Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 43 24.07.2023 г. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 40 по описа за 2023 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на В. А. Х. с ЕГН ********** от с. В., област Р., срещу Решение № 17 от 05.04.2023 год., постановено
по АНД № 11 по описа за 2023 год. на Районен съд – Исперих. С него е потвърдено
НП № 22-0275-001028 от 15.12.2022
год. на началник група към ОДМВР – Разград, РУ Исперих с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В
жалбата се твърди че решението на районния съд е постановено в противоречи на материалния закон. Излагат се
подробни доводи в тази насока- в НП не е посочена датата на нарушението.
Описаното в НП деяние не е извършено виновно, поради което е несъставомерно. От
съда се иска да отмени обжалваното решение и наказателното постановление, както
и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба - началник група към ОДМВР – Разград, РУ
Исперих не заявява становище по жалбата
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди въззивното
решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно
чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си, районният съд приел от
фактическа страна, че на 17.10.2022 г. екип от служители на РУ - Исперих,
спрели за проверка в центъра на село Владимировци товарен автомобил „Грейт Уолл Стийд 5” с ДКН ********, управляван от касационният жалбоподател. При
извършена справка в системата на КАТ било установено, че автомобилът е
собственост на „Уником“ ЕООД с. Владимировци с ЕИК ********* и е със служебно прекратена регистрация, считано от
31.08.2022 г., на основание на чл. 143 ал. 10 ЗДвП – поради това, че не е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. В писмено
сведение водачът обяснил, че автомобилът е служебен, собственост на
дружеството, в което работи, предоставен му е за ползване във връзка с работата
и не е знаел, че е с прекратена регистрация. От фирмата не са го уведомявали,
че регистрацията на автомобила е прекратена и едва при проверката разбрал, че за
автомобилът няма сключена застраховка
„ГО“ и че регистрацията му е прекратена служебно. Срещу водача бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 810313 от
17.10.2022 г. В последствие полицейската преписка е била изпратена на РП –
Разград, която въз основа на материалите, съдържащи се в нея, е постановила
отказ да образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК –
поради липса на данни за извършено престъпление, като основните мотиви са липса
на субективната страна от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК. В
постановлението е разпоредено препис от него да се изпрати на Началник група
към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих за приключване на административната преписка.
Въз основа на постановлението на РП- Разград и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН
било издадено и обжалваното Наказателно постановление /НП/.
Въз
основа на така изложените факти районният съд приел от правна страна, че НП, както и АУАН, са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Констатираното от наказващия орган
административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и
място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и
съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това,
съдът счел, че процесното НП отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна. Отхвърлил възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП във връзка с непосочване датата на извършване
на нарушението, както и с непълното описание на нарушението, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
По
отношение на материалната законосъобразност на НП районният съд е приел за безспорно, че от
обективна страна жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, чиято
регистрация е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 31.08.2022
г. Съдът е отхвърлил възраженията на касационния жалбоподател, че не е виновен,
тъй като автомобилът е служебен, той не
е знаел, че е с прекратена регистрация, това не му е било съобщено от
работодателя, както и че собственикът на управлявания от него автомобил също не
е бил уведомен, че е със служебно
прекратена регистрация. Районният съд приел, че по делото са налични писмени
доказателства, че съобщението за служебна регистрация е надлежно връчено на дружеството
собственик на автомобила по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 от АПК и
обстоятелството, че не било получено лично от управителя, както твърди той, а
от негов служител, е без значение. Районният съд е приел, че всеки правоспособен
водач, какъвто е касационният жалбоподател,
преди да предприеме управление на автомобил по пътищата отворени за
обществено ползване бил длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки за
това в т.ч. и че за автомобила е платена задължителната застраховка „ГО”, което
той не бил сторил. Ако бил сторил това щял да се увери, че за автомобила не е
платена задължителната застраховка „ГО”, респективно, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Той можел
да поиска информация от собственика при наличие на данни за неплатена
застраховка „ГО”. Районният съд посочил, че в случая е без значение дали
собственикът е бил уведомен или не за служебно прекратената регистрация на
автомобила, тъй като задължение на водачът е да управлява по пътищата само
регистрирано по надлежния ред МПС. При тези правни изводи районният съд приел,
че НП е законосъобразно.
Разградският
административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо,
но неправилно.
Решаващият
съд е постановил решението си без да изясни напълно всички релевантни за отговорността на
наказаното лице обстоятелства, в случая дали собственикът на процесния
автомобил е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация или е
узнал по друг начин за това.
С Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС
на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. д. № 3/2022 г., което на
основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за съда е прието, че не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това
да е уведомен собственика на МПС.
В мотивите на ТП е застъпено становище, че
уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическият състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията
не настъпва по силата на закона, а се извършва след автоматизирано уведомяване
от Гаранционния фонд, поради което собственикът на превозното средство няма как
да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС, което
знание е от значение за субективната съставомерност на деянието и е факт от
обективната действителност, т. е. знанието е фактическо обстоятелство от
състава на административното нарушение. Незнанието изключва виновното поведение
на дееца в двете му проявни форми – умисъл и непредпазливост. Според приетото в
ТП, уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на
регистрацията е изпълнено както с получаване на съобщението от органа, така и с
всякакво друго узнаване, доказано от органа.
В настоящият случай районният съд не е установил по
безспорен и несъмнен начин, че собственикът на процесния автомобил е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Следва да се има
предвид, че това уведомяване се осъществява в административно производство,
приключило със служебна прекратяване на регистрацията на МПС. По делото е
представено известие за доставяне на уведомителното писмо, в което е посочен
адресът на дружеството „Уником” ЕООД, регистриран в Търговския регистър. В известието за доставяне е посочено, че
писмото е получено лично от лицето Ш. Ч., който е
едноличен собственик и управител на търговското дружество, т.е. законният му
представител. В писмено сведение обаче,
дадено на 11.11.2022 год., във връзка с предварителната проверка по случая, Ч. заявява категорично, че писмото не е получено от него
и че може самото уведомление да е получено от негов служител.
Въпреки това оспорване, районният съд е приел, че след
като в известието за доставка е посочено, че писмото е връчено на адреса на
управление на дружеството и то е получено от служител на дружеството, което не
било оспорвано от управителя Ч., то е налице
надлежно уведомяване. Този извод на съда почива на предположение. В показанията си Ч. не твърди, че писмото е получено от негов служител, а
че „може да е получено” от негов служител.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 18а, ал. 8
във вр. с чл. 61 от АПК, на която се е позовал съдът, е приложима, само ако съобщението не може да
бъде връчено по реда на ал. 1-6 от същата разпоредба и регламентира само
адреса, на който се осъществява
връчването, но не и лицето на което се връчва съобщението. Връчването на
търговци и юридически лица е регламентирано в чл. 50 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК, а видно от материалите по делото при връчването не е спазена законовата процедура. Като получател е
посочено лицето Ш. Ч., но не е посочено, че това е управителя на
дружеството, а и той оспорва този факт. Районният съд е приел, че уведомлението
е получено от служител на дружеството, но такъв факт не е отбелязан в
известието за доставка, а и управителят на дружеството не го твърди, а само
предполага. Наред с това по делото не са събрани доказателства, че собственикът
на процесното МПС е узнал по някакъв друг начин за служебното прекратяване на
регистрацията му.
Предвид изложеното касационната инстанция счита, че
районният съд не е спазил разпоредбата на чл. 107 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като не е събрал служебно доказателства, въз основа на които да
установи кое лице е получило уведомлението за служебното прекратяване
регистрацията на процесното МПС и дали собственика на същото е узнал това по
някакъв друг начин. Установяването на тези обстоятелства е от значение за преценката
относно съставомерността на деянието и вината на касационния жалбоподател.
Това нарушение е довело до нарушаване на принципите за разкриване на обективната
истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, прогласени в чл. 13 и чл. 14
от НПК, съгласно които съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да
вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина и че взема
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Нарушенията на тези два принципа винаги са съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК
Ето защо решението на Исперихския районен съд следва
да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи на кого е
връчено уведомлението за служебно прекратяване регистрацията на процесното МПС,
както и дали собственикът на същото МПС е узнал по друг начин за служебно
прекратената регистрация, като събере съответните доказателства, в т.ч. чрез
разпит на управителя на „Уником” ЕООД – Ш. Ч., пощенския
служител в с. Владимировци, връчил пощенската пратка, а ако е необходимо, да
изиска дневника за
препоръчаните писма и пощенски пратки от пощенска станция с. Владимировци,
входящият регистър /дневник/ на търговското дружество, както и да назначи
графологическа експертиза за
установяване на лицето, положило подписа върху известието за доставка.
По исканията за присъждане на разноските по делото
следва да се произнесе РС Исперих при новото разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 17 от 05.04.2023 год., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 год. на
Районен съд – Исперих.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Исперих при съобразяване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/