О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
668 Година, 2017 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
двадесет и седми юни ……..…..............…..… Година две хиляди и седемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели: ………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ….… 74 ....…. по описа за ………. 2017…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Н.И.З., ЕГН **********
*** чрез процесуалния му пълномощник против Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров заедно за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените му телесни увреждания в
резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 14.06.2014 година от
Неделин Атанасов Кабаков, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди
на обща стойност от 7083.36 лева от същото непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираните размери главници, считано от 14.06.2014
година - датата на увреждането до тяхното окончателно изплащане, а също и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че на 14.06.2014
година на второкласен път 11-79, посока от град Елхово към град Бургас водачът
Неделин Атанасов Кабаков при управление на моторно-превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес” с peг. № А 2589 МК нарушил правилата за движение по
ЗДП и допуснал пътно-транспортно произшествие с управлявания от ищеца лек
автомобил марка „Фиат Марея” с peг.№ А0001 КТ и по непредпазливост му причинил
средни телесни повреди.
По случая е било образувано
досъдебно производство № 08-206/2014 година на РУ на МВР - град Средец,
впоследствие и нахд № 48/2016 година по описа на Районен съд - град Средец,
което е приключило с решение №129 от 11.07.2016 година. Със същото Неделин
Атанасов Кабаков е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343
ал.1, предл.2, б.„б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК, като е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на наказание „Глоба”, както и „Лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от една година и пет месеца.
В резултат на
пътно-транспортното произшествие ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ-Бургас,
където се е установило, че има фрактура на капачката на ляво коляно, фрактура
на десен голям пищял, компресивна фрактура на първи поясен прешлен,
разкъсно-контузни рани на бедрото и лява подколенница. Лекуващите лекари са
преценили, че за по-бързото му и по-добро възстановяване следва да му бъдат
направени операции, с поставяне на фиксиращи медицински консумативи за
фиксиране на гръбначен стълб и шийна стабилизация - „изкуствена мозъчна
обвивка”, за които неговата съпруга е заплатила солидна сума поради това, че същите
не се поемат от здравната каса.
След изписването му от
болницата за ищеца е започнал дълъг и мъчителен процес на възстановяване и
рехабилитация. Вследствие на операциите той е получил и урологични проблеми,
което е наложило постъпването му в урологично отделение на МБАЛ-Бургас на
20.02.2015 година и 26.03.2015 година за оперативна намеса. През първата година
същият не е имал възможност да се движи и обслужва пълноценно. През този период
съпругата му, роднини и приятели са поели всички грижи по неговото възстановяване,
рехабилитация, медицинско и лично обслужване, както и тези по семейството му. Всяко
движение му причинявало силни болки, не можел без чужда помощ да върви, дори да
отиде до тоалетна и баня, движението на краката му е било силно ограничено и
много болезнено. Получил е и последващи усложнения - остеоартроза, остеопороза
и арахноидит. Наложило се е заплащането и на други медицински консумативи и
услуги, както и закупуване на лекарства и рехабилитация в санаториуми.
Вследствие на пътно-транспортното
произшествие ищецът останал инвалид, като с експертно решение на ТЕЛК му е била
определена 78% трайно намалена работоспособност. Към настоящия момент се
придвижва с помощни средства, все още изпитва силни болки в десния крак при
стоене прав и вървене повече от 10-15 минути. Болките са стрелкащи и се налага
често прием на болкоуспокояващи лекарства. Сринал се психически, включително
поради това, че не само не е в състояние да работи и издържа семейството се, а даже
напротив - единствено им е в тежест. Преди инцидентът не е имал здравословни
проблеми, работил е като автомонтьор и е осигурявал основните доходи за
семейството си.
Счита, че претърпените
от него болки и страдания са в пряка причинна връзка с деянието, причинено от
виновния водач, като същите следва да бъдат репарирани. Поради това, че между виновният
водач и ответника - застраховател е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № 23114001615301 от 14.06.2014 година при
последния, ищецът е насочил исковите си претенции именно против него на
основание чл.226 от КЗ /отм./.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия е
направено на първо място възражение за местна неподсъдност на спора пред
настоящия съд. Твърди се, че компетентността е на Софийски градски съд в съответствие
с нормата на чл.105 от ГПК, според която
искът се предявява в онзи съд, в района на който е седалището на ответника,
което в конкретния случай е в град София. Изтъква се от него, че при
създаването на разпоредбата на чл.105 от ГПК, законодателят е изхождал от
съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд,
тъй като не е известно дали предявения иск е основателен. Отправя, поради това,
искане съдът да приеме заявеното възражение за неподсъдност на исковете, като в
случай, че намери същото основателно, да не дава ход на делото, да прекрати
производството пред себе си и да го изпрати за разглеждане по подсъдност на Софийски
градски съд.
Сочи се от него на
следващо място, че във връзка и по повод постъпила от ищеца при него претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на процесното произшествие, експертите от неговия състав са определили
и са му предложили такова в размер на 15000 лева. Поради това и на основание
чл.237 ал.1 от ГПК е направил признание на настоящите искове по основание и до
посочения по-горе размер от от 15000 лева. Твърди, че размерът на призната част
от този иск е съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика
за подобни казуси, както и с наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, който е спрял моторното превозно средство на необозначено място,
без да е поставил триъгълник и без да носи светлоотразителна жилетка.
Записано е на следващо
място в депозирания отговор на исковата молба от ответника, че оспорва механизмът
на процесното пътно-транспортно произшествие от дата 14.06.2014 година и
по-специално се твърди от него, че той не е установен. Оспорена е на следващо
място пряката причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите
телесни увреждания на ищеца с твърдения, че на последния не е било приложено
адекватно и своевременно лечение, което е причината за продължителността на
оздравителния период.
Оспорено е също така и
твърдението за изключителна вина на водача Неделин Кабаков. Твърди се от
ответната страна, че в настоящия случай е налице висока степен на съпричиняване
от страна на пострадалия, от което се налага извода, че следва да е налице
компенсация на отговорностите - това, което сам пешеходецът е причинил на себе
си и своите близки, не следва да се обезщетява от деликвента, съответно от
неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Твърди, че причината за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е и неправилно спрения лек автомобил марка „Пежо“, който е
затруднявал разминаването на превозните средства. Твърди, също така, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в
качеството си на водач е управлявал моторното превозно средство с несъобразена
скорост.
Предявените исковете са
оспорени и по размер. Въведен е довода, че са предявени в изключително завишени
размери, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52
от ЗЗД. Отправя искане при определяне размера на обезщетението за причинените на
ищеца неимуществени вреди да бъде съобразено обстоятелството, че
платежоспособността на ответника, който е юридическо лице - застрахователно
дружество, а не виновният водач, не бива да се отразява по никакъв начин на
размера му. Още повече, че е видна огромната разлика между платената премия и
претендираното застрахователно обезщетение.
Предявените претенции за
заплащане на лихва също са оспорени както по размер, така и по отношение на началния
момент, от който същите се търсят по съображения за неоснователност на главния
иск.
Съдът е изпратил препис
от отговора на исковата молба на ищцовата страна с указания за възможността в
двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна искова молба, с която
да упражни предоставените и от нормата на чл.372 от ГПК права. В същия срок
ищецът чрез своя процесуален представител е депозирал писмено становище, в
което е застъпено становище за неоснователност на възражението за неподсъдност на
делото пред настоящия съд. Според него, съгласно разпоредбата на чл.115 от ГПК,
иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване
на деянието, поради което именно родово и местно компетентен съд е Окръжен съд
- Бургас. Приложението на чл.115 от ГПК, като процесуална норма е поставено в
зависимост от желанието на ищеца, давайки му две алтернативни възможности - да
избере общата местна подсъдност пo седалището на ответника или специалната - по
местоизвършване на деянието, довело до твърдяното непозволено увреждане.
След като е предявил
иска си за разглеждане пред Окръжен съд - Бургас, ищецът е избрал специалната
местна подсъдност и волята му за това е обективирана в достатъчен обем в самата
искова молба, без да е необходимо друго изрично волеизявление. Позовавайки се
на разяснението, дадено в т.6 от Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015 година
на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 година, ОСТК, съдът е изложил мотиви, че
изключението по чл.113 от ГПК е приложимо по отношение на прекия иск по чл.226
ал.1 от КЗ /отм./, когато се касае за застраховка „Гражданска отговорност“ и
ищец е увредения, а процесният случай е точно такъв.
Препис от така
депозираното писмено становище е било изпратено на ответната страна с указания
за възможността да депозира допълнителен отговор и да упражни правата си по
чл.373 от ГПК. В указания от закона и съд срок същата е депозирала такъв, в който
е посочила, че поддържа подадения от нея отговор на исковата молба по
аргументите, изложени в него, включително направеното с него възражение за
местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - Бургас. Изтъква се в тази
насока, че съгласно съдебната практика, нормата на чл.115 ГПК е неприложима при
искове по чл.226 от КЗ /отм./, каквото е и правното основание на настоящия иск.
Това е така, поради факта, че застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” дължи обезщетение и е отговорен спрямо третите увредени лица на
договорно, а не на деликтно основание, независимо, че отговорността на
застрахователя функционално е обусловена от това, за което отговаря деликвекта.
Обстоятелството, че законодателят е предоставил на разположение на пострадалия
едно имуществено притезателно право да претендира пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданската отговорност” на деликвента обезщетение за понесените
в резултат на осъщественото непозволено увреждане вреди не обосновава правен
извод, че отговорността на застрахователя не е договорна, а произтича също от
деликта. Действително, прякото право на обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение, но не е идентично с
него, нито съществуващото помежду им съотношение е на субсидиарност. Аргумент в
подкрепа на изразеното становище е липсата на солидарна отговорност на
застрахователя и деликвента. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна
практика на ВКС, цитирана в същия.
Съдът е предоставил
възможност на ищеца отново да вземе становище по отношение въведеното и
поддържано от ответника възражение за неподсъдност на спора пред настоящия съд.
В изпълнение на същата ищецът е депозирал нарочно писмено становище, в което е
посочил, че исковете са предявени по постоянния му адрес в качеството му на
потребител на застрахователни услуги и следва да се считат като искове на
потребител по смисъла на чл.113 от ГПК.
Това негово становище е
аргументирано е оглед разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КЗ /отм./, определяща
застрахованото лице като „потребител на застрахователни услуги“ и
разширителното й тълкуване чрез включване в кръга на потребителите на
застрахователни услуги третото ползващо се лице, третото увредено лице или
други лица, за които са възникнали права по застрахователен договор и е в
съгласие и е възприетото разрешение в чл.3 ал.1 от Директива 72/166/ЕО, в чл.2
ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90 /232/ ЕИО. Сочи, с оглед
разясненията на цитираното от него в предишното му писмено становище
тълкувателно решение на ВКС, че при упражнено право на избор на местна
подсъдност по чл.113 от ГПК, общата подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК и чл.105 от ГПК се дерогира.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Правното основание на същите
е чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Спорът, по
който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на
настоящия съд. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна
практика, изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима и към искове за заплащане
на застрахователно обезщетение, поради което при упражнено от ищеца право на
избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК,
общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК се дерогира. Приложимостта на чл.113 от ГПК при определяне на местната подсъдност
при тези искове е обоснована с разпоредбата на §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./, придаваща на застрахованото
лице качеството на „потребител на застрахователни услуги“. Както е посочил и
ищецът, разяснението по т.6 от ТР № 1
от 23.12.2015 година на ВКС по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК е, че нормата
на чл.113 от ГПК
е приложима по отношение на прекия иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./. Изрично в
мотивите по т.6, съдът е изложил съображения, че ако на ищеца по прекия иск по
чл.226 от КЗ /отм./ се отрече качеството на потребител на застрахователна
услуга, респективно възможността да се ползва от изборната местна подсъдност по
чл.113 от ГПК, това би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение
на лицето-потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КЗ /отм./ спрямо застраховано по застраховка „каско“ физическо
лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител, но по
смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП и на това основание се ползва от уредената в чл.113 от ГПК
особена местна подсъдност.
Ето защо, предвид
изрично заявеното от ищеца позоваване в исковата му молба на изборната
подсъдност по чл.113 от ГПК, направеното от ответната страна възражение за
местна неподсъдност на делото пред Бургаския окръжен съд е неоснователно, поради
което и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Съдът намира за
основателно направеното от ищеца с исковата молба искане за ангажиране на
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на
посочените от него в същата фактически обстоятелства. Също основателно е и искането
на тази страна по делото, поддържано и от ответника с отговора на исковата
молба да бъде изискано и приложено нахд №48/2016 година по описа на Районен съд
- Средец. Основателно съдът намира и другото направено с исковата молба искане,
а именно да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която
да даде отговор на посочените в същата въпроси. По така допуснатата
съдебно-медицинска експертиза за вещо лице следва да бъде определен и назначен
доктор Лъчезар Томов, но когото е необходимо да бъде съобщено за датата и часа
на съдебно заседание, както и за възложената му задача.
Искането на ответната
страна да бъде допусната и извършена съдебно-автотехническа експертиза, вещото
лице по която да даде заключение на поставените от нея въпроси, свързани с
установяване механизма на произшествието е основателно и като такова следва да бъде
уважено. Тези въпроси следва да бъдат поставени на вещото лице Тодор Илиев.
Останалата част от поставените въпроси, свързани с установяване най-общо на
здравословното състояние на ищеца и поведението му в конкретната ситуация,
свързано с използването на предпазни средства от негова страна следва да бъдат
поставени на вещото лице по допуснатата по искането на ищеца съдебно-медицинска
експертиза. Съдът намира, че следва да уважи и искането на ответника за
събиране на гласни доказателства чрез разпита на посоченото от него в отговора
на исковата му молба лице.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация,
ищцовата страна е длъжна да установи наличието на извършено противоправно
деяние от страна на водача на процесното моторно-превозно средство, настъпилите
от същото за нея вреди и причинна връзка между деянието и вредата. Същата е
длъжна да установи наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, който е участвал в произшествието
и ответното застрахователно дружество. Ищецът следва да установи настъпването
на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени,
изразяващи се в направени разходи за неговото лечение и възстановяване, като
всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат
установени от него при условията на пълно и главно доказване от негова страна.
Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на ищеца, както и всички останали възражения, свързани с оспорения
размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди.
С оглед обстоятелството,
че настоящият съдебен акт в частта, в която е оставено без уважение
възражението за местна неподсъдност на делото пред настоящия съд подлежи на
обжалване, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните след влизането му в сила.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от Н.И.З., ЕГН ********** *** чрез процесуалния му пълномощник против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров заедно искови
претенции за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 50000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените му телесни увреждания в
резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 14.06.2014 година от
Неделин Атанасов Кабаков, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди
на обща стойност от 7083.36 лева от същото непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху претендираните размери главници, считано от 14.06.2014
година - датата на увреждането до тяхното окончателно изплащане, а също и
направените съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ без уважение
искането на „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров заедно да
бъде прекратено производството по настоящото дело и същото да бъде изпратено за
разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит при
довеждане двама свидетели на ищцовата страна и един свидетел на ответната
страна, който да бъде да бъде призован на посочения от последната в отговора на
исковата молба адрес за установяване на изложените от тях в исковата молба,
съответно в отговора на същата фактически обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи нахд
№48/2016 година по описа на Районен съд - Средец.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищеца с исковата му молба и от ответника с отговора на същата,
конкретизирани от съда в настоящото му определение по-горе въпроси след внасяне
на предварителен депозит от 150 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ответната
страна в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза Лъчезар Томов, на когото да бъде
съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ДОПУСКА извършването на автотехническа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ответника с
отговора на исковата молба въпроси след внасяне на предварителен депозит в размер
на 200 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ответната страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата автотехническа експертиза Тодор Илиев, на когото да бъде
съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ПОСТАНОВЯВА допуснатите
автотехническа и медицинска експертизи да бъдат извършени след постъпване по
настоящото дело на изисканото такова от Районен съд-Средец и след разпита на
посочения от ответната страна свидетел.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото; препис от постъпилото от ищеца по
делото писмено становище да се изпрати на ответника на посочения от него адрес
чрез процесуалния му представител.
Настоящото определение в
частта, в която е оставено без уважение искането да бъде прекратено прекратено
производството по настоящото дело и същото да бъде изпратено за разглеждане по
подсъдност на Софийски градски съд подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
В останалата част
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на
определението във връзка с подсъдността делото да се докладва за насрочване в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: