РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 668
гр.
Пловдив, 18 април 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІІ състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди
двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ПЕТЯ П., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
2403 по описа за 2021 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 146 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба,
предявена от Е.В.М., ЕГН **********,***, представлявана от адв. Р.П. Решение № 2153-15-203
от 18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив с което се потвърждава РАЗПОРЕЖДАНЕ N РВ-3-15-00911413/22.04.2021
г., издадено от
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, на
основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получено
обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко
дете. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, чрез
проц. представител юрк. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения се излагат в депозирана
по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със Заповед № ЗР-5-15-00824670/14.10.2020 г.Директорът
на ТП на НОИ – Пловдив е възложил на контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив
да извършат проверка по разходите на ДОО на осигурителя „КАТИШОП 1“ ЕООД, ЕИК ****.
След
приключване на поверката е бил съставен Констативен протокол КП-5-15- 00865545\18.01.2021
г. в който е отразено, че
жалбоподателката М. е упражнявала трудова дейност, за следните периоди -
22.02.2017 г., 13.02.2017 г.; 01.12.2016 г.; 04.08.2016 г.; 06.06.2016 г.;
01.06.2016 г.; 16.05.2016 г.; 10.05.2016 г.; 29.02.2016 г., поради което тя
като самоосигуряващо се лице е следвало да се осигурява по реда на чл. 4, ал.
3, т. 2 от КСО. Проверяващите са издали задължителни предписания №
ЗД-1-12-0086553\18.01.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив.
Същите
са били изпълнени от жалбоподателката в указания срок.
Контролните
органи са приели, че Е.М. е получила неправомерно
парично обезщетение по Заявления-декларации за бременност и раждане по чл. 50 и
за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 170,84 лв. тъй като е
упражнявала трудова дейност.
С
горепосочената Заповед № ЗР-5-15-00705490/17.01.2020 г. на Директорът на ТП на
НОИ - Пловдив, е възложил на контролните
органи при ТП на НОИ-Пловдив да извършат и проверка по разходите на ДОО на осигурителя
Община Пловдив, район “Южен”, ЕИК ***.
След
приключване на проверката контролните органи са съставили Констативен протокол
№КП-5-15- 00709883\27.01.2020 г. в който е отразено, че синът на
жалбоподателката К. С. М. е настанен в Детска
ясла № 35 ’’Патиланци”, гр. Пловдив от 16.03.2017 г.
Проверяващите
са приели, че съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО жалбоподателката няма право на отпуск
за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете за периода след датата на настаняване на детето в детско заведение за периода от
16.03.2017 г. до 22.09.2017 г, в размер на 2135.98 лв.
Жалбоподателката
не
оспорва факта, че считано от 16.03.2017 г. детето й е настанено в детска ясла,
но това обстоятелство тя е декларирала своевременно на
01.03.2017 г., подавайки Заявление-декларация - Приложение N 8 към чл.4, т.6, като в раздел II на същото тя е декларирала изрично настъпилата
промяна. В жалбата е направено възражение за изтекла погасителна давност на
лихвите за периода от 20.09.2016г. до 22.04.2018г.
Пълномощникът на
ответната страна не оспорва обстоятелството, че жалбоподателката е
подала горепосоченото заявление, но твърди, че в Интегрираната система
за електронен обмен на документи и данни на НОИ за изплащане на паричните
обезщетения от ДОО няма информация за представено Удостоверение съгласно
приложение №11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО за Е. М., съдържащо данни за промени в
обстоятелства, касаещи изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на
детето й.
Твърди се и, че административният орган не може
ежемесечно да извършва проверка дали пък междувременно по отношение на
конкретно лице не са налице предпоставки за прекратяване или изменение на
отпускано обезщетение, поради което е предвидено в закона задължението на
лицето, получаващо обезщетение в 3-дневен срок да уведоми компетентния орган,
че вече не му се следва получаваното до момента обезщетение.
Предвид доводите на страните по делото и от правна
страна съдът намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката че е
получила неправомерно парично обезщетение по Заявления-декларации за бременност
и раждане по чл. 50 и за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 170,84 лв. тъй като е упражнявала трудова дейност. В
тази връзка нито се твърди нито се доказва по делото обратното. Следва да се отбележи, че страната не е
оспорила дадените й задължителни предписания и е изпълнила същите своевременно.
Но тъй като жалбоподателката е оспорила в цялост вменените й задължения съдът следва да
произнесе в тази връзка. Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства който да оборят изводите на административния
орган настоящият съдебен състав намира, че жалбата в тази й част е
неоснователна.
Спорно по делото е дали жалбоподателката
недобросъвестно е получила парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода за периода от 16.03.2017 г. до 22.09.2017 г, в размер на 2135.98 лв.
Основателно е твърдението на жалбоподателката, че за
да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови
същите по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, не е
достатъчно установяването на неоснователното им получаване, тъй като
задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал
недобросъвестно.
В мотивите на
Решение № № 9430 от 7.07.2014 г. по адм. д. № 3378/2014 г. ВАС е приел,
че макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност” при
получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването
на това понятие в смисъл на получаване на осигурително
плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение,
както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Жалбоподателката своевременно е уведомила
административният орган за това, че детето и е било настанено в детска ясла.
Основателно е твърдението на ответната страна, че тя е следвало да представи
вместо Заявление-декларация - Приложение N 8 към чл.4, т.6 от НПОПДОО Удостоверение съгласно
приложение №11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО, но в
случая липсва какъвто и да е умисъл с това тя да е целяла да получи неоснователно осигурителното плащане.
Административният орган след като е бил уведомен за настъпилото ново
обстоятелство е задължен да укаже на лицето, какви документи следва да бъдат
представени от негова страна.
Относно
твърдението на жалбоподателката за изтекла погасителна
давност на лихвите за периода от 20.09.2016г. до 22.04.2018г. съдът намира за
установено следното:
Съгласно чл. 115,
ал.1 от КСО Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно
извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и
надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят.
Ето защо давностния
срок почва да тече от 01.01.2017г., и изтича на 31.12.2022г. , т.е този срок не е изтекъл.
Предвид горното
съдът намира жалбата за частично основателна.
Обжалваното Решение № 2153-15-203 от 18.06.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив следва да се отмени в частта в която е разпоредено жалбоподателката да
възстанови недобросъвестно получените суми за
отпуск за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода след датата на настаняване на детето в детско заведение
за периода от 16.03.2017 г. до 22.09.2017 г, в размер на 2135.98 лв. ведно с
прилежащите лихви.
Жалбата м частта й в която е оспорено Решението за възстановяване на неправомерно
парично обезщетение по Заявления-декларации за бременност и раждане по чл. 50 и
за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 170,84 лв. ведно с прилежащата лихва следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода
на правния спор на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно уважената част на жалбата в размер на 416,67 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 2153-15-203 от 18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив ведно с
потвърденото с него РАЗПОРЕЖДАНЕ N РВ-3-15-00911413/22.04.2021
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
Пловдив, на основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО в частта в която е разпоредено
жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получените суми за
отпуск за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода след датата на настаняване на детето в детско заведение
за периода от 16.03.2017 г. до 22.09.2017 г, в размер на 2135.98
лв. ведно с прилежащите лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.М., ЕГН **********,***, представлявана
от адв. Р.П. против Решение № 2153-15-203 от 18.06.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ, гр. Пловдив с което се потвърждава
РАЗПОРЕЖДАНЕ N РВ-3-15-00911413/22.04.2021
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
Пловдив, на основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО в частта в която разпоредено
Решението за възстановяване на неправомерно парично обезщетение по
Заявления-декларации за бременност и раждане по чл. 50 и за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО в размер на 170,84 лв.
ведно с прилежащата лихва.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр.
Пловдив да заплати на Е.В.М., ЕГН **********,***
сумата в размер на 416,67 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: