№ 801
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001001061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261279 от 02.09.2021 г., постановено по търг. дело № 1055/2020 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 2с-в е осъдил „ГК“ЕАД да заплати на
„Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Република Турция, на основание чл.266, ал.1
ЗЗД сумата в размер на сумата в размер от 110 500 евро – съставляваща неизплатен остатък
по уговорено възнаграждение във връзка с възложено извършване на част „Конструктивна“
на техническите проекти на сградите, подлежащи на изграждане в обект-комплекс със
смесено предназначение с наименование „София Скуеър“ с приблизителна РЗП от 534 000
кв.м., въз основа на сключен договор за проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и
споразумение от 21.12.2018г. за негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя
фактури : от 23.07. 2018г., 27.12.2018г. и 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главното вземане в частта му за 20 000 евро, считано от 10.06.2020г. до 30.09.2020 г. и
съответно върху целия размер на главното вземане от 110 000 евро, считано от 01.10.2020 г.
до окончателното му издължаване.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ГК“ЕАД, с която
се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.266 ЗЗД да бъде
отхвърлен като неоснователен.
1
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в това, че СГС не е
обсъдил съображенията на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си да изготви
и предаде технически проекти, които отговарят на изискванията на процесния договор и
включват изискуемото и се минимално необходимо съдържание, предвидени в Наредба №
4/21.05.2001г. Твърди се и че неоснователно съдът не е взел предвид възражението на
ответника, че предадените работи не представляват предедана работа и са в непълен обем. В
този смисъл съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице, че в
предадената работа липсват определени части от задължителния обхват на част
конструктива на техническия проект, както и липсват части и елементи от части, за които
ищецът твърди неоснователно, че са извършени и предадени- липсвали чертежи на план
изкоп, план основи, кофражните и армировъчни планове не са били в пълен обхват и
изпълнени изцяло, липсвали спецификации на материали и обобщена количествена сметка.
Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови
друго с което предявеният иск да се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендират се и
направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски,
вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото е постъпил писмен отговор от „Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве
Тиджарет ООД Ширкети“, с който се оспорва основателността на жалбата поради
съображения, изложени в писмения отговор.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“ срещу
„ГК“ЕАД, в която са изложени твърдения, че на 03.08.2018г. между страните е бил сключен
процесният договор за проектиране на конструкции, по силата на който ищецът се е
задължил да изготви и предаде част „конструктивна“ на техническите проекти на сградите,
които ответника планира да изгради в имот находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“,
район Красно село, под формата на комплекс със смесено предназначение и наименование
„София Скуеър“, при приблизително РЗП 534 000 кв.м. Съгласно клаузата на чл.3.1. от това
съглашение, ответникът е поел насрещното задължение да заплати в полза на ищеца
възнаграждение в размер на сумата от 275 000 евро без ДДС, разпределени както следва: 55
000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок, считано от
подписване на договора и получаване на проформа фактура; 82 500 евро, представляващи
30% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок от предаване на част „Конструктивна“; 55
000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок, считано от
2
набавяне на акт №15 за приемане на строителната конструкция; и 27 500 евро,
представляващи 10% от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от снабдяване с Акт -
Образец 16 за всички сгради. Поддържа се, че в пределите на така учреденото договорно
правоотношение дружеството-възложител пристъпило към заплащане на изпълнителя на
сумата в размер от 55 000 евро, съгласно фактура № 39762 от 17.08.2017г., съответно на
21.09.2018 г. направил второ плащане на сумата от 7 000 евро, представляващи частично
погашение на дълг по втората фактура с № 39797 от 23.07.2018г., чиято обща стойност е 27
500 евро и има основание за издаване - плащане на 10% за предаване на проект на кофражни
планове. Изтъква се, че тази фактура е била изпратена до възложителя на 31.07.2018г., като с
писмо от 20.08.2018г., той потвърждава и получаването на оригиналната фактура. Към
месец 10.2018 г. ответното дружество-възложител по договора взело решение да внесе
промени в проекта си „СОФИЯ СКУЕЪР“ и уведомил за това ищеца с нарочно писмо. На
07.11.2018г. изпълнителят изпратил на ответното дружество по електронен път всички
изготвени до момента от негова страна проекти и калкулации. Направено е пояснение на
фазите на проекта, разделена на фаза 1-сметки, фаза 2-проект на кофражни планове с
архитектурни координати и фаза 3-детайлна армировка, като междувременно РЗП е
нараснала от 535 000 кв.м. на 595 000 кв.м. Предаването на тази работа е поискано във
връзка с планирано спиране на проекта „СОФИЯ СКУЕЪР“. Така внесените промени в
проекта продиктували договорна необходимост у страните за сключване между тях на
Споразумение за прекратяване на договора за проектиране и конструкции датиращо от
21.12.2018 г. В Споразумението е постигнато изрично съгласие между страните относно
това, че по прекратявания договор е било извършено авансово плащане на сумата от 55 000
евро, както и на частично плащане на сума в размер на 7 000 евро или общо сумата от 62
000 евро без ДДС. Освен това страните се били споразумели за редуцирането на
първоначално уговореното възнаграждение от 275 000 евро на 172 500 евро без ДДС.
Ищецът се позовава на това, че в споразумението присъствало изрично пояснение, че сумата
от 110 500 евро без ДДС, представляваща неизплатената част от фактурираното задължение,
която по чл. 1.1. от същото е в размер на 20 500 евро без ДДС и 90 000 евро без ДДС ще
бъде изплатена по банков път за срок от 30 дни след получаването от Възложителя на
издадените от Изпълнителя фактури. Изрично е разписано, че така уговореното
възнаграждение, съставлява такова за изпълнени от ищеца и приети без забележки от
ответника проектантски работи. Предвидено е и това, че изпълнителят се освобождава от
останалата част от работата, която му е била възложена с договора за проектиране, като за
нея не му се следва плащане от възложителя. От ищецът се твърди, че на 18.01.2019г. е
изпратено писмо до „ГК“ ЕАД, с което е поискано разделяне на сумата от 90 000 евро на
две части : 35 000 евро - платими през месец декември 2018 г. и 55 000 евро през месец
януари или февруари 2019 г. За първата сума, изпълнителят поддържа, че е издал фактура с
№ 39806 от 27.12.2018г. и основание завършени конструктивни дейности, която е
приложена към писмото от 18.01.2019г., а оригиналната фактура е предадена на
възложителя с писмо от 23.01.2019 г. По повод сумата от 55 000 евро е издадена фактура
№39820 от 18.11.1019 г. с основание „София Скуеър“ завършени конструктивни дейности, с
3
приложен към нея приемно-предавателен протокол и справка за напредъка на плащанията
изпратени по електронен път, а оригиналът на същата е предаден на 26.11.2019г. Изяснява,
че към задължението по двете фактури се прибавя и неизплатената част по фактура № 39797
от 23.07.2018 г. в размер на 20 500 евро и така общия размер на задължението на ответника
се консолидира на сумата от 110 500 евро. Последното задължение присъствало в
счетоводството водено при ответника. Допълва се, че независимо от настъпване на срока на
изискуемост на паричното вземане, по него не било предприето плащане от ответника.
Ищецът излага и съждения от правна страна, според които просения договор по своята
същност представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ла. 1 от ТЗ, който като
договор за услуга попада в обхвата и на чл.258 и сл. ЗЗД уреждащ правилата на договора за
изработка. Твърди, че както Договора, така и Споразумението от 21.12.2018 г. са сключени в
писмена форма, като последното се явява изменение на първоначалния договор и съгласно
чл. 5 от него с неговото изпълнение се прекратява автоматично Договора за проектиране и
конструкции. Подчертава, че съгласно чл. 4 от сключеното споразумение възложителят е
приел цялата извършена от изпълнителя до момента на подписването му работа, без да има
забележки по нея. В подкрепа на факта на извършена работа ищецът се позовава на
изпращането на предварителни протоколи от страна на ищеца до ответника, които са приети
от последния без възражения, а така също и действията по изплащането на задължения по
фактура №39762 от 17.08.2017г. и фактура №39797 от 23.07.2018г. Изяснява механизма на
формиране на вземането по Споразумението, възлизащ на сумата от 110 500 евро, като
сочи, че същия се разпределя както следва : неизплатената част от 20 500 евро по фактура №
39797 от 23.07.2018г. с общ размер 27 500 евро; 35 000 евро, съгласно фактура № 39806 от
27.12.2018г.; и 55 000 евро, съгласно фактура № 39820 от 18.11.2019г. Повторно се описват
начините на изпращането на цитираните фактури по електронен и официален път до
ответника и потвържденията им от негова страна във връзка с тяхното получаване.
Подчертава се, че към момента на подаване на ИМ, 30-дневния срок на изискуемост на
вземанията по всяка една фактура е изтекъл.
В срока за отговор ответникът „ГК“ЕАД е заявил, че оспорва предявеният осъдителен
иск като неоснователен с твърдения, че оспорва ищецът-изпълнител да е осъществил реално
възложената му според договора проектантска работа, респективно да е предало същата на
възложителя, а той да я е приел. Това лишавало ищеца от правото му да получи уговореното
с договора възнаграждение. Възразява се по изложените в ИМ фактически обстоятелства,
които според ищеца го снабдяват с материална легитимация да получи плащане на съдебно
предявеното от него парично вземане. Ответната страна изтъква, че изпълнителят не е
предприел предаване в полза на възложителя, съгласно правилата на чл. 7 от договора на
целия комплект от възложената му за изработване проектна документация. Относно
подписаното на 21.12.2018 г. споразумение за прекратяване на договора за проектиране на
конструкция от 03.08.2017 г., ответникът сочи, че изразената от страните воля в това
споразумение е насочена само към промяна в първоначалния размер на уговореното
възнаграждение, а именно то е намалено от 275 000 евро на 172 500 евро. Невярно било
отразеното в споразумението изявление, че новото уговорено възнаграждение по чл. 1 от
4
споразумението е такова за проектантските работи по договора, които били извършени от
изпълнителя към датата на сключване на споразумението, респективно предадени и приети
от възложителя без да са налице забележки по тях. Аргумент в тази насока ответникът
извежда от това, че със споразумението не отпада изискването на чл. 7 от договора за
проектиране, където е предвидено, че цялата проектна документация се предава от
изпълнителя в електронен вид, а предаването на самите проекти се удостоверявало
посредством съставянето на двустранен протокол. Такива протоколи обаче не били
надлежно съставени между страните към датата на сключване на споразумението от
21.12.2018 г., Освен това към тази дата за сградите не съществували и одобрени
инвестиционни проекти. Съпътстващи възражения за неоснователност на претенцията са и
тези свързани с липсата на изпълнение на поето от ищеца задължение по чл. 4.1. от договора
да осигури екип от специалисти с проектантска правоспособност, знания и опит за
изпълнение на работите възложеното; нямало надлежно изпълнение за изработването на
част конструктивна по техническите проекти на сградите в пълния им обем и при спазване
на законовите изисквания за проектиране, като се цитират конкретни несъблюдавани
изисквания въведени в Наредба 4 отнасяща се до обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти. Ответникът е направил конкретни бележки по ангажираните от
ищеца протоколи за предаване на работата по договора, като е отбелязал, че те не носят
подпис на представител на ответника, нямат посочена дата, нито съдържание от което да се
направи констатация, че касаят изпълнение по договора за проектиране от 2017 г. По
отношение на фактурираната от ищеца сума в размер на 55 000 евро с фактура от 18.11.2019
г. ответното дружество се позовава на това, че относно работите, за които същата
евентуално би се следвала- завършване на конструктивни дейности няма съставен протокол
за предаване, което изключва извод за реалното им изпълнение от ищеца и възникване на
вземане за тяхното разплащане. Фактите свързани с издаването на съответните данъчни
фактури, тяхното изпращане на възложителя на работата не могат да се разглеждат, като
такива удостоверяващи изпълнението и предаването на услугите по проектиране,
респективно тяхното приемане от възложителя, а и същите не носели подпис на
представител на възложителя.Нямало и извършено потвърждаване от ответника за
осчетоводяване на тези суми във воденото при него счетоводство. В обобщение изложеното
от ответника обуславяло решаващ извод, че съдебно предявеното от ищеца вземане не е
възникнало и изискуемо, поради което претенцията за заплащането му от ответника трябва
да се квалифицира, като неоснователна и да се отхвърли с постановяване на крайния
съдебен акт по спора.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че на 03.08.2017г. между ищеца
„Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“ и
ответника „ГК“ЕАД е Договор за проектиране на конструкции по силата на който ищецът се
е задължил да изготви и предаде част „конструктивна“ та техническите проекти на сградите,
5
които ще се построят в обекта, намиращ се на администратативен адрес гр.София, бул.“Цар
Борис III“ и който ще представлява комплекс със смесено предназначение с наименование
„София Скуеър“, състоящ се от три жилищни кули, хотел, търговски и развлекателен
център, като сградите, които ще се посторят ще са с приблизителна РЗП от 534 000 кв.м.
За изпълнението на възложената работа изпълнителят е декларирал, че притежава
необходимата проектантска правоспособност, знания, опит и кадрова обезпеченост за
изготвянето на част конктруктивна на инвестиционните проекти на сградите, които ще се
построят върху имота.
Съгласно чл.3.1 от договора за проектиране и конструкции възложителят е следвало
да заплати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 275 000 евро без ДДС, както
следва : а/ аванс в размер на 55 000 евро, представляващ 20 % от цялото възнаграждение в 7
дневен срок от подписване на договора и получаване на проформа фактура
б/. 82 500 евро, представляващи 30% от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от
предаване на част „конструктивна“;
в/. 55 000 евро, представляваща 20 % от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от
получаване на разрешение за строеж ;
г/.55 000 евро, представляваща 20 % от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от
снабдяване с акт образец 15 за приемане на строителната конструкция и
д/. 27 500 евро, представляващи 10% от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от
снабдяване с акт обр.16 за всички сгради.
Съгласно чл.4.1 от договора изпълнителят е декларирал, че разполага с екип от
специалисти с необходимата проектантска правоспособност, знания и опит за изпълнение на
дейностите по процесния договор.
Съгласно чл.7 от договора страните са установили нарочен начин за приемане на
изпълнената работа- да става по електронен вид при спазване на съответния формат pdf и
dwg за графичната част; pdf и doc за обяснителните записки и pdf и hlx за количествените
сметки и статически изчисления, като предаването се удостоверява с подписан двустранен
приемо-предавателен протокол. Изработените проекти по част конструктивна ще се считат
окончателно приети от възложителя след одобряването на инвестиционните проекти на
сградите.
Между страните не е спорно, че в изпълнение на договора възложителят е заплатил
на изпълнителя аванс в размер на 55 000 евро, съгласно фактура № 39762/17.08.2017г.
Между страните също така не е спорно, а и от представените по делото и приети като
доказателства банкови извлечения, че на 21.09.2018г. възложителят е заплатил още 7 000
евро, представляващи частично плащане по фактура № 39797/23.07.2018г. с основание 10 %
плащане за София Скуеър за предаване на проект на кофражни планове.
По делото е представено и е прието като доказателство Споразумение за
прекратяване на договора за проектиране на конкструкции, сключено на 21.12.2018г. между
6
възложителя „ГК“ЕАД и изпълнителя „Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве
Тиджарет ООД Ширкети“.
В б. Б на споразумението се сочи, че поради промяна в инвестиционните намерения
на вълзложителя за същия е отпаднала необходимостта изпълнителят да изпълни всички
свои задължения по договора, поради което страните са се съгласили да намалят размера на
уговореното възнаграждение по договора, респ. да променят начина на плащането му, както
и да прекратят сключения между тях договор.
Съгласно чл.1 от споразумението страните са се съгласили да предоговорят размера
на дължимото възнаграждение, като го намалят от 275 000 евро без ДДС на 172 500 евро без
ДДС, което е платимо по следния начин :
1.Сумата в размер на 62 000 евро без ДДС, представляваща вече платена част от
общо фактурираното задължение по договора на стойност 82 500 евро / по фактури №
39762/17.08.2017г. и № 39797/23.07.2018г./, която сума изпълнителят е декларирал, че я е
получил изцяло от възложителя към датата на подписването на споразумението;
2. Сума в размер на 110 500 евро без ДДС, представляваща сбор от неизплатената
част от общо фактурираното задължение по чл.1 от споразумението/ 172 500 евро без ДДС/,
която е в размер на 20 500 евро без ДДС и сумата 90 000 евро без ДДС, представляваща
остатък от дължимото възнаграждение по чл.1 и която сума е платима от възложителя на
изпълнителя по банков път в срок до 30 дни след получаването от възложителя на
издадените от изпълнителя фактури за дължимите суми.
Съгласно чл.2 и чл.3 от споразумението изпълнителят е заявил, че се съгласява с
намалението на възнаграждението му по договора и че няма и няма да има каквито и да
било претенции към възложителя с оглед промяната в размера на възнаграждението, както и
че няма да претендира каквито и да било други плащания, неустойки, обезщетения за вреди
по договора.
В чл.4 страните изрично са се съгласили, че новоуговореното възнаграждение по чл.1
от споразумението ще представлява възнаграждение за проектантските работи по договора,
които са изпълнени от изпълнителя към датата на сключване на споразумението и които са
предадени на възложителя и приети от последния без забележки. За избягване на съмнение,
страните са се съгласили, че изпълнителят се освобождава от задължение за изпълнение на
останалата част от възложената с договора работа, респ. че същата не подлежи на заплащане
от страна на възложителя.
Съгласно чл.5 страните са се споразумели, че след изпълнение на задължението на
възложителя за заплащане на дължимата сума по чл.1.2 от споразумението, сключеният
между тях договор за проектиране и конструкции от 03.08.2017г. се прекратява автоматично
по взаимно съгласие на страните.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при проверка от вещото лице на хронологична аналитгична
ведомост на сметка 401 Доставчици предоставена от счетоводството на ответното дружество
7
се установява следното : фактура № 39762/17.08.2017г. за сумата от 55 000 евро е
осчетоводена и е заплатена; фактура № 39797/23.07.2018г. за сумата от 27 500 евро е
осчетоводена и е частично заплатена; фактура № 39806/27.12.2018г. за сумата от 35 000 евро
не е осчетоводена и фактура № 39820/18.11.2019г. за сумата от 55000 евро не е
осчетоводена.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа,
изготвена от вещото лице Б. Д., се установява че представения от ищеца по делото
„Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“ технически
проект по част „Конструктивна“, е непълен като обем тъй като липсват части от него-
обяснителна записка, липсват чертежи-план изкоп, план основи, кофражни, армировъчни,
количествени сметки в отделните чертежи, спесификации на материалите и обобщена
количествена сметка и неговота съдържание/липстващи чертежи, представените чертежи са
непълни, неточни или недовършени/ и не отговаря на изискванията за съответствие на
инвестиционните проекти във фаза „технически проект“ съгласно Наредба № 4 от 21 май
2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и изисквания по чл.169, ал.1
ЗУТ и не би могъл да послужи за основание за издаване на разрешение за строеж.
При разпита му в с.з вещото лице заявява, че поддържа заключението като допълва,
че според него въпреки големия обхват на извършените от изпълнителя изчисления по
проекта- статически и динамически на една значителна част от комплексът сгради, те не са
окончателно завършени, защото липсвали изчисления на основите, т.е целият проект няма
основи, което дава основание да се заключи, че проектът не е окончателно довършен. Без
тези изчисления представлява недовършен конструктивен проект, като според вещото лице
етапът на завършеност съответства приблизително някъде между 50-60%. Или както образно
се изразява вещото лице „все едно някой колега е започнал работа върху чертежите и
внезапно е спрял“.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба фактическите
твърдения на ищеца са, че между страните е бил сключен договор, съгласно който за него
като изпълнител е възникнало задължението да изготви и предаде част „конструктивна“ на
техническите проекти на сградите, които ще се построят от ответника ГК/Гаранти Коза/ЕАД
в обект-комплекс със смесено предназначение с наименование „София Скуеър“, намиращ се
в гр. София, м.“Цар Борис III“, в район Красно село.
8
Следователно същественият признак на задължението на ищеца е дейността по
изработването и създаването на трудовия резултат, поради което и за този договор следва да
са приложими общите разпоредби на договора за изработка по чл.258 и следв. от ЗЗД, както
правилно е квалифицирал претенцията на ищеца първоинстанционния
съд.Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска и като такъв по чл.266, ал.1
ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като съдът се е произнесъл съобразно наведените от ищеца
фактически твърдения и отправен петитум. В случая не е налице твърдяната от въззивника
ответник първоначална нередоност на исковата молба и произнасяйки се по заявения при
редовна искова молба петитум съдът е постановил едно допустимо решение, по който
въпрос въззивният съд се занима слежубно с оглед възраженията на ответника против
допустимостта на производството пред първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл.269
ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението
в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на Чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка
го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото
страните по него са обвързани щом постигнат съгласие ; двустранен защото създава
задължения и за двете страни- за едната да изработи нещо, а за другата да приеме
изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи,
другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за
изработка е и неформален- той следва да се счита сключен,щом се постигне съгласие между
страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на
задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде
изразено в някаква строго определена от закона форма.
В настоящия случай, както се посочи по-горе, между страните не е спорно
обстоятелството, че е бил сключен договор по силата на който за въззиваемия „Япъстатик
Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“ е възникнало
задължението да изработи технически проект по част „Конструктивна“, което е само
началния етап от изпълнението на сложен инфраструктурен и строителен обект за който
главен изпълнител се явява фирмата на ответника. Няма спор също така, а и се установява
от доказателството по делото, че договорът за проектиране на конструкции е бил прекратен
по иницитива на ответника, продиктувана от промяна в инвестиционните му намерения,
като с оглед на това страните подписвайки двустранно споразумение от 21.12.2018г. са
уредили имуществените си отношения свързани с прекратяването на облигационните
отношения по между им.
Единственото спорно обстоятелство между страните с оглед твърденията на
ответника в отговора на исковата молба е дали е налице приемане на работата от негова
страна, което да е предпоставка за изискуемостта на задължението на възложителя да
заплати предвиденото в договора възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от
9
ЗЗД с оглед липсата на изричен приемо-предавателен протокол за приемането на
извършената съгласно договора работа, както и дали изобщо изпълненото съответства в
количествено отношение на договореното изпълнение. Възражение за неизпълнение приело
формата на некачествено/ лошо/ изпълнение не е правено с отговора на исковата молба,
такова възражение въпреки да е преклудирано след този момент не се прави и във
въззивната жалба. Въззивникът продължава да твърди и пред въззивния съд, че изпълнената
част от работата не съответства на договореното и не следва да му бъде заплатена/въпреки
изразеното в обратния смисъл съгласие, обективирано в подписаното от него на
21.12.2018г. споразумение/, като без да го споменава изрично на практика се позовава на чл.
66 ЗЗД- че не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар и задължението
да е делимо.
На първо място, въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция,
че след като по делото липсва спор, а и се установява, че договорът за проектиране на
конструкции е прекратен и то по инициатива на самия възложител, в битността му на
договор за продължително изпълнение, какъвто е именно договорът за изработка, това
прекратяване няма да има обратно действие/ чл.88, ал.1 ЗЗД/ и съответно на изпълнителя,
ищец по делото, ще се дължи заплащане на изпълнените преди прекратяването работи,
независимо че не е изпълнен целия предмет на договора, който въпрос между впрочем не и
признат за спорен от въззиваемия ищец. Изводите на първостепенния съд в тази насока са
напълно верни и както се посочи по-горе въззивният съд изцяло препраща към тях, съгласно
разпоредбата на чл.272 ГПК.
В отлика от изразеното от СГС обаче следва да се добави и нещо друго. В
споразумението от 21.12.2018г. страните не са имали намерение просто да прекратят
договора за проектиране на конструкции, а само са констатирали нещо, което самият
възложител вече е бил сторил- че едностранно е прекратил договора за изработка по
собствена инициатива, позовавайки се на промяна в инвестиционните си намерения, която
да води до това, че този технически проект, който е възложил за изпълнение не му е повече
нужен или поне не и в обема, който е първоначално договорен с изпълнителя. Тоест че
промяната в инвестиционните намерения е обусловило безпредметност на по-нататъшното
изпълнение на поректа. С това споразумение в неговата установителна част страните само
са констатирали вече предприетото прекратяване на договора по инициатива на
възложителя, констатирали са етапа на фактически изпълнените до този момент работи по
договора за проектиране на конструкции и са уредили имуществените отношения по повод
на това прекратяване, като са се съгласили за размера на възнаграждението, което ще се
дължи на изпълнителя за изпълнените до този момент от него дейности по този договор.
Въззивният съд намира, че това споразумение не е нищо друго освен да обективира
основателен отказ на възложителя от договора, направен на основание чл.268 ЗЗД и има за
цел да урежда имуществените последици свързани с това едностранно прекратяване на
договора от страна на ответника. Съгласно цитираната разпоредба, ако има основателни
причини, възложителят може да се откаже от договора, макар и изпълнението да е вече
10
започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършените работи и
печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Разпоредбата на чл.268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор
за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му
последици.Възложителят има правото да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице
основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе
присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор да бъде ясно
и изрично, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на изпълнителя.
Като материалноправна предпоставка за отказът от сделката основателните причини по см.
на чл.268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между възложителя и изпълнителя,
но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивирът възложителя да
преустанови договорната връзка. В хипотезата на договор за изработка на технически
инвестиционен проект, продиктувана от невъзможността за реализация на инвестиционните
намерения поради причини от различно правно или техническо естество, биха могли да
бъдат основание възложителят да се откаже от договора, но тъй като този въпрос никога не
е бил спорен между страните, напротив изпълнителят се е съгласил с него, пописвайки
двустранното споразумение за уреждане на последиците от прекратяването на договора за
изработка, по делото не е прието за спорно обстоятелството дали посочените от възложителя
причини за достатъчно основателни по см. на чл.268 ЗЗД даващи му правото едностранно да
се откаже от договора въпреки че неговото изпълнение е вече започнало.
От друга страна, тъй като нормалното развитие на договора предполага изпълнение
на поените от съконтрахентите договорни задължения е необходимо намерението на
възложителя да прекрати договора да е ясно и недвусмислено изразено, в противен случай
би се поставил въпроса за отговорността на изпълнителя за неизпълнение на задълженията
му по договора.
В настоящия случай волеизявлението на възложителя за прекратяване на
съществуващата договорна връзка е ясно и недвусмислено изразено като с факта на
подписване на споразумението и от двете страни то е достигнало до знанието на
изпълнителя по начин, който не създава съмнение за прекратяването на договорната връзка.
С това споразумение, приемайки прекратяването на действието на договора
извършено по инициатива на възлоителя, страните са се съгласили да предоговорят размера
на дължимото възнаграждение по договора за проектиране на конструкции от 275 000 евро
на 172 500 евро, като едновременно с това в отклонение от диспозитивното правило на
чл.268 ЗЗД страните са се съгласили, че на изпълнителя за изпълнената до този момент
работа ще бъде платено възнаграждение само до размера на процесната сума от 110 500
евро, което е формирано като сбор от неизплатената част от общо фактурираното
задължение по чл.1 от споразумението възлизаща на 20 500 евро без ДДС и сумата от 90 000
евро без ДДС, представляваща остатък от дължимото възнаграждение по чл.1 и която сума
ще бъде платима в 30 дневен срок след получаване от възложителя на издадените от
изпълнителя фактури за дължимите суми.
11
Отново в отклонение от диспозитивното правило на чл.268 от ЗЗД с разпоредбата на
чл.3 от споразумението изпълнителят се е съгласил, че няма да претендира каквито и да
било други плащания, неустойки и обезщетения за вреди, претръпени вследствие на
прекратения по инициатива на възложителя договор, освен заплащането на предоговореното
в чл.1 от споразумението възнаграждение, което изцяло отговаря на изпълнената до този
етап част от договора.
Следователно спрозумението от 21.12.2018г. е изцяло в интерес на възложителя, а на
изпълнителя, който от една страна не е бил длъжен да приеме посочените от възложителя
причини за предсрочно едностранно прекратяване на договора за основателни по см. на
чл.268 ЗЗД, а от друга да приеме плащане само на изпълнените до този етап работа, без да
търси репариране на вреди- преки като направени разходи за материали, платено
възнаграждение на подизпълнители и привлечена работна сила и др. разходи направени за
нереализираното цялостно изпълнение на договора или негативни вреди, имащи характер на
пропуснатата полза под форма на нереализирана печалба от конкретния прекратен договор.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че страните се били само договорили да
намалят възнаграждението, но не и да намалят обема на работа. Напротив, съгласно чл.4 от
споразумението страните изрично са се съгласили, че новоуговореното по-ниско
възнаграждение по това споразумение представлява възнаграждение за проектантските
работи по договора, които са изпълнени от изпълнителя към датата на сключване на
споразумението, като същевременно изрично са посочили, че изпълнителят се освобождава
от задължение за изпълнение на останалата част от възложената с договора работа, както и
че същата не подлежи на заплащане от страна на възложителя. Да се приеме тезата на
ответника ще означава изпълнителят да се съгласи при вече прекратен договор за изработка
да престира целия дължим от него резултат срещу дължимо от насрещната възнаграждение
в половин размер от първоначално дължимото възнаграждение, което освен да е правно
необосновано, тъй като такъв извод не съответства от текста на споразумението,
противоречи и на елементарната житейска формална логика.
Действително от заключението на вещото лице СТС се установява, че представените
от изпълнителя чертежи и технически изчисления са непълни и приблизително съответстват
на между 50-60% от цялостния предмет на договора и като такива те не отговаря на
изискванията за съответствие на инвестиционните проекти във фаза „технически проект“
съгласно Наредба № 4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти и изисквания по чл.169, ал.1 ЗУТ и не би могъл да послужи за основание за
издаване на разрешение за строеж. Тези обстоятелства между впрочем не се и оспорват от
страна на ищеца. Настоящият съдебен състав отчита тези изводи на вещото лице, както и
факта, че при така изпълнената част от инвестиционния проект няма да може да е налице
одобряване на техническия инвестиционен проект, както го предвижда чл.1 от договора за
проектиране на конструкции, но отчита и че причината е изцяло в това, че въззивникът се е
отказал от сделката поради причини, които страните са намерили за основателни при
уреждането на имуществените последици от прекратяването на договора за изработка. В
12
този ред на мисли съдът намира, че е най-малкото неподходящо точно въззивникът да се
позовава на констатациите на вещото лице, че „все едно някой е започнал работа върху
чертежите и внезапно е спрял“. Причината за прекратяване на работата е по инициатива
именно на ответника, ако той не се беше възползвал от възможността да прекрати договора
за изработка, то изпълнителят щеше да има възможност да довърши изцяло работата по
договора като му престира целия дължим резултат.
Няма спор, че съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС
приемането на работата може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с
конклудентни действия на възложителя- така и Решение № 123/11.06.2019г. по гр.дело №
2769/2018г. на ВКС, 3 ГО.
В конкретния случай в самото споразумение ответникът е извършил изявление, с
което ясно и недвусмислено е манифестирал намерението си да приеме изпълнената до този
етап работа по договора за надлежно изпълнена в количествено и качествено отношение.
Това изявление макар и да не съответства на предвидения в чл. 7 от договора начин за
приемане на извършените от изпълнителя проектантски дейности, съдържа изрично
изявление, че изпълнените на този етап от договора и предадени на възложителя
проектантски работи са приети от него без възражение в качествено или количествено
отношение, като същевременно за яснота в отношенията между страните представителят на
възложителя изрично е заявил и че изпълнителят се освобождава от задължение за
изпълнение на останалата част от възложената с договора работа. Доколкото
споразумението е подписано и от двамата представляващи по съдебна регистрация
ответното дружество лица- г-н О. Б. и г-н Я. С., съдът намира, че не вижда никаква причина
да не кредитира изцяло тяхното изявление за приемане без възражение на изпълнената до
този момент по договора работа, съгл. чл.264 ЗЗД, след който момент възложителят губи
правото си да отправя възражения против приемането на работа, като в случая
разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗЗД е неприложима тъй като ответникът не се позовава на
скрити недостатъци, които не са били видими или проявими към момента на приемането на
работата, а само че доставеното не съответства по количество на договореното.
С оглед изявлението на ответника, че е приел работата за изпълнена е ирелевантно за
установяване обстоятелството дали и кога ответникът е осчетоводил издадените от ищеца
фактури тъй като е налице признание за приемане на работата, изразено чрез преки, а не
конклудентни действия на възложителя.
Съгласно чл. 1.2 от споразумението задължението на възложителя да заплати
остатъка от дължимото възнаграждение е изискуемо в срок от 30 дни след получаването от
възложителя на издадените от изпълнителя фактури. Съдът намира, че по делото не са
ангажирани годни доказателства кога точно са получени от възложителя процесните
фактури, което има отношение към началния момент на изискуемостта на задължението на
ответника, но доколкото не се претендират лихви за забавено плащане до предявяването на
исковата молба установяването му е без значение за изхода на делото, като ще се счита, че
ответникът е узнал за тях едва след получаването на преписите от исковата молба доколкото
13
фактурите са били част от приложенията към нея, в какъвто смисъл са и изводите на
първоинстанционния съд.
Поради така изложените съображения следва да се приеме, че последиците на приемането на
извършената работа са настъпили и не могат да бъдат ревизирани, а възнаграждението за
нея, ведно с дължимия се ДДС, следва да бъдат изплатени от изпълнителя в пълен размер, в
какъвто смисъл са и изводите на първостепенния съд. Изводите на първостепенния
съд са правилни и законосъобразни, изцяло се споделят от настоящия съд, поради което и на
основание чл.272 ГПК изцяло препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част.
С оглед на така изложените съображения съдът приема,че искът с правно основание
Чл.266, ал.1 от ЗЗД се явява основателен в уважения от първата инстанция размер за сумата
от 110 500 евро – съставляваща неизплатен остатък по уговорено възнаграждение във
връзка с възложено извършване на част „Конструктивна“ на техническите проекти на
сградите, подлежащи на изграждане в обект-комплекс със смесено предназначение с
наименование „София Скуеър“ с приблизителна РЗП от 534 000 кв.м., въз основа на сключен
договор за проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и споразумение от 21.12.2018г. за
негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя фактури : от 23.07. 2018г.,
27.12.2018г. и 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главното вземане в частта му
за 20 000 евро, считано от 10.06.2020г. до 30.09.2020 г. и съответно върху целия размер на
главното вземане от 110 000 евро, считано от 01.10.2020 г. до окончателното му
издължаване.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на сумата от 6 984,24
лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261279 от 02.09.2021 г., постановено по търг. дело №
1055/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2с-в.
ОСЪЖДА „ГК“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Младост 3“, бул.“Александър Малинов“№45 да заплати на „Япъстатик Проже
Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“, дружество учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Република Турция, със съдебен адрес
14
гр.София, ул.“Солунска“№59, ет.4, черз адв. Б.М.на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата 6 984,24
лева,представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15