РЕШЕНИЕ
№ 17022
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110126233 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуално съединен осъдителен обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. второ, вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Ищецът [***], ЕИК [***] моли съда да осъди ответника [***], БУЛСТАТ [***] да му
заплати сумата от 1248,52 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № [***] за настъпило на 22.05.2022 г.
ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител на
работата е ответникът, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска- 16.05.2023 г., до окончателното плащане на сумата
и сумата от 86,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.09.2022 г. до
15.05.2022 г.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че между него и собственика на увредения лек
автомобил марка и модел „Ауди А6 Limousine”, рег. №[***], бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
[***]/02.08.2021 г., въз основа на който на 14.07.2022 г. заплатил на застрахования сумата в
размер на 1233,52 лв. - обезщетение за имуществени вреди, заведени по щета № [***],
претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 22.05.2022 г., на територията на [***], гр.
1
София, при движение по бул. [***]. Вредите били причинени от попадане на застрахования
автомобил в необозначена и необезопасена дупка. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования, за възстановяване на
платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника, получена на 13.09.2022 г., за заплащане на сумата от 1248,52
лв., но ответникът отказал да удовлетвори претенцията с писмо от 16.09.2022 г. Моли за
присъждане и на мораторна лихва, считано от 29.09.2022 г.- датата на изтичане на 15-
дневния срок от получаване на поканата за плащане, до 15.05.2023 г. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли за допускането на САТЕ, която да
даде отговор на поставените в исковата молба въпроси. Моли да бъде допуснат до разпит
един свидетел при режим на призоваване, а именно- С. Е. С., ЕГН **********, с адрес [***],
за установяване обстоятелствата около механизма на ПТП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], БУЛСТАТ [***], подава отговор на исковата
молба, чрез юриск. П. Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е налице дупка на пътното платно, която да е
станала причина за твърдяното в исковата молба увреждане. Посочва, че съставеният
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно описания
механизъм и щетите. Счита за недоказано наличието на процесното препятствие. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, вредите и
поведението на ответника. Оспорва процесните вреди да са настъпили от описаното в ИМ
ПТП. Релевира възражение за съпричиняване, с оглед което оспорва иска и по размер като
необосновано завишен. Сочи, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото със
скорост, съобразена спрямо пътния участък и условия. Навежда твърдения за наличието на
сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 23.07.2019 г. с ДЗЗД
[***], състоящо се от[***], и [***], съгласно който последните дружества следвало да
осъществяват дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътни
съоръжения на територията на район „[***]“, „[***]“, „[***]“ и „[***]“. Навежда твърдения,
че с писмо от 12.05.2022 г. ответникът е възложил ремонтирането на процесния участък на
изпълнителя със срок за изпълнение до 10.06.2022 г. Моли за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства, които моли
да бъдат приети по делото. Възразява срещу допускането на приложения с ИМ снимков
материал, на САТЕ и на свидетелски показания.
Прави искане по чл. 219 ГПК за конституиране като трето лице помагач на [***], и
[***] като участващи в ДЗЗД [***].
С отговора на исковата молба ответникът предявява и ОБРАТЕН ИСК срещу [***], и
[***] като участващи в ДЗЗД [***], като моли в случай на уважаване на главния иск от съда
2
третите лица помагачи да бъдат осъдени да заплатят сумата от 1248,52 лв.- главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и сумата от 86,07 лв.,
представляваща мораторна лихва от 29.09.2022 г. до 15.05.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск [***], редовно призован на
22.08.2023 г., не депозира отговор на исковата молба, не прави доказателствени искания,
нито възражения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск на [***] подава отговор, чрез
юриск. Д. П., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и фактическа обстановка като
неотговарящи на обективната истина.
Оспорва съществуването на застрахователно правоотношение, тъй като положеният
подпис в уведомлението за щета не отговаряло на подписа на застрахованото лице. Твърди,
че както уведомлението за щета, така и съставените обяснения към него, са подписани от
лице, различно от собственика и водач на процесното МПС. Счита за недоказано в
посочения участък да е настъпило ПТП, в резултат на което да са причинени процесните
вреди по автомобила от наличие на необезопасена дупка на пътното платно. Не оспорва, че
със [***] има сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа.
Поддържа, че са били извършени ремонтни дейности по пътния участък в район „[***]“, в
частност бул.[***], за което бил съставен Акт за фактическо приключване на строително-
монтажни работи, като възложителят [***] е приел извършените ремонтни дейности без
възражение с Протокол № [***]/12.07.2022 г. за установяване завършването и заплатил
всички натурални видове СМР по фактура № [***]/12.07.2022 г. Сочи, че съгласно
сключения със [***] договор изпълнителят няма задължение да сигнализира извършването
на възложените ремонтни дейности. Следователно [***] е имала отговорността като
управляваща пътя да сигнализира препятствията в обхвата на пътя. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
[***]/02.08.2021 г., Анекс № 1/04.08.2021 г. към полицата по застраховка „Каско+“ при
промяна в собствеността и/или регистрацията на МПС, калкулация по щета, опис-
заключение по щета, ликвидационен акт и др./ се установява безспорно, че между ищеца по
делото [***] и Т.П. като собственик на застрахован обект- л.а. марка „Ауди“ модел „А 6
Limousine“ с рег. № ..., била сключена комбинирана полица по автомобилна застраховка
„Каско+“, съгласно цитираната полица, с период на действие от 03.08.2021 г. до 02.08.2022 г.
/приложена на л.7 от делото/. Видно от полицата, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6
Limousine“ с рег. № [***]е застрахован за сумата от 27000 лв., с покритие по клауза „Пълно
3
каско“, с право на „Доверен сервиз“ и срещу заплащане на застрахователна премия от
1570.60 лв., платена еднократно при сключване на застраховката, видно от приетата по
делото Сметка № [***]/02.08.2021 г. От доказателствата приети по делото, се установява, че
на 23.05.2022 г., по повод претърпяно на 22.05.2022 г. ПТП, а именно преминаване на
автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по бул. „[***]“
пред № [***]в гр. София, при което са причинени щети по гума и джанта и ходовата част на
автомобила, е било подадено до ищеца уведомление за Щета като била образувана такава
под № [***], за ликвидиране на претърпените щети по автомобила. Застрахователят
изготвил опис – заключение по Щетата, видно от който увредени детайли са джанта предна
лява и предна лява гума, като и двата увредени детайла са били със степен на увреждане –
„за подмяна“. Щетата била ликвидирана по метода „Експертна оценка“, видно от
калкулацията на претенцията, ликвидационния акт по щетата от 23.05.2022 г. и платежно
нареждане от 14.07.2022 г., като определената сума в размер на 1233,52 лв., била заплатена
на собственика на автомобила Истаткова, с посочено като основание номера на щетата и рег.
№ на увредения автомобил.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско+“ за л.а. „Ауди“, модел „А 6 Limousine“ с рег. № [***], увредено при
процесното ПТП на 22.05.2022 г. в гр. София, при движение по бул. „[***]“, пред № [***].
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 23.05.2022 г., опис на претенция, опис заключение на щета по МПС, доклад по
щета № [***], декларация от застрахования за начина на ликвидиране на щетата и пл.
нареждане от 14.07.2022г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. С. С., водач на увредения лек
автомобил в момента на ПТП, се установяват въведените с исковата молба твърдения от
ищеца, вкл. механизма на ПТП. Видно от показанията на св. С., дадени пред настоящия съд,
на посочената в уведомлението за щета дата /22.05.2022г./ свидетелят се движил по бул.
„[***]“, като имало трафик и попаднал в дупка, която не успял да избегне. Твърди да е
нямало пътни знаци или други обозначения за препятствие на пътното платно, а дупките да
са били 2-3 на мястото и при попадането в тях, спукал гума и счупил лява джанта. Заявява,
че колата веднага спряла, тъй като гумата „направо гръмна“ и не можал да продължи
движението си на собствен ход, а се наложило смяна на гумата с резервна. Произшествието
било посетено от служители на КАТ по подаден от водача сигнал на тел.112. Св. С. е
категоричен още, че дупката е била огромна, но не била от изрязан асфалт, и със сигурност
не си личало, че се прави ремонт на участъка. За скоростта си на движение помни, че не е
била висока, около 30-40 км./час, но понеже дупката била огромна и щетите по автомобила
му не били малки. Понастоящем св. С. твърди участъка да е вече ремонтиран, макар да не
минава твърде често оттам. Към датата на инцидента свидетелят знаел, че има дупки на този
път, но не предполагал да са чак такива.
4
Свидетелят е уведомил незабавно органите на Пътна полиция, като произшествието
било незабавно посетено и съставен приетия по делото Протокол за ПТП бл. №
[***]/22.05.2022 г., в който св. С. се подписал под участник № 2. Твърди и се установява от
писмените доказателства, че е уведомен за пътния инцидент още на следващия ден и
застрахователя по застраховка „Каско“ в съответствие с договора между тях. Потвърждава,
че щетата е била отстранена, след като е получил обезщетението от ищеца.
Показанията на св. С. С., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка, с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното
платно и характеристиките на препятствието /голяма по размери дупка, която не била
видима за водачите, тъй като не била сигнализирана, нито обозначена.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. С., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, при движение по бул. „[***]“ с посока от [***]
към ул. „[***]“ и срещу № [***], като видимите щети са отразените в уведомлението за щета
до ищеца – счупена предна лява джанта и спукана предна лява гума.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.05.2022 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1504,92 лв., която сума надвишава изплатената такава от
ищеца на застрахования собственик (1233,52 лв.), която пък сума съставлява цена за
възстановяване на щетите по автомобила, определена на база „експертна оценка“ на
застрахователя, която обичайно не включва ДДС, допълнителни материали, труд за
демонтаж и монтаж на новата гума и др. Според вещото лице, в отговор на поставен въпрос
относно обичайните разноски, които застрахователите извършват във връзка с ликвидацията
на щетите, същите възлизат на сумата между 15 лв. и 25 лв., като в тази сума се включват
разходи по опис на щетите от експерт, изготвяне на снимков материал, изчисляване на
стойността на уврежданията и разходи по съхранение на преписката.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„експертна оценка“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 1233,52 лв.,
която сума е била преведена на собственика на увредения автомобил на 14.07.2022 г., като
по този начин щетата е била приключена.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
5
на ПТП не се стопанисва от [***] и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. С., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан в
уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил, св. С. С., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Ауди А6
Limousine”, рег. № [***], се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на
механизма на настъпване на произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с
настъпилото на 22.05.2022 г. в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1504,92 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
на автомобила, от 2133,52 лева с ДДС, явяваща се експертна оценка на щетите, съгл. ОУ на
ищеца.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца В
тежест на ищеца да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществено застраховане със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск,
както и че същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно
обезщетение. Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства,
изключващи отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията
на пълно и главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Ауди А6 Limousine”, рег. №
[***], за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско+” съгл. застрахователна полица [***]/02.08.2021 г. В периода на
покритие на застраховката, на 22.05.2022 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с
което се реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия
по време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото
договор за застраховка „Каско+“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
6
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка разположена на пътното платно/ при
движение по бул. „[***]“ при движение с посока от [***] към ул. „[***]“ и пред № [***], в
ж.к. [***], в град София.
Процесното МПС се е движело в колона от автомобили, при засилен трафик за това
време на деня /11,30 ч./ в дясната лента за движение, като поради липса на обозначение на
дупката, водачът на увредения автомобил и свидетел по делото – С., не успял да я възприеме
своевременно и да я избегне, поради което преминал с цялата си лява половина на
автомобила през нея, при което се увредили предна лява джанта и се спукала предна лява
гума.
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 1233,52 лева, като щетата била
ликвидирана по метода „експертна оценка“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление
9/1966г. на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
7
територията на [***], чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в [***], представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие, във
връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 1504,92 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 15 лв. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 1233,52 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 1233,52 лева, представляващо
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
нито сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., нито пък ответника проведе
успешно доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл за
настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 1248,52 лв., от която
сума 1233,52 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, определено по експертна оценка
на застрахователя-ищец и 15,00 лв. – ликвидационни разноски в минимален размер.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1, т.2 от
КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата
на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на
установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 410, ал.1 от КЗ, за да
изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца
по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 19.08.2022 г., съответно е
била получена от ответника на 13.09.2022 г. /видно от отбелязването на л.29 от делото/. В
15-дневния срок след получаването й /съгласно дадения от ищеца срок за доброволно
8
плащане/ ответника е отказал с писмо изх. № СОА22-ТД26-11968-1 от 16.09.2022 г. да
заплати претендираната сума и от изтичането на дадения срок, т.е. от 29.09.2022 г. е
изпаднал в забава. Ищецът в настоящия случай, претендира обезщетение за забава за
периода от 29.09.2022 г. до 15.05.2023 г. (датата предхождаща подаване на ИМ в съда) като
размерът на обезщетението за забавено изпълнение върху паричното задължение от 1248,
52 лв. за посочения период, изчислено по реда на чл.162 от ГПК, с помощта на онлайн
лихвен калкулатор, възлиза на претендирана с исковата молба сума от 86,07 лв., поради
което и този иск следва да бъде уважен изцяло в предявения му размер.
По обратните искове, с правно осн. чл.79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД, предявени в
условията на евентуалност от страна на ответника [***] срещу ДЗЗД [***], състоящо се
от [***], с ЕИК [***] и [***], с ЕИК [***]:
Основателността на главния иск е процесуалното условие, при сбъдването на което,
съдът следва да разгледа и се произнесе и по предявения в условията на евентуалност
обратен иск срещу третото лице – помагач на страната на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
възложил в тежест на ищеца по обратния иск да докаже, че с ответниците [***], и [***] са
били обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, по който посочените
дружества е следвало да изпълнят възложения ремонт на процесния участък, че
неизпълнението или некачественото изпълнение на ремонта от същите е причинило на
ищеца имуществени вреди в претендирания размер. Съответно на ответниците по обратния
иск е възложил да докажат, че са изпълнили точно възложената им по договора работа.
Съдът е обявил за безспорни по делото обстоятелства по реда на чл.153 от ГПК, че
между [***] и ДЗЗД [***], състоящо се от [***], и [***] е имало сключен договор за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 23.07.2019 г., съгласно който на
последните дружества е възложено да осъществяват дейности по поддръжка и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътни съоръжения на територията на район „[***]“, „[***]“, „[***]“ и
„[***]“, в това число и на процесния участък. С възлагателно писмо от 12.05.2022 г.
ответникът е възложил на ТЛП ремонтирането на участък от бул. „[***]“ в частта от ул.
„[***]“ до [***] – ремонт на пътна настилка с асфалт около 80 кв.м., със срок за изпълнение
до 10.06.2022 г. при подходящи метеорологични условия, а до 15.07.2022 г. да се представят
документи по извършените СМР в Дирекция „ИРУМ“.
На 10.06.2022 г., в указания срок бил съставен Акт относно фактическо приключване
на СМР по възлагателното писмо от 12.05.2022 г., съгласно Договор № [***]/23.12.2019 г.,
като приемателната комисия констатирала, че възложените работи са извършени в срок,
отговорят на възложените СМР като количество и са изпълнени с необходимото качество
спрямо технологичните изисквания. Въз основа на този акт били съставени и документите
за отчет и приемане на количествата на изпълнените СМР, с оглед разплащането им.
На 12.07.2022 г. бил съставен и Протокол № 95 за установяване на извършването и
заплащането на натуралните видове СМР, като по т.3 за бул. „[***]“ в участъка от ул. „[***]“
9
до ОП са установени като извършени ремонтни работи по три позиции – направа на
асфалтова кръпка без изрязване на нарушено пътно платно с плътен асфалтобетон 10 см –
8,19 кв.м.; направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на
плътен асфалтобетон с дебелина 6 см. до 50 кв.м. и обкантване на кръпката с битумна паста.
Съгласно издадената Двустранна сметка № 357 за изплащане на извършени СМР въз основа
на съставения Протокол (обр. 19) извършените СМР за бул. „[***]“ възлизат на стойност 797,
44 лв. без ДДС, които са били разплатени от общината към Изпълнителя.
От приетите писмени доказателства представени от [***] не се установява
категорично, че извършените СМР по бул. „[***]“ по възлагане към ДЗЗД [***] обхващат и
мястото на ПТП от 22.05.2022 г., което е в участъка близо до кръстовището с ул. „[***]“, още
повече, че и самия св. С. заяви, че е нямало никакви признаци за започнал или извършващ се
в момента ремонт на асфалтовата настилка.
Няма доказателства, че извършвания до 10.06.2022 г. ремонт по ул. „[***]“ е
обхващал и района на процесното ПТП, до № [***] и в близост до кръстовището с ул.
„[***]“, за да се търси евентуално отговорност от Изпълнителя по Договора от 23.07.2019 г.
за некачествено изпълнение на извършените СМР. В представените Констативни протоколи
не се съдържат данни за възложени, респ. извършени конкретни ремонтни дейности по
уличната настилка на бул. „[***]“, а същите съдържат единствено констатации във връзка с
ежемесечното плащане по договора и нивото на изпълнение.
При така предявените искове в тежест на ищеца по обратния иск бе да докаже, че с
ответника „[***]“ ДЗЗД, съставено от [***], и [***] освен че са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за ОП, по който посоченото дружество е следвало да изпълни
конкретна работа, но и че е бил възложен ремонта на конкретния участък от пътното платно
на което е настъпило процесното ПТП и същия не е изпълнен или не е изпълнен качествено,
с което си действие/бездействие ТЛП е причинило на ищеца имуществени вреди в
претендирания размер.
След като не се установи в производството възлагане на конкретна работа, няма как
да се търси съответна отговорност от изпълнителя за неизпълнение или некачествено
изпълнение на задължения по договора.
В заключение иска срещу третото лице- помагач като недоказан следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК. Видно от представения Списък по чл.80 от ГПК, ищецът е сторил по делото разноски в
общ размер на 909,82 лв., от които 100 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза; 50
лв. – депозит за свидетел и 509,82 лв. – адвокатско възнаграждение, като представените
доказателства към него установяват и фактическото им извършване, в т.ч. платеното съгл.
Фактура № 1437/18.05.2023 г., адвокатско възнаграждение.
10
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер от
909,82 лева.
На третото лице – помагач не се следват разноски, а няма данни и то да дължи такива,
за които да отговоря.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], гр. София, ул. [***], представлявана от ... да заплати на [***], ЕИК
[***], на основание на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на
общо 1248,52 лева, от която сума 1233,52 лв., представляваща регресно обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил марка „Ауди А6 Limousine”, рег. № [***], настъпили в
резултат на реализирано на 22.05.2022г. ПТП – попадане в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, по бул. „[***]“, пред № [***], с посока на движение от ул. „[***]“
към ул. „[***]“ в гр. София, а сумата от 15,00 лв. съставлява ликвидационните разноски за
ищеца във връзка с определяне на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 16.05.2023г. до окончателното изплащане, а на
осн. чл.86, ЗЗД сумата от 86,07 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
дължимата главница, за периода от 29.09.2022 г. до 15.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения като евентуален обратен иск на ответника [***] срещу
третото лице [***]“ с Булстат [***], представлявано от ... със седалище в гр. София, [***],
състоящо се от [***], и [***] за заплащане на сумите от 1248,33 лв., главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и сумата от 86,07 лв.,
представляваща мораторна лихва от 29.09.2022 г. до 15.05.2023 г., представляващи
имуществени вреди за ищеца СО, в резултат на осъждането й за обезщетяване на вредите от
настъпило на 22.05.2022 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице от
състава на ТЛП, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване
на иска- 27.06.2023 г., до окончателното плащане на сумата, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [***], гр. София, ул. [***], представлявана
от ... да заплати на [***], ЕИК [***] сумата 909, 82 лв., представляваща сторените от
ищеца съдебни разноски за настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11