Р Е Ш Е Н И Е
№528
Гр. Перник, 06.06.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00966 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Л.С.Л.,
с ЕГН: **********
*** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к.. Мошино, кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 793,46 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлофициран недвижим имот, находящ се в ***за периода от месец октомври 2004 г. до
месец юли 2009 г. и сумата от 1 090,80
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от месец октомври
2004 г. до месец юли 2009 г., поради погасяването им по давност.
Ищецът Л.Л. твърди, че е абонат на ответното
дружество с абонатен № ********** за топлофициран недвижим имот,
находящ се в ***Посочва, че при извършена през месец януари 2018 г. справка на
място при ответника е установил, че съгласно същата дължи на „Топлофикация –
Перник“ АД сумата от 3 793,46 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2004 г.
до месец юли 2009 г. и сумата от 1 090,80 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от месец октомври 2004 г. до месец юли 2009 г. Оспорва
вземанията като недължими с твърдението, че същите са погасени по давност.
Намира, че в случая е приложим тригодишният давностен период по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като се касае за периодични плащания. С тези съображения обосновава интереса
си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В
съдебното заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искови претенцци.
Ответното
дружество, чрез пълномощника си, признава исковете и отправя искане за
постановяване на решение съобразно признанието, както и за присъждане на
сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК при твърдението, че
не е дало повод за завеждане на делото.
Във
връзка с заявеното от ответника, пълномощникът на ищеца изразява становище за
постановяване на решение, с което предявените отрицателни установителни искове
да бъдат уважени съобразно признанието им, както и в негова полза да се
присъдят сторените разноски, тъй като ответникът с извънпроцесуалното си
поведение, включвайки процесните суми като дължими от ищеца в блокирана сметка,
е дал повод за водене на делото.
С
оглед становищата на страните и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе
с решение съобразно признанието.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
При
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, основани на твърдението, че вземанията са недължими като погасени по
давност, в доказателствена тежест на ответника е установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца парични притезания съществуват, като установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Както
вече беше изяснено, в първото по делото открито съдебно заседание ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД, чрез пълномощника си, признава отрицателните
искове, поради което и с оглед изразеното от процесуалния представител на ищеца
становище, с определение на съда съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по
делото не са събирани доказателства.
По
своята правна същност направеното признание на исковите претенции представлява процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу исковете, които счита за основателни и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в
случая, че процесните вземания са недължими поради погасяването им по давност.
Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до
отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.
Същевременно
релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено
от закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от упълномощен процесуален
представител. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави, предявените
искове не са брачни, нито по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки исковите претенции на това основание.
Предвид
изложените съображения, основавайки решението си на така направеното признание
на исковете от ответната страна, съдът намира, че същите следва да бъдат
уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество, като бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество процесните вземания поради погасяването им по давност.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове поначало на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът Л.Л.. Съдът обаче намира за
основателно твърдението на ответното дружество за приложимост на изключението,
регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща присъждане в
полза на ответника на сторените от него разноски когато същият признае иска и с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Следователно, за да е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете
предпоставки, визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът
с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В
случая, съдът счита, че са налице и двете предпоставки, поради което
отговорността между страните за направените разноски следва да се разпредели
съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. В хода на делото не са представени
доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че „Топлофикация –
Перник“ АД с извънпроцесуалното си поведение е станало причина ищецът да
потърси искова защита чрез отричане дължимостта на процесните вземания.
Действително, като писмено доказателство е приета представена от ищеца разпечатана
на хартиен носител онлайн – справка, касаеща абонатен № **********, от която се
установява, че като дължима сума към 04.05.2018 г. при ответното дружество,
включена в графа „блокирана сметка“, е отразена сумата от 4 584,26 лв. От
тази справка /от 08.05.2018 г./ обаче не става ясно дали част от тази обща сума
са процесните вземания, а наред с това
дали същите са претендирани извънсъдебно преди образуване на настоящото дело
въз основа на исковата молба от 09.02.2018 г. Ето защо, в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 2 ГПК, следва да бъдат присъдени поисканите от
него разноски в размер на сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, предвид действително осъщественото
процесуално представителство на топлофикационното дружество в съдебното
заседание от юрк. М. и с оглед
претендирания размер, който е в минимума, предвиден в чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПрП, към чието прилагане препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8/2017 г./. Разноските, сторени от ищеца, следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Л.С.Л., с ЕГН: ********** ***,
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. Мошино, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л.С.Л.
не дължи
на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 3 793,46 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлофициран недвижим имот,
находящ се в ***, за периода от месец октомври 2004 г. до месец юли 2009 г. и
сумата от 1 090,80 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от месец октомври 2004 г. до
месец юли 2009 г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Л.С.Л., с ЕГН: ********** ***, да заплати на Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 2 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: