Решение по дело №295/2024 на Административен съд - Перник

 

при съдебния секретар Н. С. и с участието на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия К. Ч. КАНД № 295 по описа за 2024 година на А. съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление [населено място], район Оборище, [улица], ет. 3, ап. 18, с управител Е. М. Я., чрез адв. А. В. Р. - САК, пълномощник на управителя на дружеството, срещу Решение № 88 от 23.02.2024 г., постановено по АНД № 1098/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-2300007 от 11.05.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ), с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за неизпълнение на задължението по 142, ал. 6 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд по фактите, като се твърди, че наказателното постановление се основава само на собственоръчно попълнената декларация от лицето, заварено на място при извършената проверка. Пледира се, че написаното в тази декларация не отразява действително времето, през което служителят е полагала труд, а сочи, в кои работни смени лицето е взело участие, които са именно дневната и вечерна работни смени. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на процесното наказателно постановление, като се оспорват изводите на първата съдебна инстанция, че същите не са рефлектирали върху правото на защита на наказаното дружество. От касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В проведеното на 29.05.2024 г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Б. Н. - САК, който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

В проведеното на 29.05.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – изпълнителен директор на ИАГИТ, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С писмена молба вх. № 1490 от 28.05.2024г., на юрисконсулт А. М. – процесуален представител на ответника, същият оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 29.05.2024 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като законосъобразно.

 

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Доводите за това са следните:

С НП № 14-2300007 от 11.05.2023 г., изпълнителният директор на ИАГИТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, налага на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за това, че на 20.03.2023 г., в обект на контрол – Резиденция за възрастни хора „***“, находящ се в [населено място], община Перник, област Перник, стопанисван от наказаното дружество, последното, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснало лицето И. С. Т., на длъжност „санитар“ в горепосочения обект, да надвиши законоустановената максимална продължителност на работната смяна от 12 часа, с което НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО задължението по чл. 142, ал. 6 от КТ. В собственоръчно попълнена декларация лицето посочва, че работи в Резиденция за възрастни хора „***“, находящ се в [населено място], община Перник, област Перник, на длъжност „санитар“, с работно време от 07:00 часа до 19:00 часа на 20.03.2023 г. и от 19:00 часа до 07:00 часа на 21.03.2023 г., т.е. с продължителност на работната смяна – 24 часа.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени доказателства приема, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, проведено е без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при съобразяване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По същество, въз основа на приобщените по делото, в хода на съдебното следствие, писмени и гласни доказателства в решението се приема, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по безспорен начин, тъй като по делото е доказано, че И. С. Т., заварена на работното си място, полагайки труд, е положила труд на смяна с продължителност по-голяма от 12 часа, което обстоятелство е установено от попълнената от работника декларация, в която е описала продължителността на работната си смяна, което кореспондира и с приложения по делото месечен график на работното време за персонала за м. март 2023 г. В тази връзка показанията на Т., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, аименно: че данните за 24-часова смяна, вписани в декларацията са с конкретна причина – заместване на неин колега, че не знае графика на работните смени, че в този график погрешно е вписано, че на 20.03.2023 г. следва да полага труд с продължителност на работната смяна 24 часа, решаващият първоинстанционен състав преценява като повлияни от факта, че към момент на разпита, лицето работи при наказаното дружество. Районния съд приема същите за нелогични и противоречащи на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително на данните в представения по делото график, потвърдено подписан собственоръчно от И. С. Т..

Въз основа на така установеното по фактите, от правна страна първоинстанционният съд формира изводи за правилно извършена от наказващия орган правна квалификация – извършено нарушение по чл. 142, ал. 6 от КТ, съответно за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното дружество и в посоченото му качество, при липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, с наложена имуществена санкция в справедлив минимален размер, съобразно предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ.

Решението е правилно.

По доводите в касационната жалба:

Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението относно процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително в частта за описанието на процесното нарушение и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество. Мотивите, обосновали тази част на оспорвания съдебен акт се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАН, се извършва препратка към съответната част на първоинстанционното решение.

Без основание са и оплакванията, свързани с доказателствената дейност на първата съдебна инстанция. Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора основано в принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчно по обем доказателствени материали. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка доказателствата, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно и обсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал. Съответно при вземане на решението си районният съд е съобразил изцяло разпоредбата на чл. 303 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като е приел административнонаказателното обвинение за доказано по несъмнен начин въз основа на представените по делото доказателства.

Неоснователно е твърдението на защитата на касатора, че административнонаказателното обвинение, респективно решението на районния съд, почиват единствено в собственоръчно попълнената декларация от И. С. Т.. Н. първо място следва да се посочи, че защитата на касатора, в това си качество, не разполага с процесуален способ, посредством който да „разяснява“ на съда, какви именно данни съдържа така попълненият документ. Разяснения относно това, какво е вписано в декларацията може да даде само попълнилото я лице. Точно поради тази причина, районният съд е изслушал показанията И. Т., като правилно, въз основа на оценка за нелогичност и непоследователност на същите, ведно със съвкупен анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност и обстоятелството, че лицето е с трудова заетост при наказаното дружество не кредитира същите.

Въз основа на горното правилно е прието в решението, че отразеното в попълнената от И. Т. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ – частен свидетелстващ документ, допустимо в административното производство писмено доказателство, въпреки непритежаващо обвързваща съда материална доказателствена сила, преценено ведно с останалите приобщени по делото доказателства, води на извод за съществуването към момента на проверката на отразените в декларацията фактически обстоятелства, а именно – полагане от И. Т. на труд на смяна на 20.03.2023 г. с продължителност повече от 12 часа, на свой ред обосновали административнонаказателното обвинение. Следователно твърденията в жалбата, че изводите си районният съд е основал само в така представената декларация не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт, респективно с извършените оценка и анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Без основание са и доводите в жалбата, свързани с представения по делото график, обосновал включително административнонаказателното обвинение. Споделя се оценката, съответно кредитирането от страна на решаващия първоинстанционен състав на така приобщеното по делото писмено доказателствено средство, изготвено от С. И., служител на наказаното дружество, които обстоятелства не са спорни по делото. Установено в тази връзка по делото пред районния съд посредством показанията на [населено място] (л. 53 от АНД) е и обстоятелството, че именно изготвеният от този служител график е подлежащият на съобразяване от страна на работниците в дружеството за м. март 2023 г. В тази връзка ирелевантни са доводите, свързани с притежавано или не от [населено място] качество работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Изрично нормативно правило конкретно в тази посока не съществува, а доводите, само за пълнота на изложението ще се отбележи, от друга страна не кореспондират и с установените правила в Правилника за вътрешния трудов ред при наказания работодател, касателно отговорните лица за изготвяне и утвърждаване на месечните графици за работа – чл. 23, ал. 3 (л. 31 от АНД). Дали съответните работници на наказаното дружество или самият работодател съобразяват така установените Вътрешни правила е без значение в процесния случай, доколкото по делото е безспорно установено, че именно това е графикът, съобразяван от служителите на касатора в периода месец март 2023 г., включително за дата 20.03.2023 г. Доказателства, които да опровергаят данните в приложения документ или самия документ, по преписката и делото не са представени.

Съгласно чл. 220 от АПК настоящият състав възприема изцяло така установената от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Споделя се изцяло от касационния съд и оценката на доказателствата, извършена в обжалваното решение като основана в доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. От друга страна, пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Включително не се представи соченият в касационната жалба с твърдения да е относим към процесния казус график, със съответна достоверна датата на неговото изготвяне, от която да се установява наличието му към датата и часа на извършената от контролните органи проверка на място на 20.03.2023 г., в 21:00 часа.

Материалният закон:

Във връзка с горното правилно Районен съд – Перник, приема че безспорно установеното от фактическа страна въз основа на приобщените по делото доказателства, осъществява обективния състав на нарушение по чл. 142, ал. 6 от КТ, поради което законосъобразно с издаване на процесното наказателно постановление, при липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, които изводи в решението също се споделят, е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, с налагане на имуществена санкция и в минималния предвиден нормативно размер от 1 500 лв., съобразено с правилата, установени в чл. 27, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. Обжалваното решение на Районен съд – Перник, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника се явява основателна. Н. основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ИАГИТ – юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 88 от 23.02.2024 г., постановено по АНД № 1098/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление [населено място], район ***, [улица], ет. 3, ап. 18, Д. З. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с код по БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноски в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.