№ 373
гр. Шумен, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201128 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2300041/26.04.2023г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ на “ШЕВИЦА БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ************** представлявано от М.Д.Х., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.62, ал.1 КТ във връзка с чл1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание за
дружеството – жалбоподател, редовно призовано не се явява представител. В деловодството
на ШРС е депозирано писмено становище от упълномощен представител на дружеството, в
която излага становище по съществото на спора. Административно наказващият орган,
редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага
подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “ШЕВИЦА БГ” ЕООД извършва производствена
дейност в обект шивашки цех, намиращ се на адрес: гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 130.
На 14.03.2023г. в 16,00 часа в обекта била извършена проверка от свидетелката С. Р. К. – гл.
инспектор към Дирекция “Инспекция по труда”гр. Шумен по спазване на трудовото
законодателство от “ШЕВИЦА БГ” ЕООД. При проверката свид. К. констатирала, че в цеха
работели около седем жени, на които бил даден списък за да попълнят имената и ЕГН. От
този списък, свид. К. установила, че в обекта се намирало и лицето Н.И.Н., с ЕГН
**********, на която била предоставена за попълване, декларация на основание чл.402, ал.1,
1
т.3 от КТ. В декларацията, лицето посочило, че е дошла същия ден в 10,00 часа на работа,
пробно, дали може да се справи с работата или не, работила на шевна машина, изработва
панталони за минимална работна заплата, обедна почивка ползвала от 12,00 до 12,30 часа,
минала инструктаж. Към момента на проверката лицето е работело в обекта на шевна
машина, като изработвала панталони. При проверката, свид. К. изискала представяне на
документи на 20.03.3023г. и управителката лично представила в Дирекция „Инспекция по
труда“, трудов договор, сключен с лицето след извършената проверка – от 15.03.2023г.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2309766 от 23.03.2023г. За констатираното нарушение на 23.03.2023г., свидетелката С. К.
съставила на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение № 27-2300041, като посочила, че работодателят „ШЕВИЦА БГ“ ЕООД при
осъществяване на неговата дейност е приел на работа в обект – шивашки цех, като „шивач“
лицето Н.И.Н., с ЕГН ********** без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма, с
което е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил
връчен на управителя на дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № 27- 2300041/26.04.2023г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на “ШЕВИЦА БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************** представлявано от М.Д.Х., с ЕГН **********, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл.62, ал.1 КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С. Р. К., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
Съдът намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката К.,
доколкото същата лично е извършила проверката в обекта на дружеството, лично е
възприела описаната в АУАН, фактическа обстановка и поведението на самия работник. В
същото време показанията й кореспондират и с останалия събран по делото, доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по
делото и от разпита на свидетелката С. Р. К. в деня на проверката 14.03.2023г. около 16,00
часа, лицето Н.И.Н. е работило в обекта на шевна машина и е изработвало панталони, като
между него и дружеството не е имало сключен трудов договор. Съдът намира за
неоснователни твърденията на дружеството – жалбоподател, че лицето е работило във
фирмата на база сключен между него и дружеството граждански договори и че същото е
било на работа само пробно. Нито по време на проверката, нито в по-късен етап от страна на
дружеството не е бил представен граждански договор, който да е бил сключен с лицето
преди датата на извършване на проверката и който да урежда по някакъв начин отношенията
между тях. Липсва представен и договор със срок на изпитване или какъвто и да е договор,
от който да става ясно, че посоченото лице е постъпило на работа и то със срок на
изпитване. В тази връзка съдът съобрази и останалите писмени доказателства, представени
по делото. Видно от попълнената от лицето Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ същата е
заявила, че е дошла същия ден в 10,00 часа да пробва как е работата и дали ще се справи с
нея, провели са й инструктаж. Работи на права шевна машина, прикачва колани. Разбрали са
се да получи трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата, Ползвала
обедна почивка от 12,00 до 12,30 часа и от 14,30-14,45 ч., минала инструктаж, т. е. при
определено месечно трудово възнаграждение и при ясно фиксирани почивки и трудови
функции. Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
между страните са постигнати договорки, относно точно определено работно време, трудово
2
възнаграждение и др., които са сред задължителните характеристики, които следва да
съдържа един трудов договор, съгласно изискванията на чл.66, ал.1 от КТ. Ето защо, съдът
намира, че още с първоначалното постъпване на работа на лицето Н.И.Н., действителната
воля между него и работодателя е била отношенията по престиране на работната му сила да
бъдат уредени именно с трудов договор. В подкрепа на този извод е сключения и представен
като доказателство по делото след извършване на проверката трудов договор от
15.03.2023г., сключен между дружеството-жалбоподател и лицето Н.Н., който е бил и
регистриран в ТД на НАП на същата дата. Изложеното в акта за установяване на
нарушението и в наказателното постановление се потвърждава по безспорен начин и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. Константинова, която заявява, че по
време на извършване на проверката в обекта е работило лицето Н.Н., като същото е
работило на шевна машина и е изработвало панталони. Предвид изложеното съдът намира,
че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето Н.И.Н., без да е
сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение
административно[1]наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” за работодателя в размер от 1 500 до 15
000 лева. В настоящия случай именно дружеството - жалбоподател притежава качеството
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата
вина. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, като е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в закона.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението не е обсъдил
възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, но с оглед естеството на
нарушението липсват основания за нейното прилагане, а и разпоредбата на чл.415в, ал.2 от
КТ изрично изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал.1 от КТ като
„маловажен случай“. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде
приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление се явява правилно и законосъборазно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно[1]наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било
потвърдено изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-2300041/26.04.2023г. на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ШЕВИЦА БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ************** представлявано от М.Д.Х., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушене на чл.62, ал.1 КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА “ШЕВИЦА БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************** представлявано от М.Д.Х., с ЕГН ********** да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4