Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Добрич, 02.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети
състав
в публично съдебно заседание на 26.04.2017г, в състав:
Съдия: Веселин Иванов Николов,
при участието на
съдебен секретар :С.Д. ,
разгледа н.а.х.д.№ 477 по описа на ДРС за 2017г.
Производството е образувано по жалба на „***” ЕООД с ЕИК *** с
управител Н.В.И. срещу наказателно постановление № МДТ000049 от 28.03.2017 год.
на Кмета на Община гр. Добрич- Й. Й..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на
чл. 14 ал.1 от ЗМДТ и на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева .
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно
уведомен не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява
от Георги Ковачев юрисконсулт и изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба респективно правилност и
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление .
Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при
което констатира следното:
При извършена документална проверка на 31.01.2017г. в
дирекция "Местни данъци и такси" при Община град Добрич е
констатирано, че данъчно задълженото лице-жалбоподателя не е изпълнило
задължението си да подаде декларация за новопридобит имот, находящ се в в гр. Д., ул. „***, с идентификатор **** в
законоустановения двумесечен срок, с което е нарушил /осъществил състава/ на
чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Имотът е придобит на 24.06.2016 г. Данъчната декларация
е подадена на 31.01.2017 г. с вх. №**********. Двумесечният срок, в който е
следвало да бъде деклариран имота е изтекъл на 24.08.2016 г. АУАН е съставен на
основание чл. 128, ал. 1, предл. първо от ЗМДТ, надлежно предявен и връчен на
31.01.2017 г. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При съставянето на акта са
постъпили писмени възражения, а в срока определен в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
постъпили писмени възражения. Нарушението е за първи път.На база така описаната
фактическа обстановка бил съставен АУАН
№005499 от 31.01.2017 и в последствие било издадено НП № МДТ 000049 от 28.03.2017 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- Д.Х.К. и св. С.Ц.К. и П. Д.К., както и от приобщените по делото писмени
доказателства.
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила .
Наведените в жалбата основания за отмяна на
атакуваното НП не кореспондират с установената в настоящото производство
фактическа обстановка .
Жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършена документална
проверка на 31.01.2017г. в дирекция "Местни данъци и такси" при
Община град Добрич е констатирано, че е налице нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, тъй като данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението да
декларира новопридобит недвижим имот, находящ се в град ***, с идентификатор ***
в законоустановения двумесечен срок. Имотът е придобит на 24.06.2016 г., като двумесечният
срок е изтекъл на 25.08.2016г., а Данъчната декларация е подадена на 31.01.2017
г. с вх. № **********, тоест с около 7 месеца закъснение.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНИ: Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК
приложим съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН "Не е престъпно
деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна". В чл. 93, т. 9 от НК се
съдържа легално определение на понятието "маловажен случай" - този,
при който извършеното престъпление в случая административно нарушение/ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая деянието, обявено от чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ за наказуемо е за
неполаване на декларация за закупен имот в двумесечен срок от придобиването му.
Деянието не е резултатно, за да имат значение липсата или незначителността на
вредните последици при сравнение с други такива нарушения. Достатъчно е
наличието на бездействие, за да възникне административно-наказателната
отговорност за непредставилия декларацията в предвидения от закона срок правен
субект. Възможно е да се приеме, че даден случай на неподаване на декларация с
цел данъчно облагане е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на такова административно нарушение, като тази преценка е
свързана с продължителността на закъснялото изпълнение на задължението. В
случая задължението е възникнало на 25.06.2016 г.. а е изпълнено едва на
31.01.2017 г., поради което не може да приеме, че закъснението е малко и да се
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Сроковете предвидени в закона, както и
всички останали задължения са създадени да се спазват, тъй като това гарантира
обществения порядък. Изводи, че непредставянето на декларацията по чл.14, ал.1
от ЗМДТ в предвидения срок не следва да бъде санкционирано, понеже е явно
маловажно нарушение, в никакъв случай не води до дисциплиниране на задължените
субекти, още повече, че в настоящия случай се касае за юридическо, а не
физическо лице. Напротив, подобна практика би довела до масово неглижиране на
административните задължения. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушенията са първи
по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се
касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.
28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗМДТ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай,
което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид
целите на административното наказание , определени в чл. 12 от ЗАНН , както и
изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да се отчетат тежестта на конкретното
нарушение , подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя , а също така и обществената
опасност на съответния вид административни нарушения.В настоящия случая съдът
намира че така наложеното административно наказание глоба в размер от 500 /петстотин/лева е явно справедливо,
наложено е към минималния законоустановен размер и отговаря на целите на чл. 12 от ЗАНН и следва
да бъде потвърдено.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № МДТ000049 от
28.03.2017 година на Кмета на Община гр. Добрич , с което на „***” ЕООД с ЕИК *****
с управител Н.В.И. за нарушение на чл. 14 ал.1 от ЗМДТ и на основание чл.123
ал.1 от ЗМДТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Районен съдия: .