Р Е Ш Е Н И Е №
233
гр.Кюстендил, 04.11.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет
и първа година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на
секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 216 по описа за 2021год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК вр. с §8 от ПЗР на АПК.
П.Й.С. ***, чрез пълномощника си адв. А.П., обжалва заповед №
1139з-41/16.06.2021г. на началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с която е отказано издаване
на свидетелство за управление на МПС по заявление рег. № 1499/11.03.2021г., подадено
от оспорващия. Релевирани са основанията
по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с доводи
за отсъствие на нормативни основания за постановения отказ поради
недоказаност на релевантното фактическо обстоятелство, а именно отнемането на
всички контролни точки на заявителя. Последният оспорва констатациите на
органа, че отнемането на контролните
точки е въз основа на влезли в сила наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП, като счита същите за недоказани поради непредставянето на сочените НП. Извън горното, жалбоподателят твърди,
че притежава 30 контролни точки съобразно издаденото му свидетелство за
управление на МПС от Република Италия. Прави
се искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът – началникът на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил,
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че
оспорената заповед е законосъобразна като постановена в съответствие с данните
в автоматизираната информационна система за управление на
административнонаказателната дейност (АИС АНД) от звеното „Пътна полиция“,
обективирани в изготвената справка за нарушенията по ЗДвП на жалбоподателя,
която се счита за официален свидетелстващ документ с материална доказателствена
сила относно факта на отнемането на
контролните точки въз основа на влезли в сила НП. Унищожаването на последните
органът обосновава с правилата по чл.30, ал. 2 и ал.3 от Наредба № І-157 от
01.10.2002г. Прави се искане за отхвърляне на жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало по заявление рег. № 1499/11.03.2021г. на П.Й.С. за издаване на документ за самоличност на
български гражданин, а именно свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Към заявлението е приложено с превод на български език, Удостоверение
за валидност на свидетелство за управление на МПС № U1P571562L, издадено на 26.01.2021г. от Служба
„Гражданска моторизация“ – гр. Милано, Република Италия при Отдел за транспорт, корабоплаване, общи
дела и персонал на Териториална главна
дирекция за Северозападния район, в което е посочено, че П.С. притежава
свидетелство за управление на МПС с валидност до 07.05.2026г., произлизащо от
преобразуване на друго чуждестранно свидетелство, издадено от България – MI6216937/L от 13.03.2006г., като в Информационната система за моторизация за
водача се оказват налични общо 30 точки. Заявителят прилага и копие от визираното
свидетелство за управление на МПС с № U1P571562L, издадено на 12.03.2016г. в Република Италия.
Сезираният със заявлението
административен орган извършва справка в АИС АНД, данните от която са
обективирани в Справка за нарушител/водач и в Справка
картон на водача, видно от които на
жалбоподателя С. е
издадено СУМПС първоначално на 07.09.1990г., подменено впоследствие на
11.07.2000г. , със статус на свидетелството „унищожен“ в информационната
система БДС. Следват подробни данни за АУАН,
НП и електронни фишове, издадени за извършени нарушения на ЗДвП, въз основа на
които е прието, че на оспорващия са отнети
всички 39 контролни точки.
Във връзка с мотивите на органа
следва да се възпроизведе информацията в цитираните справки за следните НП, а
именно: НП № 4461/21.06.2006г.,
издадено от РУ-Дупница, връчено на 29.06.2007г. и
влязло в сила на 07.07.2007г., с
което на водача са отнети 16 контролни точки; НП № 3395/26.07.2007г.,
издадено от РУ-Кюстендил, връчено на 07.07.2008 и
влязло в сила на 15.07.2008г., с
което на водача са отнети 10 контролни точки;
НП
№ 6888/15.07.2008г., издадено от РУ-Дупница, връчено на 12.11.2008 и влязло
в сила на 20.11.2008г., с което на
водача са отнети 14 контролни точки и НП № 9967/03.10.2008г., издадено от РУ-Дупница, връчено на 12.11.2008 и
влязло в сила на 20.11.2008г., с
което на водача са отнети 8 контролни точки.
Предвид горните данни, със заповед №
21-1139-000071 от 11.03.2021г. , издадена от началник група в
Сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП „изземване на свидетелството за управление на МПС“ на водач, на който са
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП. Видно от мотивите на органа предмет на
изземване е свидетелство за управление
на МПС с № U1P571562L, издадено от
република Италия. Административният акт е оспорен от С. по
съдебен ред, като по жалбата е образувано адм. дело № 130/2021г. по описа на
Административен съд – Кюстендил. По делото е прието писмо рег. №
277000-3362/22.04.2021г. на началника на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил /л.35
от преписката/ с данни за това, че процесните НП, а именно: НП № 4461/21.06.2006г., НП № 3395/26.07.2007г., НП № 6888/15.07.2008г. и НП № 9967/03.10.2008г., които съдът е изискал да бъдат представени, са унищожени с протоколи №№
2034/2013г. и 1797/2020г. С решение № 148
от 28.05.20221г. съдът е отменил оспорената заповед за ПАМ по съображения за
незаконосъобразност. Приети са за недоказани материалноправните предпоставки по
чл.171, т.4 от ЗДвП, тъй като органът не е представил по делото визираните НП, въз основа на които твърди, че са отнети всички контролни точки на водача.
Във връзка с данните за унищожаване на процесните НП, съдът е формирал мотиви за нарушение на
правилата за съхранение на същите по
чл.30 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г.
След постановяване на решението по
адм. дело № 130/2021г., което по правилото на чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи
на обжалване, е изготвена докладна записка
УРИ 1139р-1945/15.06.2021г. на
началник група „МПСВАНД“ при сектор ПП на ОДМВР – Кюстендил с адресат началника
на сектора ПП, с която се предлага да
бъде постановен отказ за издаване на СУМПС по заявлението на жалбоподателя.
Следва издаване на оспорената заповед № 1139з-41/16.06.2021г., с която
началникът на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Кюстендил на основание
чл.157, ал.4 от ЗДвП и чл.14, ал.1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, отказва да бъде издадено
свидетелство за управление на моторни превозни средства по подадено заявление
рег. № 1499/11.03.2021г. от П.Й.С.. Органът приема, че на заявителя са отнети всички 39 контролни
точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП, а именно: НП № 4461/21.06.2006г.,
издадено от РУ-Дупница, с което са отнети 16 контролни
точки; НП № 3395/26.07.2007г., издадено от РУ-Кюстендил, с което са отнети 10 контролни точки; НП № 6888/15.07.2008г., издадено от РУ-Дупница, с което са отнети 14 контролни точки и НП № 9967/03.10.2008г., издадено от РУ-Дупница, с което са отнети 8 контролни точки; че вследствие отнемането на всички контролни
точки заявителят е загубил правоспособност, поради което свидетелство за
управление на МПС може да му бъде издадено при усл. на чл.14, ал.1 от Наредба №
І-157 от 01.10.2002г. след възстановяване на правоспособността въз основа на служебно
изпратен от Областния отдел на Дирекция „Автомобилна администрация“ оригинален протокол за успешно положен изпит.
Отречена е възможността на заявителя да се издаде СУМПС въз основа на свидетелството за
управление на МПС от Република Италия поради това, че последното е издадено след като водача вече е бил загубил
правоспособността си на 20.11.2008г. предвид
отнетите контроли точки.
Органът се е мотивирал с данните в
Справка за нарушител/водач, издадена на основание чл.25, ал.2 от Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г., която е
квалифицирана като официален удостоверителен документ – годно доказателствено
средство за установяване на факта на отнемането на контролните точки на жалбоподателя
въз основа на издадените и влезли в сила НП за извършени нарушения на ЗДвП. Невъзможността за представяне на НП поради
унищожаването им се обосновава с правилата на чл.30, ал.2 и ал.3 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г.
Издадената заповед е съобщена на
жалбоподателя на 16.06.2021г., а жалбата е подадена на 30.06.2021г., т.е. в
срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице с правен
интерес от оспорване на заповедта, обективираща отказ за издаване на
СУМПС, т.е. отказ за извършване на административна услуга, изразяваща се в
издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права, във връзка с оспорването на който са приложими
правилата на АПК съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен отказ,
проверен изцяло по реда на чл.168, ал.1 от АПК съобразно критериите визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, е валиден административен акт, издаден при спазване на
установената форма и на административнопроизводствените правила, но в
противоречие с материалния закон.
По отношение компетентността на органа следва
да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална
компетентност на началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Кюстендил,
съгласно чл.4 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина. Визираната разпоредба предвижда,
че свидетелство
за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето. От горното следва, че и компетентостта за издаване на отказ е същата. Допълнително
в този смисъл са правилата, установени с нормите на чл.5 и чл.6 от същата Наредба, съгласно
които звената /сектор/ Пътна
полиция при ОД на МВР водят на отчет
водачите на МПС, наложените им наказания и приложените ПАМ, както и контролните
точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на МПС. Страните не спорят по компетентността.
Оспореният административен акт
има предвидените в нормата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК форма и съдържание,
включително изложение на фактическите и
правни основания за постановяването му. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Проверката във връзка с
приложението на материалния закон обосновава изводи за недоказаност на материалноправните предпоставки
по чл.157, ал.4 от
ЗДвП и чл.14, ал.1 от Наредба № І-157 от
01.10.2002г., поради
което издадената заповед е незаконосъобразна в хипотезата на чл.146, т.4 от АПК. Както се посочи, отказът за издаване на СУМПС органът е мотивирал с
констатации за това, че на жалбоподателя
са отнети всички 39 контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни
постановления за извършени нарушения на ЗДвП, поради което свидетелство за
управление на МПС може да му бъде издадено при усл. на чл.14, ал.1 от Наредба №
І-157 от 01.10.2002г. след възстановяване на правоспособността въз основа на служебно
изпратен от Областния отдел на Дирекция „Автомобилна администрация“ оригинален протокол за успешно положен изпит.
С оглед на горните фактически констатации, като правно основание в заповедта е цитирана разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП според
която, водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и
е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.
Съдът, анализирайки събраните по делото доказателства счита, че същите не установяват правното основание, въз основа на което е издадена обжалваната заповед. От мотивите в същата е видно, че релевантното фактическо обстоятелство, обосноваващо отказа за издаване на СУМПС по заявлението на жалбоподателя, е отнемането на всички 39 контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, които са описани в заповедта. Действително, през различните периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно правилата, установени и в двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Основавайки се на горните правила на наредбите, органът е изброил четири наказателни постановления, които обаче не са представени като доказателства по делото. Видно от жалбата, жалбоподателят оспорва фактическите констатации по обжалваната заповед, вкл. наличието на наказателните постановления, както и качеството си на нарушител. Във връзка с поддържаната от оспорващия теза, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже фактите по спора. Дадените указания не са изпълнени, като извън документите към административната преписка, други не са представени от органа. Безспорно по делото липсват описаните в оспорената заповед наказателни постановления. От горното следва, че релевантните в случая факти, а именно издаването срещу жалбоподателя на изброените наказателни постановления, сочени като основание за отнемане на контролни точки, са недоказани. Представените по делото данни за физическото унищожаване на НП, издадени в периода 2006г. - 2008г., не променя този правен извод. От приложеното от органа писмо рег. № 277000-3362/22.04.2021г. /л.35/ е видно, че процесните НП, а именно: НП № 4461/21.06.2006г., НП № 3395/26.07.2007г., НП № 6888/15.07.2008г. и НП № 9967/03.10.2008г., са унищожени с протоколи №№ 2034/2013г. и 1797/2020г. Неправилно ответникът обосновава унищожаването на НП с правилата на чл.30, ал.2 и ал.3 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. /вж. мотивите в заповедта/. Обратно на приетото от органа, съдът счита, че не е изтекъл нормативно определения срок за съхранение на административно-наказателните преписки и НП. Съгласно чл.30, ал.2 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г., наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години. Съгласно чл.30, ал.3 от същата Наредба, наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. В случая е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 от Наредбата и доколкото е безспорно, че контролни точки не са били възстановени на жалбоподателя, то за административния орган е съществувало задължението да съхранява наказателните постановления и преписките по тях. Неизпълнението на това му задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантните факти относно съдържанието на НП, тяхното връчване и правните последици във връзка с отнемането на контролни точки ( в този см. вж. Решение № 3965 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 420/2017 г., VII о.; Решение № 11706 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012 г., VII о. и др.). Следва извода, че е недоказано фактическото основание за постановения отказ - изчерпването на нормативно определените контролни точки на водача, съставляващо отрицателна предпоставка за издаване на свидетелство за управление на МПС по арг. от чл.157, ал.4 от ЗДвП и чл.14, ал.1 от Наредба № І-157/2002г. Оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Неоснователна е тезата на ответника, заявена в приложеното писмено становище по жалбата, за това, че релевантният факт на отнемане на контролните точки на жалбоподателя е доказан с данните в автоматизираната информационна система за управление на административнонаказателната дейност (АИС АНД) от звеното „Пътна полиция“, обективирани в изготвената Справка за нарушител/водач, издадена на основание чл.25, ал.2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. С идентични доводи е мотивирана и оспорената заповед, в която справката е квалифицирана като официален свидетелстващ /удостоверителен/ документ с материална доказателствена сила относно факта на отнемането на контролните точки въз основа на влезли в сила НП. Мотивите на органа се основават на неправилно тълкуване на относимите нормативни правила, вкл. дефиницията за официален документ по чл.179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г., броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Видно е, че справката няма издател и подпис, което я дисквалифицира като официален документ. От друга страна, данните в справката са резултат на вторична дейност на органите по чл.25, ал.2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. и установяват единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Тези факти е възможно да са осъществени, но при оспорването им, както в случая, за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо представянето на относими и допустими от закона доказателствени средства, каквито са наказателните постановления въз основа на които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя. Както се посочи по-горе, органът е бил длъжен да ги съхранява и от неправомерното унищожаване на същите не може да черпи благоприятни правни последици. Твърдението на ответника, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателната преписка е изтекъл и поради това не може да представи доказателства в съда за издаването, връчването и влизането в сила на наказателните постановления не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на предвидените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на релевантните факти по спора.
Предвид изложеното, съдът счита за недоказани фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети всички контролни точки на жалбоподателя. Дължимо е решение за отмяна на обжалвания административен отказ и изпращане на преписката на органа при усл. на чл.173, ал.2 от АПК за ново произнасяне по заявлението на оспорващия съобразно дадените по-горе указания на съда във връзка с приложението на закона.
Извън горното, във връзка с подаденото заявление органът следва да укаже на заявителя да уточни искането си като посочи дали иска издаване на свидетелство за управление на МПС, с което да подмени стар образец на свидетелството с нов или да подмени свидетелството поради изтичане срока му на валидност или да подмени чуждестранното си свидетелство. В зависимост от уточнението на заявлението, се дължи процедиране по реда на чл. 15, съотв. на чл.17 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г.
С оглед изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК съдът присъжда в полза на оспорващия деловодни разноски в размер на 210,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса и 200,00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от ОДМВР – Кюстендил.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
1139з-41/16.06.2021г., издадена от началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с която е отказано
издаване на свидетелство за управление на МПС по заявление рег. №
1499/11.03.2021г., подадено от П.Й.С. ***.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление рег. № 1499/11.03.2021г. на П.Й.С. ***, съобразно дадените по-горе указания във връзка с приложението на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на П.Й.С., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 210,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса и 200,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: