РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20212100900385 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на „СТОЙЧЕВИ 57-62“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, п. к. 9300,
ул. ОП. Димитър Ковачев № 67 срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „СЪГЛАСИЕ“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Брястовец, п. к. 8113, Община Бургас, Стопански
двор.
Видно от изложеното между страните има сключен договор за покупко-
продажба № 20015 от 03.12.2020г., по силата на който, ответникът, в
качеството на продавач, е следвало да достави на ищеца, в качеството му на
купувач, 200 метрични тона пшеница. Ищецът твърди, че е платил авансово
по този договор сума в размер на 25 000 лева, която сума е уговорена като
задатък. Твърди се, че липсва изпълнение от страна на продавача да достави
стоката, поради което ищецът, съгласно уговореното в договора прави отказ
от договора и иска връщане на двойния размер на уговорения задатък, като се
иска осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 000 лева, ведно с
разноските за делото.
Ответникът е изразил становище по предявената претенция, като е
1
заявил, че липсват доказателства за сключен между него и ответника договор,
тъй като в исковата молба се твърди, че претенцията касае договор за
покупко-продажба № 20015 от 03.12.2020г., а като доказателство е
представен договор за покупко-продажба № 20017 от 23.12.2020г.
Ответникът оспорва твърдението, че договорът е развален и/или прекратен.
Оспорва се факта на плащането по процесния договор. Иска се отхвърляне на
предявената претенция изцяло.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за безспорно установено по делото, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба № 20015 от 03.12.2020г., по силата на
който, ответникът в качеството на продавач е следвало да достави на ищеца в
качеството му на купувач 200 метрични тона пшеница реколта 2021г., със
срок на доставката 31.07.2021г. Следва да се отбележи, че действително с
исковата молба ищецът е представил друг договор - № 20017 от 23.12.2020г.,
но след дадена му възможност да уточни процесната сума, по кой договор се
претендира с оглед множеството сключени между страните договори със
същия предмет, същият е представил договора, който е посочен в исковата
молба и доказателствата за плащане по същия, които са описани в исковата
молба. Предвид на факта, че ответникът не твърди, че между страните изобщо
няма сключен договор за покупко-продажба № 20015 от 03.12.2020г., а
единствено е заявил, че по делото не е представен същия, и след като
процесният договор е представен, съдът намира, че ответникът не оспорва
факта, че има валидно възникнало правоотношения между него и ищеца по
този договор. Видно от текста на чл. 7, ал. 4 от договора, страните са
уговорили клауза за авансово плащане на стоката, която следва да бъде
доставена, като изрично са предвидили, че платената авансово цена има
качеството на задатък съгласно разпоредбата на чл. 334 от Търговския закон.
Съдът приема за доказано по делото, че ответникът не е изпълнил
задължението си да достави уговореното количество зърно в уговорения срок.
Такова е твърдението на ищеца-купувач по договора, а ответникът-продавач
следваше да ангажира доказателства, че е изпълнил това свое задължение по
договора, каквито той не представил по делото. С оглед на липсата на каквито
и доказателства за доставка на някакво количество зърно, съдът приема, че
2
ответникът е в неизпълнение на договора.
При така установената фактология, по делото е предявена претенция с
правно основание чл. 93, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите във вр.
чл. във вр. чл. 334 от Търговския закон, а именно от ответникът се иска
връщане в двоен размер на платен задатък от ищеца, поради договорното
неизпълнение на ответника да достави количеството пшеница съгласно
договор за покупко-продажба № 20015 от 03.12.2020г. и отказ на ищеца от
договора. Ищецът твърди, че е заплатил авансово сума в размер на 25 000
лева, като същата се претендира в двоен размер или 50 000 лева.
Съдът намира, че по делото се установиха всички законови
предпоставки за претендиране на задатък в двоен размер, както предвижда
разпоредбата на чл. 334 от Търговския закон, тъй като се касае за търговска
продажба, сключена от търговци, които в писмен вид са уговорили
предварително плащане на цената по сделката, както и се съгласили, че това
плащане има характер на задатък, който има за цел да докаже сключването на
сделката и да служи за обезпечение при неизпълнение. По делото е
установено неизпълнение на продавача да достави стоката, за която е
предвидено това предварително плащане на цената, което предпоставя
възможността на ищецът-купувач да развали договора, което същият е
направил с исковата си молба и да иска връщане на задатъка в двоен размер.
Предявената от ищеца претенция е основателна за предявения размер от
50 000 лева, тъй като по делото е представено доказателство, че има авансово
плащане по процесния договор в размер на 25 000 лева. На лист 39 и 40 от
делото е представена фактура № 1003 от 03.12.2020г. и преводно нареждане
от 04.12.2020г., които установяват, че на ответника е преведена авансова сума
по процесния договор за сума в размер на 25 000 лева и основателно ищецът
поради неизпълнение на доставката за заплатеното претендира връщане на
двойния размер на авансовото плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените
разноски в размер на 2 000 лева - заплатената държавна такса за
производството, като няма доказателства за заплатено възнаграждение за
адвоката на страната, въпреки че е направено искане за присъждане на такъв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „СЪГЛАСИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Брястовец, п. к. 8113, Община Бургас, Стопански двор, да
заплати на „СТОЙЧЕВИ АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Стожер, п. к. 9350, Община Добрич, Област Добрич,
Стопански двор, със съдебен адрес: гр. Добрич, п. к. 9300, ул. ОП. Димитър
Ковачев № 67, адв. Християн Христов, сумата от 50 000 лева- връщане на
задатък в двоен размер за авансово платена цена по договор за покупко-
продажба № 20015 от 03.12.2020г.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „СЪГЛАСИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Брястовец, п. к. 8113, Община Бургас, Стопански двор, да
заплати на „СТОЙЧЕВИ АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Стожер, п. к. 9350, Община Добрич, Област Добрич,
Стопански двор, със съдебен адрес: гр. Добрич, п. к. 9300, ул. ОП. Димитър
Ковачев № 67, адв. Християн Христов, сумата от 2 000 лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4