№ 414
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Веселин Г. Ганев
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600444 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Г. Ц. се явява лично и с
адв. Ч. П., редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Д. А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Б. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се ЧАСТНАТА ЖАЛБА от съдията-докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Нямам искания за отводи. Моля в частната жалба, която е
отправена до Вас, основанието, което е посочено чл. 65 ал.7, да се има
предвид чл. 64 ал.6 и чл. 64 ал.1 и следващите, поради допусната техническа
грешка при изписването. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обвиняемият Б. Ц.: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед липсата на искания от страните и тъй като съдът намира
делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата на обвиняемия Б. Ц. срещу определението на П.О.С. по
ЧНД 1910/2022 г., с което спрямо същия е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и да потвърдите определението като правилно и
законосъобразно. За да определи най-тежката мярка за неотклонение, съдът
се е съобразил, че са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.
63 ал.1 от НПК за първоначално задържане, а именно, че престъплението, за
което е процесуално ангажиран обв. Ц. е такова по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1 вр. с
чл. 115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С това е
изпълнена първата кумулативно изискуема предпоставка.
Отделно от това от събраните в рамките на досъдебното
производство множество писмени доказателства, гласни доказателства,
веществени доказателства и формираната въз основа на тях доказателствена
съвкупност се съдържат данни, които са в такова качество и обем, че да е
налице обосновано предположение, че именно обвиняемият Ц. е автор на
престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, което е достатъчно
за целите на настоящето производство, за което не е на пълно доказване на
обвинението, с което се реализира и втората кумулативно предвидена
предпоставка. В тази насока ще спомена самопризнанието от страна на
обвиняемия, а също така извършените огледи, претърсвания, изземвания,
експертна справка, от показанията на свидетелите П., С., Я., К. и други, от
които може по категоричен начин да се направи извод за съпричастността на
обвиняемия към извършеното деяние.
Що се касае до опасността обвиняемият да извърши и друго
престъпление считам, че тази опасност е налице.
Безспорно първоинстанционният съд е приел, че не е налице
опасност обвиняемият да се укрие. Такова е и моето становище, но е налице
опасност при евентуално изменение на така определената мярка за
неотклонение, същият да извърши и друго престъпление.
В конкретния случай е налице и презумпцията по чл. 63 ал.1 т.3 от
НПК, като към настоящия момент не са налице съответно каквито и да е
доказателства, от които би могло да се обори тази презумпция. Съгласно
константната съдебна практика, тежестта на повдигнатото обвинение и
грозящата го наказателна агресия, би могло да се приеме, че има опасност
при по-лека мярка за неотклонение, обвиняемият да извърши и друго
престъпление, като изводът в тази насока се извежда и от механизма на
извършеното деяние, а именно използването на огнестрелно оръжие,
обстоятелството, че след като е произвел един изстрел, с който е прострелял
жертвата в близко разстояние в главата, след като жертвата е била паднала на
земята, като това е било сторено и след преследване на потърпевшия.
Безспорно се касае за престъпление с изключително висока степен
2
на обществена опасност, поради което, уважаеми апелативни съдии, Ви моля
да оставите без уважение като неоснователна жалбата на обвиняемия срещу
определената му мярка за неотклонение.
Следва да се има предвид, че системата от обстоятелства, която е
посочена в чл. 56 ал.3 от НПК, които са определящи за вземане на мярка за
неотклонение, на първо място стои обществената опасност на
престъплението, което е предмет на обвинението, както и доказателствата,
спрямо обвиняемия. Тези предпоставки при определяне на мярката за
неотклонение винаги се преценят в контекста на целите на мярката по чл. 57
и считам, че в конкретния случай първоинстанционният съд правилно и
обосновано е преценил, че следва да бъде определена най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия, а именно „Задържане под стража“, поради
което моля да потвърдите първоинстанционното определение.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, ще започна отзад напред
своята реч, с оглед изказването и становището, взети от представителя на
Апелативна прокуратура, а именно със съдържанието на разпоредбите на чл.
56 и чл. 57 от НПК.
Действително там е обявено, че на първо място се взема степента на
обществената опасност на извършеното престъпление, която в конкретния
случай си е напълно осезаема. Но се взимат предвид и всички други онези
факти и обстоятелства, свързани както с фактическата обстановка, при която
е било извършено даденото деяние, в конкретния случай умъртвяване, така и
всички данни, които характеризират личността на извършителя. От тази гл.т.
личността на извършителя, смея да твърдя пред вас, че не представлява
висока степен на обществена опасност, предвид неговата възраст, семейното
му положение, професията му, той е пенсионер, и всички онези факти и
обстоятелства, които са били фиксирани в протоколите, които до момента
има, представило е пред вас и с които разполага ДП.
Единственото, което виждаме в разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 3 от
НПК, това е предположението за реалната опасност да бъде извършено друго
престъпление. Не се посочва какво може да бъде това друго престъпление,
още повече че, отново с оглед личността на извършителя, на обвиняемия Ц.,
можем да видим, че свидетелството му за съдимост е чисто. И оттам не може
да се прави обоснован извод, че може да извърши престъпление, каквото и да
било то.
Предвид неговата възраст, неговото здравословно състояние, по
делото разполагате с негова психиатрична експертиза, би могло да се приеме,
че той би могъл при една по-лека мярка за неотклонение, каквато е
„Домашният арест“, да вземе пълноценно участие в по-нататъшното развитие
на ДП, като се гарантирана и участието му евентуалната, възможно и най-
вероятна втора фаза на наказателния процес, съдебната.
Двамата с него вчера обсъдихме всички тези обстоятелства и това ни
кара да отправим към вас искане, с оглед всички събрани до момента
3
доказателства и най-вече онези, характеризиращи неговата личност. Няма
спор, че авторството на деянието за момента е дотолкова, доколкото се
разглежда от гл.т. на мярката за неотклонение, тъй като по отношение на него
действа презумпцията и по Конституцията на Р. Б., и по НПК, че той е
невинен до доказване на противното, с влязла в сила осъдителна присъда, с
която се установяват неговата вина и отговорност.
Така че, според нас двамата, към момента мярката „Домашен арест“
се явява най-подходяща, както и с оглед на целите на мерките за
неотклонение така, както са посочени в разпоредбата на чл. 57 от НПК, и най-
вече онази част от тези цели, които са насочени към неговото пълноценно
участие в двете фази на наказателния процес, и това, че не са налице данни до
момента по делото, от които да се направи каквото и да е обосновано
предположение, че той би осуетил изпълнението на евентуално влязла в сила
осъдителна присъда по отношение на него.
От тази гледна точка и без да се разпростирам повече по това, което
е събрано към момента, тъй като от една страна то се отнася изцяло по ДП, от
друга - има пряко отношение към този малък процес, който ние гледаме в
момента, и който има за цел да определи възможно най-добрата мярка по
отношение на подзащитния ми.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Ц. за лична защита: Поддържам казаното от
адвоката ми. Приемам го. Ако може да бъда под „Домашен арест“, защото
съпругата ми е трудно подвижна, за да може да си помагаме двамата. Каквото
реши съдът.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Ц.: Моля за мярка за неотклонение „Домашен
арест“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Следва да бъдат споделени, като правилни и обосновани, изводите
на първоинстанционния съд, че са налице всички изискуеми предпоставки на
чл. 63 ал. 1 от НПК, да бъде постановена мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ спрямо обв. Б. Ц..
От една страна, съдът надлежно е посочил доказателствените
източници, събрани към настоящия момент по разследването, които в
достатъчна степен обосновават съпричастността на обвиняемия Ц. към
извършеното деяние, което всъщност не се оспорва и от неговите обяснения, с
които е направил пълни самопризнания за деянието.
4
От друга страна, съдът обосновано е преценил, че е налице реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление, предвид на презумпцията по
чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК и доказателствените материали по делото засега не я
оборват, като в насока на реалната опасност следва да бъдат отчетени и
обстоятелствата по изпълнение на признаците на вмененото на Ц. във вина
престъпление и механизмът на извършването му, видно както от неговите
самопризнания, така и от приложения по делото към огледния протокол
фотоалбум. Действително, обвиняемият е в напреднала възраст, но във
физическо и психическо състояние, и според заключението на изготвената
съдебно СПЕ, което позволява пребиваването му в Следствения арест, които
данни, както и данните за чистото му съдебно минало, съпоставени с
изключително високата степен на обществена опасност на деянието, която
завишава и тази на дееца, сами по себе си, не могат да обосноват извод за
вземане на по-лека мярка за неотклонение, включително и на домашен арест.
Предвид на изложеното и въззивната инстанция намира, че целите
по чл. 57 от НПК към настоящия момент от наказателното производство
адекватно могат да бъдат постигнати с обжалваната мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража“.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1376 от 25.10.2022
г., постановено по ч.н.д № 1910 по описа за 2022 година на О.С. - П..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5