РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София,
21.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Коюмджиева
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12904 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 247, ал.1 ГПК.
С молба вх.№293799 от 28.06.2022г.
адв.М.Й., като пълномощник на ищеца Г.Д.М. сочи, че съдът в
мотивите решение по гр.д.№ 12904/2020г.
по описа на СГС, ГО, I – 7 с-в, е обсъдил
искането за присъждане на законна лихва на ищеца, като е приел, че „...претенцията
за обезщетението за забава върху присъдената главница за релевирания период от
17.01.2018г. до изплащане на вземането е основателна“, като в диспозитива обаче
липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски на ищцата. Моли за преодоляване на пропуска по реда на чл.247 ГПК или чл.248 ГПК.
На страните е дадена
възможност за становище, като в указания срок по чл.247 ал.2 ГПК, ответникът не
е взел становище.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл.
247, ал. 1 ГПК за поправка на явна фактическа грешка.
Съгласно чл. 247, ал. 3 ГПК при искане за поправка на явна
фактическа грешка в съдебния акт съдът призовава страните в открито съдебно
заседание, когато прецени това за необходимо. В настоящия случай съдът намира,
че не е налице необходимост от призоваване на страните във връзка с
произнасянето и по двете искания, поради което последното следва да се извърши
в закрито съдебно заседание.
По
същество:
Видно от мотивите на решение №261707 от 23.05.2022г.
постановено по делото, че на л.10/десет/ от съдебния акт, съдът е разгледал претенцията
на ищеца за законна лихва, като е формирал воля, че отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. В случая
това е 17.01.2018г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо. Формирана е воля, че претенцията
за обезщетението за забава върху присъдената главница за релевирания период от
17.01.2018 год. до изплащане на вземането е основателна.
В диспозитива обаче, поради
технически пропуск липсва произнасяне по
разгледаното в мотивите на акта искането на ищеца за присъждане на лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди.
Налице е разминаване между формираната
воля на съда, намерила израз в мотивите на настоящото дело и обективираната в
диспозитива на решението, което
разминаване следва да бъде преодоляно чрез допускане поправката на явна
фактическа грешка в диспозитива на решението.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на
явна фактическа грешка в решение №261707
от 23.05.2022г. постановено по гр. д. №12904 /2020г. на СГС, ГО, I – 7 състав, в диспозитива на решението , КАТО в първи абзац вместо:
“ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.“********да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,***
на основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 /пет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена на 25.01.2016 г.
по НОХД № 4973/2013г. на СРС, НО, 115-ти с-в,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния претендиран размер от 27 000 лв., като неоснователен. “
ДА СЕ
ЧЕТЕ :
„ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
с адрес гр.София, бул.“********да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,*** на
основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 /пет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена на 25.01.2016 г.
по НОХД № 4973/2013г. на СРС, НО, 115-ти с-в, ВЕДНО със законна лихва върху
главницата считано от 17.01.2018год. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния
претендиран размер от 27 000 лв., като неоснователен.“
Настоящото
решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След изтичане срока по чл.247,
ал.4 ГПК, делото да се изпрати незабавно на САС, заедно с постъпилите две въззивни жалби.
СЪДИЯ: