Присъда по дело №2274/2012 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО НОХД № 2274/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, І наказателен състав

                                                                                               

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против  П.Е. Д. това, че през периода 17.02.2011 г. до 09.09.2011 г. в гр. П. и в гр. Б. в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез използване на техническо средство – подправен или подбран ключ е отнел чужди движими вещи както следва:

На 17.02.2011 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи както следва: златен пръстен 14 карата тип халка с червен камък с тегло 3 гр. на стойност 195 лева, златен синджир с колие дърво на живота от бяло и жълто злато 14 карата с тегло 5 гр. на стойност 325 лева, златно кръстче 14 карата с тегло 1 гр. на стойност 65 лева, златна детелина 14 карата с тегло 1 гр. на стойност 65 лв., златни детски обеци 14 карата с червен камък с общо тегло 2 гр. на стойност 130 лева, сребърно колие с S-образна плочка със седеф с тегло 10 гр. на стойност 45 лева, сребърен пръстен със седефена плочка с монтирани камъни С. с тегло 10 гр. на стойност 45 лева, сребърна буква „С” с тегло 1 гр. на стойност 4,50 лева, сребърна буква „М” с тегло 1 гр. на стойност 4,50 лв., сребърен ланец под форма на плочки с тегло 20 гр. на стойност 90 лева, 2 бр. сребърни обеци с перлички с по две камъчета С. – с общо тегло 2 гр. на стойност 50 лева, сребърна висулка с малък диамант на стойност 80 лева, сребърна гривна с тегло 5 гр. на стойност 22,50 лв., сребърно кръгче с камък  С. с тегло 1 гр. на стойност 25 лева, два броя сребърни пръстена с общо тегло 10 грама на обща стойност 45 лева, сребърен синджир – плетеница с тегло 10 гр. на стойност 45 лева, сребърен синджир с висулка тегло 3 гр. на стойност 13,50 лева, сребърен синджир с висулка роза с тегло 4 гр. на стойност 18 лева,  мъжки часовник „О.” на стойност 50 лева, значка- герб на Община П. на стойност 5 лева, цифров фотоапарат „***” на стойност 25 лева, лентов фотоапарат „Д.” на стойност 10 лева, посребрен пръстен във формата на закопчан колан с множество бели камъчета на стойност 7 лева, козметично куфарче на „О.” на стойност 30 лева, сумата от 200 евро на левова стойност 391,17 лева и сумата от 100 лева или всичко на обща стойност 1886,17 лева от владението на М.И.К. – Х. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

На 09.09.2011 г. в гр. Б. е отнел чужди движими вещи – видеокамера марка „П.”  ******** със сер. № ******, ведно с чантичка за нея, зарядно устройство  и кабел за прехвърляне на данни на обща стойност 200 лева, мобилен телефон „С. Е250” с ИМЕИ ************ на стойност 100 лева, мобилен телефон „М. V 3” с ИМЕИ *********** на стойност 100 лв. и сумата 150 лева или всичко на обща стойност 550 лева от владението на И.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички отнети вещи е 2 436,17 лева /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4 пр.ІІ, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Със същия обвинителен акт е било внесено обвинение и против подсъдимия П.И.С. за това, че на 08.11.2011 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си и другиго – П.Е.Д. ЕГН ********** имотна облага е укрил чужди движими вещи – видеокамера, марка „П.” ******** на стойност 200 лева, собственост на И.Т.И. ЕГН ********** за която е знаел, че е придобита от другиго П.Е.Д. ЕГН ********** чрез престъпление – кражба - престъпление по чл.215, ал.2, т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

С определение от 24.09.2012 г. на основание чл.287, ал.1 от НПК е прието изменение на обвинението по отношение на всеки един от подсъдимите, като за подсъдимия Д., в частта, касаеща отнетите вещи от владението на свидетелката Х. на 17.02.2011 г. са включени допълнително и следните вещи 1 бр. пръстен, имитация на сребро с камък от кехлибар на стойност 20 лева, парична сума от 70 британски лири с левова равностойност от 163,10 лева, а вместо вещта лентов фотоапарат “Д.” на стойност 10 лева се счита, че обвинението касае 1 бр. лентов фотоапарат “П.” на стойност 46 лева, като общата стойност на всички отнети от владението на свидетелката Х. вещи се счита за 2105,27 лева, а общата стойност на всички отнети в резултат на продължаваното престъпление вещи – 2655,27 лева.

 Със същото определение е допуснато изменение  и на обвинението, повдигнато и против подсъдимия С. относно изпълнителната форма на престъплението, като са посочени вече две изпълнителни деяния -  същият да е укрил и да е придобил описаната в първоначалното обвинение движима вещ. 

 В рамките на наказателното производство не е бил приет граждански иск за съвместно разглеждане.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу всеки от подсъдимите изменено обвинение, излага доводи по същество, като моли да се определи и наложи наказание по отношение на подсъдимия Д. от около 8 години лишаване от свобода, както и конфискация на една втора от паричната сума, иззета от дома му. Досежно подсъдимия С. се предлага определяне на наказание лишаване от свобода от 5 години, както и глоба от 5000 лева. За всеки от подсъдимите се предлага наказанията да се определят за изтърпяване при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се приспадне предварителното задържане за всеки от тях. Изложено е становище досежно част от веществените доказателства, като се предлага евентуалното отлагане на произнасянето по същите с определение по реда на чл.306 от НПК.

 Защитникът на подсъдимия Д., адв.Г., моли да се постанови оправдателна присъда, като излага подробно становище в подкрепа на това искане за недоказаност на обвинението.

Подсъдимият Д. сочи, че не се признава за виновен по повдигнатото му първоначално, както и измененото обвинение. Дава подробни обяснения пред съда, заявява, че поддържа становището на защитника си и моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия С., адв.П., също моли за постановяване на оправдателна присъда, като излага становище за недоказаност на обвинението.

Защитникът на подсъдимия С., К.Л., сочи, че последният е невиновен.

Подсъдимият С. не взема становище по вината, дава обяснения пред съда, заявява, че поддържа становището на своя защитник и предоставя на съда да определи дали е виновен.

 Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият П.Е.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан. Подсъдимият Д. е осъждан многократно преди инкриминираното деяние. Предхождащите деянието по обвинителния акт осъждания на Д. са, както следва: по НОХД № 76/76 г. на РС Пловдив му е наложено наказание от девет месеца  и двадесет и пет дни лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 517/77 г. на РС Пловдив му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.252 и чл.346 от НК; по НОХД № 6226/77 г. на СРС му е било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.195 от НК и чл.346 от НК; по НОХД № 624/79 г. на ПРС му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.346 от НК; по НОХД № 1044/80 г. на ПРС му е било наложено наказание четири години лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК; по НОХД № 5411/84 г. на СРС му е било наложено наказание шест години и шест месеца лишаване от свобода и две години задължително заселване за престъпления по чл.253 и по чл.346 от НК; по НОХД № 171/89 г. на РС Чирпан му е било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.196 от НК, чл.253 от НК и чл.346 от НК; по НОХД № 55/96 г. на ОС Пловдив му е било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.196 и чл.339 от НК; по НОХД № 26/97 г. на ПРС му е било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.346 от НК; по НОХД № 135/98 г. на ВС Пловдив му е било наложено наказание три години лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК; по НОХД № 246/2000 г. на ПРС му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.196 от НК и чл.346 от НК, като съдебният акт е в сила от 15.06.2000 г.; по НОХД № 328/2000 г. на ПРС му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК, като съдебният акт е в сила от 13.07.2000 г.; по НОХД № 362/2001 г. на РС Смолян му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, като съдебният акт е в сила от 31.08.2001 г.; по НОХД № 97/2003 г. на РС Пловдив му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК, като съдебният акт е в сила от 19.06.2003 г.; по НОХД № 462/2004 г. на ПРС му е наложено наказание три години лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК, като съдебният акт е в сила от 10.03.2004 г.; по НОХД № 1706/2002 г. на ПРС му е наложено наказание три години и три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК, като съдебният акт е в сила от 28.07.2006 г.; по НОХД № 1753/2007 г. на ПРС му е наложено наказание две години и седем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК, като съдебният акт е в сила от 04.02.2008 г.

Подсъдимият П.И.С. е роден на *** год. в гр. П., живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан. Преди инкриминираното деяние подсъдимият С. е осъждан както следва: по НОХД № 814/82 г. на една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години за престъпления по чл.195 и чл.252 от НК; по НОХД № 366/86 г. на една година лишаване от свобода за престъпления по чл.233, чл.266 и чл.215 от НК; по НОХД № 77/92 г. на пет години лишаване от свобода за престъпления по чл.252, чл.195, чл.256 и чл.297 от НК; по НОХД № 627/98 г. е осъден на три години лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК; по НОХД № 187/2000 г., с акт в сила от 21.07.2000 г. му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.339 от НК; по НОХД № 258/2002 г., със съдебен акт в сила от 03.05.2004 г., му е наложено наказание пет години лишаване от свобода за престъпления по чл.196 и чл.339 от НК; по НОХД № 1302/2002 г., с акт в сила от 03.05.2005 г., му е наложено наказание четири години лишаване от свобода за престъпления по чл.196 от НК; по НОХД № 1514/2008 г., със съдебен акт в сила от 21.11.2008 г., му е наложено наказание две години и единадесет месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.196 от НК и чл.339 от НК.

 На 17.02.2011 г. подсъдимият П.Д., който живеел в ж.р.”Т.” в гр. П., решил да извърши кражба в жилище в същия квартал, а именно в бл.177, вх.А, ет.2, ап.6, ползвано от свидетелите М.И.К. – Х. и С.Х.. В себе си подсъдимият Д. носел специален ключ. Посредством този ключ, на посочената дата преди обяд, подсъдимият Д. успял да отключи, без да поврежда входната врата на жилището, чиито обитатели ги нямало в този момент, като преровил и разхвърлял всичките му стаи и  подбрал от намерените там вещи, които са с определена стойност и ценност, а именно: златен пръстен 14 карата тип халка с червен камък с тегло 3 гр., златен синджир с колие дърво на живота от бяло и жълто злато 14 карата с тегло 5 гр., златно кръстче 14 карата с тегло 1 гр., златна детелина 14 карата с тегло 1 гр., златни детски обеци 14 карата с червен камък с общо тегло 2 гр., сребърно колие с S-образна плочка със седеф с тегло 10 гр., сребърен пръстен със седефена плочка с монтирани камъни С. с тегло 10 гр., сребърна буква „С” с тегло 1 гр., сребърна буква „М” с тегло 1 гр., сребърен ланец под форма на плочки с тегло 20 гр., 2 бр. сребърни обеци с перлички с по две камъчета С. – с общо тегло 2 гр., сребърна висулка с малък диамант, сребърна гривна с тегло 5 гр., сребърно кръгче с камък  С. с тегло 1 гр., два броя сребърни пръстена с общо тегло 10 грама, сребърен синджир – плетеница с тегло 10 гр., сребърен синджир с висулка тегло 3 гр., сребърен синджир с висулка роза с тегло 4 гр., мъжки часовник „О.”, значка- герб на Община П., цифров фотоапарат „***”, лентов фотоапарат „П.”, посребрен пръстен във формата на закопчан колан с множество бели камъчета, козметично куфарче на „О.”, сумата от 200 евро и сумата от 100 лева. С така отнетите вещи подсъдимият Д. напуснал жилището, като го оставил отключено, след което се разпоредил с част от тях по неустановен при разследването начин, а част от тях - 1 бр. пръстен от бял метал под формата на закопчан колан с множество бели камъчета, две от които липсват и 1бр. фотоапарат *** – сив на цвят 4,1 мегапиксела със сер. № ******, без карта памет, оставил в дома си в гр. П.. Когато свидетелката Х. се прибрала в дома си около обяд, същата констатирала проникването в жилището й като уведомила за това съпругът си и полицията. На място бил извършен оглед на местопроизшествие. Поради това, че в жилището било много разхвърляно, първоначално свидетелката не могла да установи всички липси и обявила като липсващи установените такива на пръв поглед, но впоследствие конкретизирала и останалите установени липси, като при предявяване на вещи в полицията, категорично разпознала пръстенът от бял метал с формата на колан с тока, както и фотоапаратът “***”, иззети от жилището, обитавано от подсъдимия Д..     

         В началото на месец септември 2011 г. двамата подсъдими заминали за гр. Б., където наели квартира в близост до квартал “Л.”. Със себе си подсъдимият Д. носел мобилен телефон, който ползвал с карта на “Г.” с телефонен номер *******, за който се регистрирали обаждания, засечени от клетка на оператора в гр. П. на 06.09.2011 г. и на същата дата, както и на следващите дати до 13.09.2011 г., включително, вече и в гр. Б..

 На 08.09.2011 г. срещу 09.09.2011 г. съседка на свидетеля Ив.И., живущ *** чула във входа мъжки гласове, които казвали “тука става, тука – не”, което по-късно споделила на свидетеля И.. На 08.09.2011 г. вечерта телефонът, ползван от подсъдимия Д., бил засечен от клетка на мобилния оператор, ситуирана на адрес в гр.Б., в комплекс “Л.” бл.**. На 09.09.2011 г. през деня, когато свидетелите И. били напуснали жилището си, за да отидат на работа, подсъдимият Д., отново чрез използване на специален ключ, успял да отвори касовата брава на входна врата на жилището на свидетелите И. в ж.к „Л.” бл.***, вх.*, ет.**, ап.**. Свидетелят И.Д., също съсед на И. на същата дата около 10,00 часа забелязал мъж, приведен пред вратата на жилището на И., но не разбрал дали мъжът отключвал, или заключвал вратата, тъй като само чул прищракване. За това обстоятелство по-късно Д. уведомил И.. След като преровил вещите в хола и спалнята на жилището на И., от холовото помещение от шкаф подсъдимият Д. взел съхраняващата се там видеокамера марка „П.”  ******** със сер. № ******, ведно с чантичка за нея, зарядно устройство и кабел за прехвърляне на данни, мобилен телефон С. Е*** с ИМЕИ ************, мобилен телефон М. V * с ИМЕИ *********** и сумата 70 лева. След това напуснал жилището с така отнетите вещи и се прибрал в квартирата, която ползвал заедно с подсъдимия С.. По обяд на 09.09.2011 г. свидетелят И. се прибрал в жилището си, установил, че вратата е отключена и че е извършена кражба, поради което и веднага уведомил полицията.

 На 10.09.2011 г. във вечерните часове, подсъдимите С. и Д. включили отнетата от Д. камера и започнали да снимат стаята в която били, за да проверят дали работи, като разговаряли помежду си, докато камерата снимала и в два последователни клипа били записани разговорите им, при които били употребени репликите: „Ще ни хванат бе теле, може да има джи пи ес … сега сме на запис … 60-годишен човек, като децата си”.  Мобилните телефони, които Д. отнел от владението на свидетеля И., същият започнал да ползва при завръщането си в гр. П., като поставил в тях свои Сим - карти. Видеокамерата донесъл в гр. П. на 13.09.2011 г., като я съхранил в дома си.  

На 08.11.2011 г., след предварителна по-ранна уговорка, включително и по телефона между Д. и С., касаеща евентуалната продажба от страна на подсъдимия С. на откраднатата видеокамера, двамата се срещнали в гр. П. в гостилница “А.”, находяща се на С.Г.. Подсъдимият Д. носел видеокамерата, видно с чантата за същата и допълнителните устройства към комплектовката й в найлонова чанта. Предвид наличната у свидетелите Т. и К., служители на Сектор ПКП, оперативна информация, събрана от използвани оперативни способи при прилагане на специални разузнавателни средства, досежно евентуалното разпореждане с видеокамерата „П.”, предмет на кражба извършена от подсъдимия Д., същите извършвали непосредствено наблюдение на срещата на двамата подсъдими на 08.11.2011г., при което видели, че след излизането на подсъдимите от заведението и след посещение на магазин на ул.”И.В.” подсъдимият Д. подал чантата с камерата на подсъдимия С. и двамата се разделили. Подсъдимият С. отишъл на Ц.Г., където си закупил билет за с.Б., като със съдействието на свидетеля Ж., служител на Транспортна полиция, бил задържан преди потеглянето на влака. При извършеното задържане, камерата била открита в чантата на подсъдимия С., като същият дал обяснения пред полицейските служители и писмено в протокола за обиск, че бил закупил камерата от Р.П. в Пловдив за 200 лева. Впоследствие, когато били прегледани в негово присъствие записите, направени на 10.09.2011 г.,  при проведената беседа пред свидетеля Т. и свидетеля К. подсъдимият С. признал, че знае, че камерата е открадната в гр. Б. от подсъдимия Д.. В тази връзка на същата дата бил задържан и подсъдимият Д.. В жилищата на двамата подсъдими били извършени претърсвания и изземвания, при които били иззети множество вещи, като от дома, обитаван от подсъдимия Д., включително и разпознатите по-късно от свидетелката Х. пръстен и фотоапарат. От жилището на подсъдимия С. били иззети златни накити, поставени в зелена картонена кутийка, предоставени му по-рано от свидетелката Анг.С., като залог за предоставен й от подсъдимия заем от 500 лева.

 Във връзка с установената съпричастност на подсъдимия Д. към извършените кражби в гр. Пловдив и в гр. Б., образуваните по този повод наказателни производства били обединени. 

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за категорично установена на базата на събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани непосредствено в съдебно заседание Ж., Ив.И., М.Х., Ст.Х., Анг.С., Ан.И., Т., К., Ив.Х., както и прочетените по надлежния ред показания на свидетелката Х. от досъдебното производство и отчасти прочетените показания на свидетеля Т. от досъдебното производство, а също и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.10 от НПК показания на разпитания по делегация свидетел Ил.Д.,  които показания имат конкретно и пряко отношение към изясняване на фактите и обстоятелствата, касаещи обвиненията на подсъдимите. Показанията на посочените свидетели се възприемат като логични, дадени добросъвестно, в съответствие помежду си относно основните факти от значение за разследването и подкрепени от останалите кредитирани от съда доказателства – събраните и приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, включително тези, които са били събрани по реда на чл.127 от НПК, както и веществените доказателства. Макар и с косвено значение, както и касателно допълнително установени в хода на разследването факти, които не се отнА.т пряко до предмета на делото, но са свързани все пак с веществените доказателства по същото, за изясняване на делото се вземат предвид от съда и показанията на свидетелите, разпитани непосредствено В., Н., П., К., Д., Хр.Х., Б.Н., П.Б., Т.Г., В.Г., Ал.Г.. Конкретно досежно показанията на свидетелите В. и П., съдът ги разглежда сравнително критично, доколкото се установява, че и двамата познават от по-рано подсъдимите, като очевиден е в една част от показанията им стремежът на всеки от двамата свидетели да се разграничат от евентуални данни за незаконен произход на вещите, определени от тях като диамантени люспи и приобщени като веществени доказателства по делото.

Що се касае до показанията на свидетелките М. и Ив.Х., то съдебният състав намери, че същите следва да бъдат възприети само отчасти и то само, доколкото са в съответствие с останалите кредитирани доказателства. В тази насока критичният поглед върху показанията на посочените две свидетелки се обосновава не само от установеното обстоятелство, че всяка от тях има близки отношения с подсъдимия Д., което предполага заинтересованост от фактите и съответно изхода на делото, но и от характера на тези показания, които в една значителна своя част са в противоречие с останалия доказателствен материал, включително и с обясненията на самия подсъдим Д.. Така показанията на свидетелката М., за която се установява да живее на съпружески начала с подсъдимия Д., касаещи откритите в жилището, което и двамата са обитавали, вещи, част от които предмет на кражбата от дома на свидетелката Х., се явяват категорично дискредитирани, както от показанията на свидетелката А.С., потвърдени и при проведената очна ставка със свидетелката М., така и от обясненията на подсъдимия С., също потвърдени от него при проведената очна ставка със свидетелката М., а също и от приетите писмени доказателства, както и извършеният в съдебно заседание оглед на мобилни телефони. Свидетелката М. заявява пред съда категорично и неколкократно при предявяване на веществените доказателства, съставляващи бижута, че абсолютно всички предявени й такива, са нейна собственост. Това обстоятелство М. заявява и по отношение на златните накити – две златни верижки, две златни висулки и два златни пръстена, поставени в зелена картонена кутийка, иззети от дома на подсъдимия С.. Досежно тези накити обаче, както от обясненията на С., така и от показанията на свидетелката С. се установява да са били действително представени от последната като залог на подсъдимия С. при предоставен от негова страна на свидетелката заем от 500 лева. Видно е при предявяване на тези веществени доказателства, че върху златната халка действително е записано името “Я.”, което свидетелства С., че е името на нейната сестра, собственица на халката. Установява се от приетите писмени доказателства, че действително свидетелката С. има сестра с първо име Я., както и брат А.К., спрямо когото е било образувано досъдебно производство и взета мярка за неотклонение “Парична гаранция” от 500 лева на 08.11.2011 г., внесена на 11.11.2011 г., като според показанията на свидетелката С., именно за това е била заета сума в такъв точно размер от подсъдимия С. и то непосредствено преди неговото задържане. Че златните накити са били предоставени от свидетелката С. на подсъдимия С. се съди и от самото място на намирането им, а именно в дома н С., както и от данните, видни при огледа на мобилни телефони, извършен в съдебно заседание, при което е установено фотозаснемане на свидетелката С. с част от бижутата, преди датата на тяхното изземане. В тази насока и показанията на свидетелката М., че тези бижута са нейна собственост и са се съхранявали в дома й са напълно дискредитирани и сочат на явно намерение на свидетелката на всяка цена да свърже всички веществени доказателства с произход, който да изключи или разколебае установените данни за престъпление, извършено от подсъдимия Д.. Всички тези твърдения на свидетелката М. навеждат на извод и за изключителна заинтересованост на последната и поставят под сериозно съмнение показанията й, касаещи и останалите факти от значение за делото. В тази насока и съдът не кредитира показанията на свидетелката М. относно твърденията й, че са й собствени пръстенът под форма на колан с тока с камъчета и фотоапарат “***”, разпознати категорично от свидетелката Х., както на досъдебното производство, така и пред съда. За фотоапарата “***”, освен това, свидетелката М. е изключително неточна в показанията си относно твърдяното време на придобиването му, а в показанията си на досъдебното производство, приобщени в тази им част чрез прочитането им, е заявила, че изобщо не била виждала фотоапарата. Впрочем, в тези прочетени показания, свидетелката М. категорично е заявила, че нито бижутата, нито часовниците, които са й предявени са нейни, като изрично е посочила и че изобщо не носи такива бижута, което е в пълно противоречие с твърденията й относно същите бижута, предявени й вече в съдебно заседание, както и относно произхода на част от бижутата и часовниците, лансиран като версия и от подсъдимия Д., а именно, че са били намерени. Затова и съдът счита, че възраженията на защитата на подсъдимия Д., дадени в рамките на изслушаните пледоарии, касаещи съмнения в показанията на свидетелката Х., разпознала част от инкриминираните вещи, изчезнали от дома й на 17.02.2011 г., които свързват подсъдимия Д. с тази именно кражба, не могат да се приемат за основателни. Вярно е, че посочената свидетелка е уточнявала липсващите от дома й вещи във времето след извършване на кражбата, но следва да се има предвид, че същите са в значителен обем, а видно от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, в дома на свидетелите Х. действително, както последните са описали в показанията си, всичко е било разхвърляно и преровено, което допълнително е затруднило конкретизирането на липсващото имущество. Показанията на свидетелката Х. в тази насока не се явяват изолирани от останалите доказателства по делото и съответни на тях са показанията на свидетелите Ст.Х. и отчасти Ив.Х.. Що се касае до вещта, описана от свидетелката като бижу с малък диамант от асортимента на „О.”, то от приетата по делото справка от дружеството „О. – Б.” е видно, че действително в асортимента, предлаган от същото, фигурират бижута, в които са вложени диамантени люспи. Вярно е, че е отразено, конкретно по отношение на висулката, че е пусната за продажба по каталог във времето след датата на инкриминираното деяние. Същевременно обаче, свидетелката Х. неколкократно е заявила, че въпросното бижу й е било подарък от компанията, с която същата е имала отношения, както става ясно и от показанията на нейния съпруг, а не е било закупувано по каталог. При това положение, обстоятелството кога е бил пускан в продажба въпросният артикул не може да бъде взето като такова със съществено значение, което да води до дискредитиране показанията на свидетелката в тази им част. Видно е, че същата е конкретизирала тази вещ още при разпита й на досъдебното производство. Във връзка с изложените от защитата доводи за недостоверност показанията на свидетелката Х., съдебният състав също констатира известни непълноти и неточности в съдържанието на показанията на тази свидетелка, които обаче, предвид изминалия период от време от инкриминираното събитие и неговия характер са напълно обясними. В тази насока обаче, съдът намери, че следва да изключи от обема на обвинението допълнително посоченият предмет на кражба – пръстен от бял метал с жълто - кафяв камък кехлибар, по отношение на който и във връзка с показанията на свидетелката Х., бе изменено обвинението, както и твърдените като откраднати английски лири. Следва да се има предвид тук, че  вещественото доказателство – пръстен, като вид е действително широко разпространено, като не притежава някакви изключителни характеристики относно изработка или материал, по които да може да бъде отличено от друга такава вещ. Отделно от това, този пръстен е бил предявяван на свидетелката Х. на досъдебното производство заедно с другите веществени доказателства, но същата не го е разпознала тогава, когато и информацията й относно действително липсващите в резултат от кражбата вещи от дома й все пак е била по-пълна и прясна. При оценка показанията на свидетелката Х. в тази насока включително и досежно паричната сума в английски лири, която едва сега се сочи, съдът взема предвид и факта, че от датата на инкриминираното деяние, до датата на извършения й разпит в съдебно заседание, е изминал значителен период от време, а така също и факта, установен и от показанията на нейните родственици, че свидетелката Х. е била в особено психично състояние, настъпило в резултат от преживения шок от престъпното посегателство в дома й. В тази връзка и съдът намира, че достатъчно достоверни, като по-близки към датата на инкриминираното събитие са показанията на свидетелката Х. от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал, както и тези показания от съдебната фаза на процеса, които на практика са съответни на така посочените показания от досъдебното производство. Не се възприемат като основателни твърденията по отношение на свидетелката Х. да е било въздействано в насока същата да разпознае конкретни вещи, доколкото, както става ясно от разпита на свидетеля Ив.Х., същият не е бил наясно относно конкретните вещи, които са обявили за откраднати родителите му, нито с това какви вещи са били иззети от дома на подсъдимия Д.. Отделно от това, от показанията на свидетелите К. и Т. също не се установява те да са уведомявали предварително свидетеля Ив.Х., какви вещи ще бъдат евентуално предявявани на свидетелката Х.. Подобна теза, свързана с незаконно обвързване на всяка цена на подсъдимия Д. с кражба, която иначе същият не бил извършил, се явява и нелогична, доколкото свидетелката Х. е разпознала още в досъдебното производство, а после и в съда, само на някои от вещите и то много малка част от тях, при това такива, които не са и на висока стойност в сравнение с други веществени доказателства.

Що се касае до посоченото по-горе относно показанията на свидетелката Х., то съдът, на базата и на останалите доказателства по делото, счита, че твърденията й, че е предоставила парична сума на подсъдимия Д. от 200 евро в заем, като това е именно част от паричната сума в евро, установена на адреса на подсъдимия Д., не се доказват категорично. Следва да се има предвид, че тази свидетелка е заявила да е предоставила на Д. сумата като заем за извършване на ремонт на жилището, а самият подсъдим Д. е заявил в обясненията си, че не знае по какъв повод е взел пари от свидетелката Х.. Впрочем, същият е посочил в обясненията си, че тя била негова позната, което и Х. твърди, но видно от приложената в досъдебното производство в копие молба от подсъдимия Д. към администрацията на следствения арест, в същата към месец 02.2012 г. подсъдимият е посочил Х. да му е братовчедка, както и че желае да извършва телефонни разговори с нея, както и със свидетелката М.. Последната свидетелка пък е заявила, че свидетелката Х. била при подсъдимия Д. на свиждане, което говори, че подсъдимият и свидетелката Х. са имали контакти преди разпита на последната в съдебно заседание, при които е било възможно уточняване на конкретни версии относно част от намерената в дома на Д. сума в евро. Отделно от това, предвид неколкократно изтъкнатото от подсъдимия Д. обстоятелство, че е разполагал с достатъчно парични средства от работата му в чужбина, както и такива изпратени му от свидетелката М. също от чужбина, версията, че е взел сума пари и то не значителна на фона на твърденията му за притежаваните от него като размер суми, за извършване на ремонт, се явява недостатъчно логична и обоснована.               

При постановяване на присъдата си, съдът отчасти кредитира обясненията на подсъдимите Д. и С. и то само доколкото те се явяват съответни на останалия възприет като достоверен доказателствен материал. Съдът разглежда критично обясненията на всеки от подсъдимите, като взема предвид и факта, че същите съставляват и средство за защита. Така обясненията на подсъдимия Д. в насока произхода на част от намерените парични суми в дома му в лева и евро съдът намира за дадени добросъвестно, доколкото те съответстват на информацията, предоставена от “П.Б.” за извършено теглене на суми на датата на задържането на подсъдимия от 400 лева и 190 евро.

Не се възприемат като достоверни твърденията на подсъдимия С., касаещи конкретно обвинението му, относно това, че не се бил усъмнил относно действителния произход на видеокамерата, тъй като подсъдимият Д. го бил убедил, че я е закупил от две лица в гр. Б. и понеже бил започнал да ползва мобилните телефони, закупени от същите две лица. В тази насока следва да се имат предвид самите обяснения на подсъдимия С., в които същият неколкократно сочи, че понеже и двамата с Д. били осъждани, имал съмнения относно това, че вещите били крадени, но после, поради поведението на Д., тези негови съмнения се били разсеяли. В тази насока обаче, характерът на записаните с въпросната видеокамера разговори между подсъдимите, сочи, че подсъдимия С. е бил абсолютно наясно относно нейното придобиване по престъпен, а не законен начин. Отделно от това, в тази насока следва да се има предвид и характерът на водените между двамата подсъдими телефонни разговори, обект на подслушване чрез приложените специални разузнавателни средства, касаещи срещата между двамата подсъдими за предаването на видеокамерата / вж. напр. ред 10 от № 03643049 от 31.10.2011 г., приложен в сбор от документи с гриф „Поверително”/, при които нарочно никъде не се споменава конкретно вещта. От показанията на свидетелите Т. и К. категорично и еднопосочно се установява, че пред тях подсъдимият С. е споделил, че знае, че видеокамерата е придобита от кражба, извършена от подсъдимия Д. в Б.. Впрочем, вписаните обяснения в протокола за обиск на лице, подписан от С., съответстват на това, което са заявили двамата свидетели Т. и К. и в тази връзка твърденията на подсъдимия С., че не бил давал каквато и да било информация на тези свидетели не се възприемат като достоверни. Нещо повече, установява се от показанията на свидетелите К. и Т., че подсъдимият С. първоначално е изложил различна версия относно това откъде има видеокамерата, при това, съвсем различна от тази, изложена вече в обясненията му в съдебното заседание. Горното идва да покаже, че подсъдимият С. напълно е съзнавал обстоятелството, че намерената у него вещ е предмет именно на кражба и затова и първоначално, тогава, когато все още записите на камерата не са били разгледани, за прикриване на извършеното от него престъпление, е изложил версията, че тя била закупена лично от него от Р.П. в Пловдив. Отделно от посоченото, макар и косвено, в насока на това, че подсъдимият С. е разбрал, че видеокамерата е открадната са и обясненията на подсъдимия Д., който е посочил, че С. предположил, че момчетата, които уж са му продали камерата, може и да са я крали и в тази насока имал притеснения, а пък Д., не бил казал точно на С. за колко лева бил купил камерата, но пък му бил казал, че щом е на такава ниска цена, значи най-вероятно продалите му я уж лица са наркомани, което потвърждавало тези притеснения на С..

При постановяване на присъдата си съдебният състав взе предвид, освен обсъдените гласни доказателства също и събраните и приети писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, заложен билет, заповеди за полицейско задържане на лица и заповеди за личен обиск, протоколи за претърсване и изземване с фотоалбуми, удостоверение за раждане, протоколи за оглед на веществени доказателства, справки относно специално съобщение от РУП, протоколи за доброволно предаване, приемо - предавателни протоколи, справки от мобилните оператори с разпечатки относно телефонни номера, молби от подсъдимите до администрацията на Следствен арест, гаранционни карти и фактури, характеристични справки и справки за съдимост, протокол от експертна дактилоскопна справка,  фотоалбум към съдебен оглед на мобилни телефони и снимка, представена от свидетел, справки за търпени наказания лишаване от свобода, копие от банкова карта, копие от временна работна карта с превод, експертно решение на ТЕЛК, епикризи, справка от РП Пловдив, справки от АИС БДС за лица, справка от ***, справка от Банка “П.”, справка от “О. Б.” ООД, справка от ІІІ РУП – Пловдив, докладна от ІV РУП Пловдив, копие от протокол за оглед на местопроизшествие и от протокол за разпит на свидетел по друго досъдебно производство, протоколи, съдържащи информация, снета от ВДС, изготвени в резултат от експлоатирани СРС.

   Съдът кредитира приетите по делото съдебно - оценъчна и допълнителна такава експертизи, които дават информация относно стойността на инкриминираните вещи именно към датата на деянията, което е и от значение за наказателното производство. И двете заключения са изготвени професионално при съобразяване с данните по делото и са обективни.

Възприемат се като изготвени с необходимия професионален опит и заключенията на трасологическата експертиза, както и назначената от съда техническа експертиза по делото. Първата от тях сочи, че по изследваният заключващ механизъм на секретната брава, приобщена като веществено доказателство, като предадена от свидетеля И. от гр. Б., няма наличие на следи, оставени от механично въздействие с твърд предмет, който е различен от оригиналните ключове. Експертизата е категорична, че секретността на бравата е преодоляна с подбран или подправен ключ и не са използвани намерените у подсъдимия Д. саморъчно изработени инструменти, служещи за отключване на секретни патронници и автомобилни ключалки.

Второто заключение на техническата експертиза, което е имало за предмет заключващото устройство на входната врата на жилището на пострадалата Х., сочи, че с иззетите от подсъдимия Д. приспособления не е било възможно преодоляване секретността на бравата.

 С оглед на така посочения и обсъден доказателствен материал, съдът намери, че със своята деятелност подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт и е било допуснато изменение в съдебно заседание, макар и не в пълния обем на същото.

На първо място, относно въпроса дали подсъдимият лично е отнел вещи, предмет на престъплението от владението на свидетелката Х. и на свидетеля И., по делото, както се посочи и по-горе са налице значителни по обем косвени доказателства, които обаче, при съпоставката им поотделно и в своята съвкупност водят до един единствен и категоричен извод относно съпричастността на подсъдимия Д. към двете кражби, включени в състава на продължаваното престъпление. Така се установява категорично идентичен механизъм на всяко от проникванията в жилищата на пострадалите, а именно с използване н а подбран или подправен ключ, за което извод е направила трасологичската експертиза, а той се подкрепя и от този на техническата експертиза, както и факта, че и при двете посегателства, пострадалите свидетели са открили жилищата си отключени, но без разбивания и без повреди по заключващите устройства, които в последствие са могли да ползват свободно. Идентичността на механизма на извършените кражби е очертан и от факта, че и при двете проникването в жилищата на пострадалите е станало през деня, когато в жилищата не е имало обитатели, като видно от фотоалбумите към протоколите за оглед на местопроизшествие и двете жилища са били изцяло преровени. Налице са доказателства / от показанията на свидетелите Ст.Х. и Х. и тези на свидетелите И./, че най-вероятно е била извършена предварителна проверка или наблюдение на жилищата им с оглед улесняване извършването на кражбата. В тази насока се съдържат данни и в приложения обособен том с класифицирана информация. В жилището на подсъдимия Д. са открити вещи, предмет на кражбата от дома на свидетелката Х., а именно 1 бр. пръстен и 1 бр. фотоапарат, категорично разпознати от Х., за които по посочените по-горе мотиви, показанията дадени от свидетелката М. не се възприемат като достоверни, както и не се възприемат за достоверни и обясненията на подсъдимия Д. относно произхода на тези именно вещи. От направения анализ на показанията на М., съпоставени с останалите доказателства, личи категорично посочената вече тяхната крайна заинтересованост и насоченост към това да се приеме друга версия относно произхода на инкриминираните вещи, което пък поведение е показателно за стремежа да се прикрие действително извършеното престъпление. В крайна сметка, логично обяснение от страна на самия подсъдим Д. за това по каква причина вещите, собствени на свидетелката Х., са намерени в жилището му, същият не е дал.

 Подсъдимият Д., към датата на кражбата в гр. Б. се е намирал там, което е видно от разпечатките от мобилния оператор, чиято СИМ карта е ползвал Д., а в вечерта преди кражбата, пак съобразно с данните от мобилния оператор, е бил и в непосредствена близост до адреса на пострадалия свидетел И.. У подсъдимия Д. са се намирали и напълно индивидуализираните от приложените фактури и гаранционни карти мобилни телефони, както и видеокамера, отнети от владението на свидетеля И., за което се съди от записите върху самата видеокамера, както и от справката от мобилните оператори относно сим - картите, съответно с номер *******, регистрирана на Д. и ползвана в отнетия от свидетеля И. мобилен телефон “С.” още от 17.09.2011 г., както и номер ***, регистриран на Д., с който е ползван мобилният телефон на свидетеля И. “М.” отново от 17.09.2011 г. В тази насока са и обясненията на подсъдимия С., който е възприел инкриминираните вещи на свидетеля И. у подсъдимия Д., както и показанията на свидетелите Т. и К., възприели пък последващото предаване на видеокамерата на подсъдимия С., които техни показания са съответни на съдържанието на разговорите между двамата подсъдими, станали обект на приложени способи с използвани СРС и осъществени непосредствено преди разпореждане от страна на подсъдимия Д. с видеокамерата. В насока извършителството на кражбата от Б., са и показанията на свидетелите Т. и К. досежно изявленията на подсъдимия С. за това откъде е видеокамерата, а именно, че е била открадната от Д. в Б., както и посоченото отразяване преди това на различни обстоятелства за прикриване кражбата и съответно деянието на самия С., в протокола за обиск на подсъдимия С.. Показанията на свидетеля Ил.Д., който е описал да е възприел едно лице от мъжки пол да извършва действия по заключващото устройство на вратата на свидетелите И. на датата на инкриминираното деяние – 09.09.2011 г. също, макар и косвено, сочат на това, че подсъдимият Д. сам, както е посочил и подсъдимият С. пред свидетелите Т. и К., действително е отнел въпросните вещи от дома на И.. Всичко гореизложено дава основание на съдебния състав да приеме, че достатъчно категорично е установено подсъдимият Д. да е извършител на вмененото му престъпление кражба. В крайна сметка се установява, че подсъдимият е извършил последователно във времето отнемане на вещи от владението на свидетелката Х. *** и от владението на свидетеля И. в Б., като е успял да установи своя трайна фактическа власт върху тях, като напълно е отнел  възможността на досегашните им владелци да се ползват от вещите, отнасяйки ги от местопрестъплението. Касае се до две деяния, самостоятелно осъществяващи състав на престъплението кражба, които са били извършени през непродължителен период от време, при сходни обстоятелства, с идентичен механизъм на осъществяване и еднородност на вината, при които последващото се явява продължение на предходното от обективна и субективна страна. Поради това и правилно двете деяния са били квалифицирани като едно престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, което е и по-благоприятно за дееца.  

Досежно обема на инкриминираните вещи, съдът счете, че от обвинението, включително и след изменение на същото, следва да отпаднат вещите, по отношение на които не е налице категоричност в показанията на свидетелите, сочени като пострадали. Така по отношение на свидетеля И., в рамките на обвинението е отразено да му е била отнета и парична сума от 150 лева, но същият в съдебно заседание, включително и след прочитане показанията му от досъдебното заседание, бе категоричен, че сумата, която е била в дома му и действително е изчезнала е била по-малка, а именно 70 лева, като обоснова това си твърдение с конкретни обстоятелства. В тази връзка и съдът намери, че следва да оправдае подсъдимия Д. за това да е отнел по-голяма от действително твърдяната от пострадалия парична сума. Частично съдът намери, че следва да оправдае подсъдимия Д. и за това да е отнел допълнително включените при изменение на обвинението вещи от владението на свидетелката Х., а именно 1 бр. пръстен, оценен на 20 лева и парична сума от 70 британски лири в левова равностойност, възлизаща на 163,10 лева. По отношение на така посочените вещи, както се писа и по-горе, не е имало изявление от страна на пострадалата свидетелка да са били отнети още към момента на разпита й на досъдебното производство, когато й е била предоставена възможност да конкретизира всички липси. Отделно от това, както се посочи, въпросният пръстен е неотличим съществено от други такива, за разлика от другият разпознат от свидетелката Х., поради което и не може категорично да се приеме, че е отнет именно от нейното владение. Затова и при преценка на тези обстоятелства, с присъдата подсъдимият Д. бе частично признат за невиновен по отношение на посочените инкриминирани вещи, както и за разликата до пълния предявен размер на всички отнети вещи. 

И двете деяния са осъществени, както се посочи, при идентичен механизъм на проникване в жилищата на пострадалите, а именно с подбран или подправен ключ, което сочи, че всяко от тях е извършено с използването на техническо средство по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, като се има предвид определянето на ключа като техническо средство по смисъла на закона, независимо дали са обикновен, или секретен; подправени, или оригинален, откраднат, намерен, временно ползван, предназначен, или непредназначен за отключване на помещението /съгласно Постановление № 6/1971 г. на ПВС/.      

Що се касае до определянето на престъплението, като извършено при условията на опасен рецидив, то тази квалификация в обвинителния акт е правилна и напълно обоснована. Това е така, защото е налице  осъждане на Д. по НОХД № 1706/2002 г., с наложено наказание три години и три месеца лишаване от свобода, което е било групирано с наказанието по НОХД № 97/2003 г. и му е определено и наложено общо и най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца и отделно от това, е налице осъждане на Д. по НОХД 1753/2007 г. с наложено наказание от две години и седем месеца лишаване от свобода. С оглед датите на деянията, за които е бил осъден Д. по НОХД № 1706/02 г. и по НОХД № 1753/07 г. и датите на влизане в сила на съдебните актове по тях, не е било налице основание за групирането на наказанията по тези две дела. Затова и посочените осъждания определят наличието на условията на чл.29, ал.1, букви ”а” и ”б” от НК за определяне на престъплението, като извършено при условията на опасен рецидив. Освен това, наказанието по НОХД № 1753/2007 г. е изтърпяно през септември 2009 г., а общото наказание по предходните две дела – през месец май 2006 г. Следователно, към датата на първото от деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, не е бил изтекъл още срокът на по чл.30, ал.1 от НК, а както първото, така и второто от тях, са били извършени, преди да е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК, касателно осъждането по НОХД № 1753/07 г. Затова напълно правилно извършеното от подсъдимия Д. е квалифицирано като престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и “Б”, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

   От субективна страна, престъплението подсъдимият Д. е извършил умишлено, със съзнавани и целени общественоопасни последици, като цялостното му поведение, включително и това последвало престъпната му дейност, идва покаже, че е действал съвсем целенасочено и осъзнато относно действията си и техните последствия. Целта на подсъдимия Д. е била изцяло користна.

Що се касае до обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия С., то от обективните му действия, описани от свидетелите К. и Т. се установява, че на практика същият е придобил вещта, предмет на кражба, описана по-горе, извършена от подсъдимия Д.. В тази насока, според съда е налице именно тази изпълнителна форма на престъплението вещно укривателство, доколкото действията на подсъдимия С. по вземане на чантата с вещта от подсъдимия Д. и пренасянето й до гарата с намерение да бъде отнесена в с.Б., където подсъдимият С. живее, очертават признаците на престъпното придобиване, визирано в нормата на чл.215 от НК. Придобиването по смисъла на материалния закон съставлява установяване на трайна фактическа власт върху вещта, която дава възможност за разпореждане с придобитата вещ. Особеното при вещното укривателство е, че първоначално чуждата движима вещ следва да е придобита и да се намира в трайна фактическа власт на лице, което лично или чрез друг я е придобило чрез престъпление и след това деецът вещен укривател да придобие владението, като знае или предполага неправомерния произход на вещта / в тази насока е реш.220/99 г. по н.д. 155/99 г. ІІ н.о./. В случая се установява именно такава фактическа обстановка, като отнетата от подсъдимия Д. на 09.09.2011 г. в Б. видеокамера е била придобита от подсъдимия С. ***, като уговорката за евентуалната продажба на камерата от страна на С. е била постигната едва след като кражбата вече е била осъществена, за което се съди и от телефония разговор на двамата подсъдими, а отчасти и от самите им обяснения. Няма доказателства по делото съгласие за реализиране предмета на престъплението да е било постигнато преди извършване на кражбата, при каквито условия евентуално подсъдимият С. би следвало да отговаря за престъплението кражба като помагач. Не е установено подсъдимият С. и пряко да е участвал в извършване на кражбата. При това положение, неговите действия биха могли единствено да се квалифицират като такива на вещен укривател по смисъла на чл.215, ал.1 от НК. Според съдебния състав, в конкретния случай не се установява да е налице другата форма на изпълнителното деяние “укрил”, която се вменява на подсъдимия С., доколкото същата предполага по-особено поведение, свързано с извършване на действия по действително скриване на инкриминираната вещ, с което се пречи на узнаването, търсенето, откриването на вещта, или по-конкретно, приемане на вещта за съхранение на такова място, чието узнаване е затруднено. В случая, от описаните конкретни действия на подсъдимия С. от наблюдавалите го свидетели Т. и К., не може да се направи изобщо извод относно това, че С. е извършил каквито и да било допълнителни действия за нарочно скриване на откраднатата вещ по начин, че да не може да бъде установено местонахождението й, или да бъде затруднено търсенето й. Затова и съдът намери, че следва да признае подсъдимият С. за виновен в това да е придобил инкриминираната вещ, но не и да я е укрил, като го оправдае отчасти по така повдигнатото му в първоначалния му вид обвинение.

Основният въпрос, касаещ престъплението, за което бе признат за виновен с присъдата подсъдимият С. опира до субективната страна на деянието. Според съдебния състав, от субективна страна престъплението С. е извършил умишлено, със съзнавани и целени общественоопасни последици. Категорично според съда се установява, че подсъдимият С. е знаел за това, че придобитата от него вещ е била преди това предмет на кражба. Не само това, същият е знаел откъде, от кого и кога е било извършено престъплението. В тази насока съдът прави изводи както от самите му обяснения, в които многократно подсъдимият С. е посочил, че е имал конкретни съмнения относно произхода на вещта, така и от обясненията на подсъдимия Д., кореспондиращи в тази им част с тези на С., от съдържанието на проведените разговори, записани на видеозаписите на самата камера, от съдържанието на телефонния разговор между подсъдимите, във връзка с предаването на вещта, от начина на предаване на същата, от показанията на свидетелите Т. и К., относно изявлението на С., че знае, че вещта е открадната от подсъдимия Д.. Не се възприемат обясненията на подсъдимите относно това, че подсъдимият С. е имал за цел да закупи видеокамерата за себе си, както и че нямало да я купи, ако знаел, че е крадена, доколкото в тази насока са налице противоречия в обясненията им за уговорена цена и предоставена на Д. сума от подсъдимия С., а и в показанията си свидетелите Т. и К., които са наблюдавали при срещата им двамата подсъдими на инкриминираната дата, сочат категорично, че не са видели между двамата изобщо да се разменят пари. Напротив, установено е категорично, че подсъдимият С., като е знаел, че вещта е придобита посредством кражба от подсъдимия Д., когото много добре е познавал и е знаел за неговото съдебно минало,  съзнателно е жертвал чуждия законен интерес, тъй като за С. по-важна е била възникналата възможност за облагодетелстване чрез продажбата на инкриминираната вещ.

Престъплението, извършено от подсъдимия С. също е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, определящо значение за което имат осъжданията на С. по НОХД № 1302/2002 г., наказанието по което е било групирано с това по НОХД № 258/02 г. и отделно осъждането по НОХД № 1514/2008 г., което не може да бъде групирано с тези по предходните две дела. Видно е от справката за търпени наказания, че общото и най-тежко наказание по НОХД № 1302/02 г. и НОХД № 258/02 г. С. не е изтърпял изцяло, тъй като е бил условно предсрочно освободен, като с оглед на остатъка на наказанието и разпоредбата на чл.70, ал.6 от НК, следва да се счете, че деянието, предмет на настоящото дело, е извършил дори в срока на условното предсрочно освобождаване. По отношение на наказанието по НОХД № 1514/2008 г. от справката е видно, че С. го е изтърпял през септември 2010 г. Следователно по отношение на двете наказания – общото и най-тежко и това по последното осъждане на С. не е бил изтекъл срокът по чл.30, ал.1 във връзка с ал.2 от НК към датата на извършване на престъплението и правилно същото е квалифицирано по чл.215, ал.2, т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.

Относно определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Д., съдът, като съобрази от една страна факта на множеството му предходни осъждания, извън тези, определили деянието му като опасен рецидив, които сочат на утвърдени трайни престъпни навици у подсъдимия Д. и го характеризират като извършител със завишена степен на обществена опасност, както и като прецени, че се касае до продължавано престъпление, което принципно предполага завишаване на наказанието, като взе предвид и сравнително високата стойност на отнетото имущество от една страна, а от друга, като се съобрази с броя на включените в продължаваното престъпления деяния, които са само две, както и с факта, че макар и в незначителна степен, все пак с дадените обяснения подсъдимият Д. е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, съдът намери, че адекватно на личността на подсъдимия, справедливо и съответно на обществената опасност на престъплението ще е наказание от шест години лишаване от свобода. Същото, предвид наличието на основанията по чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС се постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 При наличните по делото данни относно предварителното задържане на подсъдимия Д. по ЗМВР, както и с постановление на РП Пловдив за 72 часа и с мярка за неотклонение Задържане под стража, на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК, с присъдата се приспадна този период, считано от 08.11.2011 г., до влизане в сила на присъдата.

Съдебният състав намери, че в конкретния случай не следва да се прилага предложеното от прокурора и предвидено в разпоредбата на чл.196, ал.2 от НК постановяване на конфискация на една втора от имуществото на подсъдимия. Тук следва да се има предвид на първо място, че посочената разпоредба предполага предварително налична информация, каквато прокуратурата не е представила и не е била предмет на събиране в съдебното производство, относно цялото имущество на подсъдимото лице, при което при оценка на неговата стойност, да може да се направи и извода относно това дали е справедливо и адекватно определянето и на това допълнително по своя характер, но незадължително наказание. Отделно от това, съдебният състав намери, че дори и при наличие на такива предпоставки, наказанието лишаване от свобода в посочения по-горе размер се явява достатъчно за постигане целите на наказанието и преди всичко за това подсъдимият да не извършва подобни деяния в бъдеще или поне за срока на наказанието му.

Досежно наказанието на подсъдимия С., като отегчаващи вината обстоятелства съдът и тук определи изключително многото осъждания и то за тежки престъпления, отделно от тези, които определят престъплението, като извършено при условията на опасен рецидив. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът определя оказаното все пак, макар и не в особено голяма степен съдействие на разследването с дадените и от страна на подсъдимия С. подробни обяснения по делото, както и сравнително невисоката стойност на вещта, предмет на извършеното от него престъпление и конкретния начин на осъществяване на престъплението, което не се характеризира с някаква по-висока обществена опасност, в сравнение с други такива деяния. При тези обстоятелства, съдът намери, че справедливо, съответно на обществената опасност на престъплението и достатъчно за постигане целите на наказанието ще е наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. И тук се установи наличието на формалните основания на чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и затова се постанови наказанието подсъдимият С. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При съобразяване с данните относно предварителното му задържане, с присъдата на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК се приспадна същото, считано от 08.11.2011 г. до влизане в сила на присъдата.

Досежно събраните по делото веществени доказателства, предвид техния значителен обем, както и обема на самата присъда, съдебният състав отложи, съобразно и с предложеното от прокурора, произнасянето си с нарочно определение по реда на чл.306 от НПК.

Предвид признаването на всеки от подсъдимите за виновни в извършване на престъпление, както и като съобрази обстоятелството, че част от разноските по делото са направени във връзка с установяване конкретно на фактите досежно престъплението, извършено от страна на подсъдимия Д., а само разноските, касаещи възнаграждения на вещи лица за съдебно - оценъчните експертизи касаят и двете престъпления, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът разпредели разноските съобразно с посоченото и осъди подсъдимият Д. да заплати по сметка на ВСС сумата от 217, 50 лева, а по сметката на ОД на МВР – Пловдив / за БНТЛ/ сумата от 50 лева, а подсъдимият С. да заплати по сметката на ВСС сумата от 22,50 лева, съставляващи частта от разноските, направени във връзка със събиране на доказателства за установяване на извършеното от него престъпление.

Като причини за извършване на всяко от престъпленията съдът откроява трайните престъпни навици на всеки подсъдим, незачитане правото на собственост. Целите на всеки от извършителите са били користни.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

 

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала!

П.К.