№ 251
гр. П. , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102618 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Н. Г. В.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „Я. С.” № 15, съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис
център 1, ет.2, офис № 11, против „БТК” ЕАД, ЕИК ****, централно управление гр.С.
п.к.1784, р-н М., бул.“Ц. ш.” № 115 и, представлявано от изп. директор А. И. Д., ЕГН
*********.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало служебно
правоотношение от 28 г., като с последното допълнително споразумение № 615/28.01.2020 г.
ищецът заемал длъжността „Търговски представител, Пловдив с шифър по класификатора
на длъжностите 332230030022022, както и че имал завършено висше образование-магистър,
със специалност „комуникационна техника и технологии” и отговарял на всички изисквания
по длъжностна характеристика (ДХ). Излага твърдения, че на 28.07.2020 г. към 11:30 ч. му
било връчено едновременно: Предизвестие № ЧР- 03-68/28.07.2020 г. и Заповед №
84/28.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ (съкращаване на щата), считано от 29.07.2020 г., като в мотивите на заповедта било
посочено, че се заличава и намалява общият брой на щатовете в щатното разписание с 1
брой на длъжността „Търговски представител в гр. П., Пловдив 1, Бизнес клиенти - Зона
Юг. Корпоративни продажби, Търговска дирекция в „БТК“ централно управление считано
от 24.07.2020г., съгласно Заповед № РД-367/21.07.2020 г.. Сочи, че му било отказано да се
запознае с последно посочената заповед.
Твърди, че отказал да подпише предизвестието и заповедта, защото ги считал за
незаконни. Посочва, че заповедта е издадена и подписана от неизвестно лице (липсват
1
неговите имена), поради което счита, че не е издадена и подписана от работодателя му -
Атанас Добрев, т.е била нищожна. Твърди, че е уволнен от длъжност, която не съществува,
че не е извършен подбор по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ в район „Пловдив 1 ”, в който по
щат били 12 броя „търговски представители”, че не е взето валидно решение от
компетентния орган за промяна на ЩР и поименното ЩР (ПЩР), съгласно чл.36 и чл.38 от
Устава и другите правила за управление на ответника. В тази връзка, че нямало реално
съкращаване на щата, тъй като веднага след уволнението му ответникът е обявил, че търси
да назначи служител на длъжността „търговски представител, Бизнес клиенти - гр.
Пловдив“.
Сочи, че след уволнението е останал без работа и доходи, както и че размерът на
брутното трудовото възнаграждение за м. 06.2020 г. месеца, в който имал повече от 10
работни дни преди уволнението било 1100 лева. Твърди, че за период от 6 месеца - от
29.07.2020 г. до 29.01.2021 г. му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на
6600 лева, ведно заедно със законната лихва.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени Заповед № 84/28.07.2020 г. като незаконосъобразна/нищожна; да бъде
възстановен на заеманата длъжност „търговски представител, Пловдив1” и да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 6600 лева, обезщетение по чл.225, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се явява лично и с
пълномощник адвокат Р.П. от АК П.. Искат от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат
уважени в цялост.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение в периода 11.12.2009 г.-28.07.2020
г., при което ищецът е работил за БТК ЦУ (в качеството на работодател) на длъжност
„Търговски представител" в звено Пловдив 1; че работодателят е издал заповед
№84/28.07.2020 г., връчена на ищеца на 28.07.2020 г., и Предизвестие № ЧР-03-
68/28.07.2020 г., въз основа на които на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ трудовото
правоотношение между двете страни е прекратено, считано от 29.07.2020 г., както и че
месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 1100 лева.
Твърди, че процесните заповеди за съкращаване на щата и прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца са подписани от надлежно упълномощено лице, изпълняващо
работодателска власт. Сочи, че „БТК“ не е било длъжно да извършва подбор, тъй като
ищецът е заемал единствената щатна бройка за гр. П., но въпреки това е извършил подбор
измежду всички 18 бройки Търговски представители и Старши представители в целия
район Пловдив (Пловдив 1 и Пловдив 2) и сочи, че ищецът бил с най-нисък резултат, което
2
се установявало от Протокол на специално създадената комисия от 23.07.2020 г.. Твърди, че
ответното дружество не е назначавало нов служител на съкратената позиция. Оспорва, че
ищецът е останал без работа след периода на прекратяване на трудовите задължения и че
към момента е без работа, т.е. че му се дължи обезщетение на основание чл.225 КТ.
Сочи, че във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца са
изплатени следните обезщетения: на основание чл.224, ал.1 КТ за 54 дни в общ размер на
2700 лева, изплатено на 07.08.2020 г.; на основание чл.220 КТ за 30 дни в общ размер на
1100 лева, изплатено на 07.08.2020 г.; на основание чл.222 КТ за две брутни заплати
(съгласно КТД в компанията) в общ размер на 2200 лева, изплатено на два пъти: 1778,46
лева на 29.09.2020 г. и 27,69 лева на 09.10.2020 г., което според ответното дружество се
установявало от заповедта за дисциплинарно уволнение, фишовете за заплата за месец юли и
месец септември 2020 г..
Във връзка с изложеното иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове, като в
условията на евентуалност прави възражение за прихващане, при което, ако съдът приеме,
че исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са цялостно или частично основателни, намери
че уволнението е незаконно и постанови неговата отмяна, възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и плащането на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
моли съда да прихване евентуално присъдения размер на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3
от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ с размера на обезщетенията, посочени по-горе, които
са изплатени на ищцата, а именно: общо 6000 лева. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът
изпраща процесуален представител – юрисконсулт Симова, която моли съда да отхвърли
исковата претенция. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Депозира писмени бележки по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и видно от представения трудов договор № 10027/03.12.2009
г., че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността
„Търговски представител“ с код по НКП 34153004, с място на работа „мястото на работа
следва да изпълнението на трудовите задължения“.
С допълнително споразумение № 1291/01.07.2013 г. ищецът преминава от звено
„Бизнес клиенти – Пловдив“ в звено „Пловдив 1“.
На 07.10.2013 г. на Н.В. е връчена и същият се е запознал с длъжностната
характеристика на длъжността „Търговски представител“.
С допълнително споразумение № 163/12.01.2016 г. и допълнително споразумение №
615/28.01.2020 г. е уговорен размерът на трудово и допълнително възнаграждение на ищеца.
3
Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед № 84/28.07.2020
г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата считано от 29.07.2020 г.,
връчена при отказ на 28.07.2020 г., удостоверен с подписите на свидетелите: Р. П. Х. и Р. М.
А.. В съдебното заседание ответникът е посочил, че процесната заповед е подписана от Г. С.
– Директор отдел „Човешки ресурси“ при ответника. С протоколно определение от
31.03.2021 г. съдът е приел горното за безспорно между страните. Видно от заповед № РД-
553/23.06.2017 г. на Г. С. – Директор „Човешки ресурси“ са възложени работодателски
права. В т.1, изр. последно е посочено, че има право да прекратява индивидуални трудови
правоотношения на основанията, посочени в чл.325, чл.326, чл.327, чл.328, ал.1, чл.330,
чл.331 и ч.334 Кодекса на труда. В т.10 е посочено, че Г. С. има право да подписва всякакви
документи от името и за сметка на Централно управление на „БТК“ ЕАД, с изключения
посочени в самата заповед.
Приложено е предизвестие № ЧР-03-68/28.07.2020 г., адресирано до ищеца, в което е
посочено, че няма да бъде спазено едномесечното предизвестие, за което ще му бъде
изплатено обезщетение. Предизвестието е връчено при отказ на 28.07.2020 г., удостоверен с
подписите на свидетелите: Р. П. Х. и Р. М. А..
Видно от приложеното на л. 33 – 60 от делото щатно разписание на длъжностите на
БТК Централно управление в сила от 01.07.2020 г. в отдел „Пловдив 1“ са посочени една
щатна бройка на длъжност „търговски представител“, гр. П., една щатна бройка на
длъжност „регионален мениджър“ гр. Пловдив, пет щатни бройки на длъжност „търговски
представител“ гр. Пловдив и три щатни бройки на длъжност „старши търговски
представител“ гр. Пловдив.
От приложеното на л.61 от делото заверено от страната копие на заповед № РД-
367/21.07.2020 г., подписана от Г. С. – Директор „Човешки ресурси“ /с протоколно
определение от 31.03.2021 г. съдът е приел горното за безспорно между страните/ се
установява, че със същата е извършена промяна във валидното към 01.07.2020 г. щатно
разписание, като считано от 24.07.2020 г. една щатна бройка в гр. П. на длъжност
„Търговски представител“ в отдел „Пловдив 1“, направление „Бизнес клиенти – Зона Юг“,
Дирекция „Корпоративни продажби“, Главна дирекция „Търговска дирекция“ е заличена.
Във връзка с горното е създадена комисия с членове – председател Силвия Стоянова, старши
мениджър, Бизнес партньори, Човешки ресурси; членове – Р. Х. – старши мениджър, Бизнес
клиенти – Зона Юг, Корпоратиени продажби и Р. М.-А. – старши специалист, Бизнес
партньори, Човешки ресурси.
По делото е приложена инструкция за осъществяване на подбор по чл.329 КТ в
направление: „Бизнес клиенти – Зона Юг, Пловдив 1, Пловдив 2, Дирекция „Корпоративни
продажби“ в БТК Централно управление. В същата е посочен нейният обхват, критериите за
оценяване и източниците за набавяне на информация, както и оценките по всеки
4
подкритерий и комплексна оценка.
Приложена е по делото Процедура за целеполагане на търговски представител и
регионален мениджър в Дирекция „Корпоративни продажби“, с която са регламентирани
описание на процеса по целеполагане и промяна на целите; описание на целите и сроковете
за извършване на съответните действия от търговски представител и регионален мениджър;
приемане и потвърждаване на целите и приемане и потвърждаване на оценката на
представяне на тримесечие.
От приложения протокол от 23.07.2020 г., на основание Заповед № РД -
367/21.07.2020 г. на Работодателя, се установява, че е проведено заседание на Комисия за
подбор по чл. 329 Кодекс на труда, с посочен дневен ред, във връзка с проведения подбор за
съкращаване на 1 щатна бройка на длъжността "Търговски представител", гр. П., в звено
"Пловдив 1", отдел "Бизнес клиенти - Зона Юг", дирекция "Корпоративни продажби" и
Инструкция на работодателя за осъществяване на подбор по чл. 329 КТ. Към протокола е
приложена таблица /приложение № 1/ с точките на всеки един работник и служител, където
е осъществено окончателното класиране. От приложение № 1 се установява, че ищецът В., с
ЕЛН 38959 /ЕЛН-то на всеки един от служителите е посочено в молба с вх. №
19030/04.12.2020 г на л.189/ е получил най-ниска обща оценка от 13,4.
В приложеното по делото на л. 196 – л. 220 от делото длъжностно щатно разписание
на БТК Централно управление в сила от 24.07.2020 г. в отдел „Пловдив 1“ са посочени, една
щатна бройка на длъжност „регионален мениджър“ гр. Пловдив, пет щатни бройки на
длъжност „търговски представител“ гр. Пловдив и три щатни бройки на длъжност „старши
търговски представител“ гр. Пловдив.
От приложеното на л. 139 от делото заверено от страната копие на заповед № РД-
456/30.09.2020 г., подписана от Г. С. – Директор „Човешки ресурси“, се установява, че със
същата е извършена промяна на щатно разписание считано от 01.10.2020 г.. Посочено е, че
се запазва общият брой щатове в Дирекция „Корпоративни продажби“ – 322 щатни броя.
Видно от приложеното на л. 141 – 169 от делото щатно разписание на длъжностите на БТК
Централно управление в сила от 01.10.2020 г. в отдел „Пловдив 1“ са посочени, една щатна
бройка на длъжност „регионален мениджър“ гр. Пловдив, пет щатни бройки на длъжност
„търговски представител“ гр. Пловдив и три щатни бройки на длъжност „старши търговски
представител“ гр. Пловдив. Видно от извадка на поименно длъжностно разписание на БТК
ЦУ към 01.10.2020 г. намираща се на л.68 до л.81, щатните бройки на длъжност „търговски
представител“ в отдел „Пловдив 1“ са шест на брой, като едната длъжност е заета от лицето
М. В. П.а.
По делото е представен Трудов договор № 169/30.09.2020 г., от който се установява,
че между ответника и М. В. П.а е възникнало трудово правоотношение. Последната е
назначена на постоянен трудов договор с изпитателен срок, на пълно работно време, на
длъжност „Търговски представител, звено „Пловдив 1“, с месторабота – „където е
5
изпълнението на трудовите задължения“.
Представен е по делото фиш за заплата за месец юни 2020, от който се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1100 лева.
От ответната страна е представен фиш за месец юли 2020 г., от който се установява,
че ищецът има сума за получаване в размер на 4512,23 лева и фиш за месец септември 2020
г., от който се установява, че ищецът има сума за получаване в размер на 27,69 лева, както и
авизо за издаден кредитен превод с получател ищеца, за сумата в размер на 1778,46 лева,
като основание е посочено – обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Видно от представеното заверено копие на трудова книжка на ищеца Н.В., след
вписаното му уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ няма вписвания за други сключени трудови
договори. В този смисъл е представеното заверено копие на регистрационна карта, от което
се установява, че към дата 16.02.2021 г., ищецът е безработен.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на водените от
ответника свидетели Р. П. Х. и Илиана Димитрова Василева.
От показанията на свидетеля Р. Х. се установява, че последният работи в ответното
дружество на длъжност „старши мениджър корпоративни продажби“, зона юг от 6 години.
Изяснява, че страната е разделена на две зони - север и юг, като той отговарял за зона юг,
където работят около 100 търговски представители, които обслужват съответните фирми.
Всеки търговец работил с между 120 и 150 фирми. Разпределението е на регионален
принцип и той отговарял за 9 екипа, в 9 региона. Сочи, че в гр. Пловдив има 2 екипа и
ищецът Н.В. отговарял за фирмите в единия от екипите в Пловдив, а именно „Пловдив 1“,
както и за фирмите разположени на територията на Пазарджишка област, но на подчинение
към Пловдивския екип. Изяснява каква е задачата на всеки един търговски представител,
както и че в края на месец юли 2020 г., са констатирали, че насищането на услуги на
„Виваком“ в региона на П. е най-ниското в цялата зона. Във връзка с горното взели решение
с Директор Корпоративни продажби за съкращаване на бройката в гр. П. и разпределянето
на клиентите, които са в тази област между търговците, които са в екипа на Пловдив 1.
Сочи, че след вземането на тяхното решение, са уведомили регионалните мениджъри за
извършване на конкурс /свидетелят изяснява, че става въпрос за подбор/ между всички
служители в двата екипа в гр. Пловдив, по определени критерии. Посочва, че бил определен
за член на комисията за извършване на подбора, както и че критериите за този подбор били
разписани от изп. директор на компанията Атанас Добрев. Изяснява, че подборът имал
субективна и обективна част. Обективната част е представяне на търговеца спрямо
резултатите му за изминал период. Времето, за което той е работил в компанията, т. е. от
колко време е на тази длъжност, образованието му. Субективните критерии са три – работа,
екипност - взаимоотношения на първо място с клиентите, на второ място взаимоотношения
в самия екип с другите търговски представители - колеги, на трето място взаимоотношения
6
с други представители във фирмата с други отдели. Посочва, че подборът е направен от
двамата преки ръководители, двамата мениджъри в Пловдив 1 и Пловдив 2, които имат най-
преки наблюдения върху търговците по отношение на тези три субективни критерия.
Посочва, че ищецът е бил с най-ниска оценка от всички останали служители в двата екипа.
Изяснява, че е получил критериите за извършване на подбора на хартиен носител в края на
месец юли 2020 г., както и че при извършения подбор не са включени лицата Р. М. и С. З.-
Х., тъй като били в отпуск по майчинство. Сочи, че в дейността на ищеца, дейността за
приходите не са основен акцент, а представляват една от целите, тъй като отговарял й за
базата си, имало критерии за набиране на нови клиенти, нови активации, нови услуги,
продажба на интернет и различни типове услуги. Изяснява формирането на резултатите на
търговския представител във връзка с процедура за целеполагане на търговски представител
и регионален мениджър в Дирекция „Корпоративни продажби“ с код ПК-261 и какво
означава „меки умения“. Сочи, че критериите за оценка не се обосновават, като уточнява, че
става въпрос за субективните на престой или срочност на работа. За това си имало отделен
критерий, който е чисто обективен. По отношение на анкета за удовлетвореност изяснява, че
представлява обратна връзка за мениджърите, дали хората си вършат добре работата и да се
вземат адекватни мерки. Писмена следа имало като екселски файл на месечна база, който се
изпраща за анализ.
От показанията на свидетелката Илиана Димитрова Василева, служител при
ответното дружество се установява, че заема длъжност „Регионален мениджър
корпоративни продажби“, като отговаряла за регионите Пловдив и П.. Сочи, че познава
ищеца и, че е направила оценка на всички служители в нейния регион, във връзка с взето
решение от нейния пряк ръководител Р. Х. за намаляване и закриване на щатната бройка в
гр. П.. Изяснява как е формирана дадената оценка на ищеца и въз основан на какви
критерии. Уточнява какво значат „меки умения“. Посочва лицата включени в комисията за
извършване на подбор. Посочва, че при извършването на подбора не са обсъждани лицата Р.
М. и С. З.-Х., тъй като двете били в отпуск по майчинство. Изяснява, че работата на
търговския представител се оценявала на тримесечие, както и начинът на оценяване и
определяне на оценките по различните критерии. Сочи, че на мястото на ищеца не е
назначаван друго лице, като изяснява, че лицето Мариана П.а е назначена месец или месец и
нещо след като ищецът е напуснал, на мястото на момиче, което било в отпуск по
майчинство. Изяснява колко клиента е имал ищецът, както и тяхното разположение и, че
Мариана Попова е взела част от неговите клиенти. Посочва какъв е периодът на извършване
на проверката, както и какво представляват анкетите за удовлетвореност и кой ги изготвя.
Сочи, че ищецът е имал конфликти, както със свидетелката, така и с друг бивш служител в
ответното дружество.
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите доказателства, тъй като същите са
неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
7
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Тъй като по правилата на чл.154, ал.1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното
производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички
материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т. 2, предл.2 КТ – поради съкращаване в щата.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да
е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4 да е извършен законосъобразен
подбор по чл.329, ал.1 КТ, в случай че не се съкращава изцяло процесната длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ означава премахване,
считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на
посоченото безвиновно основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че компетентен орган на
работодателя е утвърдил промяната в длъжностното щатно разписание на „БТК” ЕАД
Централно управление – Директор „Човешки ресурси“ Г. С. С., съгласно заповед №
553/23.06.2017 г.. От представените длъжностни разписания и заповед № РД –
367/21.07.2020 г. се изяснява правнорелевантният факт, че една от щатните бройки за
процесната длъжност е премахната преди процесното уволнение - считано от 24.07.2020 г.
Следователно има съкращаване в щата.
От приложените по делото трудов договор № 10027/03.12.2009 г. и допълнително
споразумение № 1291/01.07.2013 г. се установява по категоричен начин, че ищецът е заемал
длъжността „Търговски представител" в звено „Пловдив 1“. Горното е прието от съда за
безспорно между страните и с доклада си по делото. В тази връзка съдът счита, че
посочването в Заповед № 84/28.07.2020 г. и предизвестие с № ЧР-03-68/28.07.2020 г., че
ищецът заемал длъжността търговски представител в гр. П., Пловдив 1, Бизнес клиенти зона
юг, корпоративни продажби, търговска дирекция в БТК ЦУ не води до тяхната нищожност.
8
Във връзка с горното съдът не споделя и заявеното от ответника, че не е следвало да се
извършва подбор, тъй като е имало само една длъжност „търговски представител“ в гр. П..
От извадка на поименно длъжностно разписание към 01.10.2020 г. приложено на л.68
– л.81, се установява, че при ответното дружество са полагали труд по трудово
правоотношение 6 работници на длъжност „търговски представител“ в отдел „Пловдив 1“.
Следователно, едва след два месеца от прекратяване на трудовото правоотношение е
увеличен щатът на процесната длъжност с една щатна бройка. Настоящата съдебна
инстанция приема, че при упражняване на работодателската власт ответното дружество е
злоупотребило със своето право с едностранно волеизявление да прекрати процесното
трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. С исковата молба е наведен
довод в този смисъл, като ищецът поддържа, че съкращаването на щата не е реално, тъй
като след процесното уволнение „съкратеният” щат от тази длъжност е зает от друг
новоназначен служител, изпълняващ идентични с ищеца трудови функции. Горното се
потвърждава и от показанията на свидетелката Илиана Димитрова Василева, която заявява,
че част от клиентите на ищеца В. са прехвърлени на М. В. П.а, назначена на постоянен
трудов договор с изпитателен срок, на пълно работно време, на длъжност „Търговски
представител, звено „Пловдив 1“, с месторабота – „където е изпълнението на трудовите
задължения“. Злоупотреба с права е налице, когато техният носител ги упражнява, не за да
постигне признат от закона правен интерес, а за да увреди защитени от правото интереси на
други правни субекти. Забраната за злоупотреба с права е нормативно установена с
Конституцията на Република България – чл. 57, ал. 2 КРБ, и в частност – относно
упражняването на трудовите права, в чл. 8, ал. 1 КТ, който предписва, че трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. При
изрично релевираното в исковата молба възражение за упражняване на субективните права
от работодателя с една единствена цел – привидно да създаде годно правопрекратително
основание (съкращаване в щата), на ответника принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест) да установи, че увеличаването на щатната бройка за процесната
длъжност едва два месеца след процесното уволнение е обосновано с производствената
необходимост, респ. че след като към момента на това уволнение работодателят не се е
нуждаел от запазване на определени трудови функции, които да се изпълняват от ищеца, в
един кратък период след това е настъпила обективната потребност от разкриване на нови
щатове за длъжността, идентична с тези, които ищецът е изпълнявал до прекратяване на
трудовото правоотношение. Без да са изяснени тези обстоятелства от работодателя чрез
пълно и главно доказване, с оглед на наведения в исковата молба довод, настоящата съдебна
инстанция приема, че е налице злоупотреба със субективни права от работодателя, който е
прекратил с едностранно волеизявление процесното трудово правоотношение без да е имал
производствена необходимост от това, а само с цел да уволни ищеца, създавайки привидно,
формално правопрекратително основание за това. И след постигането на тази неправомерна
цел – в един кратък период от време, той е увеличил щата, като е сключил трудов договор с
друг работник, който да изпълнява идентични трудови задължения с тези, които е
9
осъществявал ищецът.
Във връзка с горното следва да бъде посочено, че ответното дружество е представило
и щатно разписание в сила от 01.10.2020 г. в което е посочено, че на длъжност „търговски
представител“ в отдел „Пловдив 1“ има пет щатни бройки. По делото не бяха ангажирани
никакви доказателства от ответника, че именно на някоя от тези пет щатни бройки е
назначена Мариана П.а, а не на длъжността освободила се при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Показанията на свидетелката Василева, която заявява, че
Мариана П.а е назначена месец или месец и нещо след като ищецът е напуснал, на мястото
на момиче, което било в отпуск по майчинство, не може да доведат до противния извод.
Същите се опровергават от представения трудов договор, с който П.а е назначена на
постоянен трудов договор в ответното дружество.
При така изяснените факти настоящата съдебна инстанция приема, че работодателят
не установи в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване, както предписва
правната норма на чл.154, ал.1 ГПК, че съкращаването на процесната длъжност е реално.
Напротив то е само формално, тъй като „БТК“ ЕАД Централно управление обективно е
имало необходимост тези трудови функции да бъдат осъществявани от по-голям брой
работници.
Само за пълнота следва да се изясни, че съдът е длъжен да преценява действителните
качества на работниците, участвали в подбора, само ако е наведено такова възражение от
уволнения работник. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК –
„Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за
упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от
съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено
доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на
отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит
на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора.”.
Ищецът още с исковата си молба, изрично е оспорил законността на процедурата по
подбор. Той е възразил, че за периода на работа при ответника няма наказания и съвестно е
изпълнявал професионалните си задължения, като същевременно на работа са останали
търговски представители в „Пловдив 1“, които били с по-малко трудов стаж, по-ниска
квалификация и не работели по-добре от ищеца. В този смисъл съдът намира, че
възражението на ищеца е неоснователно. Безспорно от ангажираните от ответника гласни
доказателствени средства – разпита на двамата свидетели се установи въз основа на какви
критерии, съобразени от регионалните мениджъри, последните са дали своите оценки.
Дадените оценки са и в съответствие с критериите посочени в инструкция за осъществяване
на подбор по чл.329 КТ в направление: „Бизнес клиенти – Зона Юг, Пловдив 1, Пловдив 2,
10
Дирекция „Корпоративни продажби“ в БТК Централно управление.
При така установените обстоятелство и изложените правни изводи съдът приема, че
уволнението на Н. Г. В. е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед №
84/28.07.2020 г., издадена от Г. С. – Директор „Човешки ресурси“, е незаконосъобразно,
както и с оглед на обстоятелството, че Н.В. е полагал труд при ответника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово правоотношение,
настоящият съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият
работник следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
„Търговски представител", в звено "Пловдив 1", отдел "Бизнес клиенти - Зона Юг",
дирекция "Корпоративни продажби".
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
От представеното заверено копие на трудова книжка на ищеца Н.В., след вписаното
му уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ няма вписвания за други сключени трудови договори. В
този смисъл е представеното заверено копие на регистрационна карта, от което се
установява, че към дата 16.02.2021 г., ищецът е безработен.
Следователно, доказано е оставянето на ищеца след уволнението без работа за
периода от 29.07.2020 г. до 16.02.2021 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Съгласно чл.228 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. С оглед
11
на наведените от страните фактически твърдения съдът в доклада по делото си е обявил за
безспорно на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК правнорелевантното обстоятелство, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълния отработен от него месец при
работодателя преди уволнението е в размер на сумата от 1100 лева. Следователно, за
процесния периода от 29.07.2020 г. до 29.01.2021 г. работодателят дължи обезщетение за
принудителната безработица на ищеца в размер на 6600 лева (1100 лева за 6 месеца).
При уважаването на осъдителния иск е настъпило вътрешно процесуалното условие
за разглеждане на наведеното под евентуалност компенсаторно възражение. С оглед на
релевираните фактически твърдения ответникът е представил доказателства, че по сметка на
ищеца е постъпила сумата в размер на 1778,46 лева /авизо за издаден кредитен превод с
получател ищеца, за сумата в размер на 1778,46 лева, като основание е посочено –
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ./ Не бяха ангажирани други доказателства установяващи
твърдените с ОИМ плащания направени към ищеца. Приложените по делото фишове за
месец юли и септември 2020 г. не установяват, че сумата посочена в тях е получена от
ищеца, а напротив, в същите изрично е посочено, че тази сума е „за получаване“.
Тъй като твърдяното насрещно парично вземане на ответника, с което се прави
компенсаторно изявление, не се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. то е неликвидно,
чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните
вземания едва след установяване на тяхното съществуване, респ. ефектът на прихващането
ще се прояви след влизане в сила на решението. За разлика обаче от материалноправното,
съдебното прихващане погасява двете насрещни задължения занапред, от влизане в сила на
решението. Само при материалното право на прихващане по чл. 103 и сл. ЗЗД изпълнението
се счита осъществено не към датата на изявлението за прихващане, а към датата, когато
насрещните задължения са били определени по размер и изискуеми.
Действително, подлежи на връщане, респ. на прихващане, обезщетението по чл.222,
ал.1 КТ при уволнение на всички основания по чл.328, ал.1 КТ, тъй като то е в зависимост от
наличието на законно уволнение, както и защото обезщетенията по чл.222, ал. 1 КТ и чл.
225, ал. 1 КТ обезвреждат един и същ вредоносен резултат оставането без работа след
уволнението. Следователно, тези суми подлежат на връщане, поради което с оглед на
наведеното компенсаторно изявление вземането за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се е
погасило до размера на по-малкото задължение – 1778,46 лева, като осъдителният иск
трябва да бъде уважен за сумата от 4821,54 лева (6600 лева – 1778,46 лева), а да бъде
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 6600 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение по
отношение на присъденото обезщетение за работа.
С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ответника, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото,
извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл.7 от Наредба № 1 от
12
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението съобразно материалния интерес, съдът намира, че възнаграждението в
претендирания размер на 1100 лева не се явява прекомерно. При този изход на делото
ответникът, съобразно уважената част от кумулативно обективно съединените искове,
следва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца направените от
него съдебни разходи, а именно в размер на 967,94 лева, като съдът е съобразил
отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ), представляващи
адвокатско възнаграждение. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.6,
във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК да заплати в полза на РС П. дължимите държавни такси в
размер на 352,86 лева, (включително по 80 лв. за разглеждане на двата неоценяеми иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ).
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявения осъдителен иск с правно
основание чл.225, ал.1 КТ в размер на 80,85 лева /при определено възнаграждение в размер
на 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н. Г. В., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „Я. С.” № 15, съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис №
11, извършено със Заповед № 84/28.07.2020 г. на Г. С. – Директор отдел „Човешки ресурси“
при „БТК” ЕАД, ЕИК ****, централно управление, считано от 29.07.2020 г., на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Г. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Я. С.” № 15, съдебен
адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11 на длъжността „Търговски
представител", в звено "Пловдив 1", отдел "Бизнес клиенти - Зона Юг", дирекция
"Корпоративни продажби", която е заемал преди уволнението му със Заповед №
84/28.07.2020 г. на Г. С. – Директор отдел „Човешки ресурси“ при „БТК” ЕАД, ЕИК ****,
централно управление, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „БТК” ЕАД, ЕИК ****, централно управление гр.С. п.к.1784, р-н М.,
бул.“Ц. ш.” № 115 и, представлявано от изп. директор А. И. Д., ЕГН ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Г. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Я. С.” № 15, съдебен адрес: гр. П.,
ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 4821,54 лева, представляваща сборът от
обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
29.07.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
13
исковата молба – 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния му предявен размер от 6600 лева, като погасен чрез
извършено прихващане със сумата от 1778,46 лева, представляваща заплатеното
обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „БТК” ЕАД, ЦУ да заплати на Н. Г. В., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 967,94 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „БТК” ЕАД да
заплати по сметка на РС П. сумата от 352,86 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството.
ОСЪЖДА Н. Г. В. да заплати на „БТК” ЕАД, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 80,85 лева юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14