О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 21.03.2022г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 510 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Г.К. с предявен против В.П. и адвокат Г.П. осъдителен иск за заплащане на сумата 9 000 000лв., ведно с 4% лихви, представляваща имуществени и неимуществени вреди.
Направено е искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и допускане на правна помощ по чл.94 ГПК вр. чл.23 ЗПр.П под формата на безплатно процесуално представителство.
Искът е предявен като насрещен по чл.211 ГПК в производството по гр.д.№ 16918/2017г. на СГС, 1 състав, но след изтичане срока за това, поради което е отделен в самостоятелно производство.
Г.К. претендира за осъждането на ищеца В.П. по гр.д.№ 16918/2017г. на СГС, 1 състав, и процесуалният му представител адв.П. да заплатят посочената сума, като обезщетение за вреди, заради това, че заявените с исковата молба по това исково производство фактически обстоятелства за сключен договор и дължимост на парични суми не са верни.
Така предявеният иск е недопустим. Оспорването на обстоятелствата, въз основа на които ищецът търси с иск съдебна защита на субективно право не може да послужи като основание за ответника да претендира вреди. Верността им, както и съществуването или не на заявеното право подлежат на установяване и доказване в исковия процес, за което всяка от страните разполага с процесуални права при условията на равнопоставеност и състезателно начало. Предявяването на иск само по себе си не е противоправно, като отговорността за вреди в случай, че се окаже неоснователен е за разноските по делото. Предвид това на основание чл.130 ГПК производството по настоящото дело следва да се прекрати.
На съда е служебно известно, с оглед множеството искови производства инициирани от Г.К., че е в затвора и не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което и на основание чл.83, ал.2 ГПК искането за това следва да се уважи.
Изводът за недопустимост на предявения иск предпоставя оставяне без уважение искането за правна помощ на основание чл.24, т.2 ЗПр.П.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК Г.В.К., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса за иска по гр.д.№ 510/2021г. по описа на СГС, І-1 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Г.В.К. за предоставяне на правна помощ по чл.94 ГПК вр. чл.23 ЗПр.П.
ВРЪЩА искова молба на Г.В.К. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 510/2021г.
по описа на СГС, І-1 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
В частта за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: