РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Враца, 18.10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 07.10.2021г. /седми октомври две хиляди
двадесет и първа
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева,
като разгледа докладваното от
съдия Коцева адм. дело №446 по описа на
АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следнот
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 211, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Б.С.Т., депозирана
чрез * И.А. против ЗАПОВЕД № 2123/24.06.2021г. на Главен директор на ГДИН-София.
Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, немотивирана, неправилна и
необоснована и без законосъобразни мотиви по изложени съображения в жалбата. С
допълнително изложение към жалбата, депозирано от Б.Т., чрез * Е.Х. се посочва,
че се оспорва заповедта в т.3, с която е разпоредено временното отстраняване от
длъжността му на **, ***, *** в *** за срок от 2 месеца и са иззети служебна
карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаването със
заповедта. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
В с.з.
оспорващия чрез * Е.Х. поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея. Не
се подържа довода за липса на компетентност на органа издал заповедта, като се
посочва, че същия е материално компетентен да издаде заповедта. Твърди се, че
издадената заповед в оспорената й част т.3 е издадена в нарушение на
материалния закон и не преследва целта, която закона влага в разпоредбата на
чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, за което се излагат съображения. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът – Главен директор на ГДИН в
представен по делото писмен отговор от процесуалния си представител * Г.Х.
оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Моли за оставяне в сила на
заповедта в т.3, като правилна, законосъобразна и обоснована, за което се
навеждат доводи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата
на страните намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и
при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
Във вр. с предложение за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на Началника
на Затвора-Враца рег.№2734/23.06.2021г. до ГД на ГДИН с вх. № 9272/23.06.2021г.
/приложено по делото/ е издадена Заповед № Л- 2123/24.06.2021г. на Главен
директор на ГДИН-София, с която е наредено образуване на дисциплинарно
производство срещу Б.С.Т., *** в *** на основание чл.207, ал.1,т.2, ал.2 и
ал.12 ЗМВР, определен е дисциплинарно наказващия орган и на основание чл.214,
ал.1,т.1 ЗМВР /т.3 от заповедта/ е
наредено временното отстраняване от длъжност ** Б.С.Т., ***, ** в *** за срок
от 2 месеца и на основание чл.215, ал.1 ЗМВР са иззети служебна карта, личния
знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаването със заповедта. Дисциплинраното
производство е образувано за нарушение на служебната дисциплина, като е
посочено че от видеозаписите от системата за видеонаблюдение в *** на
03.05.2021г. е установено, че при овладяване на създала се конфликтна ситуация
на мястото на престой на открито със задържаното лице И.Н.П., ** Б.Т.
значително е превишил допустимите норми при използването на физическа сила,
като са налице данни за *****. Посочено е, че с действията си е извършил
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2,т.4 ЗМВР, за които на
основание чл.203, ал.1,т.13 ЗМВР се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „*“. В заповедта е посочено, че
служебното положение може да затрудни разкриването на обективната истина чрез
въздействие над служители и задържани лица във вр. с образувано дисциплинарно
производство. Заповедта е оспорена в т.3
и в тази част същата е предмет на делото.
По преписката са представени три броя
докладни от ** Б.Т. ***. Представени са и графици за работа за м.май и юни, от
които е видно че лицето Т. е бил на работа. Представена е инструкция за
особеностите на пост *** и задълженията на **.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.146 АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Съдът приема, че заповедта в оспорената й
част- т.3 е издадена от компетентен орган, предвид чл.207, ал.1,т.2 и чл.214, ал.1,т.1 ЗМВР и в съответствие с изискването за форма на
административния акт. При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за
форма на индивидуалните административни актове по чл.59 АПК – посочен е
издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за
издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното
обжалване.
Видно от съдържанието на административния
акт, той съдържа мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата
на чл.214, ал.1,т.1 ЗМВР. Със заповедта на първо място е наредено да се
образува срещу ** Б.Т. дисциплинарното производство и на основание чл.214,
ал.1,т.1 ЗМВР е постановено отстраняването на оспорващия от заеманата длъжност.
Оспореният акт е мотивиран с наличие на образувано дисциплинарно производство
срещу жалбоподателя за извършено нарушение на служебната дисциплина, за което
се предвижда наказание "*" и възможността служебното му положение да
затрудни разкриването на обективната истина чрез въздействие над служители и
задържани лица във вр. с образувано дисциплинарно производство. Съдът намира,
че тези мотиви, дават възможност на жалбоподателя да установи въз основа на
какви факти е издаден административния акт в оспорената част. Такива се
съдържат и в предложение с вх.№ 9272/23.06.2021г. по описа на ГДИН, въз основа
на което е образувано и дисциплинарното производство. С оглед изложеното и
възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви на оспорената заповед са неоснователни.
Заповедта е издадена и в съответствие с
материалния закон. Съгласно чл.214, ал.1,т.1 ЗМВР, държавен служител в МВР може
да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е
образувано дисциплинарно производство по чл.207 ЗМВР и служебното му положение
би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването
се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В хода на
настоящото производство е безспорно установено, че срещу жалбоподателя е
образувано дисциплинарно производство поради извършени нарушения на служебната дисциплина, отразени в предложение
на Началника на *** рег.№ 2734/23.06.2021г. и с вх.№ 9272/23.06.2021г. на ГДИН.
Предвид изложените в предложението факти, послужили като основание за
образуване на дисциплинарното производство, респективно за издаване на
оспорената заповед, съдът намира, че служебното положение на жалбоподателя,
който изпълнява длъжността *** в **, може да осуети разкриване на обективната истина. В
производството по временно отстраняване от длъжност следва да се съблюдава
наличието на следните факти: образувано производство по чл.207 ЗМВР и
възможност служебното положение на държавния служител да затрудни разкриване на
обективната истина, т.е. следва, че е достатъчно да има предположение за това. Правилно
е постановено временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като
същият в качеството си на * в ***, разполага с правомощия, възползвайки се от
които може да оказва натиск върху задържани лица и служители. Предвид това е
налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и
да попречи за разкриването на обективната истина, тъй като с оглед длъжността
на лицето, следва да се осигури възможност за разкриване на обективната истина.
Неотстраняването на жалбоподателя от
длъжност, непосредствено след случая и продължаване изпълнението на
задълженията му, видно и от представените графици за работа, в каквато насока
се правят възражения не може да доведе
до извод, че органът, който образува
дисциплинарно производство няма основание да приложи мярката по чл.214,ал.1,т.1 ЗМВР още повече, че дисциплинарното производство е образувано на
24.06.2021г. по предложение с вх. № 9272/ 23.06.2021г.
На основание чл.215, ал.1 ЗМВР, при
отстраняване от длъжност при условията на чл.214, ал.1, т.1 органът по чл.207,
ал.1 ЗМВР разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното
оръжие. В съответствие с посочената норма е разпоредено от жалбоподателя да се
изземат служебна карта, личния знак и служебното оръжие.
Съдът намира, че оспорената заповед/т.3/ е
издадена в съответствие с целта на закона, при спазване принципа за
съразмерност по чл.6 АПК. Отстраняването от длъжност е временна, превантивна
мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят,
продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него
дисциплинарно производство. Принципът за съразмерност е спазен, като засягането
на правата и законните интереси на оспорващия чрез издаване на заповед за
временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Наложената
мярка гарантира обективното провеждане на дисциплинарното производство и не
следва да се възприема като начин за унижаване на лицето и накърняване на
достойнството на оспорващия. В тази насока възраженията са неоснователни.
Предвид изложеното, съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при
спазване на процесуалните правила, материалния закон и в съответствие с целта
на закона, поради което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1-5 АПК. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски е
неоснователна и такива не му се дължат. На ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като искането е направено своевременно. Такива
се дължат на ответника на основание чл.143,ал.4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, в съответствие с
чл. 37 ЗПП и предвид вида и количеството извършена дейност, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 24 ЗПП, а именно 100 /сто/ лева.
Водим
от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Т. против ЗАПОВЕД
№Л- 2123/24.06.2021г. на Главен директор на ГДИН-София в оспорената й част т.3, с която е разпоредено временното
отстраняване от длъжността му на **, ***, ** в *** за срок от 2 месеца и са
иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие.
ОСЪЖДА Б.С.Т. да заплати на ГДИН-София
разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца
пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл.138 АПК да се
изпрати препис от
същото.
АДМ. СЪДИЯ: