№ 75
гр. Велико Търново, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500507 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес град
Г.О., ул."М.Т." №..., чрез пълномощник – адвокат Н.В., против Решение № 91/17.03.2021г.
по гр.дело № 1462/2020 г. по описа на Районен съд – Г.О., с което съдът е допуснал до делба
между страните по делото недвижим имот, находящ се на горепосочения адрес на
въззивника и представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда със
самостоятелен вход от двора, с площ съгласно данъчна оценка от 110 кв.м, състоящ се от две
стаи, дневна, столова, черна кухня и други сервизни помещения, заедно с прилежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено под входа за апартамента с отделен вход и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата – общински УПИ ХХ-251, в кв.136 по плана на
града, при граници на дворното място: улица, УПИ ХХ-252, УПИ ХХ-256 и УПИ ХХ-250 в
кв.136, който апартамент, съгласно КККР на града, одобрени със Заповед № .. на
изп.директор на АГКК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
16359.514.251.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
16359.514.251, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: няма, с прилежащи части – избено помещение, съответните идеални части
от сградата, при съседни смостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – 16359.514.251.1.2, както и ГАРАЖ, разположен на северната граница на дворното
място, представляващ, съгласно КККР на града, одобрени със Заповед № .. на изп.директор
на АГКК, сграда с идентификатор 16359.514.251.2, разположена в ПИ с идентификатор
1
16359.514.251, със застроена площ от 25 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата – няма данни, с предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при права по ½ идеална част за всеки от двамата
съделители. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като излага, че съдът не е
обсъдил събрания доказателствен материал в неговата цялост и взаимовръзка, поради което
е достигнал до неправилни правни изводи за неоснователност на възражението му за
абсолютна симулация на дарението на имота, обективирано в Нотариален акт №.., том III,
рег. № 3894, дело №... по описа на И.М., нотариус с район на действие ГОРС, евентуално –
за придобиване на същия имот на основание давностно владение, считано от 11.09.1995г.
Намира, че приемайки, че той не е единствен собственик на процесния имот и допускайки
го до делба, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Прави
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният
иск за делба на описания по-горе недвижим имот да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес град С., ул."С.г."№...
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалните си
представители по пълномощие, поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване по
подробно изложените в нея съображения. Претендира разноски съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез упълномощения си представител, оспорва въззивната жалба
и изложените в нея доводи. Намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Г.О. е било образувано по искова молба на М. Д.
СЛ. срещу Г. С. Н. с искане за съдебна делба на описания подробно по-горе в настоящото
решение недвижим имот, находящ се в град Г.О., ул."М.Т." №.... В нея са изложени
твърдения, че страните са придобили правото на собственост върху същия чрез правни
сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение №.., том III, рег. № 3894, дело №... по
описа на И.М., нотариус с район на действие ГОРС и в Нотариален акт за дарение №.., том
II, рег. № 5410, дело № 287/2019г. по описа на П.Л., нотариус с район на действие ГОРС,
като всеки от тях е собственик на ½ идеална част от имота, но не могат да се поделят
доброволно.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който е оспорил
предявения иск с твърдението, че е единствен собственик на недвижимия имот. Посочил е,
че е придобил правото на собственост върху него на 11.09.1995г. от своя баща С.Г. Н. чрез
договор за покупко-продажба срещу поето насрещно задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителя и от тогава до подаване на писмения отговор на ИМ счита имота за свой и го
владее изключително за себе си. Изложил е, че договорът бил развален с решение №
146/18.03.2010г. по гр.д. №... на ГОРС, но владението му върху имота не било прекъснато.
Не загубил владението и след сключване на договора за дарение от 23.09.2010г., въз основа
на който ищцата твърди да е собственик на ½ ид.част от него. Твърди, че тази сделка е
2
привидна, тъй като страните по нея не са имали намерение присъщия й вещно-
прехвърлителен ефект да настъпи в отношенията им, а волята им е била единствено да
създадат пред трети лица привидни правни последици и формално да лишат от собственост
върху имота него и неговия баща поради неуредени финансови задължения към кредитори.
Посочил е, че „надарените” по тази сделка са знаели, че тя е симулативна и са се съгласили,
че тя няма да прехвърли правото на собственост върху имота на тях, като никога не са го
владяли. Излага, че всички в семейството, част от което е и ищцата, като негова
братовчедка, са считали него за единствен собственик на имота и никой не е оспорвал това
му качеството през годините. Лично и чрез своя брат, за времето, прекарвано извън
страната, е ползвал имота, грижил се е за него, извършвал е подобрения, заплащал е
дължимите за него данъци и такси, както и разходите за поддръжка и употреба. Посочва, че
между него и страните по привидната сделка било постигнато съгласие ищцата и М.С. Н.
/негов брат/ да му прехвърлят правото на собственост по установения нотариален ред, като в
изпълнение на тази уговорка последният му дарил формално притежаваната от него ½
ид.част от имота. Ищцата декларирала съгласие да стори същото, но фактически не го
направила. Поради това е поискал отхвърляне на предявения иск.
Видно от приложеното по делото решение № 146/18.03.2010г. по гр.дело №... на
Районен съд-Г.О., което няма спор, че е добило законна сила, със същото е бил развален
договор за покупко-продажба от 11.09.1995г., обективиран в Нотариален акт № 124, том V,
нот.дело № 2746/1995г. на районен съдия при ГОРС, с който С.Г. Н. прехвърлил на сина си
Г. С. Н. правото си на собственост върху процесния недвижим имот срещу задължение на
последния, след навършване на пълнолетие, за издръжка и гледане на прехвърлителя. С
Нотариален акт за дарение на същия имот №.., том III, рег. № 3894, дело №... на нотариус
И.М., С.Г. Н. прехвърлил на ищцата по делото и сина си М.С. Н. по ½ ид.част от правото на
собственост върху него.
По делото е представено възражение по чл.414 ГПК, подадено от С.Г. Н. по гр.дело №
912/2011г. по описа на Районен съд-Г.О., срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1240/02.05.2011г. и изпълнителен лист с твърдения, че вземането с падеж
06.11.2002г. е недължимо, като погасено по давност. Приложени са призовки за доброволно
изпълнение с изх. № 4057/05.05.2011г. и за принудително изпълнение № 5363/20.06.2011г.,
изпратени съответно до М.С. Н., като ипотекарен кредитор и до С.Г. Н., като длъжник, по
образувано изп.дело №.. по описа на ЧСИ М.Г. за събиране на вземане по издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 912/2011г. на ГОРС. С призовката,
адресирана до С. Н., последният е бил уведомен за насочване на принудителното
изпълнение върху процесния недвижим имот. С определение № 1470/20.05.2011г. по гр.дело
№ 912/2011г. на ГОРС е било спряно принудителното изпълнение на основание чл.420 ГПК.
По делото са представени от ответника ПКО и разписки за извършени от него
плащания на сметки за ел.енергия, вода и интернет, консумирани в процесното жилище за
периода 2016г. – 2018г.
С Нотариален акт за дарение №.., том II, рег. № 5410, дело № 287/2019г. на нотариус
П.Л., М.С. Н. дарил на ответника ½ ид.част от същия имот.
Ответната страна е ангажирала гласни доказателства по делото. Св. М. Н., брат на
ответника, установява, че през 2000г.-2001г. последният и баща им взели паричен заем от
някаква жена, за обезпечаване на задължението по който била учредена ипотека върху
процесния имот. Имотът бил собственост на ответника, като собствеността върху него била
прехвърлена от техния баща с договор за издръжка и гледане. Свидетелят пояснява, че
нуждата от парични средства възникнала поради финансово задължение на баща им, както и
за покриване на разходите на ответника за заминаването му в Испания. Това се наложило, за
да може последният да работи и да връща заетите средства, тъй като по това време баща им
имал доход от пенсия едва в размер на 250 лв. Оказало се, че в Испания няма работа,
3
ответникът не можел да изпраща пари за погасяване на задължението и дори нямал средства
да се прибере в страната. Така погасяването на заема станало невъзможно. Свидетелят
посочва, че за да не бъде „взет” ипотекирания имот, през 2010г. баща му развалил договора
за издръжка и гледане и прехвърлил имота на него и ищцата. Решението си за прехвърляне
на половината от имота на ищцата тогава С. Н. обяснил с това, че синът му М. е все още
малък и може да го продаде, а кака му /ищцата М.С./ е по-голяма и поради това по-
разсъдлива. Св. Н. установява, че баща му казал – „Недай си Боже нещо стане, тя ще ти го
прехвърли на теб и ти ще се оправиш с брат си”, а при разговор с ищцата тя му казала ако
баща им почине, той да отиде при нея и тя ще му прехвърли дела. След смъртта на баща му
през 2018г., ищцата му се обадила и му казала – „Плати данъци, плати всичко, да ти
прехвърля имота и се оправяй с брат си. Аз не искам нищо. Така каза баща ти едно време,
така да бъде!”. След като св. Н. подготвил документите за сделката, тя му се обадила и му
казала, че не може да направи прехвърлянето. След този разговор свидетелят посочва, че я е
търсил няколко пъти, но тя все говорела за пари и той спрял да комуникира с нея.
Свидетелят установява, че ответникът от малък живеел в имота и въпреки заминаването си в
Испания през 2001г., когато се е връщал в страната, се прибирал там. Свидетелят и баща му
живеели в село Б. и всички в семейството считали ответника за собственик на процесния
имот. През времето, в което бил в Испания, ответникът изпращал пари на св. Н. и
последният заплащал данъци, сметки за ток и вода, извършвал текущи ремонти, а когато се
прибрал окончателно в страната, направил ремонт на значителна стойност.
Св. С.Т., майка на съпругата на св.Н., посочва, че когато станали сватове със С. Н., той
й споделил, че семейството има къща в Г.О., която е на сина му Г.. Къщата в с. Б., в която
живеели С. и М., първият казвал, че е за този му син. С нея С. Н. споделил, че на него и на Г.
им трябвали пари и поради това ипотекирали къщата в Г.О., а после прехвърлил имота на
ищцата, тъй като й имал доверие, като негова племенница. Св. Т. посочва, че когато
ответникът си идвал в страната, се прибирал в къщата в Г.О.. Там започнал и да прави
ремонти със свои средства.
Св. Г. Н.а посочва, че знае, че спорният имот е на Г., но нещо е станало и баща му
развалил договора, след което го прехвърлил на съпруга й /св. М. Н./ и на ищцата. След като
С. Н. починал, ищцата се обадила на М. Н. и поискала да оправят документите за сделка и
да прехвърли дела си от имота на него. Когато всичко било готово, тя отказала да направи
това. Междувременно свидетелката и съпруга й заплатили дължими за имота данъци, като
същите през годините плащали и ответника, и неговия баща. След това съпругът й
прехвърлил дела си на ответника. Докато последният бил в чужбина, за къщата се грижели
баща му и брат му, а когато се връщал за малко в страната, се настанявал в този имот. След
окончателното си завръщане отново се прибрал там. В семейството нямало спорове, че този
имот е на Г..
С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил исковата претенция,
допускайки до делба описания в ИМ недвижим имот при равни права между страните по
делото, като е приел, че всяка от тях е придобила по ½ ид.част от него чрез посочените в ИМ
правни сделки и счел за неоснователни и недоказани релевираните от ответника възражения
за нищожност поради абсолютна симулация на дарението от 23.09.2010г., съответно за
придобиване на имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност за времето
от 11.09.1995г. до датата на подаване на исковата молба.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
С писмения отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за
абсолютна симулация на дарението на процесния имот, обективирано в приложения по
делото Нотариален акт №.., том III, рег. № 3894, дело №... по описа на нотариус И.М., въз
4
основа на което ищцата се легитимира като собственик на ½ ид.части от него.
Първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.342 ГПК и
практиката на ВКС по прилагането й, разглеждайки направеното възражение, доколкото
същото е срещу правото на участие в делбата на ищцата и с такова възражение разполага
всеки съделител. Съдът обаче е достигнал до извод за неговата неоснователност и
недоказаност, който не се споделя от настоящата инстанция.
При абсолютна симулация е достатъчно да се докаже, че страните по договора не са
имали намерение да се обвържат от него, а са го сключили само за да създадат привидни
правни последици, настъпването на които не са желали и че това несъответствие между
изявеното и действително желаното се съзнава от тях. Конкретните причини, поради които
страните са прибягнали към симулативен договор могат да бъдат различни и са без значение
при разкриване на симулацията. Безспорно е по делото, че правото на собственост върху
недвижимия имот е било прехвърлено на ответника от неговия баща още през 1995г. и че
този договор е бил развален с влязло в сила съдебно решение. Последното не може да бъде
оспорвано, като постановено по симулативен процес, с оглед забраната на чл.299 ал.3 ГПК
поради запазване непререшаемостта на съдебните решения. От показанията на разпитаните
свидетели обаче се установява, че единствената действителна причина за предприемане на
действия по предявяване на иск по чл.87 ал.3 ЗЗД е била „спасяването“ на имота от
евентуално принудително изпълнение, като този факт има единствено фактическо значение
за поредността на предприетите от бащата на ответника действия в тази насока. Че е
съществувала такава опасност се установява от ангажираните от ответника гласни
доказателства и представените от ищцовата страна писмени такива, всички в своята
съвкупност и фактическа последователност, установяващи по категоричен начин наличието
на задължение на бащата на ответника - С. Н. към лице, от което е получил паричен заем
през 2000-2001г. и обезпечаването на задължението по този договор с учредяване на
ипотека върху процесния имот в град Г.О., невъзможността заетата сума да бъде погасявана
във времето, образуването действително по-късно на исково и изпълнително производство
за събирането й, насочване на изпълнението върху ипотекирания имот. След връщане на
имота в патримониума на С. Н., събраните по делото гласни доказателства непротиворечиво
и еднопосочно установяват постигнатото между страните по процесната сделка съгласие
имотът да бъде „формално“ прехвърлен на св. М.С. Н. и тъй като той бил по-малък и С. Н.
имал опасения, че синът му може да се разпореди с него, и на ищцата, която според
прехвърлителя била по-разсъдлива. Св. М. Н. установява, че всички тези обстоятелства са
били известни на ищцата и тя е съзнавала привидния характер на сделката, като е била
съгласна с това. По тази причина и ищцата е потърсила св. М. Н. с молба да подготви
документите, за да върне притежаваната от нея ½ ид.част от имота на него, а той „да се
оправя“ с брат си, каквато била волята на техния баща. Показанията на този свидетел се
подкрепят от показанията на останалите двама свидетели на ответника. Действително
разпитаните свидетели са близки на ответника /брат му и неговите съпруга и тъща/, но
такива обстоятелства могат да бъдат установени само от лица от най-близкия роднински
кръг, доколкото житейски е логично те да бъдат известни предимно на тях, и тъй като те са
изключително конкретни, логически последователни и идентични по своето съдържание,
съдът няма основание да не ги приеме за достоверни. Същите установяват, че всички в
семейството винаги са смятали ответника за единствен собственик на имота, там той се е
прибирал при кратките си завръщания от Испания, там се е настанил и след окончателното
си завръщане през 2015г. Ответникът е бил този, който е заплащал данъците за имота,
разходите за неговата поддръжка, за извършване на текущи ремонти, за основното му
ремонтиране след трайното му установяване в страната. Обратно, по делото липсват каквито
и да било доказателства ищцата да е заплащала данъците за същия, да го е посещавала, да го
е ползвала, да има ключ за него, които факти тя не оспорва и които установяват в своята
съвкупност наличието на съзнание у нея, че не тя е собственик на този имот. Без правно
5
значение за основателността на възражението за абсолютна симулация е дали действително
чрез разваляне на договора за издръжка и гледане и прехвърлянето на имота от страна на
длъжника по изпълнителното производство, е щяло да бъде осуетено принудителното
изпълнение върху него. От значение е единствено съзнаваното от страните по сделката,
желанието им да създадат привидни правни последици на сключената сделка, чието
действително настъпване те не са желали и намерението им по-късно във времето за
връщане на нещата в изходната им позиция.
Ето защо, доколкото договорът за дарение на процесния имот, обективиран в
приложения по делото Нотариален акт №.., том III, рег. № 3894, дело №... по описа на
нотариус И.М., е нищожен поради доказаната абсолютна симулация на сделката, то ищцата
не е придобила вещни права върху имота, поради което предявеният от нея иск за делбата
му между нея и ответника се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед на това
решението на Районен съд-Г.О., с което до делба при равни права между страните е
допуснат процесния имот, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По исканията за разноски:
Направените пред настоящата инстанция разноски се дължат на основание чл.78
ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразност на постановения от
първата инстанция съдебен акт. Поради това и с оглед изхода на спора, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените от него разноски във
въззивното производство – в размер на 40 лв. за заплатена държавна такса и в размер на 450
лв. за възнаграждение на един адвокат, което видно от приложения договор за правна
защита и съдействие е изцяло заплатено.
На въззиваемата страна не се следват разноски.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 91/17.03.2021г. по гр.дело № 1462/2020 г. по описа на Районен
съд – Г.О., като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес град С., ул."С.г."№..
срещу Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."М.Т." №..., иск за делба на недвижим
имот, находящ се в град Г.О., ул."М.Т." №... и представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна
жилищна сграда със самостоятелен вход от двора, с площ съгласно данъчна оценка от 110
кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, столова, черна кухня и други сервизни помещения,
заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено под входа за апартамента с
отделен вход и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата – общински УПИ ХХ-251, в кв.136
по плана на града, при граници на дворното място: улица, УПИ ХХ-252, УПИ ХХ-256 и
УПИ ХХ-250 в кв.136, който апартамент, съгласно КККР на града, одобрени със Заповед №
.. на изп.директор на АГКК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
16359.514.251.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
16359.514.251, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: няма, с прилежащи части – избено помещение, съответните идеални части
от сградата, при съседни смостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – 16359.514.251.1.2, както и ГАРАЖ, разположен на северната граница на дворното
място, представляващ, съгласно КККР на града, одобрени със Заповед № .. на изп.директор
на АГКК, сграда с идентификатор 16359.514.251.2, разположена в ПИ с идентификатор
16359.514.251, със застроена площ от 25 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
6
сградата – няма данни, с предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес град С., ул."С.г."№.. ДА ЗАПЛАТИ на
Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."М.Т." №..., направените във въззивното
производство разноски - в размер на 40.00 /четиридесет/ лв. за заплатена държавна такса и в
размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7