Определение по дело №580/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500500580
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                  23.12.2020г., гр.Кюстендил

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в закрито заседание, проведено на двадесет и трети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                              Председател:Ваня Богоева                                                                                                                                           Членове:Евгения Стамова                                                                                                                                                                   Веселина Джонева

                След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№580/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

                Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Е. Й. от АК – Кюстендил, съдебен адрес *** пълномощник на В.С.А.,*** ,ЕГН ********** и Г.Б.А.,***, ЕГН ********** срещу решение на Дупнишкия районен съд от 19.06.2020г. по гр.д.№1639/2019г.

С посоченото решение съдът се е произнесъл по искова молба, подадена от двамата жалбоподатели срещу „Тец Бобов дол“ ЕАД с.Големо село, като ответникът е осъден да заплати на жалбоподателите, като наследници на починалия Борис Георгиев А. сумата лева, представляваща непреведени вноски за допълнително пенсионно осигуряване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, като иска за разликата до лева е отхвърлен, като неоснователен.Дружеството е осъдено да заплати на В.С.А. и Г.Б.А. лева деловодни разноски.

С определение от 10.12.2020г. по същото дело ДнРС попрява ЯФГ в дсипозитива на решение от 19.06.2020г., като постановява, че решението следва да се чете, в смисъл, че се отхвърля иска за разликата до …. лева.          

Решението е връчено на жалбоподателите на 24.06.2020г., на 26.06.2020г. е подадена въззивна жалба, а на 16.10.2020г. втора жалба.В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение респ. обезсилването му като недопустимо и връщането му на друг съдебен състав или отмяната му, като недопустимо, нищожно, неправилно и незаконосъобразност като се уважат изцяло предявените искове, с присъждане на разноски.Във втората жалба  е посочено, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенция за сумата лева, представляваща обезщетение на дължимото, начислено по ведомостите на ответника и неплатено на наследодателя на ищците трудово възнаграждение в нетен размер за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., сумата лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение в нетен размер за всеки месец за периода 01.07.2016г. – 01.07.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане и сторените разноски с определение от 12.10.2020г.Двете жалби съдържат едни и същия изявления за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на закона.Твърди се, че съдът не е дал указания на страните за представяне на доказателства за твърдени от тях факти и в резултат е постановил неправилно решение с което приемайки, че исковете са недоказани е отхвърлил същите.Сочи съдебна практика в тази посока – съдебно решение №254/20.05.2019г. по гр.д.№4863/2017г. по описа на ВКС, ІV г.о.Твърди недопустимост на решението, поради това, че не е допуснато привличане на трети лица помагачи, както следва и от решение №28/07.03.2018г. по гр.д.№1019/2017г. по описа на ВКС І г.о.Излага разбиране, че съдът следи служебно за наличие на предпоставки за конституиране на трети лица помагачи.Заявява, че многократно било искано представяне на доказателства ( с исковата молба, по време на първото с.з. и на последното с.з.) за да може да формулира надлежен петитум с тях и да бъдат установени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, и да бъдат защитени правата на справедлив съдебен процес на упълномощителите му.Твърди отказ от правосъдие, немотивиране на отказ за отвод на докладчика, в нарушение на изискванията на чл.2 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.47 от Харна на основните права на ЕС.Сочи основанията за отвод – немотивиран отказ по направено искане за допускане на трето лице помагач, недопускане на релевантни за процеса доказателствени средства –ЛТД на ищеца, разплащателни ведомости, РКО и банкови извлечения и допускането да се извърши непълна и неправилна СИЕ,която са базира на представените от ищците извлечения от банковата сметка на техния наследодател и допускането на въпроси на ответника, които първо се припокриват с поисканите от ищеца и второ – неправилно са формулирани, като извършвани ли са реално удръжки.Не е била предоставена възможност на ищците да установят как и по какъв начин е било извършено плащане на ответника на претендираните суми, при положение, че многократно са искани да се представят разплащателните ведомости и банкови извлечения, за да се установи на кои от тях е положен подпис от наследодателя на ищците и колко пари са превеждани за да бъдат изменени по размер предявените искове.Заявено е, че експертизата била оспорена поради това, че не бил посочен размера на всички дължими на наследодателят им във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, не било посочено как е определен размера на полученото и заплатено трудово възнаграждение, на брутното му трудово възнаграждение, какви удръжки са правени всеки месец за ДДФЛ, ДОО, ЗО или за друго.Твърди се, че в експертизата не посочен и установен размера на дължимото се на наследодателя на ищците обезщетение за положен нощен труд, за времето от 20.00 ч. до 6.00 ч.тъй като същият е  давал и нощни смени, че не е  посочен размера на дължимото се на наследодателя обезщетение за броя дни платен годишен отпуск, който не е бил ползван от последния и обезщетението, което се дължи.Не е посочен и установен размера на дължимото на наследодателя на ищците обезщетение за помощ за прекратяване на трудовото правоотношение поради смърт, когато лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в зависимост от времето през което е работил при същия работодател в рамките на последните 10 години.По отношение на претендираните суми, които са били удържани от наследодателя на ищците за допълнително пенсионно осигуряване и които не са били преведени към пенсионно осигурително дружество „Топлина“  АД за посочения в исковата молба период, намира за неправилен извода, че с извършения след завеждане на делото превод на 14.02.2020г. в размер на …. лева е бил погасен дълга на ответника.В жалбата се съдържа искане за обезсилване на обжалваното решение и връщането му на друг състав на районния съд, или за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на предявените искове, като основателни.Претендират се и разноски.

Жалбоподателят сочи следните доказателства: личното трудово досие на ищеца ,ведно с всички разплащателни ведомости и банкови извлечения , установяващи извършените плащания на трудово възнаграждение, като бъде задължен ответника да ги представи; съдебно – счетоводна експертиза, която след запознаване с личното трудово досие на наследодателя на ищците и извърши проверка на счетоводна документация на ответника, като се запознае с разплащателните ведомости и извършените банкови транзакции, да даде заключение на следните въпроси: каква е дължимата и неизплатена в нетен размер сума от ответника на трудови възнаграждения на наследодателя на ищците за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., какъв е размер на брутното трудово възнаграждение и от какви удръжки са правени всеки един месец за ДДФЛ, ДОО, ЗО или на друго основание към момента на фактическото им плащане, каква е мораторната лихва за всяко едно от неизплатените месечни трудови възнаграждения, в нетен размер за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., до датата на завеждане на исковата молба, каква е дължимата и неизплатена в нетен размер сума – обезщетение за положения от него нощен труд за времето от 20.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г, какъв е размера на дължимата сума в нетен размер за броя дни платен годишен отпуск, който не е бил използван за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., каква е дължимата и неизплатена сума за дължимо обезщетение или помощ за прекратяване на ТПО, поради смърт, когато ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в зависимост от времето, през което е работил при същия работодател в рамките на последните 10 години, каква е удържаната сума от работодателя от трудовото възнаграждение на наследодателя в нетен размер за допълнително пенсионно осигуряване за периода от 01.06.2014г. до 01.07.2018г., която не е била преведена към датата на предявяване на ИМ на ПОД „Топлина“ АД по индивидуалната му партида.В жалбата е посочена съдебна практика – решение от 17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС , ТК и решение №210/08.10.2018г. по гр.д.№4971/2017г. ІV г.о, решение №212/01.02.2012г. на ВКС по т.д.№1106/2010г. и решение №80/02.06.2020г. по гр.д.№4031/2019г. ВКС, ІV г.о. относно задължението на въззивния съд да отговори на всички оплаквания в жалбата, като изложи собствени мотиви относно доказателствата, доводите и възраженията, да се произнесе по спорния предмет като прецени всички относими доказателства, въведените от страните доводи и възражения, изискващо самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършването на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира собствени фактически и правни доводи по основателността на предявените искове.

Въззивният съд намира, че ход на делото за разглеждане на подадените жалби във въззивното производство, отново не може да бъде даден, поради това, че въпреки прекратяване на производството и връщането му на ДнРС за постановяване на допълнително решение по претенциите за сумите лева и лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, произнасяне отново липсва,независимо, че съдът е изразил воля за погасяване на вземанията за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г. в мотивите на съдебния акт, която не е отразил в диспозитива на решението. В исковата молба е посочено, че ищците са наследниците на бивш служител на ответника, работил по силата на трудов договор №29/30.07.2012г. на длъжността „Охранител“ в отдел „Сигурност“.Поради смъртта му трудовото правоотношение е прекратено, за което е издадена заповед от 11.07.2018г.Ответникът не бил заплатил на наследодателя на ищците пълния размер на дължимото му възнаграждение за периода 01.07.2016г. до 01.07.2018г., като размера на неплатената сума възлиза на стойност по лева, за всеки месец от този период или общо лева.Поради неплащането на падежа на задължението според тях работодателят дължи обезщетение за забава възлизащо в размер на по лева върху сумата дължима за всеки месец от този период или лева, считано от настъпване на падежа на задължението 30 число на месеца следващ текущия.Твърдят, че работодателят им е изпълнявал трудовите си задължения съвестно поради което му се дължи възнаграждение в пълния размер.Твърди се освен това в исковата молба, че от трудовото възнаграждение на наследодателя им, работодателят е удържал всеки месец по лева, което е следвало да заплаща на Пенсионно осигурително дружество“Топлина“ АД.При отправеното от ищците смъртта му до пенсионното дружество искане да им бъдат заплатени натрупаните суми, те установили, че не са били преведени суми за периода от 01.06.2014г. до 0.07.2018г., които работодателят е продължил да удържа от трудовото възнаграждение, като размера на удържаната но непреведена сума възлиза на лева.В исковата молба се съдържа искане за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата лева, представляваща обезщетение за дължимо нечислено по ведомости и неплатено на наследодателя трудово възнаграждение в нетен размер за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., лева – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за посочения период, и сумата лева, представляваща удържана от работодателя и непреведена на пенсионното осигурително дружество сума за допълнително пенсионно осигуряване за периода от 01.06.2014г. до 01.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Налице е надлежно сезиране за произнасяне за посочените суми, поради което производството по делото относно следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на районния съд за постановяване на решение.

Следва да се отбележи, че в исковата молба не се съдържат твърдения и  искания за заплащане на неплатени суми, като част от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение – помощ за  дължими сума, като обезщетение или помощ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради смърт, когато лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в зависимост от времето, през което работил при същия работодател в рамките на последните 10 години, каквито обстоятелства са изложени в жалбата – съдът не намира основание да дава указания за произнасяне от районния съд по тези въпроси, независимо от изложените в жалбата оплаквания.

В исковата молба изобщо не е посочен размера на договореното между страните трудово възнаграждение, не се твърди неначислено възнаграждение за полагане  на нощен труд.

Водим от горното, съдът

                                                               О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№/2020г. по описа на КнОС.

ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за постановяване на допълнително решение по чл.250, ал.1 ГПК по предявените от В.С.А.,*** ,ЕГН ********** и Г.Б.А.,***, ЕГН ********** срещу „Тец Бобов дол“ ЕАД ,  ЕИК *********  искове за  осъждане на ответника да заплати на ищците сумата …. лева, представляваща обезщетение за дължимо начислено по ведомости и неплатено на наследодателя им трудово възнаграждение в нетен размер за периода от 01.07.2016г. до 01.07.2018г., лева – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за посочения период,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съгласно чл.250, ал.1 ГПК и в хипотезата на чл.247, ал.1 ГПК съдът дължи произнасяне със съдебно решение. След постановяването на съдебен акт по горепосочените претенции делото да бъде върнато на настоящия състав на въззивната инстанция за произнасяне по въззивната жалба.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                             

   Председател:

                                                                                                        Членове: