№ 1302
гр. С., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110211124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Т. ХР., с адрес гр. С., ж.к. „М 1“, бл. ***, вх. 3, ет. 3, ап.
***, срещу наказателно постановление № СОА21-РД-11-1824//21.07.2021 г., издадено от
заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. На основание чл. 178д
ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата се твърди, че извършването на процесното нарушение не е доказано.
За проведеното на 15.11.2020 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Столична община се представлява от юрк. К., а жалбоподателката не се явява и
не изпраща процесуален представител.
В дадения ход по същество юрк. К. пледира НП да бъде потвърдено и в полза на
Столична община да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 16.06.2021 г. около 15:20 ч., в гр. С., площад „АЛ. Б.“, срещу „НХГ“, с посока към
ул. „Г.Г.“, жалбоподателката Х. паркирала лек автомобил „***”, ДК № ***, черен на цвят,
собственост на ХР.П.ХР, на място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания,
надлежно обозначено с пътен знак Д21.
Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля П. СТ., на длъжност
полицай в Сектор „Общинска полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ СДВР, който
1
изготвил докладна записка и скица, в които описал фактите относно нарушението, и
разпоредил репатрирането на процесния лек автомобил на наказателен паркинг.
След запознаване с докладната записка, придружаваща репатрирания автомобил, на
същата дата и в присъствието на жалбоподателката, свидетелят К.И., старши полицай при
03-та група ООР, Сектор „Общинска полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ към
СДВР, съставил против Х. АУАН № 894717/16.06.2021 г., в който подробно описал времето,
мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
давайки му аналогична правна квалификация по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, заместник-кметът на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д вр.
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП наложил на Х. глоба в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите К.И. и П. СТ.; писмени -
докладна записка и скица, изготвени от свидетеля С.; заповед № СОА20-РД09-
1060/13.01.2020 г.; заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г., и веществени - предоставеният
от ЦГМ снимков материал.
Обстоятелствата, свързани с извършването на процесното нарушение, се установяват
по категоричен начин посредством показанията на свидетеля С., съставените от него
докладна записка и скица, и изготвения при репатрирането на автомобила снимков
материал. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници,
съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което
ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което жалбоподателката била
паркирала, е било надлежно обозначено като място, предназначено за паркиране на
автомобили на хора с трайни увреждания. Свид. С., който е очевидец на извършване на
нарушението, е категоричен, че процесното място е било надлежно обозначено, което се
потвърждава и от снимковия материал.
Обстоятелствата по съставяне на АУАН и връчването му на Х. се изясняват
посредством показанията на свид. И., които съдебният състав също кредитира в цялост като
обективни, достоверни и в корелация с останалите приобщени по делото доказателствени
материали.
Материалната компетентност на И. като актосъставител, и компетентността на
административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им качества и на
основание приложените по делото заповеди - заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. и
заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, при изяснена
фактическа обстановка, в съответствие с формалните изисквания относно съдържание и
форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, и са надлежно връчени на санкционираното лице. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото му на защита и да
представляват формални основания за отмяна на НП.
Наред с това съдът прие за доказани и обективната и субективна съставомерност на
процесното нарушение.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за паркиране на места,
определени за хора с трайни увреждания. Посредством доказателствата по делото се изясни,
2
че мястото, на което жалбоподателката паркирала автомобила си, е било обозначено със
знак Д21, който според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Поставен и виден е
били и пътен знак Т17, указващ, че местата, предназначени за хора с трайни увреждания, са
четири, считано по посока на движението от поставения знак Д21 - Т17 /табела с текст/,
именно на четвъртото от които Х. паркирала своя автомобил. Следователно същото
представлява място, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора
с трайни увреждания.
Що се отнася до възраженията относно липсата на хоризонтална пътна маркировка в
син цвят, следва да се отбележи, че последната е била налична, макар и избледняла, а освен
това нейното наличие единствено спомага за по-ясното обозначаване на такова място, но
дори и при наличието само на пътен знак, следва да се приеме, че то е обозначено по
изискуемия начин. Законът не урежда изискване за кумулативната им наличност, доколкото
паркирането върху местата, предназначени за паркиране на хора с трайни увреждания, е
изрично забранено, в който смисъл те не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 99, ал. 1
ЗДвП, специалните изисквания за сигнализация към които са регламентирани в чл. 99, ал. 2
ЗДвП.
Поради това, след като е паркирала на определеното за хора с трайни увреждания
място, без да има право на това, жалбоподателката е осъществила от обективна страна
състава на процесното административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Нарушението е извършено от Х. при непредпазлива форма на вината, доколкото е
следвало да съблюдава предписанията на пътните знаци и да съзнава последиците от
нарушаване на забраната за паркиране, като е могла да ги предвиди, но не го е направила.
Нарушението е формално и по естеството и характеристиките си не представлява
маловажен случай, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното проявление на нарушенията от същия вид.
Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията за
осъщественото нарушение, която е предвидена в разпоредбата на чл. 178д ЗДвП в
абсолютен размер от 200 лв., поради което наказателното постановление е законосъобразно
и в санкционната част.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или
изменението му не се констатират. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу
него - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Столична община, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА21-РД-11-1824//21.07.2021 г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска
3
мобилност“ срещу Т. Т. ХР. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4
ЗДвП, за което на основание чл. 178д ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА Т. Т. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М 1“, бл. ***, вх. 3, ет. 3, ап.
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична община сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4