Решение по дело №69628/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9767
Дата: 1 септември 2022 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20211110169628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9767
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110169628 по описа за 2021 година


Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответницата ЮЛ. Д. Н., ЕГН **********
гр. София, ..., дължи сумите: главница в размер на 1 029,01 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г.
до 31.05.2021 г. в размер на 141,72 лв., главница в размер на 20,43 BGN лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г.
до 31.05.2021 г. в размер на 4,12 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35419/21 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот – апартамент
704 в гр.София, ж.к. Дружба, бл.159, вх.А, ет.7. Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че
съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
1
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
за главница и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която ответницата възразила,
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва да е клиент на ТЕ, тъй като не е носител на вещно право на
собственост или ползване на имота, нито е поискала откриване на партида на нейно име в
хипотезата на облигационен ползвател. Не оспорва доставката на ТЕ в посочените
количества и стойност. Оспорва дължимостта на таксата дялово разпределение поради липса
на доказателства за определянето и заплащането й. Оспорва дължимостта на лихвата.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна
енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество
топлинна енергия за процесния период и стойността й.
Основният спорен по делото въпрос е дали през исковия период ответницата е
притежавала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо
възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ищеца по договор за
доставка на топлинна енергия. Съгласно чл. 153 ЗЕ, насрещна страна по правоотношението
с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на
топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. Договорът между това
2
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия реда
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се предполага с установяване факта на ползване на
топлоснабдения имот. Т.е. при постигнато съгласие между топреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, именно този правен субект дължи
цената на доставеното топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
процесният имот е общинска собственост и е предоставен на ответницата за ползване по
силата на сключен безсрочен договор за наем на 27.7.2016 г. Т.е. ответницата има
качеството облигационен ползвател на имота. За да е клиент на доставената ТЕ в имота и
задължено за заплащането й лице, е необходимо и още едно условие – сключен договор с
ищеца. По делото няма никакви доказателства, от които да се установи сключен между
страните договор за доставка на топлинна енергия. При това положение собственикът на
имота се явява и клиент на доставената топлинна енергия и дължи цената й. Ответницата не
е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете и те следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК,
на ответницата се дължат направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Воден от горното съдът



РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът ЮЛ. Д. Н., ЕГН ********** гр. София, ...,
дължи сумите: главница в размер на 1 029,01 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г. в
размер на 141,72 лв., главница в размер на 20,43 BGN лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г. в
размер на 4,12 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
3
ГПК по ч.гр.д. № 35419/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЮЛ. Д. Н., ЕГН ********** гр. София, ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 300 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4