№ 4129
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110112599 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е от Л. Д. Л., ЕГН ********** срещу Н. Ж. Л., ЕГН **********, и двамата
с адрес с.Ш., ул.“Ц. И. Ш.“ № 9 иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД за
обявяване нищожността на договор за дарение, обективиран в НА ********* по описа на
нотариус с рег. № 115, с район на действие гр. Варна, с който ищецът е дарил на ответницата
свой недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 880кв.м, съставляващо парцел
IV-20 в кв.3 по плана на с. с.Ш., Варненска област, при граници: от две страни – улици,
парцел III- 20, и парцел V-20, ведно със застроената в дворното място жилищна сграда,
поради абсолютна симулация.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Сочи, че с ответницата са сключили гр. брак на 22.10.1988г., който бил прекратен с решение
№ 3452/26.10.2023г. по гр.д. № 9154/2023г. по описа на ВРС. По време на брака, родителите
му - Д. В. и С. В. му дарили процесния имот. Впоследствие узнал, че брат му, наследник по
закон на родителите им, имал възможността да развали дарението. С тази цел заедно с
ответницата решили да й прехвърли имота документално. Счита, че атакуваният договор за
дарение е симулативна сделка, тъй като при сключването му ищецът не е желал правните
последици на сделката, а между страните е имало уговорка, че сделката се прави единствено
и само брат му да няма никакви претенции към имота. Консултирал се и с адвокат, който ги
уверил, че при развод съпругата е длъжна да му върне имота. Самата тя се съгласила, че
имотът ще й бъде дарен само фиктивно. След развода им обаче ответницата отричала
сключването на симулативната сделка. Същата демонстрирала, че е собственик на имота и
че желае последиците от сключения договор да настъпят. Искането е за уважаване исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който иска се
оспорва, като неоснователен. Твърди, че сключеният договор е реален и не е налице
симулация. Сочи, че волята на дарителя е била да дари имота, като сделката е изповядана
пред нотариус, като дарителят си е запазил пожизненото право на ползване. Последното
1
било доказателство, че сделката не е симулативна. Твърди, че страните са искали настъпване
на последиците от сключването му. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Чрез нарочна молба до съда ответникът излага становище по същество на спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД.
Основателността на установителния иск за нищожност, възлага в доказателствена
тежест на ищеца установяване на следните факти от фактическия състав на правото, а
именно: сключването на атакуваната сделка и наличието на въведения порок, а именно, че
между страните е имало скрита уговорка, че не желаят сделката да породи действие и със
сключването й целят да създадат привидност за пред третите лица. Успешно проведеното им
доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици и в частност, че дарствената сделка е валидна, обективира действителната воля
на страните и липсват твърдяните пороци.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че са бивши
съпрузи и че с договор за дарение, обективиран в НА ********* по описа на нотариус с рег.
№ 115, с район на действие гр. Варна, ищецът е дарил на ответницата процесния имот.
Анализът на ангажираните по делото доказателства, налага извод, че не се установява
порок във волята при сключването на договора за дарение по НА № 6/ 22.01.1999г. В
теорията и практиката е прието, че при привидните договори страните нямат намерение да
бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Т.е. страните по тях обективират
волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица, но в
действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици в
хипотезата на абсолютна симулация. В случая ищецът е твърдял, че действителната воля на
страните по сключения договор за дарение е била да бъдат парирани евентуални последващи
имуществени претенции на негов родственик – брат, като страните не са желаели
настъпването на правните последици от договора. С това дефакто се обосновава и наличието
на правен интерес от така избраната форма на защита. Затова и в тежест на ищеца е било
установяването пълно и главно, че действителната воля на страните по сделката към
момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. Във връзка с провеждането
на това доказване, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, които биха могли да
обосноват извод за привидност на договора за дарение. Няма изискване договорите за
дарение да се сключват само между роднини, респ. дарственото намерение да се изключи
изначално, ако такава родствена връзка между дарител и надарен няма. Дарственото
намерение може да е мотивирано от различни субективни или обективни фактори. Още
повече в настоящия случай е видно, че дарителят си е запазил пожизненото право на
ползване върху дарения имот.
В заключение съдът намира исковата претенция за недоказана, което налага нейното
отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендира се адв.възнаграждение от
1600лева платено по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2024г., които следва да
му се присъдят.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Д. Л., ЕГН ********** срещу Н. Ж. Л., ЕГН **********, и
двамата с адрес с.Ш., ул.“Ц. И. Ш.“ № 9, за обявяване нищожността на договор за дарение,
обективиран в НА ********* по описа на нотариус с рег. № 115, с район на действие гр.
Варна, с който ищецът е дарил на ответницата свой недвижим имот, представляващ: дворно
място с площ от 880кв.м, съставляващо парцел IV-20 в кв.3 по плана на с. с.Ш., Варненска
област, при граници: от две страни – улици, парцел III- 20, и парцел V-20, ведно със
застроената в дворното място жилищна сграда, поради абсолютна симулация, на основание
чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Д. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. Л., ЕГН **********
сумата от 1600лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3