Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 221 Година 2019, 29.05 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..…….………… граждански състав ………………………….
На петнадесети май .……………………..……… Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели: ..………………………………….
Секретар ………………………… Жана Кметска ...……………………...……………………
Прокурор ……………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от ………...…… Р. Калиманова ….…………………………
търговско дело номер ……. 269 .………… по описа за …… 2018 ..….. година.
Производството по настоящото дело
е образувано по повод исковите претенции „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище град Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г.
Данов“ №37 чрез процесуалния му пълномощник против „Напоителни системи“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Овча
купел“, ул. „Цар Борис III-ти“ №136 за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 165179.33 лева, представляваща стойността на доставена от него ел. енергия
и предоставени мрежови услуги в качеството му на краен снабдител към ответното
дружество и незаплатена от последното за периода от 01.12.2017 година до
31.03.2018 година, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане, както и сумата от 3770.69 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.01.2018 година до 31.05.2018 година в
размер на законната лихва, формирана като сбор от дължимата такава по всяка
една от изчерпателно и подробно описаните в исковата молба фактури от момента
на настъпване на падежа на задължението по всяка една от тях до датата на
депозиране на исковата молба, както и направените съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърденията по искова молба са, че
ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 година и влезли в сила на 27.06.2008 година. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл. 7, т. 1 от
Общите условия ищецът бил поел задължение да снабдява с електрическа енергия в
качеството си на краен снабдител следните обекти на ответника, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, а именно: обект с ИТН
4083444, находящ се в град Бургас, ул. “Страхил“ №6, ап. 1; обект с ИТН
2730263, находящ се в град Несебър, отводнително помпена станция; обект с ИТН
2725114, находящ се в с. Димчево, община Бургас; обект с ИТН 2725108, находящ
се в с. Константиново, област Бургас, отводнителна станция; обект с ИТН
2725117., находящ се в с. Черни връх, област Бургас, помпена станция; обект с
ИТН 2725106., находящ се в град Бургас, ул. „Фердинандова“ №5, административна
сграда; обект с ИТН 2730264., находящ се в град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“,
почивна станция; обект с ИТН 2725113., находящ се в град Приморско, помпена
станция „Дяволско блато“; обект с ИТН 2731005, находящ се в град Сунгурларе,
ул. „Кооперативна“ №14, канцелария; обект с ИТН 2730261., находящ се в с.
Александрово, област Бургас, ЕПК Бетонов възел язовир; обект с ИТН 2314013.,
находящ се в с. Градец, област Сливен; обект с ИТН 2314011., находящ се в с.
Градец, област Сливен; обект с ИТН 2742091., находящ се в с. Константиново,
област Бургас, помпена станция 02 ОН36046022; обект с ИТН 2730273., находящ се
в с. Кошарица, община Несебър; обект с ИТН 2730274., находящ се в с. Кошарица,
община Несебър; обект с ИТН 2731007., находящ се в с. Крушово, област Бургас,
захранване на язовир Крушово; обект с ИТН 2736638., находящ се в с. Порой,
ул.„Урожай“ №5, помпена станция; обект с ИТН 2731012, находящ се в с. Трояново,
община Камено; обект с ИТН 2730270., находящ се в с. Тънково, област Бургас,
отводнителна станция; обект с ИТН 2730268., находящ се в с. Тънково, област
Бургас, отводнителна станция; обект с ИТН 2736639., находящ се в с. Тънково,
обл. Бургас, помпена станция „Урожай“; обект с ИТН 2730272., находящ се в с.
Тънково, област Бургас, помпена станция Оризаре; обект с ИТН 2730269., находящ
се в с. Тънково, област Бургас, отводнителна помпена станция; обект с ИТН
2731008, находящ се в с. Церковски, община Карнобат.
За клона на ответника в град
Бургас бил открит клиентски номер **********. Същият, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
тях. Пак съобразно установените там правила и по-специално чл. 27 ал. 1, при неплащане
в срок на дължими суми се дължало обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. 104а от ЗЕ,
потребителите използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени
обектите им. Обектите на ответника били присъединени към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намирали. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали
всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп на крайния снабдител
/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този смисъл бил и чл. 42
от Общите условия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008
година, обвързващи потребителите, без да било необходимо изричното им писмено
приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.
По силата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ,
одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху
използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия
член, заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната
мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Цените за мрежови услуги
се определяли и заплащали на основание решения на ДКЕВР, постановени на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, като същите не
подлежали на договорна свобода.
В изпълнение на задълженията си
по закона и действащите общи условия ищецът доставил електроенергия, а „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД предоставило мрежови услуги на обектите на
ответника за периода от 01.12.2017 година до 31.03.2018 година на обща стойност
165179.33 лева, които до този момент не били заплатени. В съответствие със
задължението си за това ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител
издало фактури за консумираната електрическа енергия и предоставени мрежови
услуги до обектите на ответника, присъединени на ниво ниско напрежение,
подробно и изчерпателно описани в обстоятелствената част на исковата молба като
стойност, извършените по всяка от тях евентуални частични плащания, период,
падеж на задължението и обезщетение за забава. Последното възлизало на 3770.69
лева за периода от 11.01.2018 година до 31.05.2018 година.
Задълженията на ответника били в
размер на 165179.33 лева за периода от 01.12.2017 година до 31.03.2018 година. Същият
дължал и законна лихва поради забава в плащането на посочената главница в общ
размер на 3770.69 лева по всяка една от издадените фактури за периода от датата
на падежа на задължението до датата на образуване на делото, а също и законната
лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът, на когото съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от
закона и в съответствие с възможността, предоставената му в тази насока е
депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва стойността на процесните фактури, като твърди, че това
не била стойността на реално доставеното количество електрическа енергия.
Според него не се установявало как било отчетено количеството електрическа
енергия във всяка една фактура и дали претендираните суми по тях били от реален
отчет или на база прогнозно отчитане. Съгласно чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО
от 05.04.2006 година на Европейския парламент, купувачът дължал заплащане на
продажна цена винаги за реално предоставена стока.
Ответникът твърди също така, че
средствата за търговско измерване на всички места на потребление, посочени в
исковата молба и процесните фактури били негодни да отчитат правилно преминала
електрическа енергия и не били преминали задължителен метрологичен контрол. Не
била установена от страна на ищеца годността на средство за търговско измерване
/СТИ/ към момента на измерване на електрическата енергия по представените
фактури, както и на база какви данни са изчислени процесните фактури.
Доставката на електрическа енергия следвала да бъде отчетена от годно СТИ и
отчетените показания трябвало да съответстват на отразените количества
електрическа енергия в процесните фактури за всеки отчетен месец, докато в
конкретния случай липсвали данни в тази насока.
Съдът е съобщил на ищеца за
подадения писмен отговор на ответника, като същевременно му е указал, че в
посочения му в съобщението срок може да подаде допълнителна искова молба и
упражни правата си по чл. 372 от ГПК. В този срок ищцовото дружество е
депозирало такова, с която е допълнило и пояснило исковата си молба, а също е
взело отношение по подадения отговор. Сочи, че на обектите на потребление на
ответника били монтирани СТИ от одобрен тип или със знак на съответствие MID - сертификат. Процесните електромери преминали всички изискуеми
метрологични проверки - първоначални и последващи, съгласно Закона за
измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, удостоверен със знак - оловна пломба или холограмен
стикер. СТИ били технически годни, изправни и отговаряли на изискванията за
точност. Годността на електромерите се потвърждавала с поставяне на съответен
знак от проверката, удостоверяващ годността на електромера. Във всяка от
фактурите подробно било описано реално количеството доставяна електрическа
енергия и достъп до всеки един от обектите на потребление. Имало 15 броя ИТН /описани
в допълнителната искова молба/, които се били отчитали от система за
дистанционен отчет на бизнес клиенти. Комуникация с електромерите и сваляне на
показания се извършвало, като се използвала мрежа на мобилен оператор. Според
метода на отчитане /FI/FA/, те се разделяли на такива, които се фактурирали
на 27-мо число или последно число на месеца. При настъпване на дата за
фактуриране се предавали отчетени данни от СДО към софтуера за изготвяне на
сметки. При липса на отчет се посещавали от техник. Девет от измервателните
точки, посочени в допълнителната искова молба, се отчитали ръчно от отчетник.
Съдът е постановил препис от
допълнителната искова молба да бъде връчена на ответника с указания, че в
посочения в съобщението срок може да подаде допълнителен отговор, както и да
упражни правата си по чл. 373 от ГПК. Ответникът не е депозирал такъв по
делото, както и не упражнил никое от предоставените му от посочената правна
норма права.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
При съобразяване на изявленията на
страните, изразените и поддържани в хода на цялото производство техни становища
и доводи съдът намира, че по делото се установява, а и това не е спорно, че
между тях е налице възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия. Спорът, пак при
съобразяване на същите, е съсредоточен върху това какъв е размера на реално доставената
на ответника електрическа енергия през процесния период и по-специално дали тя е
в размера, фактуриран от ищеца, както и дали измерването на потребената енергия
е осъществено посредством годни и точни електромери. В тази връзка съдът е
допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в
депозираното по делото и прието заключение е посочило, че общата консумирана
енергия за всички обекти за целия период е 330519.51 квтч. за сума в размер на 174291.37
лева. В табличен вид, в нарочни отделни таблици за всеки един обект, същият е
показал количествата електрическа енергия по месеци за целия процесен период от
01.12.2017 година до 31.03.2018 година. Посочил е, че през него описаните в
исковата молба обекти са били снабдявани с електрическа енергия. Заявил е също
така, че на ответника от страна на ищеца са били предоставени мрежови услуги,
които съгласно договора подлежат на заплащане. Монтираните на обектите СТИ са статични,
трифазни, многотарифни с дистанционно отчитане и еднофазни с ръчно отчитане
електромери. Трифазните електромери попадат в група с пореден номер 26 със срок
на последваща проверка 4 години, а еднофазните - в група номер 25 със срок на
последваща проверка 6 години съгласно Заповед № А - 333/29.04.2014 година на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за
определяне на периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Описаните електромери са от
одобрен тип, отчитали са доставената електроенергия за периода от 01.12.2017 година
до 31.03.2018 година съгласно нормативните разпоредби и техническите характеристики
и отговарят на изискванията за точност на средствата за измерване плюс минус
2%. Спазени са сроковете за извършване на метрологична проверка. Вещото лице е
пояснило, че процесните обекти на потребление са били снабдявани с електрическа
енергия и мрежови услуги за периода 01.12.2017 година - 31.03.2018 година в
количество и за сума, посочени по-горе. Това количество енергия е описано за
всеки обект поотделно и съответства на количеството в процесните фактури. Мрежовите
услуги касаят всички действия на ищеца за осигуряване на доставката на
електроенергия до обектите, в това число и заявен от ответника достъп на
мощност.
По делото е допусната и
извършена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в
депозираното от него първоначално и допълнително заключение е посочило, че през
процесния период по фактурите, предмет на делото, счетоводството ищеца е водено
редовно. Цените на консумираната ел. енергия и мрежови услуги по процесните
фактури са правилно изчислени съгласно решение на ДКЕВР № Ц 19/01.07.2017 година.
Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството и на ответника. Включени са
в дневниците за покупки по ЗДДС и начисления ДДС е бил ползван от ответното
дружество чрез участието му в резултата по справка-декларация по ЗДДС за
съответния период.
Вещото лице е посочило, че
лихвата за забава върху неизплатените суми по фактурите, изчислена от
съответната дата на падеж до 31.05.2018 година възлиза общо на 3744.76 лева по
фактури и периоди, подробно описани в експертизата. Вещото лице е установило
плащане на сумата от 20000 лева на 15.01.2019 година и на 30000 лева на
27.02.2019 година. След допълнителна проверка в счетоводството на ищеца същото
е установило, че платените на 15.01.2019 година 20000 лева са били отнесени за
погасяване на задължения по други фактури, които не са предмет на делото. Със
сумата от 30000 лева са били погасени частично задължения по две от фактурите,
предмет на делото. Плащане на сумата в размер на 9112.04 лева от 10.04.2018 година
е било направено преди завеждане на исковата молба и в заявената претенция от 165179.33
лева участва само неизплатената сума от 13954.30 лева или с платените 30000 лева
в хода на делото, неизплатените суми към датата на последното плащане
27.02.2019 година възлизат на 135179.33 лева.
В счетоводството на
ответника преди завеждане на делото по първата фактура са били отразени като платени
20000 лева. Част от платените на 15.01.2019 година 20000 лева са били разнесени
като плащания по две от фактурите, предмет на делото, поради което в резултат
на това в счетоводството на ответника към 27.02.2019 година неизплатените суми
възлизат на 114331.52 лева. Посочено е, че разминаването в размерите на
неизплатените суми в счетоводствата на страните по делото се дължи на различния
начин на отнасяне на плащанията по фактурите, не само по тези предмет на
делото, но и по други разчети между страните.
При съобразяване на всичко
така изложено по-горе съдът намира, че предявената главна искова претенция е
доказана по основание. Правоотношенията между електроснабдителните дружества от
една страна и крайните потребители на електрическа енергия от друга възникват
по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия, които
могат да бъдат сключвани при регулирани цени, при свободно договорени цени или
по цени, определени от КЕВР - глава
IХ, раздел VI и VII от ЗЕ и чл. 15
от Правила за търговия с електрическа енергия. Поради специфичния предмет
на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с
императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Според последния, източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се
за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват
разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, страните са обвързани
от валидно и действащо облигационно правоотношение от разгледания по-горе вид,
по което ищецът е доставил на ответника записаното в издадените фактури и
установено и от вещото лице количество електрическа енергия, поради което и
последният дължи заплащането на нейната цена. От ангажираните доказателства е
безспорно, че е отчетена от доставчика посредством отговарящо на изискванията
за точност и на Закона за измерванията, технически годно за експлоатация
измерително средство реално доставената електрическа енергия, която е и
фактурирана в нарочно съставените за целта счетоводни документи - фактури по
цени в съответствие с Методиката на ДКВЕР, приета на основание чл.21 ал.1 т.12
от ЗЕ и нейно решение от 01.11.2015 година. Всички издадени фактури са
осчетоводени и в двете страни по сделката и такива и по делото. В тази връзка
съдът кредитира изцяло изготвените от двете вещи лица, депозирани по делото и
приети от него заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност,
след извършени проучвания и съответни проверки са дали пълни и изчерпателни
отговори на поставените им въпроси от значение за настоящия спор. Съдът няма
основание да не възприеме изложеното от тях, поради което и именно счита
направените от ответната страна оспорвания и въведени възражения във връзка с
годността на използваните измервателни средства за неоснователни, поради което
и като такива не следва да ги съобрази. В този смисъл съдът счита, че доставчикът
е доказал реалното количество на доставката, поради което и на него му се
следва заплащане на дължимото за същата. Не на последно по важност място следва
да се вземе предвид и отчете и това, че в хода на делото ответникът е извършил
частично плащане на дълга, което следва да се разглежда като признание от
негова страна на същия. В този смисъл и насока, а именно като недвусмислено
признание на задължението и доказателство за неговото съществуване следва да се
разглежда и извършеното от негова страна осчетоводяване на фактурите.
По отношение на размера, в
който следва да бъде уважена заявената главна претенция съдът съобрази
следното:
Вещото лице, както бе
посочено по-горе, е установило наличието на извършено плащане в хода на
производството по делото. Констатирало е също така и разминаване в размера на
останалата неизплатена сума в счетоводствата на двете страни, което се дължи на
различния начин на отнасяне на плащанията по фактурите. По делото са
представени извлечения за извършени от страна на ответника плащания на сумите
от 20000 лева и 30000 лева. От тях е видно, че те се отнасят за плащане по
клиентски номер **********, като не е
посочено по коя фактура се осъществява същото. При това положение, очевидно
следва да се приеме, че правилно и с съответствие със законовата възможност в
тази насока с постъпилата сума от 20000 лева ищецът е погасявал по-стари
задължения на ответника към него и само с другата, тази в размер на 30000 лева
е извършил погасяване на част от дължимото и по-точно на задължения по две от
фактурите, предмет на делото, в резултат на което ответникът е останал задължен
към него със сумата от 135179.33 лева, която стойност е установена от вещото
лице в резултат на извършените от него проверки и преглед на книжата от
значение в тази насока и след констатация за редовно водено счетоводство на
ищеца. До този размер претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част
отхвърлена като погасена чрез плащане. С оглед отправеното в тази насока искане
на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до 27.02.2019 година върху заявената с исковата молба главница и
от тази дата до нейното окончателно изплащане върху главница от 135179.33 лева.
С оглед основателността на
главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на
мораторна лихва. На ищеца следва да бъде присъдена поради това и сумата от 3744.76
лева за претендирания и посочен в исковата молба период от време, съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа
експертиза. В останалата част до претендирания размер от 3770.69 лева тази
претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена. Следва да се посочи, че извършеното
от ответника частично плащане в хода на процеса не би могло да окаже влияние
върху размера на търсеното обезщетение за забавено изпълнение предвид
обстоятелството, че последното се търси и е за период от време преди
образуването на делото.
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното в тази насока искане на ищцовата страна
следва да бъде присъдена и сумата от 8056.76 лева, представляваща направени от
нея съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. В тази
сума се включват заплатената държавна такса върху заявените и разгледани искови
претенции, възложената в нейна тежест част от определените възнаграждения на
вещите лица по двете допуснати и извършени експертизи, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 450 лева. За всички тях са налице по делото
писмени доказателства, че са реално направени, поради което са налице
предпоставките на закона да бъдат възложени в тежест на другата страна. Независимо,
че липсва направено такова възражение съдът намира за необходимо за посочи, че
посочената сума за разноски е определена без да е взето предвид направеното в
хода на делото частично плащане и съответното на това частично отхвърляне на
иска за главница. Това е така, тъй като в случая не са налице предпоставките на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Тази норма указва, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Както бе посочено по-горе, безспорно е, че
към момента на предявяване на исковете ответникът е имал задължения към ищеца. Именно
неговото поведение е породило правен интерес у ищеца да предяви иск и да
потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е извършил частично
плащане на претендираната главница на 27.02.2019 година, в хода на делото. По
правило отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е
постановено решението и спрямо нея то се явява като санкция за неоснователно
предизвикания спор. В настоящото производство, обаче ответникът е предизвикал с
поведението си образуването на делото и тъй като частичното плащане е в хода на
същото, то ищецът не е отговорен за отхвърлянето на част от исковете му, защото
поначало претенцията му е основателна. Следователно, направените от него
разноски в посочения по-горе размер следва да му бъдат присъдени.
Ето защо, по
изложените съображения и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ичл. 86 , Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Овча купел“,
ул.„Цар Борис III-ти“ №136, представлявано от Снежина Димитрова Динева да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от
всеки двама от членовете на Съвета на директорите Михаела Михайлова-Дьорфлер,
Жанет Петкова-Стойчева и Робърт Дик заедно или от един прокурист и един член на Съвета на директорите чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 135179.33 /сто тридесет и пет хиляди сто
седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ лв., представляваща
стойността на доставена на ответното дружество от ищеца в качеството му на
краен снабдител ел.енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.12.2017
година до 31.03.2018 година, незаплатени от същото, като за разликата над
уважения размер до претендирания такъв от 165179.33 /сто шестдесет и пет хиляди
сто седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ лв. ОТХВЪРЛЯ като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Овча купел“,
ул.„Цар Борис III-ти“ №136, представлявано от Снежина Димитрова Динева да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от
всеки двама от членовете на Съвета на директорите Михаела Михайлова-Дьорфлер,
Жанет Петкова-Стойчева и Робърт Дик заедно или от един прокурист и един член на Съвета на директорите чрез
процесуалния му пълномощник законната лихва върху главница в размер на 165179.33 /сто шестдесет и пет хиляди сто
седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ лв. за периода от датата на
депозиране на исковата молба - 01.06.2018 година до 27.02.2019 година и върху
главница в размер на 135179.33 /сто тридесет и пет хиляди сто седемдесет и
девет лева и тридесет и три стотинки/ лв. за периода от 27.02.2019 година до
нейното окончателно изплащане, като иска за присъждане на законна лихва върху
главница от 165179.33 лева за периода от 27.02.2019 година до окончателното и
изплащане ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Овча купел“,
ул.„Цар Борис III-ти“ №136, представлявано от Снежина Димитрова Динева да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от
всеки двама от членовете на Съвета на директорите Михаела Михайлова-Дьорфлер,
Жанет Петкова-Стойчева и Робърт Дик заедно или от един прокурист и един член на Съвета на директорите чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 3744.76 /три хиляди седемстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на сумата от 165179.33
/сто шестдесет и пет хиляди сто седемдесет и девет лева и тридесет и три
стотинки/ лв., представляваща сбор от дължими такива по всяка една от
изчерпателно и подробно описаните в исковата молба фактури за периода от
момента на настъпване на падежа на задължението по всяка една от тях, като
първия такъв е 11.01.2018 година до 31.05.2018 година, като за разликата над
уважения размер до претендирания такъв от 3770.69 /три хиляди седемстотин и
седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Овча купел“,
ул.„Цар Борис III-ти“ №136, представлявано от Снежина Димитрова Динева да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от
всеки двама от членовете на Съвета на директорите Михаела Михайлова-Дьорфлер,
Жанет Петкова-Стойчева и Робърт Дик заедно или от един прокурист и един член на Съвета на директорите чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 8056.76 лева /осем хиляди и
петдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: