Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 28.06.2013г. град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХІІ граждански състав
На 28.06.2013г.
В публично
заседание на 10.05.2013г. в състав:
Председател:СТЕФКА МИХОВА
Секретар:Петя
Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
номер 168 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
В
исковата си молба и уточняващите молби Н.Н. твърди, че ответницата В. Н. е
бивша негова съпруга,на която със съдебно решение №302 от 11.12.2006г. по
бр.д.№433/2006г. на ПРС е предоставено ползването на семейното жилище, съставляващо
апартамент №***, находящ се в град П., а от 04.09.2006г. бил отстранен от обитаването му. Твърди, че
статута на собственост върху имота е променен с решение по гр.д. № 2040/2008г.
при квоти на собственост 12344/20059 ид.ч. за ищеца и 7715/20059 ид.ч. за ответницата.
Сочи,че през периода
12.01.2007г.-07.01.2010г. имота е обитаван само от ответницата,поради което с
нотариална покана връчена на 12.01.2007г. я поканил да му заплаща обезщетение
за ползите , от които е лишен,което В. Н. не сторила до датата на подаване на
исковата молба в съда.Така мотивиран ищецът отправя искане до съда да постанови
решение,с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 16200 лева,съставляваща обезщетение за лишаване от
ползване на притежаваните от него идеални части от имот ,
представляващ апартамент №***, находящ се в град П. ***, с площ от 91,96 кв.м., с прилежащото избено
помещение № 12,с площ от 5,55 кв.м., ведно с 5,60% идеални части от общите
части на сградата, за периода 12.01.2007г.- 07.01.2010г.,ведно с лихва за
забава за периода 03.03.2007г.-07.01.2010г. в размер от 1259 лева.Претендира
също законна лихва и разноски.
В
предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответницата не
е подала писмен отговор на исковата молба, не е взела становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не е направила възражение и
не е ангажирала доказателства.В хода на производството по делото оспорва
исковата претеция,с възражението,че не е живяла в жилището.
Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Не се
спори между страните по делото,че са
бивши съпрузи , бракът между които е прекратен с решение
№302/11.12.2006г. по бр.д.№433 по описа на ПРС за 2006г., влязло в законна сила на 20.03.2008г. През време на
брака страните са придобили в
собственост апартамент №***, с площ от 91,96 кв.м., находящ се в гр.П., с
прилежащото избено помещение
№ ***,с площ от 5,55 кв.м.,
ведно с 5,60% идеални части от общите части на сградата,който е имал характер на семейно жилище и с решението
за развода е предоставен от съда за ползване на ответницата В. Н. От представените по делото доказателства се
установява също,че със Заповед за незабавна защита от 29.08.2006г., издадена по гр.д.№2621/2006г. по описа на ПРС, ищецът
е остранен от обитаване на жилището и му е забранено да го приближава,а с
влязло в сила на 08.07.2011г. решение по
гр.д.№6773 по описа на ПРС за 2010г. е прекратено ползването на
семейното жилище от В. Н.а и същото предоставено
за ползване на ищеца Н.Н.. Въз основа на издадения по гр.д.№6773 по
описа на ПРС за 2010г. изпълнителен лист е образувано изп.д.№982/2011г. по описа на ЧСИ С. Т.,с рег.№***
с район на действие ПОС. Съгласно съставения от ЧСИ протокол за въвод във
владение от 30.08.2011г.,ищецът е въведен във
фактическо владение на недвижимия имот.
По делото
е представен и договор за наем ,сключен между ищеца,като наемател и наемодателя С. В.,по силата на който на Н.
е предоставено за временно ползване за
срок от 1 година стая от апартамент , находящ
се в град П., при
месечна наемна цена в размер от 150 лева.Представени са и извлечения от касовата книга на блок *** за
м.05.2007г., м.06.2009г., м.05.2010г., м.03.2011г., от които се установява ,че през посочения
времеви период ответницата е живяла в жилището и
заплащала разходите по поддържане на
общите части на сградата,удостоверено и
с положения от нея подпис в документите.
Ищецът е
иницирал и производство за съдебна дебна на жилището ,като с влязло в сила на
29.05.2012г. решение по гр.д.№2040 по описа на ПРС за 2008г. е допусната такава
при квоти 12344/20059 ид.части за Н.Н. и 7715/20059 ид.части за В. Н.
На 12.01.2007г. на ответницата е връчена нотариална
покана , с която е поканена да от ищеца да му заплаща обезщетение за ползите, от които е лишен
поради невъзможността да ползва недвижимия имот съобразно собственическите му
права.
От изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза на в.л. В.Р. се установява, че за исковия период 12.01.2007г.-
07.01.2010г. дължимия пазарен наем за имота е 10774 лв., а дължимата лихва-1889
лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато обаче един съсобственик ползва сам общия имот, лишавайки останалите
от тази възможност, те могат да търсят от него обезщетение за ползата, от която
са лишени, считано от деня на писменото поискване. „Лишаване” е налице винаги,
когато един съсобственик не е упражнявал правото си да ползва общия имот, а
друг съсобственик го е ползвал повече, отколкото му се следва според неговия дял.
Фактическият състав на правната норма на чл.31, ал.2 ЗС съдържа три елемента,
наличието на които следва да бъде установено от ищеца по претенцията- чл.154,
ал.1 ГПК. Така в негова тежест е да установи съсобствеността между него и
ответника по отношение на имота и заедно с това идеалните части на всяка от
страните в съсобствеността. Трябва да докаже ползването на общата вещ от
ответницата, както и отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение
и размерът на това обезщетение. В случая съсобствеността и квотите на страните
са установени с влязло в сила решение по допускане на делбата,както и връчената
на 12.01.2007г. на ответницата нотариална покана за заплащане на ищеца на
обезщетение за ползването на имота.
След внимателен анализ на доказателствата съдът приема за безспорно
установено по делото , че ответницата през исковия период от време
от 12.01.2007г. до 07.01.2010г. е ползвала
недвижимия имот. В подкрепа на този извод са безспорно усатановените по
делото обстоятелства,че ищецът от 29.08.2006г. със заповед за незабавна защита
е отстранен от жилището и му е забранено да го приближава,а със съдебно решение
от 11.12.2006г. ползването на имота е предоставено на ответницата. По делото е
установено от протокола на ДСИ, че принудителния въвод в процесния имот в полза
на ищеца е осъществен на 30.08.2011г.,като
ответницата е държала ключовете от
имота.Това доказателство не е оспорено от страните и същото има характер на
официален документ, който обсъден ведно с останалите писмени доказателства,
касаещи хода на изпълнителното производство, а така също и останалите събрани доказателства по същество
на спора, посочени по-горе, обосновава извода, че ответницата е ползвала
процесния имот до датата на въвода. Обстоятелството,че през процесния период
жилището е ползвано само от ответницата са и установените обстоятелства , че е
заплащала дължимите за общите части на сградата разходи за периода м.05.2007г.-
м.03.2011г.,както и това,че от 27.08.2008г. ищецът е живял под наем,за което е заплащал наемна
цена.
От друга страна ответницата не изпълни задължението си
по чл.176,ал.1 от ГПК да с яви лично и да отговори на поставените от ищеца въпроси,поради което и на основание
чл.176,ал.3 от ГПК следва да се приеме за доказано по делото,че от 04.09.2006г.
жилището се ползва само от нея и
същата не е осигурила достъп на ищеца до
имота.
Предвид на
така събраните по делото доказателства,
съдът приема за безспорно установено, че
за времето от 12.01.2007г. до 07.01.2010г. ответницата е ползвала съсобствената
вещ,което дава правото на ищеца да
претендира заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС от деня на писменото
поискване,тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик. В тази връзка следва да се отбележи
, че неползуващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване,за да
може да претендира обезщетение, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от
тях ползуване на цялата съсобствена вещ,а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва вещта според правата си. За да се освободи от
отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта
лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално
да упражнява това свое право,каквото изходящо от ответницата предложение до ищеца не е установено по
делото да е било отправяно. Горното ангажира отговорността на ответника да
заплати обезщетение на ищеца по чл.32,ал.1 от ЗС за периода от 12.01.2007г. до
07.01.2010г., като размерът на същото се определя на базата на средната пазарна
наемна цена. Дължимата такава за заявения с исковата молба период е изчислена
от вещото лице В.Р. и заключението на експерта не е оспорено от никоя от
страните по делото. Същото се възприема и от съда като обективно и компетентно
дадено. Според вещото лице за времето от 12.01.2007г. до 07.01.2010г.
обезщетението е в размер на сумата 10774 лв. От тази сума ответницата следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
съобразно квотата му в
съсобствеността 12344/20059 ид.ч. възлизащо на 6630,15 лева.Над посочения до
пълния предявен размер от 16200 лева исковата рпретенция като неоснователно
завишена следва да бъде отхвърлена. Този размер следва да се присъди ведно със
законната лихва от завеждане на иска на 07.01.2010г. до окончателното изплащане.
С оглед
основателността на главния иск основателен е и акцесорният по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.03.2007г.
, от която дата ответницата е изпаднала в забава след връчената й на
12.01.2007г. покана от кредитора (чл.
84, ал. 2 от ЗЗД) до датата на подаване на исковата молба-07.01.2010г. Според
заключението на вещото лице лихвата за забава върху главницата от 10774 лева за
периода на забавата е в размер от 1889 лева,следователно дължимия размер от
ответницата на ищеца и съобразно квотата му в съсобствеността е 1162,46 лева, до
който размер предявения иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД като основателен
следва да бъде уважен,а до пълния предявен с исковата молба размер от 1259 лева
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На страните
по делото не следва да се присъждат разноски,поради липсата на доказателства
такива да са били направени, респ. уговореното адвокатско възнаграждение в
размер от 900 лева да е било внесено от ищеца.
Тъй като
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски,на основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ПРС сумата от 315,21 лева-държавна такса и сумата от 70 лева-разноски за СТЕ.
По
изложените съображения Пловдивският районен съд,ХІІ гр. състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В. Н.,с ЕГН:**********,*** да
заплати на Н.И.Н., ЕГН:**********,***, сумата от 6630,15 лева, съставляваща обезщетение
по чл.31,ал.2 ЗС за ползване на 12344/20059 ид.ч. от апартамент №***,находящ се
в град П., с площ от 91,96 кв.м., с прилежащото избено
помещение № ***,с площ от 5,55 кв.м., ведно с 5,60% идеални части от общите
части на сградата , за периода от 12.01.2007г. до 07.01.2010г., сумата от 1162,46 лева съставляваща лихва за забава
за периода 03.03.2007г.-07.01.2010г.,ведно със законната лихва върху дължимото
обезщетение, начиная от датата на
постъпване на исковата молба в съда-07.01.2010г. до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 от
ЗС над уважения до пълния предявен размер от 16200 лева и на лихва за забава
над уважения до пълния предявен размер от 1259 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.В. Н.,с ЕГН:**********,***да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 315,21 лева-държавна
такса и сумата от 70 лева-разноски за СТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с
препис.
районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ