Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,21.06.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесет и първи май през двехиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2347
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н.
Т. С. и М. Д. Д. ,
чрез пълномощника С.И.Д. –
юрисконсулт, със съдебен
адрес по чл.39 ал.1
от ГПК: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис №4 против Р.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 07.07.2017г. е подписано
Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Р.Б.А.,
произтичащо от договор за стоков кредит №224174/15.11.2016г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г. към Допълнително споразумение от
07.07.2017г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.
Сочи, че
приемо-предавателният протокол от 07.07.2017г. към Допълнителното споразумение
от 07.07.2017г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г. е представен само с данните на
длъжника Р.Б.А., тъй като данните на останалите длъжници са защитени, съгласно
Закона за защита на личните данни /чл.2 ал.2, т.2, 3, 5, във връзка с чл.23
ал.1, 2, 3, във връзка с чл.26 ал.2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.
Твърди, че в изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено
по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК“ ЕАД с Изх.№УПЦ-П-ДСК/224174 от 11.07.2017г. посредством „Български
пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с
отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“. Впоследствие е изпратено и
последващо уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД с Изх.
№УПЦ-С-ДСК/224174 от 05.01.2018г. посредством куриерска фирма „Лео Експрес“,
което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „лицето не е на адреса“. Счита,
че уведомлението за цесията е получено от ответника на 10.01.2018г., като се
позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №40/17.06.2015г. на
ВКС по т. д. №601/2014г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/. В
случая следва да се има предвид, че съгласно чл.6.5. от Рамковия договор за
цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД.
Представя заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК“ ЕАД с Изх.№УПЦ-П-ДСК/224174 от 11.07.2017г. и с Изх.№УПЦ-С-ДСК/224174
от 05.01.2018г. като моли съда да връчи на ответника същите, ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290
и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14г. по т. д. №1711/2013г., на I т. о. и Решение
№123/24.06.2009г. по т. д. №12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 15.11.2016г. между
„Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ и Р.Б.А. /кредитополучател/ Договор за стоков
кредит №224174 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят е заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5
от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит. Съгласно т.1 от Договора, кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 4539,00 лв. за
закупуването на следните стоки, продавани от Хаус Маркет България АД
/Търговец/, а именно: диван SODERHAMH
- 1 брой с цена 2935,00 лв.; стол INGOLF - 4 броя, всеки с цена 139,00 лв. или
общо 556,00 лв.; маса STORNAS - 1 брой с цена 499,00 лв.; санитарна керамика и
арматура HALLVIKEN - 1 брой с цена 549,00 лв.
Сочи, че в т.3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставеният
му от страна на кредитора кредит да бъде усвоен еднократно, чрез превод на
сумата по банковата сметка на Търговеца като извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. От своя страна
Търговецът е издал Дубликат от Служебен бон от дата 15.11.2016г., съгласно
който ответникът е приел закупените стоки, предмет на процесния договор, видно
от положения подпис на ответника върху служебния бон. Погасителните вноски,
които кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитодателя съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който
изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите е посочен в погасителния план,
неразделна част от договора за кредит и включва лихви и такси, които кредитополучателят
дължи на кредитора. Страните са постигнали съгласие в т.6 от Договора, за срока
на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 24,68
% като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се
заплаща месечно. Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 1395,93 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 5934,93 лв.
Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в
срок от 27 месеца или до 15.02.2019г., на 27 броя месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа
на всяка отделна погасителна вноска, като първите 26 вноски са в размер на
220,76 лв. всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 195,17 лв.
Сочи, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
15.02.2019г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание т.12.1 от Общите условия, неразделна част
от договора за кредит, съгласно която при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Твърди, че от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателя е изпратено писмено
уведомление, с което му е съобщено, че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от 20.04.2017г. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в
Уведомлението за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответника е и
съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не
изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни
действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението
изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Счита,
че уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е
получено от ответника на 10.01.2018г. като се позовава на постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение №40/17.06.2015г. на ВКС по т. д. №601/2014г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/.
Съгласно раздел 6, чл.12 от Общите условия към Договора, при забава в
плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в погасителния план, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е
начислена лихва за забава за периода от 10.12.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 286,66 лв., който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Твърди, че длъжникът не е извършвал плащания по дължимия паричен заем към дружеството.
Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на
чл.410 от ГПК срещу Р.Б.А. в деловодството на Районен съд-Пазарджик, съгласно
което претендирали от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор
за стоков кредит №224174 от 15.11.2016г. да заплати: главница: 4539,00 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва: 721,92 лв., дължима за периода от
10.12.2016г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2017г.
/падеж на последна погасителна вноска/ и лихва /обезщетение/ за забава в размер
на 286,66 лв. за периода от 10.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал ч. гр. д.
№516 на 6-ти гр. с-в по описа му за 2018г., издал е Заповед за изпълнение и е
връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК. На 11.05.2018г.
дружеството-ищец получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл.415
ал.1 от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат, на което предявява настоящите кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове срещу Р.Б.А. за
предявените в Заявлението по чл.410 от ГПК суми.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Р.Б.А. като кредитополучател
по Договор за стоков кредит №224174/15.11.2016г. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* следните суми, присъдени в издадената срещу
нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№516/2018г. на 6-ти гр. с-в на Районен съд-Пазарджик, а именно: 4539,00 лв. -
главница по 27 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 10.12.2016г.
до 15.02.2019г.; 721,92 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва от 10.12.2016г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2017г. /дата на
настъпване на предсрочната изискуемост/; 286,66 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 10.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване
на дълга, както и 160,95 лв. - присъдени разноски по ч.гр.д. №516/2018г. на
6-ти гр. с-в на Районен съд-Пазарджик.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.Б.А.
като кредитополучател по Договор за стоков кредит №224174/15.11.2016г. да плати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени
по процесния договор суми, а именно: 4539,00 лв. - главница по 27 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 10.12.2016г. до 15.02.2019г.;
721,92 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва от 10.12.2016г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2017г. /дата на настъпване на
предсрочната изискуемост/; 286,66 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 10.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно погасяване на дълга.
В съответствие с трайната практика на съдилищата и във връзка с подадените
в условия на евентуалност осъдителни искове, с исковата молба уведомява ответника за предсрочната изискуемост на
непадежиралите към 08.06.2018г. главници по вноски от №19 до №27, включително,
съгласно погасителния план към Договора, равняващи се на общата сума от 1775,18
лв., която сума е включена към претендираната в осъдителния иск главница от
4539,00 лв.
Сочи банкова сметка, ***мите суми.
Моли да им бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски и в
настоящото производство.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срок по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който оспорва предявения иск по основание. Твърди че, не са
налице доказателства, установяващи прехвърлянето на вземането от „Банка ДСК” ЕАД към ищеца,
водещо до липса на активна правна легитимация за последния. Не се установява да
е налична хипотезата на чл.1.1. от Рамковия договор за цесия, както и на чл.1
от Допълнителното споразумение от 07.07.2017г. за ответницата. Твърди, че тя не е била в
забава в посочения период. Също така ответницата не фигурира в
приемо-предавателния протокол, който е неделима част от договора и който е
необходим за легитимиране на прехвърлянето на вземането - чл.3.1. от Рамковия
договор.
Твърди, че освен това посочената цесия не е била и не е съобщена и до момента на длъжника по предвидения в чл.99 ал.3 от ЗЗД ред. В самата искова молба се признава, че до този момент длъжникът не е уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето на вземането. Това не е станало и с исковата молба, защото ответницата не я е получила и на практика за нея остават неизвестни, както цесията, така и започналото заповедно и исково производство. Освен това пълномощното, с което „Банка ДСК” упълномощава ищеца с права по чл.99 ал.3 от ЗЗД не поражда визираните в него правни последици. В самите уведомителни писма не е посочено „Агенцията за събиране на вземания” да действа в качеството си на пълномощник на банката.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозирана
по делото писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като
основателен и доказан. Поддържа и предявения при условията на евентуалност иск,
в случай на неуважаване на главния иск. Претендира разноските по заповедното и по
исковото производство. Излага подробни съображения по съществото на правния
спор.
Особеният
представител на ответницата моли да се отхвърли предявения иск като
неоснователен по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало по пощата Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 06.02.2018г.
срещу ответницата Р.Б.А., в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №516/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №283 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 12.02.2018 год., с която е разпоредил
ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 4539.00 лева – представляващи
главница по 27 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
10.12.2016г. до 15.02.2019г., по отношение, на които на основание т.12.1 от Общите условия към
договора за стоков кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 10.01.2018г., договорна лихва – 721.92 лева
за периода от 10.12.2016г. до 20.04.2017г. /дата на настъпване на предсрочна
изискуемост/, обезщетение за забава – 286.66 лева, считано от 10.12.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 06.02.2018г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски, от които 110.95 лева – държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.26 от Наредбата за определяне на минималното адвокатско
възнаграждение от ЗПрП в общ размер на 50.00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Задължение по Договор за стоков кредит с №224174, сключен
на 15.11.2016 г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец
е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 15.11.2016г. между третото неучастващо по делото лице - „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и ответницата Р.Б.А. като кредитополучател е бил сключен Договор за
стоков кредит №224174, по силата, на който кредиторът се е задължил да отпусне
на кредитополучателя стоков кредит в размер на 4539,00 лв. за закупуването на
следните стоки, продавани от „Хаус Маркет България“ АД /търговец/, а именно:
диван SODERHAMH - 1 брой с цена 2935,00 лв.; стол INGOLF - 4 броя, с цена 139,00
лв.; маса STORNAS - 1 брой с цена 499,00 лв.; санитарна керамика и арматура
HALLVIKEN - 1 брой с цена 549,00 лв.
Срокът за
издължаване на кредита е 27 месеца, считано от датата на неговото усвояване –
т.2 от договора.
Съгласно т.3 от договора, сумата на кредита се усвоява еднократно, безкасово
по сметка на търговеца.
Кредитът се погасява чрез посочената в т.4 от договора банкова сметка, ***
/главница и лихва/, съгласно погасителен план -Приложение №1, който съдържа и
информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца.
Съгласно т.6 и т.7 от договора, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 24,68% годишно или
0,0686 % на ден, а годишният процент на разходите по кредита е 27,7% като може
да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Видно от т.9 на договора е, че с подписването му кредитополучателят е
заявил, че му е предоставена свовременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този
договор за кредит.
Съгласно т.11 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката-кредитор прилага по
извършвани услуги на клиенти, която е в сила към деня на съответното плащане.
Кредитополучателят е заявил, че е запознат с Тарифата, действаща към деня на
сключване на договора - Прилжение №3.
Видно от издадения от търговеца Дубликат от служебен бон от дата
15.11.2016г. е, че ответницата е приела закупените стоки, предмет на процесния
договор за стоков кредит, срещу подпис.
На 07.07.2017г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
20.04.2017г., сключен между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу ответницата Р.Б.А. по процесния Договор за стоков кредит
№224174/15.11.2016г. е прехвърлено на дружеството-ищец, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството-кредитор. Прехвърленото вземане е индивидуализирано
в Приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г. към Допълнителното споразумение
от 07.07.2017г. за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 20.04.2017г. Процесният договор за стоков кредит съдържа клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица – т.16 от Общите условия,
неразделна част от договора.
С
пълномощно, приложено към исковата молба, цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е
упълномощила цесионера – ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми
от името на банката всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и
поръчители/ по вземанията по кредити, които банката е цедирала, в това число и
с допълнителното споразумение от 07.07.2017г.
На ответницата е изпратено Уведомително писмо за извършената цесия с
Изх.№УПЦ-П-ДСК/224174 от 11.07.2017г., чрез „Български пощи“ ЕАД, като видно от
приложеното известие за доставяне е, че писмото се е върнало в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Впоследствие до
ответницата е изпратено и ново уведомително писмо за извършената цесия с Изх.№УПЦ-С-ДСК/224174
от 05.01.2018г., чрез куриерска фирма „Лео Експрес“, което се е върнало в
цялост с отбелязване, че лицето вече не е на този адрес. Уведомителните писма
са изпратени на постоянния адрес на ответницата, посочен и в процесния договор
за стоков кредит. В двете уведомителни писма /на гърба на същите/ се съдържа и
уведомление до ответницата, че поради просрочие и неплащане на погасителни
вноски по процесния договор, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от 20.04.2017г.
Към исковата
молба, въз основа,
на която е образувано производството по делото, ищецът е приложил заверени
копия от цитираните уведомителни писма с искане да
се връчат на
ответницата, ведно с преписа от исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение
№123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3
пр.1 от ЗЗД и прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Моли да бъде съобразено
от съда като факт от значение за спорното право.
Особеният
представител на ответницата оспори връчването с твърдението, че по посочения
начин връчването може да е само лично на длъжника.
Съгласно т.12.1 от Общите условия, неразделна част от договора за стоков кредит,
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Съгласно т.12 от Общите условия към договора, при забава на
плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
Срокът на процесния договор за стоков кредит е изтекъл на 15.02.2019г. с падежа на последната погасителна вноска – факт, който съдът съобразява,
на основание разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че ответницата е надлежно уведомена, както за обявената от
кредитора предсрочна изискуемост на кредита, така и за извършената цесия, тъй
като видно от книжата по делото, кредиторът е положил достатъчно усилия да
уведоми длъжника за същите - изпратил е две уведомителни писма, чрез двама
различни доставчици – по пощата и чрез куриер, на постоянния адрес на
ответницата, който адрес е вписан и в процесния договор за стоков кредит,
ответницата е променила адреса си, видно от втората обратна разписка, без да
уведоми за това кредитора си. Няма
данни по делото за друг адрес на ответницата, на който тя да е регистрирана или
да е пребивавала. Нейно задължение е да уведоми кредитора си за
промяната на адреса.
Освен това
уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба, въз основа, на която е
образувано производството по настоящето дело и по отношение на него е налице
редовност на връчването и по смисъла на разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК, която
предхожда назначаването на особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
ответницата е надлежно
уведомена както за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и за извършената цесия на
10.01.2018г.
Предвид това цесията е породила
своето правно действие, а дружеството-ищец е активно легитимиран кредитор на ответницата, тъй като е закупил
вземането спрямо нея с посочения договор
за цесия и
допълнително споразумение към него. Затова
ищецът има правото да
претендира търсените суми в качество на цесионер.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че не са предоставени данни за извършени погасявания
по процесния кредит. Към датата 06.02.2018г. /когато е подадено заявлението по
чл.410 от ГПК/ непогасени са следните задължения: 4539 лв. – главница, 1027,43
лв – договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 10.01.2018г. и 494,66 лв. –
обезщетение за забава за периода 10.12.2016г. -06.02.2018г. Забавата е настъпиа
с неплащането на първата месечна погасителна вноска с падеж 10.12.2016г. Според вещото лице,
обезщетението за забава е изчислено, съгласно договореното между страните в
процесния договор: договорения лихвен процент плюс 10 пункта.
В хода на
производството по настоящето дело не бяха направени възражения и съответно
представени доказателства за извършени плащания по процесния договор за стоков
кредит, в това число и след подписването на 07.07.2017г. на Допълнителното
споразумение към Рамковия договор за цесия от 20.04.2017г., за да стои на
обсъждане въпросът в чия полза тези плащания са извършени – на цедента или на
цесионера. Още по-малко такива да са извършени по сметката на първоначалния
кредитор.
Въз основа
на събраните по делото доказателства и с приложението на разпоредбата на чл.162
от ГПК, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните претендирани вземания
за главница и лихви и в претендираните с исковата молба размери.
Основателна
е и претенцията на ищеца за законна
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 06.02.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед
уважаването на предявения главен установителен иск – за съществуване на
вземанията, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода
на делото, ответницата следва да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер
общо на 1268,94 лева /при определен от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в
размер на 150 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н.
Т. С. и М. Д. Д. ,
чрез пълномощника С.И.Д. –
юрисконсулт, със съдебен
адрес по чл.39 ал.1
от ГПК: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис №4 против Р.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата Р.Б.А., с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 4539,00 лв. - главница по 27 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 10.12.2016г. до 15.02.2019г.; 721,92 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва от 10.12.2016г. до 20.04.2017г.; 286,66 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава за периода от 10.12.2016г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 06.02.2018г. и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №283 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.02.2018г. по ч.гр.дело №516/2018г. по
описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Р.Б.А., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н.
Т. С. и М. Д. Д. разноски в заповедното производство и в исковото
производство в размер общо на 1268,94 лева.
Банковата сметка на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, по която могат да се заплатят
присъдените суми е: IBAN: ***,
BIC: ***, „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: