№ 7139
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20251100102864 по описа за 2025 година
Ищецът Д. Х. Ч. е предявил срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи суми, за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК 05.11.2010 г. и изпълнителен лист от 08.11.2010
г. по ч.гр.д. № 371/2010 г. по описа на Районен съд – Е., както следва: 30 578.83
лева – главница по Договор за кредит №FL489515/10.08.2009 г., сумата от
2 520.63 лева – договорна лихва за периода 10.09.2009 г. - 27.10.2010 г., сумата
от 139.42 лева - наказателна лихва за периода 10.03.2010 г. – 27.10.2010 г.,
сумата от 665.78 лева – представляваща заплатената държавна такса, както и
сумата от 938.87 лева – адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Ищцата излага твърдения, че въз основа на изпълнителен лист от
08.11.2010 г. и Заповед за изпълнение № 314 от 05.11.2010 г., издадени по
ч.гр.д № 371/2010 г. по описа на Районен съд – Е. в полза на „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪАГАРИЯ" АД, е образувано изпълнително дело с № 41/2011 г. по
описа на ДСИ при Районен съд – Е.. Принудителното изпълнение е насочено
срещу солидарните длъжници ищцата Д. Х. Ч., и А.А.Д..
Ищцата твърди, че по образуваното изпълнително производство са
налагани запори на трудовото й възнаграждение съответно на 12.09.2011 г., на
1
18.11.2011 г. и на 27.08.2014 г. Вследствие на наложения запор са постъпвали
суми до 09.02.2016 г.
Сочи, че на 12.03.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
ответника в настоящото производство, с която е представил сключен договор
за цесия от 18.01.2016 г. с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪАГАРИЯ" АД и моли за
конституирането му като взискател. С постановление на ДСИ от същата дата
,,ЕОС МАТРИКС‘‘ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното
дело. На 26.04.2016 г. новият кредитор е подал искане за справка и проучване
имущественото състояние на длъжниците.
С постановление от 16.07.2020 г. на ДСИ при Районен съд – Е.,
изпълнително дело било прекратено. В последствие ответникът ,,ЕОС
МАТРИКС‘‘ ЕООД изискал и получил в оригинал изпълнителният си лист.
Ищцата твърди, че към днешна дата не е наясно, дали е образувано ново
изпълнително дело.
Излага твърдения, че вземането обективирано в изпълнителен лист от
08.11.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 314 от
05.11.2010 г. по ч.гр.д № 371/2010 г. по описа на Районен съд – Е., и правото на
принудително изпълнение срещу нея, са погасени по давност. Твърди, че не
дължи изпълнение и поради погасяването на вземането по давност на
основание чл. 110 от ЗЗД.
Навежда доводи за допустимост на предявения иск, независимо от
факта, че изпълнителното дело е прекратено. Сочи, че повод за сезиране на
съда са и системни телефонни обаждания и СМС-си от представители на
ответника, с искане за издължаване/погасяване на задълженията, предмет на
делото.
Претендира установяване недължимост на вземанията и разноските.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД в законоустановения едномесечен
срок, е подал отговор на исковата молба, с който навежда възражения за
недопустимост, а при евентуалност – признава иска. Претендира разноски
поради приложимост на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че ищецът би имал право
на разноски само, ако предприетата съдебна защита е необходима, а именно
когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от
естество да предизвикат принудително събиране на вземанията. Претендира
разноски.
2
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предмет на доказване от ищеца по исковете по чл. 439 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК е, че вземанията по процесния договор за кредит са
погасени с доказване на положителния факт за погасяването им с
предвидената в чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД погасителна давност след
настъпване на тяхната изискуемост – факт, признат за безспорен между
страните. При осъщественото от ответника признание не са налице
релевантни факти, за които да носи доказателствена тежест.
Съдът, след като взе предвид признанието на иска от ответника и след
като констатира липсата на обстоятелствата по чл.237, ал.2 ГПК, намира, че са
налице предпоставките за постановяване на съдебно решение по реда на
чл.237 ГПК.
Приложението на чл.78, ал.2 ГПК предпоставя кумулативно ответникът
да е признал иска и с поведението си да не е станал повод за образуване на
делото. Ответникът дава повод за образуване на делото, а чрез поведението си
обосновава и правен интерес от предявяване срещу него на отрицателен
установителен иск за парично вземане поради изтекла погасителна давност,
когато, в качеството си на кредитор, е предприел действия по принудително
изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме.
От представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че
преди предявяване на иска ответникът е поддържал дължимост на сумите по
договор за кредит Договор за кредит №FL489515/10.08.2009 г. сключен между
ищцата и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪАГАРИЯ" АД. Поради това съдът
приема да е станал повод за образуване на делото. В Определение №
242/31.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2062/2018 г. на ВКС, ІV г.о., са развити правни
доводи, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на
субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да
получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия
процес.
Предпоставките за недължимост на разноските са кумулативни и следва
3
да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Когато обаче
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от
отговорността за разноски.
При горното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 ГПК, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в размер на сумата 1 184.68 лв. –
внесена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д. Х. Ч., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. **** – адв. Н. Р., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост
4, ул. „Бизнес Парк София” №1, с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че не дължи сумата от 30 578.83 лева – главница по
Договор за кредит №FL489515/10.08.2009 г. сключен с „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪАГАРИЯ" АД, сумата от 2 520.63 лева – договорна лихва за периода
10.09.2009 г. - 27.10.2010 г., сумата от 139.42 лева - наказателна лихва за
периода 10.03.2010 г. – 27.10.2010 г., сумата от 665.78 лева – представляваща
заплатената държавна такса, както и сумата от 938.87 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София” №1,
да заплати на Д. Х. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** – адв. Н.
Р., сумата от 1 184.68 лв. – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4
5