивно насилие върху подсъдимия, както в неговата къща
/лятната пристройка/, така и извън нея, нанасяйки му поне петнадесет удара,
като предприел и душене с ръцете си. С тези си действия, пострадалия причинил
на подсъдимия счупване на осмо ребро в дясно и счупване на лява лакътна кост, мозъчно
сътресение, без открита черепномозъчна травма, заедно с многобройни други
по-леки увреждания по главата, шията, тялото и крайниците. Т.е. нападението
е било интензивно и е ескалирало,
заплашвайки здравето и дори живота на
подсъдимия Недечев /вж СМЕ и снимков материал на л.93-99,том1 от ДП/. Видно от
огледния протокол, както на двора, така и в къщата, обитавана от подсъдимия
/лятна постройка/ са установени петна от кръв. В този смисъл са и обясненията
на подсъдимия Н.: „Не исках да го убивам,
исках да се стресне и да се спре, не съм искал даже да го уцелвам, просто
стрелях за да го спра. Да спре, защото както беше започнал, щеше да ме довърши.
Аз бях в безпомощно състояние, не можех да се предпазвам повече, а той беше
озверял и не спираше да ме удря.Като взех пистолета и застанах на вратата на
къщата за последно му казвах да спре и да се маха…Той според мен трябва да е
видял пистолета, но не спря и тръгна отново отгоре ми да ме довърши с ритници и
юмруци.Аз се уплаших много и гръмнах с пистолета без да се целя“/вж
обяснения на подсъдимия на л.59,том1 от ДП приобщени по делото/.
В същото време, нападателят е причинил и
унищожаване на имуществото на подсъдимия, чупейки стъкла на входната врата и
разпилявайки покъщнината му /вж огледен протокол л.48,том1 от ДП/. Подсъдимият
от своя страна, имайки предвид неговата физика, възраст и състоянието в което
се е намирал-средна степен на алкохолно опиване/при което е нарушена координацията
на движенията, значително са намалени вниманието и концентрацията, забавени са
реакциите и мисленето/ не е отвърнал на ударите. По делото е безспорно
установено, че освен огнестрелната рана и охлузвания по коленете на пострадалия,
не са констатирани други увреждания/вж СМЕ/. Увреждания не са открити и по
ръцете на подсъдимия. Едва след причиняване на посочените увреждания и
невъзможността за друга защита от страна на подсъдимия, последния е прибягнал
до употреба на оръжие. Именно това обстоятелство не е било отчетено от
проверявания съд. Подсъдимият е прибягнал до използване на оръжието в един
по-късен момент, когато вече е бил в безизходно положение, а не в началото на
нападението. Обстоятелството, че подсъдимия е произвел един изстрел сочи на
извода, че целта на същия е била единствено да отблъсне своя нападател и да
спаси живота си, а не да го лиши от живот.
Изложеното
обосновава извода, че при проявената сила и интензивност на нападението,
упражнени от един млад нападател, в разцвета на силите си, макар и алкохолно
повлиян, в състоянието, в което е бил приведен подсъдимия в резултат на това
нападение и опасността да бъде продължено, последния не е имал друга възможност
-нито сили, нито други средства за защита, за да съхрани собствения си живот, освен
използване на неговия пистолет. При така установените факти, използването на огнестрелното
оръжие е било единствено възможно за подсъдимия, за да отблъсне нападението и
опази своето имущество и живот. Всичко това сочи за липсата на несъответствие
между нападението и защитата, респ. липсва и превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Както цитираното Постановление, така и непротиворечивата
съдебна практика на ВКС сочи, че средствата за защита не следва да са
съразмерни и еднакви с тези, използвани от нападателя, както и липса на
задължение отбраняващия се да не се насочва към неуязвими за живота и здравето
на нападателя зони, което би довело до намаляване ефективността на неизбежната
отбрана/ вж в този смисъл Решение №114/20.03.1978г., по н.д.№70/1978г. на второ
н.о. и Решение № 295/26.07.1983г. по н.д. №308/1983г. на второ н.о./.
Настоящият
състав намира, че сме изправени пред
класически случай на института на неизбежната отбрана по чл.12,ал.1 от НК,
поради което извършеното от подсъдимия не е обществено опасно и поради това не
съставлява престъпление. Ето защо, приемайки, че подсъдимия е осъществил състав
на чл.119 от НК, проверявания съд е нарушил материалния закон. Същото беше
преодоляно от въззивната инстанция по реда на чл.336,ал.1,т.3 от НПК, като отмени
първоинстанционния акт, с който подсъдимия е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.119,във вр. с чл.18,ал.1 от НК,респ. относно определеното
общо наказание по чл.23,ал.1 от НК и призна подсъдимия за невинен в извършване
на престъпление по чл.119 от НК. Последното доведе до отмяна на присъдата и в граждански
осъдителната й част, като уважените граждански искове бяха отхвърлени като
неоснователни, тъй като липсва деликт, който налага възмездяване на причинените
неимуществени вреди. Правилен е извода на съда, направен въз основа на изводите
на СППЕ, че подсъдимия не е действал в състоянието на уплаха или смущение,
отблъсквайки нападението, поради което няма база за извод на приложението на
чл.12,ал.4 от НК.
По възражението на защитата на пострадалия за
прекратяване на нападението.
Правилно
проверявания съд е приел, че в случая непосредственото нападение не е било
прекратено. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия, или
трети лица, когато нападателя сам се е отказал да го завърши, когато го е
завършил и др. Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да
се възобнови, не означава прекратяване на нападението /вж т.5 от
Постановление№12/73г./. По делото е безспорно установено, че при произвеждане
на изстрела от подсъдимия, пострадалия се е намирал на прага /вратата/ на
къщата, с лице към подсъдимия. Т.е. не може да се приеме, че същия е преустановил своето нападение. Действително,
по делото има данни, че за кратно пострадалия се е насочил към другата къща на
подсъдимия. Такива твърдения се съдържат в показанията на св.П.П.. Правилно
същите не са възприети от проверявания съд, доколкото те се явяват производни
доказателства, тъй като свидетеля пресъздава чутото от подсъдимия, които
остават неподкрепени от други доказателствени източници. Производните
доказателства могат за бъдат ползвани за установяване на факти,
включени в предмета на доказване, при определени случаи. Съгласно практиката на ВКС "Естеството на производните доказателства
предпоставя и тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъде
използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за
проверка на последните, или ги заместват при недостъпност на погиване на
източника на преки първични доказателства /вж Решение №3-08 от 31.05.2010г.
на ВКС по н.д.№255/2010г., първо н.о./. Няма спор, че осъдителната присъда не
може да почива единствено на такива производни доказателства, или когато между
тях и останалата доказателствена съвкупност е налице съществено противоречие /вж
Решение №114/06г. ВКС, второ н.о./. В случая, показанията на св.П. не се
подкрепят от първоизточника-обясненията на подсъдимия и правилно не са били
кредитирани. Дори и нападението да е било прекратено, това е продължило само за
времето, през което подсъдимия е успял да вземе своя пистолет. След това
пострадалия отново се е насочил към подсъдимия, като е продължил своето
нападение, въпреки отправеното от подсъдимия предупреждение и насочения към
него пистолет. Когато съществува макар и малка вероятност нападението да се
повтори, за нападнатия не е налице задължение да се откаже от активна защита и
да се спасява чрез бягство, помощ от трети лица, да търси други, по-меки
средства за защита и пр. /в този смисъл вж. ППВС № 12/1973 г., т. т. 4, 5, 6; Решение № 25/1985 г., I н. о.; Решение № 122/1971 г., I н. о.; Решение № 392/2008 г. на
ВКС, I НО, Решение № 371/2008 г.
на ВКС, I НО, Решение от 02.02.2006
г. по нд № 409/2005 г. на ВКС, I НО и др./.
Особено показателно е
обстоятелството, че след като го е ранил, подсъдимия веднага е потърсил помощ
от своя съсед. Казаните от него думи „гръмнах съседа Нихат, не знам как стана“ и
“каза че го е гръмнал, за да се отърве от него“ не могат да се интерпретират в
смисъла, посочен от защитата на пострадалия, а именно че е направил опит да го
убие. В светлината на установените по-горе фактически положения, реакцията на
подсъдимия сочи единствено на използването на оръжие, като единствено възможно средство
за отблъсване нападението на пострадалия, с цел запазване живота и здравето на
подсъдимия.
По отношение на извършено престъпление по чл.339,ал.1 от НК.
Проверявания съд е изложил достатъчно мотиви досежно извършеното деяние.Същото
не се оспорва и от подсъдимия. Видно от
назначената съдебно-балистична експертиза, иззетия и предоставен за изследване
пистолет „Браунинг“№65809а е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ.
Пистолетът е технически изправен и може да произведе изстрел. Намерената гилза
е част от стандартен фабричен патрон на фирма „Селие Белот“, с калибър 7,65х17.
Патроните са за огнестрелно оръжие по смисъла на ч.7 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият
не е имал надлежно разрешение за държане
на посочената вещ, поставена под специален надзор.
При определяне размера на наказанието правилно съдът е приел наличието
на многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства, при които е определил наказание под най-ниския предел. Като
такива е отчел-чистото му съдено минало, направеното самопризнание, спомагане
на органите на ДП за разкриване на престъплението, като подсъдимия сам е завел
служителите на реда до мястото, където се е намирало оръжието и доброволно го е
предал. Съобразявайки изложеното, както и напредналата възраст на подсъдимия,
правилно съдът е достигнал до извода, че не е необходимо същия да бъде изолиран
от обществото, за да бъдат постигнати целите на специалната и генерална
превенция, поради което е отложил неговото реално изтърпяване за срок от три
години.
Водим от
горното, съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.