Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 3106 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност във връзка с чл.145 и сл. от Глава десета на
Административния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на "Тияра-ВМ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***,
представлявано от управителя Т.В.Й., чрез адв. В.Д., съдебен адрес ***, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 414-ФК от 29.10.2019
година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството
е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от
него търговски обект – павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се
в гр.Варна, ул."***", стопанисван от "Тияра-ВМ» ООД, както и
забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.»а» от ЗДДС.
Заповедта е оспорена като
постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Оспорени
са фактическите констатации, послужили като основание за налагане на мярката, наличието
на фактически състав на чл.186 от ЗДДС; предявени са възражения за липса на
мотиви относно срока на запечатване; възражения, че по образуваното
административно-наказателно производство няма издадено наказателно
постновление; че не са съобразени смекчаващи отговорността обстоятелства;
възражения за нарушаване на принципа на съразмерност. Искането е заповедта да
бъде отменена с присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Началник отдел
"Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по
съоражения, изложени в писмени бележки. Предявено е искане за присъждане на
разноски.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на
законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно,
в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:
С
обжалваната заповед Началникът на отдел "Оперативни дейности" Варна в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП налага на "Тияра-ВМ»
ООД принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него
търговски обект - павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в
гр.Варна, ул."***", стопанисван от "Тияра-ВМ» ООД, както и
забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.»а» от ЗДДС.
Фактическо основание за налагане на мярката са
констатациите по Протокола за извършена проверка от 28.10.2019 година на
инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, заедно със събраните в
административното производство доказателства. В Протокола за извършена проверка
№ сер.АА-0353418 от 28.10.2019 година на търговския обект, стопанисван от
дружеството, е отразено, че при извършена в обекта контролна покупка на 1бр.помело
на стойност 4,00 лв. за извършеното в брой
плащане не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално
устройство. За удостоверяване на извършената продажба е изведено от фискалното
устройство отчет - КЛЕН, от който се установява, че няма маркирана продажба за
описаната покупка. Установена е разлика между разчетената и фактическата касова
наличност от 263, 67 лв.
Протоколът
е подписан от присъстващите на проверката представляващият дружеството
управител и служител на дружеството.
Въз
основа на установените факти административният орган приема, че дружеството е
нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, която го задължава като търговец да издава фискална касова
бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 от същата наредба - за
всяко плащане в брой, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е преценено като
основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС за налагане
на принудителната мярка. При определяне на размера на срока на мярката е
съобразена тежестта на нарушението и последиците от него, вида и
местоположението на търговския обект, работното време на обекта и неговата
големина; установената положителна разлика между фактическата касова наличност
и тази, разчетена във ФУ. Изложени са съображения, свързани със засегнатите
обществени отношения – утвърдения ред на данъчна дисциплина, съображения за
съразмерност на мярката.
На
05.11.2019 година за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на
административно нарушение, с правна квалификация чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Представената
Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите установява предоставените правомощия на
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, което
определя оспорения акт като валиден, постановено от орган, притежаващ
материално-правна и териториална компетентност за издаването му.
В
административното производство са събрани като доказателства дневен финансов
отчет за 28.10.2019 г., опис на касовата наличност, отчет на КЛЕН. В съдебното
производство дружеството - жалбоподател не е ангажирало доказателства в
подкрепа на възраженията си. Не са оборени констатациите в протокола от 28.10.2019
година за извършената продажба на 1 бр. помело на стойност 4,00 лева, за която
не е издаден фискален бон.
Предвид
изложените съображения съдът намира за категорично установени фактите,
послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка.
Извършеното нарушение е обективен факт, който законът свързва с определени
последици.
Разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение
за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да
регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от
фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване
на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година, който отново императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от
съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се
обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби, като се
гарантира спазването на финансова дисциплина. Неизпълнението на задълженията,
предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до
санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС. В
случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл.186 от ЗДДС, наред с административното
наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка.
Налагането на принудителната мярка не е поставено от закона в зависимост от
наличието на влязъл в сила санкционен акт. Основание за налагането й е
обективният факт на извършено нарушение, установен с допустимите от закона
доказателствени средства
Хипотезата
на б."а", т.1 на ал.1 на чл.186 от ЗДДС е приложима в случаите на
нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на
обвързана компетентност да приложи предвидената в чл.186, ал.1 от ЗДДС
принудителна административна мярка.
При
категорично установените факти на извършена продажба и плащане в търговския обект,
за което не е издаден фискален бон, приетото от административния орган наличие
на нарушение е при точно приложение на материалния закон.
Съдът
намира законосъобразно определен и размера на мярката, преценката за който е
предоставена на административния орган. Постигането на целите на мярката е
обосновано от органа с определяне на срок, близък до минималния размер,
предвиден от закона, но който би постигнал целите на закона лицето да бъде
лишено от възможността да извършва нови нарушения, от които за фиска биха
настъпили нови щети, като действа спрямо него и предупредително.
Законосъобразността на изводите на органа се подкрепя от установените по делото
обстоятелства, при които е извършено нарушението, установената положителна
разлика между разчетената и реално установената касова наличност.
Приетата
от съда законосъобразност на оспорения акт налага отхвърляне на жалбата на
дружеството.
Предвид изхода на спора,
своевременно направеното искане и осъществената по делото защита от юрисконсулт
с представеното писмено становище, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 100.00
лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.144 АПК.
Водим
от горното, на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тияра-ВМ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано
от управителя Т.В.Й., чрез адв. В.Д., съдебен адрес ***, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 414-ФК от 29.10.2019 година на
Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е
наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него
търговски обект – павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в
гр.Варна, ул."***", стопанисван от "Тияра-ВМ» ООД, както и
забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.»а» от ЗДДС.
ОСЪЖДА "Тияра-ВМ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Т.В.Й., да
заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: