Решение по КНАХД №412/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница София на Агенция „Митници”, чрез юрисконсулт Н. С., срещу Решение № 153/11.07.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № BG2024/5800-587/НП/23.12.2024 г., в частта, с която на „Е.П.” ЕООД, с [ЕИК], на основание чл. 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1 от същия закон дружеството е лишено от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в търговски обект – кафе-аперитив, находящ се на адрес: [населено място], [жк], до бл. 49, за срок от един месец. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление в отменената част.

В съдебното заседание по делото юрисконсулт Н. С. поддържа жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на заплатеното от „Ели Панова” ЕООД адвокатско възнаграждение.

С отговор с вх. № 10155/26.08.2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и становище с вх. № 3478/10.10.2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил процесуалният представител по пълномощие на „Е. П.” ЕООД – адвокат К. П., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол в обжалваната част, и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С процесното наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Е. П.” ЕООД е ангажирана за това, че на 06.06.2024 г. е държало в стопанисвания от него търговски обект – кафе-аперитив, находящ се на адрес: [населено място], [жк], до бл. 49, акцизни стоки – общо 17 броя бутилки алкохолни напитки, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност (емисия 2018 г.) – нарушение по чл. 123, ал. 2, пр. 1 от ЗАДС. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 06.06.2024 г. полицейска проверка в горепосочения търговски обект са установени акцизни стоки - алкохол с изтекъл български акцизен бандерол, както и без бандерол. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от същата дата. На 09.07.2024 г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН; в същия като дата на съставяне е посочена датата 09.06.2025 г.). В акта е отразено, че при извършена на 06.06.2024 г. около 11:30 часа проверка на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се на адрес: [населено място], [жк], до бл. 49, собственост на „Е. П.” ЕООД, „са установени акцизни стоки – алкохол с изтекъл български акцизен бандерол, както и такъв без бандерол”, и са посочени видовете алкохолни напитки, вместимост на бутилките и номера на акцизния бандерол (по отношение на бутилките, облепени с бандерол), а като нарушена е вписана нормата на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. На 23.12.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, в което подробно е описано извършеното нарушение, посочена е нарушената материалноправна разпоредба - чл. 99, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, и е конкретизирано, че изпълнителното деяние се изразява в „държане” на стоките. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е отменил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е изводът на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В процесния АУАН липсва пълно, точно и адекватно на предявеното обвинение описание на административното нарушение със съставомерните му признаци. Фактическото обвинение в акта се свежда до твърдението, че при проверката в търговския обект „са установени акцизни стоки – алкохол с изтекъл български акцизен бандерол, както и такъв без бандерол”, и това обстоятелство е квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Съгласно посочената норма на юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лева. В процесния акт липсва ясно формирана воля на актосъставителя относно изпълнителното деяние. За първи път в наказателното постановление е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в „държане” на посочените стоки. Несъобразеното от административнонаказващия орган задължение за единство във фактите и обстоятелствата, посочени в акта и в наказателното постановление, е довело до пропусната фаза от административнонаказателното производството, в която да бъде осъществено правото на защита на „Е. П.” ЕООД. Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като засяга правото на защита на санкционираното дружество, и представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложените съображения обуславят извод за правилност на обжалваното решение.

„Е. П.” ЕООД е направило разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 600 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е основателно. Настоящият касационен състав, като съобрази липсата на значителна правна и фактическа сложност на делото, и свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, намира, че Агенция „Митници” следва да бъде осъдена да заплати на „Е. П.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева - минималният размер, установен с чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (в приложимата редакция – ДВ, бр. 88 от 2022 г.).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153/11.07.2025 г., постановено по АНД № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на „Е. П.” ЕООД, с [ЕИК], сумата в размер на 400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.