Решение по дело №893/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от А.Д.С., ЕГН **********, чрез адв. А.В. ***, против Решение № 5/25.01.2023 г. по АНД № 646/2021 г. по описа на РС – Царево, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу заповед за задържане на лице рег. № 302зз-129/16.08.2021 г.,издадена от инспектор към РУ Царево, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателят в помещение за временно задържане на РУ Царево. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Посочва се, че жалбоподателят не е извършил противоправни действия, които да обосноват задържането му за 24 часа. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът А.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от процесуален представител, в което се поддържа жалбата и се излагат съображения, идентични с тези в касационната жалба, претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът Ж.М.Н. – мл. автоконтрольор към РУ Царево при ОД на МВР Бургас, редовно уведомена, не се явява.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор С.П. от Окръжна прокуратура – Бургас, която излага становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред РС – Царево е образувано по жалба от А.Д.С., ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице № 302зз-129/16.08.2021 г., издадена от Живка Митева Нанчева – мл. автоконтрольор към РУ Царево при ОД МВР Бургас.

С оспореното решение районният съд отхвърлил жалбата срещу заповедта за задържане. За да постанови решението съдът приел, че заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая било изпълнено, тъй като било посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Според първоинстанционния съд не било необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно било засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. Според съда наличието на фактически осъществени действия от лицето, които действия по своя характер да представляват, съзнателно препятстване на полицейски орган, да изпълни задължението си по служба и които действия да са извършени след надлежно предупреждение отправено от органа към лицето, са налице, като това се установявало и от показанията на разпитаните свидетели.

Съгласно чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Касационният състав намира, че в конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че в заповедта са посочени фактическите основания за нейното издаване. В процесната заповед такива не са описани. Липсва посочване на конкретни действия/бездействия, с които жалбоподателят след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, т.е. налице е пълна липса на мотиви. Административният орган е посочил единствено, че задържаното лице след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Дословното пресъздаване на законовата разпоредба – чл.72, т.2 от ЗМВР изпълва изискването за мотивиране на акта. Въз основа на така посоченото не може да се изведат фактическите основания обосновали издаването на заповедта, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка касационният състав намира, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.

Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но видно от обстоятелствената част на заповедта издателят й не е посочил такъв, а не е допустимо съдът да гадае в кое от приложенията по преписката евентуално може да се съдържат мотивите за издаване на акта.

Като не е констатирал липсата на фактически основания за издаване на заповедта, респ. липса на мотиви, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него да се постанови друг, с който процесната заповед да бъде отменена.

По повод направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на А.Д.С. разноски в размер общо на 400 лв. за настоящата съдебна инстанция, съгласно представеното адвокатско пълномощно (л.5). По отношение искането за присъждане на разноски за производството пред Районен съд – Царево, настоящият състав намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като в първоинстанционното производството не са представени доказателства за извършени разноски.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 5 от 25.01.2023 г. по АНД № 646/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 302зз-129/16.08.2021 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа да бъде задържан А.Д.С., ЕГН ********** в помещение за временно задържане на РУ Царево.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, разноски в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: