№ 92
гр. Кюстендил, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
в присъствието на прокурора К. С. Ст.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20221500200098 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на адв.М.П.- защитник на осъдения К. ИВ. М. за допускане на
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г., упълномощена
със упълномощена със заповед №374/06.04.2020 г., изразява становище за неоснователност на
молбата и иска отхвърлянето й.
Същото становище се изразява от представителя на КнОП.
Защитникът на лишения от свобода- адв.П. пледира за уважаване на молбата на С..
Лишеният от свобода К. ИВ. М. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване
на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за
установено следното:
Лишеният от свобода К. ИВ. М. за поддържа молбата си.
Лишеният от свобода К. ИВ. М. е постъпил в Затвора гр. София на 16.10.20215 г.,
екстрадиран от ОК великобритания на основание постановление на ВКП, преведен е в Затвора гр.
Бобов дол на 14.02.2017 г.
Същият изтърпява наказание ЛС за срок от 20 години, при първоначален „строг“ режим
по НЧД № 4369/2015 г. на СГС, с което е приета на основание чл.457, ал.3 НПК за изпълнение на
присъда от 07.01.2011 г. на Кралския съд на Кентърбъри, Кралство Великобритания, за
престъпление, съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на България, който съдебен
акт е изменен с влязло в сила на 21.12.2016 г. определение на САС по ВНЧД № 1129/2016 г., с
което е преквалифицирано деянието по чл.242, ал.2 вр. ал.2 вр. ал.1 НК и прието, че
наказанишето ЛС в размер на 20 години следва да се изтърпи изцяло.
Със заповед № 549/15.08.2019 г. на Началника на Затвора режимът му е заменен от
1
първоначален „строг“ на „общ“.
Със заповед № 655/24.09.2021 г. на Началника на Затвора е преместен от затвора в
ЗООТ „Самораново“.
Начало на наказанието: 07.01.2011 г.
Към момента на произнасяне на КнОС- 07.01.2011 г. М. е изтърпял фактически – 11
години 1 месец и 2 дни; от предварителен арест- 8 месеца; от работа- 2 години 2 месеца и 21 дни;
всичко- 13 години 11 месеца и 23 дни; с остатък – 5 години 10 месеца и 26 дни.
От представените от затворническата администрация доказателства се установява, че при
постъпване в затвора е изготвена схема за оценяване на вероятност от ново осъждане и профил на
нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС и психологическо становище.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниските стойности - 21 т. с дефицитни зони:
отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е определен като среден
за обществото и нисък за персонала в затвора, за лишения от свобода и за другите лишени от
свобода. Отчетено е, че отрича отговорността за собственото си поведение, намира присъдата за
несправедлива.
Рискът от вреди е претърпял промяна на време на престоя му в пенитенциарна
изолация и къмбил намален до 21 точки. При планирането на изпълнение на присъдата е
акцентирано върху посочените дефицитна зони, като по тях е постигнал минимален напредък.
При престоя си в Затвора- София и в Затвора- Бобов дол М. е бил награждаван и е
спазвал режимните ограничения, което и е било основание за промяна на режима и преместване в
ЗООТ. Там е бил назначен като пазач КПП със заповед от 16.11.2021 г., а впоследствие- поради
отказ да изпълнява задълженията си е освободен. Със заповед от 18.01.2022 г. е назначен на работа
на работа във фирма „***“ ООД.
По делото е приложен доклад от ИСДВР, от който се установява, че за краткия си
престой в ЗООТ М. има привидно уважително отношение към служителите, което е с цел
облекчаване и съкращаване на престоя му в изолация. Не е показал поведение, на база на което
оценката от риска да бъде намалена. Същият се счита за несправедливо осъден; респ. същият е
безкритичен и не е постигнал необходимата личностова промяна след големия престой в
затворническизаведения, не е осъзнал допуснатите грешки и факторите за престъплението. Налице
е влияние от криминално обкръжение, наличие на рисково поведение, свидетелство за което са
допуснати нарушения на трудови задължения, поради което е освободен като пазач на КППв
ЗООТ; както и нарушение в поведението спрямо длъжностни лица от затвора. Тези обстоятелства
са довели да корекция на риска от рецидив, като към настоящия момент същият е увеличен на 23
точки. Това обстоятелство сочи за липса на добро отношение към труда и наложените правила,
респ. за регрес в поведението му.и занижени умения за адекватно себеутвърждаване чрез трудова
дейност.
Независимо от това му е даден шанс с назначаването на нова работа, като поради
краткия времеви период затворническите власти нямат категорични заключения относно
спазването на трудовите му задължения.
В условията на ЗООТ не е награждаван.; няма наказания, но има висящи преписки от
началото на годината за нарушения на затворническата дисциплина, което е индикация за липса на
законосъборазен начин на живот. Наблюдава се прибързаност в действията му, както и
2
непостоянност в поведението му. Констатирани са затруднения в комуникацията му с останалите
осъдени, свидетелство за което са преместванията от едно спално помещение в друго.
Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно. Счетено е,
че престоя в ЗООТ не е достатъчен, за да се проследи поведението му в условията на смекчен
режим и да се приеме, че е налице трайна положителна промяна. С оглед колебливостта в
поведението на осъдения е прието, че е необходимо да се изъпли прогресивната система и да се
постигне трайна промяна в областта на дефицитните зони.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително М. е изтърпял
фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е изпълнена обаче втората предпоставка,
необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това
са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ.
не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата. Поправянето на
осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение
на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.
При преценка на молбата на лишения от свобода за УПО КнОС не се съобразява с
големия остатък от изтърпяване на присъдата, в каквато насока са изтъкнати доводи от страна
затворническата адиминстрация, тъй като този факт не е от кръга обстоятелства, подлежащи на
преценка при разглеждане на молбата. КнОС не може да не отчете в положителен аспект факта, че
М. работи, респ. има изградени трудови навици, както и наличието на награди в миналото. Те
обаче са недостатъчни и не водят до позитивни изводи в интерес на осъдения на фона на
настъпилия регрес от негова страна след преместването му в ЗООТ и увеличения риск от вреди,
който след отчетеното снижаване се е увеличил на 23 точки.
Видно от справката от затворническата администрация при престоя си в мястото за
лишаване от свобода, М. има колебливо поведение. От доклада на ИСДВР се установява, че
независимо от участието му в трудов процес, у лишения от свобода са налице нарушения, които
сочат на липса на спазване на наложените правила. Това обстоятелство сочи още на липса на
достатъчна мотивация за полагане на трудова дейност и не може да се отчете в положителен план.
От друга страна отчетения регрес на риска от вреди сочи към злоупотреба с доверие, което,
съчетано с колебливото отношение към труда и недобре изградените умения за предвиждане на
3
последиците от постъпките, определено сочи на рисково поведение. Тези обстоятелства, съчетани
с липсата на достатъчно критичност и промени в поведението, сочещи към неспазване на
установените правила, съчетани с липсата на напредък по отчетените в плана на изпълнение на
присъдата дефицитни зони, съобразени и с настъпилия регрес в поведението, преценени в
съвкупност и с отношението му към трудовия процес, водят до извода, че процеса на
превъзпитание спрямо същия следва да продължи, респ. да се приложи прогресивната система на
изтърпяване на наказанието и да се проследи поведението му в условията на облекчен режим.
Изминалият фактически период на лишения от свобода в ЗООТ е недостатъчен, за да се счита, че е
постигната генералната превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на
поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за
адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието
на лишения от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода. Превъзпитанието и
промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето има
съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до състояние, което
може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Необходимостта от
формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на вредите последици от миналото
поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не
могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла
на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на
наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика -
ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се
продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и
поправил.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения К. ИВ. М. за допускане на
условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода К. ИВ. М. с ЕГН
**********, роден на 31.10.1964 г. в с. *** българин, със средно образование, неженен, осъждан;
за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание ЛС в размер на 20 години при първоначален „строг“ режим по ЧНД № 4369/2015 г. на
4
СГС, с което се приема за изпълнение присъда № Т20100395 от 07.01.2011 г. на Кралския съд на
Кентърбъри, Обединено Кралство Великобритания, в сила от 21.12.2016 г. за остатък в размер на
5 години 10 месеца и 26 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6
месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен
срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода
да се изпрати на Затвора - Бобов дол.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
5